Поезия
Водолеят
През теб аз гледам, виждам светлината
през него гледам, виждам тъмнината
и погледа ми жаден и устремен се рей отвъд
и мира не ми дава в земния ми път.
Някъде отново във всеки следващ миг
ме чака нещо ново със звездния си лик
което ме отвежда в неземен, чуден свят
на нещо непознато – това е моят глад.
Самотниците тъжни очакват ме навред
аз нямам много време да спра сега при теб
и не очаквай с мене нощи в бял сатен
не се ли ти прераждаш наново всеки ден.
Не жалвай се отчаяно, че те обграждам с хлад
отвеждайки те утре аз правя те богат
когато ме делиш със някой друг сега
завинаги повярвай че туй е звездната тъга.
През мрака аз се вглеждам и виждам светлината
през слънцето се вглеждам и виждам тъмнината
и погледа ми жаден и устремен се рей отвъд
на безгранична самота обречен съм във своя
път.
Анатолий Коцев
