Марс е четвъртата по отдалече-ност от Слънцето
планета. Тя е последната от земната група планети (Меркурий, Венера,
Земя, Марс) и носи името на древноримския бог на войната Марс. Една
обиколка около Слънцето планетата прави за близо 2 земни години (687
земни дни). Денонощието на Марс е с продължителност 24 часа и 37
минути, т.е. по-дълго е от земното само с около 40 минути.
Червената планета има 2 пъти по-малък диаметър от
Земята, а масата й е едва 11% от земната. Оста на въртене на Марс е
наклонена спрямо равнината на неговата орбита почти толкова, колкото
и земната ос към равнината на еклиптиката. Поради този факт там също
има сезони, но те са два пъти по-продължителни от земните.
Атмосферата на Марс е силно разредена, налягането е
160 пъти по-малко от земното. Съставена е главно от въглероден
двуокис - 96%, азот и много малко количество кислород - 0,15%.
Концентрацията на водни пари е около 200 пъти по-малка от тази в
най-сухите райони на земята.
Марс е средно 1,5 пъти по-отдалечен от Слънцето
отколкото Земята и затова получава само 40% от слънчевата енергия,
достигаща до нашата планета. Това прави марсианския климат много
суров. През денонощието температурите достигат до (170C) - на
Екватора, и до (-1300С) на полюсите. Там могат да се наблюдават
обширни бели области - полярни шапки, преобладаващото вещество на
които е сухият лед (замръзнал въглероден двуокис).
Марс е осеян с кратери, образувани от падането на
метеорити, като преобладаващият пейзаж на планетата е пустинен.
Благодарение на космическите апарати, които взеха проби от
повърхността, се установи със сигурност, че червеният цвят на
марсианската почва се дължи на високото съдържание на лимонит (вид
железен окис). Интересно е да се знае, че на Марс се намира
най-високата планина в цялата слънчева система – вулканът Никс
Олимпика. Диаметърът на основата му е 600 км, а височината надвишава
26 км.
Отговорът на един от най-често задаваните въпроси:
“Има ли живот извън Земята”, е бил свързван дълги години с Марс.
Именно той е бил сочен като най-вероятното място за развитие на
биологичен живот в нашата Слънчева система. През миналите векове
тази идея вдъхновява много писатели фантасти, които наричат
марсианците “зелени човечета”. Надеждите на човечеството за
откриване на събратя по разум нарастват през XIX век, когато
италианският астроном Скиапарели открива на повърхността структури,
които нарича канали. Ученият Пърсифал Лоуел, тогава водещ специалист
по проблемите на Марс, изказва предположението, че те имат изкуствен
произход, т. е., създадени са от разумни същества, с което
предизвиква спорове сред научната общественост. В наши дни се смята
за доказано, че на Марс няма живот, но някои изследователи изказват
мнения, че такъв може да съществува под повърхността на планетата.
През 1996 г. при изследване състава на метеорит,
роден на Марс вследствие на космически сблъсък преди повече от 3,6
милиарда години , бе открита бактерия. Този факт показва, че има
вероятност на Марс да са съществували поне примитивни живи
организми. Може да се предположи, че преди милиарди години там са се
развили и еволюирали различни форми на живот, които понастоящем са
унищожени вследствие на космически катастрофи.
Една снимка на повърхността на Марс, направена от
космическата сонда Viking през 1976 г., отново предизвика дискусия
по въпросите за живота на планетата. На нея се вижда скална форма,
силно наподобяваща човешко лице. Близо до него се наблюдават и
пирамиди, които са многократно по-големи от Хеопсовата. Тези загадки
предстои да бъдат разрешени от учените.
Спътници
Планетата има 2 естествени спътника, открити от
американския астроном Хол през 1877 г. Те носят имената на митичните
коне Фобос (“страх” на старогръцки) и Деймос (“ужас”), които според
легендите били впрегнати в колесницата на древногръцкия бог на
войната Арес.
Фобос (диаметър 11 км) и Деймос (диаметър 6 км)
обикалят около Марс по кръгова орбита, обърнати винаги с едната си
страна към него. Фобос прави една обиколка за около 8 часа, а Деймос
- за 30. И двата спътника са с много малка средна плътност - 2 g/см,
и с неправилна форма, поради което се смята, че те са астероиди,
привлечени от гравитационното поле на Марс при прелитането си покрай
него.
Кирил Стойчев
Ролята на Марс в астрологията
Кой не знае Марс, кой не е слушал за него? И как
иначе, нали планетата Марс “отговаря” за онзи принцип от битието,
който е свързан действието, с движението от всякакъв род и порядък.
Самият му цвят (червен) предполага активност, действеност, горещина,
а името му – на римския бог на войната - ни напомня какви може да са
целите му. Всъщност Марс става войнствен, когато няма какво да
прави, затова е важно енергията му да се впрегне на работа.
Мястото на Марс в даден хороскоп показва как човекът
ще действа (според положението си в зодиакалния знак) и в каква
посока трябва да насочи активността си (според положението по дом).
Искате ли делата ви да вървят, съобразете се с позицията на Марс във
вашата рождена астрологична карта и той ще ви даде сили и ентусиазъм
да направите всичко, което сте замислили. Само с негова помощ ще
можете да преобърнете света (ако имате такива планове, разбира се).
Основният “опонент” на Марс е Венера. Тя може да го
усмири и да го накара да стане кротък като агънце (поне за кратко).
Нейното влияние облагородява грубата сила на Марс и придава на
действията му завършен вид, а заради Венера той е способен да
сътвори чудеса.
Една от особеностите на Марс е, че той е импулсивен и
прави всичко бързо и без да му мисли много, затова е добре около
него да се навърта Сатурн, Юпитер, Плутон или най-добре Слънцето, за
да му дава насоки и да го контролира. Марс е като огъня, може да
топли, но може и да пари, от вашите умения зависи как ще го
използвате.
Кремена Радулова
