АСТРОЛОГИЯТА НЕ Е ЕРЕС!
-
Признава ли религията
астрологията и защо съвременните /предимно католически/
свещеници все още възпират вярващите да ползват съветите
на астролог?
-
Как е възникнало това
противоречие и от кога то датира?
-
В навечерието на Рождество
Христово, как мисли съвременният българин по този въпрос
и до колко в неговото съзнание са преплетени истинността
и заблудата?
Астрология - това е изкуството да се
изследва окултното /окултно –тайнствено, тайно, скрито/
влияние на звездите върху човешките дела.
Из
Оксфордският
речник
на
английския
език
От древни
времена астрологията не оставя хората равнодушни.
Преминавайки през различните исторически периоди тя или
набира сила и признание или бива преследвана и забранявана.
Неоспорим факт е, че астрологията още е жива, развива се и
се доказва като мощна и общовалидна наука. Астрологията
упорито доказва своята истинност и право на съществуване
през хилядолетията.
Много интересна характеристика й прави ученикът на Карл Юнг,
астрологът Джеймс Хилман, който на една конференция през
февруари 1997 г., я описва като АРХЕТИПОВ ФЕНОМЕН, който е
„…широко разпространен, вечен и емоционално
завладяващ… Астрологията е тук, за да остане такава, тя няма
да се промени, тя трябва да бъде архетипова”.
Астрологията
се развива през столетията, адаптира се към философския и
религиозен светоглед на различни култури и исторически
епохи. Странното е, че все още наши съвременници си задават
въпроса – дали са съвместими астрологията и религията?
Случва се, хора, които изповядват християнството и наистина
са религиозни, да се притесняват да потърсят съвет от
астролог, защото им е внушено от някои свещеници, че това е
грях. Поради незнание и липса на информация ли се стига до
там, та усилено се твърди, че християнството отрича
астрологията? Всъщност, истината е, че те не си
противоречат и взаимно не се изключват, дори напротив!
Символите
в астрологията и религията са много силно преплетени. Така
като в Библията често биват споменавани небесните светила,
звезди и съзвездия и по тях се “прочитат” посланията, по
същия начин в астрологията небесните тела са основният
инструмент, те са средството чрез което астрологът може да
разбере състоянието на човека и да предвиди как може да се
развие в бъдеще.
Да видим как стои този въпрос в
християнството. Как се гледа на астрологията например в
Стария Завет, чрез който се влиза в християнския канон?
Запознавайки се със Стария Завет, виждаме, че Всевишният
говори с някои от пророците директно, но с други той говори
чрез знамения. И повечето от тези знамения са
астрологични. Това е едно изключително доказателство, че
по това време заниманията с астрология са били нещо напълно
нормално, много разпространено и признато.
Още в
самото начало на Библията, в първа глава на книгата “Битие”
/или първа от петте Моисееви книги/, в стих 14-ти се казва:
“И Бог каза: “Да има светлина на небесния простор, за да
разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване
времената, дните и годините;”
И
продължава в стих 15-ти:
“Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило,
за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта,
създаде и звездите”.
Недвусмислено е казано, че Бог поставя тези небесни тела, за
да може хората да ги наблюдават и да се ориентира по тях.
Четейки по-нататък Стария Завет откриваме много астрологични
термини. В 38-ма глава в Книгата на Иов, в стих /31-33/ се
казва:
“Ти ли връзваш връзките на Плеадите, или развързваш
въжетата на Мазарот* на времето му? Или
управляваш Мечката с малките и? Познаваш ли законите на
небето? Установяваш ли неговото владичество върху Земята?
“
Е, какво по-образно доказателство за това, че астрологията
не е считана за грях в Светото писание?
През
ранното християнство астрологията е била много уважавано
занимание. В Новия Завет се споменава за един
от най-характерните епизоди от Христовото Рождество,
а именно
появяването на звездата на
Новородения – Витлеемската
звезда, тя е предсказана от маговете, това е знамение
описано от халдейските астролози като указващо появяването
на Исус. Звездата изгряла над Витлеем
в деня на Благовещението на Божията майка. Влъхвите -
мъдреците, които били запознати с пророчествата, потеглили
след нея. Керванът от Изток достигнал Ерусалим след
няколкок месеца. Неочаквано в прашни,
скъпи дрехи влезли трима източни мъдреци (наричаме ги
влъхви) с богати дарове в ръце. Влъхвите били не само
владетели, но и учени
и астролози:
те наблюдавали небесните светила и когато забелязали на
изток изгрева на чудната
звезда, тръгнали след нея, за да се поклонят на
Богомладенеца. Преданието е съхранило техните имена:
Валтасар, Каспар и Мелхиор. За новородения Христос те
донесли злато, ладан**
и смирна. Това се
описва в Евангелието на Матей, глава 2, там много добре е
разяснено това посещение. Според
преданието, един от влъхвите бил от Персия, другият бил
арабин, а третият бил от Етиопия. Наричали ги Каспар,
Мелхиор, и Валтасар.
