НЕЩО ЗА ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Понякога Учителя (Петър Дънов) изкарваше телескопа на площадката пред приемната стая за наблюдение на небето. Наблюдавахме Луната, планетите и някои звезди. В тези красиви вечери се събираше голяма група братя и сестри при Учителя. Винаги в такива случаи се повеждаше разговор за звездите. Тези астрономични вечери са оставили хубави спомени в нас.

Тази вечер небето е удобно за наблюдение. Часът е 9 вечерта. Тиха лятна нощ. Около Учителя сме около 15 души братя и сестри. Най-напред наблюдавахме циркусите и планините на Луната; след това някои планети. После почна разговор. Стана въпрос за населеността на небесните тела. Учителят каза:

Хотелите през известни сезони са по-населени, а в други сезони не са толкова населени. Учените хора не знаят кога се населяват планетите и кога не се населяват. Във всички планети има живот, само че на някои животът е видим, а на други - невидим.

Една сестра попита: “Как изглеждат съществата в онези светове?”

Учителят каза: Та вие сте били там! Всеки човек, който има честолюбие е бил в Юпитер. Всеки, който "духа тиквите по плета", е бил в Сатурн. Всеки, който обича да воюва, да спори, е бил на Марс. Ние виждаме само физическите планети. Виждаме само резултатите. Причините не виждаме.

Често излизайте да наблюдавате Сириус. През юли и август той изгрява на изток известно време преди изгрев слънце, а през пролетта – вечер. И всеки, който е чувствителен, при съзерцанието на Сириус ще усети, че в него затрептява една тиха радост. Тази радост е предчувствие на онова велико щастие, което очаква човека, когато отиде да живее в Сириус.

В Сириус има по-усилен живот, отколкото в Слънчевата система. Тя е по-напреднала система. Като напуснете Слънчевата система, ще отидете в Сириус. Това ще бъде в далечното бъдеще.

Хората са слезли тук от Луната. От Земята ще отидат в други небесни тела. Земята е най-ниската точка.

Една сестра попита: “Къде са най-красивите същества в слънчевата система?"

Учителят каза: На Слънцето. Там нито се женят, нито се омъжват, а живеят като души. Мъжът и жената са още като полюси, не са още души. Жената е южния полюс, а мъжът – северния.

Слънцето има полюси, но там полюсите не са студени, не са замръзнали. Там няма лед на полюсите. Там температурата навсякъде е еднаква.

Една част от слънчевата светлинна енергия, като достигне до пределите на Слънчевата система, се връща обратно на Слънцето, а друга част не принадлежи на Слънцето и отива в безкрайните предели.

Като отидете на Слънцето ще видите с милиони пъти по-хубави планини и полета. На Слънцето има планини с дължина няколко хиляди километра. Там няма този недоимък както тук. Там хората не могат да се карат, невъзможно е. Те имат повече, отколкото им трябва. който има повече, търси само да дава. Като види някого, зарадва се и иска да даде. И като му даде, чувства се радостен.

Някой път един слънчев жител те забележи от Слънцето, че тук се мъчиш, прехвръкне и те повдигне. Това му коства няколко секунди. И после пак се върне. Нему е приятно, че слязъл и е направил една малка услуга.

Малките мистерии са знание за Земята, а тайните на Слънцето са големите мистерии. Съществата, които живеят на Слънцето, чрез своята интелигентност, чрез своите мисли развиват тази грамадна топлина, която е във фотосферата на Слънцето, в аурата на Слънцето.

Жителите на Венера са по-горе от земните жители; а жителите на Сириус още повече. Сегашното състояние на Земята е от милиарди години, но това време за съзнанието на Висшите Същества е много малко. Божествената наука твърди, че откакто човек е на Земята има 18 милиона години.

Всеки, който завърши своето развитие, ще му дадат задача да създаде една слънчева система и тогава ще видят какви знания има.

В другите небесни тела има красоти, каквито човек не може да си представи. Като се пренесе там, ще каже: “Нито ухо е чуло, нито око е видяло това”. Например, в друга слънчева система, като седнеш под някоя ябълка, тя ще наведе някой клон и ще ти даде плод.

Енергията, която иде от Слънцето, тя иде на Слънцето от друго място. Има едно Слънце, около което се движат повече от сто милиона слънца. То е централното Слънце, което е много пъти по-голямо от нашето Слънце. Земята още расте. Тя е в млада възраст. След милиони години ще дойде обратният процес на смаляване.

Полюсите на Земята се местят. В бъдеще полюсът ще стане екватор, а екваторът – полюс. Било е време, когато екваторът е бил полюс, а полюсът е бил екватор. В историята на миналото полюсите са се менили. България е била тропическа страна и в бъдеще пак ще стане такава.

Окултистите знаят, че някога Слънцето е изгрявало от запад. От това се вижда какво голямо преобразувание е имало. Тогава земната ос не е била в сегашното положение. Ще дойде промяна в разпределението на сушата и моретата. Морето ще нахлуе в някои страни. Това е ставало и по-рано.

Дванадесет хиляди километра от Земята нагоре се намира една прозрачна Земя. За да отиде до нея, за да се влезе в нея, се минава през 12 врати. Там живеят Напреднали Същества. Този свят е раят. Тази Земя е раят – горната Земя. При грехопадението  първите хора са слезли долу – на сегашната Земя.

Земята прави известни отклонения – закъснения и усилвания. Аз зная причините им. В движението на Земята има повече от 10 изключения, които днес учените не могат да обяснят.Тези причини се знаят от вътрешната Божествена наука.

Има две течения от Слънцето към Земята и от Земята към Слънцето.Тази енергия, която иде от Слънцето към Земята при връщането си от Земята към Слънцето, образува второто течение. Става една обиколка, като кръвообращение. Енергията, която иде от Слънцето е артериално течение; а течението, което отива от Земята към Слънцето – венозното.

Слънчевите петна са отвърстия, през които се праща кондензирана енергия към Земята винаги с известна цел. Тази енергия се праща на Земята с такава грамадна бързина, че ако бе дошла направо към Земята, ще помете всичко със себе си. Затова между Земята и Слънцето има няколко трансформатори, които възприемат тази енергия от Слънцето, трансформират я, намаляват нейната скорост и тогава тя идва на Земята.

Когато хората получават билет да пътуват из Вселената, тогава ще бъде най-красивото. Тогава човек ще разбере тази Мъдрост, която съществува, онова разнообразие на организмите, на културите, на живота.

 

 

Из "Акордиране на човешката душа"  I том
Боян Боев