Възникването
на писмеността като културна проява
на човечеството е от първостепенно
значение. Дали даден народ
притежава своя писменост е мярка за
неговото духовно извисяване и за
степента на културното му развитие.
Още от дълбока древност на
писмените народи е била отредена
ролята на духовни обединители и
водачи на човечеството.
Писмеността
се появява на определен етап от
човешкото развитие. Тя дава
възможност както за по-добра
комуникация между отделните
индивиди и различните народи, така и
за трайно съхраняване на
придобитите знания в областта на
математиката, строителството,
медицината, историята, географията,
военното дело, астрономията,
астрологията. Спомага за развитието
на литературата, музиката и
различните видове изкуства. Това
пък, от своя страна, създава
предпоставки за по-бързия духовен,
културен и технически напредък на
едно общество. Не са редки случаите
в историята, когато притежаващите
писменост народи са успявали да се
запазят и при най-тежки изпитания на
съдбата, докато безписмените са
изчезвали от историческата сцена и
след сравнително леки сътресения.
Известни
са няколко фази в развитието на
писмеността - мнемоническа1,
пиктографска2, идеографска3. По-късно
идеограмите се усъвършенстват към
фонетична писменост, като по-стари и
примитивни са съгласните азбуки.
При тях липсват знаци за гласните
букви (наричат се още сричкови).
Последен етап от развитието на
фонетичната писменост са гласно-съгласните
азбуки, при които има знаци за
всички звуци. С тях се е боравело по-лесно
и е можело да се изразяват
абстрактни понятия.
Не
са били много народите в древността,
притежаващи писменост. Писмените
паметници, които те са оставили
върху глинени плочки или папируси,
по стените на храмовете или върху
камък, съдове, монети и т.н., и до днес
будят възхищението и нестихващия
интерес на историци, археолози,
лингвисти. Някои от тези древни
народи са изчезнали (шумери,
финикийци), други са се запазили
през хилядолетията. Техните потомци
с пълно право се гордеят с
културните постижения на прадедите
си. Малко са обаче българите, които
знаят, че ние още от дълбока
древност сме имали своя писменост -
много преди Кирил и Методий и
учениците им да създадат
глаголицата и кирилицата.
Твърдението на някои историци и
филолози, че това са първите
български азбуки, е тенденциозно,
погрешно и обслужва чужди
идеологически, политически и
етнически доктрини. Принуждава ни
да си затваряме очите пред истини и
ни въвежда в заблуждение относно
факта, че са открити и продължават
да се откриват многобройни писмени
паметници, написани на
древнобългарска азбука. Те се
срещат навсякъде, където са живели
българите - в Кавказ, Урал,
Поволжието, на територията на
днешните Украйна, Румъния, Унгария,
Сърбия, Македония, Гърция и, разбира
се, в България. Без в никакъв случай
да омаловажаваме делото на
солунските братя, трябва да
признаем, че тези гении са
използвали хилядолетния български
опит в това поле на културата.
Създаването на глаголицата и
кирилицата представлява един важен
етап от усъвършенстването на
българската писменост и култура.
Благодарение
на дипломатическия талант на кана
субиги Борис, на самоотвержения
труд и смелостта на Кирил и Методий
и на учениците им, глаголицата е
осветена от папата в Рим. Нашият
език е узаконен като свещен, наравно
с другите три езика, на които се пише
Свещеното писание – юдейски, гръцки
и латински. Така ние, Дунавските
българи, заемаме мястото на духовни
водачи на славяните и ги
култивираме и приобщаваме към
европейската цивилизация.
За
да бъде картината пълна и да не
даваме възможност на други народи
да извършват произволни
манипулации, с цел да ни отнемат
това място, трябва да се върнем
назад във времето.
”Куниг”
- Древнобългарската писменост
Възниква
като идеографско писмо още когато
българите са живеели в Централна
Азия - Памир, Хиндокуш, Тян Шан, Тарим.
Преди това в този ръйон е
съществувало възлово, подобно на
възловото писмо "кипу" на
инките в Перу. С течение на времето
тя се усъвършенства и постепенно се
превръща във фонетична писменост от
сричков тип. На следващия етап от
нейното развитие всеки знак
отговаря на определен звук, като все
още се запазват знаци за срички,
символи и формули - често религиозни.
Създаването на глаголицата и
кирилицата представлява нов
качествен скок – преход към
фонетична писменост от гласно-съгласен
тип. В тези две азбуки преминават
много знаци от "куниг", някои от
които могат да се четат като
идеограми, други - като букви. За да
не се получава двусмислие и за да не
стават грешки, е написана "Азбучна
молитва" от Константин
Преславски, в която е вложен
определен смисъл в началното
поредно четене на буквите. Първото
изречение гласи "Азъ Буки, Веде
Глаголи" - "Помни буквите,
разбирай думите", т.е. на
учениците се дава указание да не
възприемат знаците като идеограми,
а като букви и по този начин да
разбират думите.
Освен
като писмени знаци,
древнобългарските "куни" са се
използвали и за изписване на числа.
В съчинението си "За буквите"
Черноризец Храбър отбелязва, че те
са служели също и за гадаене, имали
са магическа сила.
Много
учени са установили сходство между
българската "куниг",
финикийската и шумерската
писменост, китайските йероглифи,
писмеността "брахми" в Индия,
етруската писменост, открита на
територията на днешна Италия,
старогерманските и скандинавските
руни.