Мощите на влъхвите били открити
през ІІІ век и сега се намират в
Кьолнския събор.
Срещаме астрологична символика и в Посланията,
а особено
много са те в Откровението
на Йоан. Това ни показва, че и апостолите, които са
приближени ученици на Христос са
били наясно с астрологията
Проведените напоследък изследвания
върху Евангелието на Йоан показаха, че
то съдържа в себе си пълно и точно описание на
характеристиките на всички зодиакални знаци и планети, като
за всеки знак е даден и пътя за еволюционно израстване,
ключови понятия, символи за медитация и др. В Откровението
на Йоан символично е показана ролята на астрологията, както
и начина, по който всеки един човек трябва да се развива, на
база изработването в себе си на качествата на зодиакалните
знаци.
В новооткритото Евангелие на Тома, в
което в най-чист вид е запазено Словото на Христос, има над
30 астрологични закони и правила за интерпретация на
астрологични карти.
В наши дни са открити старинни текстове,
които са в съседство с арабското поселение близо до пещерите
край каньона Уади Кумран в Палестина, селище близко до
Мъртво море. Повечето от тези древни ръкописи на библейски
тестове са принадлежали на есеите, сред тях са намерени и
множество чисто АСТРОЛОГИЧНИ ТЕКСТОВЕ.
Есеите са юдейска аскетична
секта в Палестина, появила се 200 г. пр. Хр. и
просъществувала до 70 г. сл. Хр.; нейното седалище е на
западния бряг на Мъртво море. Те много стриктно са
спазвали своите религиозни обреди. Всяко нарушение от канона
се е наказвало много строго. Есеите не вярвали, че
богослужението и жертвоприношенията се извършвали по
правилния начин. Те живеели в иудейската пустиня и създават
своя общност, към която могат да се присъединяват само други
есеи. Те постели, молели се и очаквали Бог да им изпрати
Месията и да очисти храма и свещеничеството. Есеите са пряко
свързани с кумранското общество. Това ни показва, че дори в
седалището на тази ортодоксална религиозна общност,
астрологията не е била забранена и преследвана, а дори
напротив, ефективно е била използвана. И в съвременната
юдейска религия астрологията не е забранена.
Един
много показателен пример за взаимното преплитане на
религията с астрологията: един от най-уважаваните празници
Великден винаги се изчислява според Лунният календар
/изготвян от астролозите!/. Затова никога датите на Великден
не са едни и същи през годините. Този свещен за християните
празник се насрочва в първата неделя след първото пълнолуние
настъпило след идването на пролетното равноденствие!
Каква е причината за негативното отношение
към астрологията?
Отношението
към астрологията рязко се сменя след падането на Западната
Римска Империя. През средните векове в Западна Европа почти
никой не се е занимавал с астрология. Едва чак след
Кръстоносните походи, кръстоносците отново са донесли
астрологичното
знание, след като го
получили от арабите. Но дори в
тези мрачни векове на средновековието астрологията не е била забранена.
С нея дори са се
занимавали някои от римските папи.
Папа Юлий
ІІ /1512г./ избрал датата на ръкополагането си според
астрологически изчисления, папа Лъв Х основал катедра по
астрология в университета и дори някои катедрали били
декорирани с астрологични символи.
През епохата на средновековието,
стремежът на човешкия дух към развитие и нови открития е
подтиснат от фанатизирани религиозни структури.
През ХХ век, ортодоксалната католическа църква започва да
счита астрологията за ерес. Дори и днес католическите
свещеници се отнасят крайно отрицателно към тази древна
наука.
Началото на този процес е положено на Първия вселенски събор
в Никея, ръководен лично от император Константин. Бъдещият
светец отхвърлил и дори унищожил всички библейски
текстове, в които се говорело за завръщане на душата след
смъртта, за реинкарнация, прераждане. Какво било неговото
съображение: "Ако хората повярват в прераждането, никой няма
да се бои от мен и никой няма да си свършва работата докрай."
Това е силен политически аргумент, който църквата съблюдава
и до днес, за да има власт над хората чрез техните страхове.
Изводът, който може да си направим е, че за църквата не е
важно каква е обективната библейска истина, важно е какво
група хора на едно събрание са решили че е "истина".
