Астрологични статии

астрология

 

ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА

дата на публикуване: 23.02.2005 г., 12825 прочитания
 

“Пътувал съм, сине мой, в много градове и съм видял най-удивителните неща, които са в Египет и Вавилон, който е в посока на Ефрат. Събрал съм най-доброто от мъдростта на първите авторитети, които стояха пред мен. Всичко това съм направил подобно на пчелите, които събират мед от дърветата и всички видове растения и тук съм изложил нектара на цялото това знание.”

 

Така започва първа книга от “Кармен Астрологикум” на Доротей Сидонски (I в.). По подобен начин събирайки на едно място дати, събития, личности и книги и ние ще се опитаме да направим едно изложение на историята на астрологичната доктрина така както тя е достигнала до нас през вековете събрала в себе си хилядолетна мъдрост и знание и оцелявайки след преследвания, гонения, клади, хули и анатеми от старо и най-ново време.

 

Периодизация

Както много неща в астрологията, така и въпросът за периодите, през които тя е преминала е твърде спорен. Предлагани са различни схеми с оглед на едни или други критерии. Например според териториалния принцип разделението би трябвало да бъде изглежда така- вавилонска, египетска, елинистична, римска, персийска, арабска, индийска, византийска, средновековна, ренесансова и модерна. Следвайки обаче вътрешната логика на развитието на астрологичната доктрина и усъвършенстването на астрологичните техники ние предлагаме една друга периодизация:

 

протоастрология – XVI – III в. преди н. е. Това е всъщност т. н. предзнаменователна или вавилонска астрология и главното място, където тя се развива е Вавилон. Това е времето, когато се зараждат и създават астрологичната и астрономичната науки.

 

хороскопна астрология – от II в. преди н. е. до VI след н. е. Това е времето, когато се създава астрологията във вида, в който днес я познаваме . Този период може да се нарече също елинистична астрология поради хегемонията през този период на гръцкия език и култура.

 

класическа астрология – от VIII в. до XVII в. Това е периода, през който астрологията преживява своя най-бурен разцвет и това е времето, когато творят най-светлите и издигнати умове на епохата. Тогава се разработват, усвояват и прилагат набора от класически астрологични техники. Най-често използвания термин за астрологията през този период е юдициарна астрология, което може да се преведе като фаталистична астрология, в която звездите категорично и безапелационно диктуват съдбата на родения. Този период обаче може да бъде разделен на два етапа:

 

арабска астрология – от VIII в. до XI в. -усвоява се наследството на елините и персите, пишат се много книги

 

европейска астрология - от XI в. до XV в. е периода на средновековната астрология, когато се превеждат и издават многобройните арабски астрологични трактати и от XV в. до XVII в. е периода на ренесансовата астрология, когато астрологията е в разцвета си, но вече започват да се долавят първите признаци на нейния упадък.

 

съвременна или модерна астрология – от XVIII в. до XXI в. Този период също има два етапа:

период на упадък – от XVIII в. до началото на XX в. , когато астрологията е изтласкана от научната сцена в резултат на научните открития и постепенно залязва, за да се съживи отново в началото на XX в.

модерна астрология – от началото на XX в. до наши дни, когато след клиничната смърт, на която я обрича науката, тя отново се събужда и адаптирайки се към новите условия, постепенно става част от нашия живот.

 

Протоастрология

или астрология на предзнаменованията

Както показват най-новите проучвания не е възможно да се постави начална дата или година на възникването на астрологията. Възникването на астрологичните представи и идеи не е едновременен процес за различните страни и народи, но това което със сигурност може да се заяви е, че Месопотамия или Двуречието - територията намираща се между реките Тигър и Ефрат е рожденото място на астрологичната наука. Въпреки че има сведения на древни историци и хронисти, които отпращат далеч назад във времето възникването на астрологията, преобладаващото мнение на съвременните изследователи е, че тези информации са недействителни. Така например Диодор Сицилийски пише в книгата си “Историческа библиотека”, че когато през 356 г. преди н. е. войските на Александър Македонски завладели Вавилон, халдейските жреци твърдели, че техните астрологични наблюдения обхващат период от 473 хиляди години преди похода на завоевателя. Това обаче не попречило на Ал. Македонски да унищожи цялата библиотека заедно със съдържащата се в нея информация.