В
своята книга "Пътят на България"
(1937 г.) българският учен Димитър
Съселов, а след него и други учени (Петър
Добрев, Дориян Александров, Веселин
Бешевлиев и др.) обръщат внимание на
сходството между писмените знаци на
кирилицата и "куниг", от една
страна, и китайските йероглифи (предимно
техните древни варианти).
В
китайските предания и легенди е
отбелязано, че йероглифното писмо е
въведено от митичния владетел и
прародител на китайците Фу Си (2852-2737
г. пр. н. е.) С него той заменил
съществуващото дотогава възлово
писмо. Според друга версия,
китайските йероглифи са изобретени
от сподвижника на император Хуан Ди
(2698-2598г. пр. н. е.) Цан Цзе.
Най-старите
китайски писмени знаци са намерени
върху неолитна керамика и с помощта
на радиовъглеродния анализ са
датирани около 4800-4700 г. пр. н. е.
Открити са в близост до градовете
Тунчуан, Геян, Чанъан, Линтун, в
провинция Шанси. Намерени са и по-късни
надписи от периода Шан-ин (16-11 в. пр. н.
е. ) върху гадателни кости от
костенурки, говежди кости (лопатки)
и бронзови ритуални съдове. Всички
тези знаци съвпадат в голяма степен
с българската куниг. В Тян Шан (древнобългарското
име на тази планина е Богдо Кан), са
открити подобни български бронзови
култови триножни котли (6 - 5в. пр. н. е.)
По
своята същност йероглифите
представляват идеограми.
Първоначално те са около 2500, а по-късно
достигат и до 50 000. Китайската
писменост не се развива към
фонетично писмо. В по-ново време са
въведени опростени йероглифи.
Сходството
между древнобългарската и
шумерската писменост може да се
обясни с факта, че в създаването на
Шумер (Самара) участват българите -
арийци. Има сходни шумерски и
български думи -“кумир” (свещен), ”кунуку”
(надпис), ”шар” (рисувам) ”зид” (издигам).
Същото се среща и при имената -
Маламихр, Асен, Първан, Люцкан, Ганци,
Балих, Балтин, Звиницас, Иваз и др. По
подобен начин може да обясним
приликата между куниг и етруската
писменост. Според летописите на
Волжска България град Атряч (Троя) е
създаден от българите, а района на
Мала Азия те нарекли Яна Идел. След
превземането и разрушаването на
Атряч част от оцелелите,
предвождани от Еней, отплават и се
заселват на Апенинския полуостров.
Там те били наречени от местното
население по името на техния град
Атряч - етруски.
Около
1800 г. пр. н. е. ариите от Памир и
Хиндукуш завладяват Северна Индия.
Със себе си те донасят една нова
култура и традиции, които ще
изиграят съществена роля за по-нататъшното
историческо развитие на този регион
от света. Вследствие дейността на
българските брамани в Индия се
появява ведическото учение.
Браманът Панини, роден в столицата
на Балхара - гр. Балх, създава
първата граматика за “Санскритския
език”. На този език с писмеността “брахми”
са записани индийският епос “Махабхарата”
и свещените книги - “Веди”. В ”Махабхарата”
името на българите е споменато над 70
пъти. “Махабхарата “ и “Ведите” не
се превеждат дълго време в България,
за да не се разкрие българският им
произход. Ведите описват слънчеви
култове, подобни на тракийските и
зороастрийските мистерии. “Веди” е
третата буква от нашата азбука.
Означава “виждане, разбиране,
знание”.
На
върховете на най-големите пирамиди,
открити в света - българските в
Тарим - има площадки с храмове на
слънчевия култ.
Аюрведа
- древното учение за лекуване с
билки, представлява българска
народна медицина.
Още
през 19 в. известният български учен
д-р Петър Берон, а също и Георги
Раковски пишат, че санскрит
означава “скрит, съвършен, свещен
език”. По-късно те бяха обявени от
официалната ни историческа наука за
хора-романтици, които са целели
единствено да повдигнат
патриотичния дух на българите, без
да имат необходимите исторически
знания.
В
периода ІV в. пр. н. е. В района на
Балхара (в гръцката литература,
известена като Бактрия) се
осъществява срещата, взаимното
опознаване и проникване на
древнобългарската и елинската
култура. Това става след като
Александър Македонски достига до
тук с войските си. Оттогава
българите започват да използват
освен своята писменост куниг, също и
гръцката. Тази традиция се запазва и
в Кушанската империя, изградена
върху руините на Гръко-Актрийската
държава и просъществувала между І и
ІV в. сл. н. е.
Иво
Андровски - историк
Използвана
литература:
1.Иман
Б. – “Джагфар тарихъ. Свод
булгарских летописей” – София, 2001 г.,
ИК “Огледало”
2.Ахмеров
Г. – “Булгар Тарихъ”, София, 2001 г.,
ИК “Огледало”
Турчанинов
Г. - “Памятники древней писмености
Кавказа” – М, 1971 г.
Бешевлиев
В. - “Първобългарски надписи” – БАН,
1992 г.
Бешевлиев
В. - “Първобългарски епиграфика” –
ОФ, 1981 г.
Добрев
П., Добрева М. - “Древнобългарска
епиграфка”, Тангра Тан-нак-ра, 2001г.
Петканова
Д. “Константин Кирил – денница на
славянския род” София, ИК Време, 1994
г.
Маджаров
Хр. – “Големият заговор срещу
българите”, Варна, СД Алфиола, 2001 г.