След
триумфа на християнството през ІV- V век, езическите
практики на магията и предсказанието станали наказуеми
престъпления. На християните било забранено да се молят на
Слънцето, Луната или звездите. Император Константин нарежда
в Теодосиевия кодекс, че „любопитството на хората към
предсказване на бъдещето ще се прекрати завинаги”. Въпреки
това астрологията продължила да съществува през средните
векове като наука,
дори е изучаване в някои средновековни университети в Европа.
Друга причина официалната църква да
преследва астролозите е
ПРАВИЛО 61
от VІ Вселенски събор, което
гласи “Които отхвърлят вярата и отиват
при чародеи, или прорицатели, или при обещаващи чрез демони
да предварят несбъдването на някаква беда, се осъждат
наравно с вероотстъпници”.
Някак си в този канон е „набутана” и астрологията.
Ако се интересуваш от бъдещето си, значи си
отстъпник от вярата. Това обуславя развитието на астрологията
като наука в западният свят от IV
до XIV
в. да бъде скрито от погледа на обществото.
Но,
това е едно истинско недоразумение. На християните им е
забранено да предвиждат своето бъдеще, въпреки, че в самата
Библия непрекъснато се описват различни знамения, които се
тълкуват и които предсказват онова, което ще се случи в
последствие. Ето какво пише в Евангелието на Матей, в глава
16: там Исус упреква фарисеите, че не умеят да разчитат
знаменията на времето:
“Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а
знаменията на времето не можете!”
Цялата
Библия е пронизана от пророчества и предсказания. Никъде не
е споменато, че е забранено да се обръщаме за съвет към
астролози, както и да питаме за нашето бъдеще. Упоменава се
само, че е забранено да питаме духовете на мъртвите, както и
да се обръщаме към други религии и чужди богове, както и към
пророци на чужди религии. В посланието на Йоан, срещаме
следното предупреждение:
“Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте
духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха
по света”.
Борбата с
астрологията в християнската традиция има малко общо с
въпроса дали тя е правилна или погрешна, а много повече - с
конфликта между астрологическите вярвания в
предопределеността и съдбата и църковния акцент върху
свободната воля на вярващите. Според християнските
схващания, вярващите не са порицавани, когато живеят извън
предопределената съдба, но те могат да бъдат спасени от
техните грехове чрез разкаяние и божествена милост. Центърът
на този теологичен диспут е във въпроса кой ще поставя
границите на съдбата? В основата на спора се поставят Бог
или Божия промисъл срещу звездите. В очите на църковните
служители, способността да се предскаже бъдещето такова,
каквото е записано в небесата, води неизбежно до идеята, че
бъдещето е точно определено – вярване, което
според църковните отци изглежда, че отрича властта на Бог
над земното съществуване. Освен това вярата в неизбежната
съдба прави съмнителна необходимостта от църковните служби и
молитви.
Със създаването на Инквизицията през ХVІ век старият
конфликт между свободната воля на човека и силите на съдбата
възникнали отново; „единствен Бог”, казвали църковните
авторитети, „би могъл да знае бъдещето”, така хороскопите
били анатемосвани. Астрологията била заклеймена като ерес и
подложена на репресии. Преподаваната в университети и
приемана с уважение от учени и изследователи астрологията
изпаднала отново
в немилост.
Ограничава ли астрологията нашата свободна
воля?
Тук е
мястото да разясним един от много сериозните спорове, които
често възникват, когато стане въпрос за астрологията. Много
от “противниците” на астрологията се аргументират с това, че
тя отрича “свободната воля на човека”! Но, този аргумент е
възможно най-неправилният и смехотворен! Защото именно
запознавайки се с астрологията, човек открива, че всъщност
той има прекалено МНОГО СВОБОДНА ВОЛЯ, от която много
често не успява да се възползва .
Както е
възкликнал Руми /Маулана Джалал ал-Дин Мохамед Руми - 1207
г./, персийски поет, мистик и философ/:
“Защо стоите в затвора, като вратата е толкова широко
отворена?”
Да, вратата винаги е много широко отворена, но ние се суетим
и рядко прекрачваме през нея. Това става по-различни
причини, но най-често срещаната е, че човек се поддава на
инерцията, предпочита удобното рамо на добре познатото и
изпитано ежедневие, вместо да се “събуди” и да изживява
съзнателно всеки момент и да се насочи към разширяване на
кръгозора си, към духовно обогатяване и развитие.
В
астрологията, а и във повечето древни религии, включително
християнството,
Слънцето
символизира Бога, защото стои най-близко до
представата ни за него по могъщество, сила, величие и
важност за живота. Слънцето свети еднакво и за “добрите”, и
за “лошите”. В езотеричното християнство се приема, че
Слънчевият дух (Логос) или Силата, Съзнанието, което движи
Слънчевата система, е самият Христос, нашият Господ.