 

Основен източник на достоверна информация относно различните астрологични системи по това време се явяват клинописните глинени плочки намерени в Месопотамия след разкопки през 1853 г. Тогава е открита Ниневия, древната столица на асирийския цар Ашурбанипал, управлявал в периода 668-631 г. преди н. е. В разрушения дворец е била открита царската библиотека, която се е съхранила до наши дни. След разчитането им става възможно да се пресъздаде историята на астрономията и астрологията много векове назад. Оказва се, че в клинописните астрологични текстове се говори за зловещо лунно затъмнение, предвещаващо смърт на царя на Акад в месец нисан. Сравнявайки текста с хронологията на управление на месопотамските царе учените достигат до извода, че става дума за XXIII в. преди н. е., когато в продължение на 65 години се сменят трима царе, като началото на управлението на всеки е било предшествано от лунно затъмнение в месец нисан. Това може би е и най-древния текст свидетелстващ за астрологични практики в Месопотамия.

 

След проведените проучвания е установено, че клинописните таблици са част от два кодекса, първия и по-стар наречен “Енума Ану Енлил” датиран към времето на първата вавилонска династия (1950-1651 г. преди н. е.) и втория “Мулапин”, което е датиран към I хилядолетие преди н. е. Ето едно типично предзнаменование от този период:

 

“В месец Шабати, петнадесетия ден. Венера изчезна на запад за три дни. След осемнадесетия ден Венера стана видима на изток. Води ще си изливат, Адад ще донесе дъжд, а Еа –наводнения. Цар ще отправи послание за примирие към друг цар. ”

 

Установено е, че библиотеката в Ниневия е била предназначена за специалисти, вероятно е съществувал център от царски предсказатели, които са водили непрекъснати наблюдения на звездното небе и са тълкували за царя значението на небесните феномени. В библиотеката те са намирали указания за тълкуване на наблюдаваните явления и след проверка и преценка са съобщавали на царя своите прогнози. Явно става също, че е съществувала мрежа от астрологични центрове от наблюдатели и предсказатели, които регулярно са изпращали до царя своите съобщения. Това се потвърждава от факта, че и в други градове като Урук и Вавилон са намерени глинени копия на споменатите серии.

 

Изглежда много вероятно, че освен официалната “царска “ традиция е съществувала и друга форма на астрология достъпна за отделния човек. При разкопки в Султан тепе са открити текстове на предзнаменования, които не се отнасят към каноническите. В случая клиента е молил жреца да извърши ритуал, след който могат да се очакват предзнаменования. След ритуала, в който е участвало съзвездието Голяма мечка са били направени предзнаменования според движението на най-близката падаща звезда. Впоследствие след I хилядолетие преди н. е. започват да се използват по-малко трайни материали като восъчни листа и папирус и вероятно в резултат на многобройните наводнения, пожари и разграбвания от тези първи форми на индивидуална хороскопия нищо не е останало.

 

Хороскопна астрология

Нахлуването на персите в Месопотамия в 538 г. преди н. е. бележи началото на втория период в развитието на астрологията. Така месопотамската астрология прониква в Персия. Персите не са създавали проблеми на вавилонските жреци, а са ги почитали като мъдреци. През Персия астрологията прониква в Индия, където се смесва с местното учение за накшатрите (лунните домове) и така се поставят основите на индийската астрология. През този период настъпват важни промени. След завладяването на Месопотамия от персите във Вавилон се разрушава доминирането на царския дворец над страната и колосалната власт поддържана по-рано от вавилонските жреци значително е отслабена. Официален език става арамейския. Така изучаването на звездите се отделя от религиозната доктрина. Възникват първите рационални теории за обяснение на движението на звездите.

 

Гръцката наука, която по това време бележи разцвет също внася своя принос за развитието на астрологията и астрономията. Атинският астроном Евктемон въвежда през 432 г. преди н. е използването на тропическия зодиак. Астрономът Аристарх пръв изказва предположението, че Луната получава светлината си от Слънцето, измерва също относителните размери и разстоянието между Земята, Луната и Слънцето . И най-важното- изказва революционната за времето си теория, че Земята се върти около Слънцето. По –късно през II в. друг гръцки учен, Хипарх, открива прецесията на равноденствената точка. Това е причината, поради която днес в астрологията говорим за зодиакални знаци, а не за зодиакални съзвездия, факт който често се бърка дори от някои съвременни български астролози. Хипарх поставя началото на годината в 0 градуса Овен, а не както неговия предшественик елинизирания вавилонец Кидину в 8 градуса Овен.