Слънцето символизира и активния мъжкия принцип –
ЯН, защото то отдава енергия. Женският принцип – ИН
– се символизира от Луната (Душата), която приема енергията,
излъчена от Слънцето. Чрез взаимодействието на тези два
принципа се осъществява животът във Вселената.
Божествената субстанция в нас се
нарича Дух.
В нашия Дух като потенциал е заложено развитието на една
цяла Вселена. Духът е по-дълбоката същност на Душата.
Слънцето в хороскопа символизира Духа на човека.
Духът-Слънце, попадайки в различни зодиакални знаци, се
разгръща по различен начин. Другите планети подпомагат
развитието на нашия Дух.
В астрологията
Слънцето е най-мощният енергиен
източник, по чийто канал се влива енергия, за да живеем и да
се развиваме. Ние сме отговорни за употребата на тази
енергия – дали я използваме за развитие на душата си или по
начини, забавящи еволюционното ни развитие. Когато
използваме по позитивен начин тази енергия, ние натрупваме
така наречената дхарма – положителна карма, която ни
приближава към Бога. Ние получаваме даром
тази Божествена енергия. Човек е
длъжен да използва тази енергия
по най-добрия начин и да я върне обратно към Слънцето (Бога)
под формата на Любов. Получаваме енергия, работим, отдаваме
любов – тази любов, за която говори Иисус Христос, когато
казва – ”Възлюби Бога”. По такъв начин, връщайки с
благодарност на Бога (Слънцето) любов, ние се отваряме за
Божията благодат. Не случайно в
повечето древни религии се почита Слънцето като символ на
Бога.
Астрологията е древна наука и е дълбоко преплетена с
религията, не само с Християнството, но и с източните
религии. Ако обърнем поглед към исляма ще видим, че
астрологията заема там почетно място. През средните
векове с астрология са се занимавали в самите религиозни
школи – медресе. Много от техните известни религиозни водачи
са били астролози. Именно в исляма астрологията е получила
нова сила и тласък и така е дошла в Средновековна Европа.
Съхранена от ислямските учени през мрачните столетия на
европейската Тъмна епоха, астрологията се
възражда отново на
запад през ХІІ в.
В отделните
култури отношението към астрологията е различно. В Индия,
Китай и Япония никога не е съществувало противоречие между
местната култура и религия и астрологията. Дори уважителното
отношение към астрологията в тези страни се запазва и до
днес. В миналото астрологията е била на почетно място в
Древния Египет и Вавилон. Астролози са били всички съветници
на владетелите и жреци.
Астрологията е езотерична наука /esoteros,
гр. - вътрешен/, тя има прекалено мощен потенциал за
подпомагане развитието на човека, насочва го да развие
положителният потенциал, който е заложен в него още при
раждането му и да изпълни мисията си, с която е дошъл на
тази земя. От инструмент за предсказване на бъдещето или за
тълкуване на волята на боговете, астрологическата карта днес
се е превърнала в помощник за обясняване на същността на
психиката. Факт е, че все повече психолози, психиатри,
хирурзи и зъболекари се консултират с астрологията и
съблюдават поне циклите на Луната. Факт е, че в някои
съвременни клиники в Австрия и Швейцария, лекарите
съблюдават принципите на астрологията, след като са провели
проучване на несполучливите си операции, които както се
оказва след това са направени в неподходящ момент. Те
предпочитат да се консултират с астрологията, въпреки
необичайния подход за съвременността, отколкото след това да
имат разправия с недоволни пациенти, които завеждат съдебни
дела. Все повече лекари сами се убеждават, че значително се
променя психиката на човека, както и способността му за
оздравяване, в зависимост от фазите на Луната и качеството
на зодиакалния знак, през който тя преминава.
Астрологията често е обсъждана, обругавана, отричана и
анатемосвана, но въпреки всичко тя продължава да съществува
и да се развива. Дори все по-голям с много става интереса
към изучаването й в съвремието и в частност в България.
Враждебното отношение към астрологията често е продиктувано
от непознаване на материята или пък от известен респект.
Невежеството възтържествува винаги чрез най-силният си
аргумент – отричането.
От всичко
изложено до тук, уважаеми читатели, надявам се, че се
убедихте поне малко, че астрологията не е ерес. Тя е древна
наука, актуална и до днес, която не се отхвърля от религията
и ще е груба спекулация, ако се твърди, че астрологията и
религията са несъвместими.
Михайлина
Никлева
В статията са интерпретирани
и цитирани гледните точки и мнения на Михаил Б. Левин, Кирил
Стойчев.
* Вероятно някое съзвездие или звезда
/Б.ред./
** Ладан е
скъпа ароматична смола от едно особено дърво, която в
древността поднасяли в знак на особено благоволение. Със
смирна, това скъпо благовонно масло помазвали умрелите.