 

И най-важното - появява се първия индивидуален хороскоп. Според датировката на А. Захс най-ранният хороскоп е от 29 април 410 г. преди н. е. Ето и превода:

1.  Месец (?) Нощ (?) На (?) 14 (?)…

2.   Син Шума –Азур, син на Шумаидина, потомък на Декс беше роден.

3.    По това време Луната беше под "Рога" на Скорпиона

4.    Юпитер в Риби, Венера

5.    В Телец, Сатурн в Рак

6.   Марс в Близнаци, Меркурий, който бил залязъл (за последен път) бил (все още) във (видимост)

7.     и т. н.

 

Известни са всичко 16 вавилонски хороскопа като най-късния е съставен през 69 г. преди н. е. В тези хороскопи няма домове, липсват Асцендент и Медиум Цели, а са отбелязани само позициите на планетите в съзвездията. В някои от хороскопите намираме и конкретна прогноза за бъдещето на родения. Ето например какво предсказание е направено за хороскопа, който е датиран за 4 април 262 г. преди н. е. :

 

“На родения ще му липсва богатство - храната няма да утолява глада му. Богатството с което ще разполага на младини няма да се запази, ( макар че) на тридесет и шестата си година той ще бъде богат, дните му ще са дълги и т. н. ”

 

Откриват се и първите астрологични школи. Така например през 281 г. един вавилонец, Берос, жрец в храма на Мардук във Вавилон основава първата астрологична школа в Гърция на остров Кос. Плиний съобщава, че Берос получава такава слава, че в знак на признателност жителите на Атина построяват паметник в негова чест. Името халдеец (Халдея е другото име на Вавилон) става синоним на астролог.

 

Пикът на втория етап се бележи от нахлуването на войските на Александър Македонски в Средния Изток през 331 г. преди н.е., когато и Месопотамия и Египет минават под управлението на гърците. Това е и началото на ера от забележителни достижения в науката и културата. Първоначално центърът на този ренесанс става градът основан на делтата на Нил - Александрия.

 

До това време Египет също има своите астрологични представи, корените на които се губят далеч назад във времето. Но древните египтяни са отдавали по-голямо значение на звездите отколкото на планетите. По това време е съществувала системата на деканите ( появата им е около II хилядолетие преди н. е.), но те са служили основно за целите на календара. Едва след сливането на египетските идеи и вавилонската астрология се появяват основите на съвременната хороскопна астрология. Тезата, че Египет е мястото, където се ражда съвременната хороскопна астрология е изказана за пръв път от Сирил Фейгън, но той бърка в датировката като приема, че това е станало още по времето на фараоните. Съвременният изследовател и астролог Роберт Ханд е категоричен в твърдението си, че това наистина е Египет. Почти всички ранни източници говорят за легендарните автори Нехепсо и Петозирис. Според Франц Болл те са живели около 151 г. преди н. е. Всъщност става дума за астролози, които са използвали в качеството на псевдоним името на египетския фараон Нехепсо и неговия главен жрец Петозирис. На една друга легендарна личност от това време, Хермес, издигната до върховенството на бог също се приписват качествата на създател на астрологичната традиция. В по-късни произведения често се срещат цитати от произведенията на гореспоменатите автори.

 

Мнението на съвременните изследователи е, че най-вероятно става дума за затворен кръг от висши жреци, живели по това време, които поставят основите на астрологията, такава каквато я познаваме днес. По това време се появяват зодиакалния кръг, възходящия градус в момента на раждането - Асцендента, системата от астрологични домове. Формулират се и основните принципи за тълкуване на хороскопа. От египетските хороскопи до нас са достигнали само 10 на брой. Девет от тях са записани с демотическо писмо и са датирани в периода между 38 г. преди н. е. и 93 г. от нашата ера. Особен интерес представлява десетия хороскоп, в който се използва езика на коренното население на Египет - коптски. Той е съставен за 95 г. от н.е. и е съпроводен с обширни коментарии. В действителност гореспоменатите автори са и фактическите основатели на т.нар. елинистична астрология, от която до наши дни са достигнали около двайсетина произведения.

 

Най-ранният известен гръцки хороскоп е картата изготвена за коронацията на Антиох I Комагенски и е от 7 юли 62 г. преди н. е. В един друг хороскоп съставен за 72 г. преди н. е. и записан от римския астролог Балбилос вече откриваме Асцендент и Медиум Цели, а положението на планетите е зафиксирано спрямо хоризонта и меридиана. Това вече е хороскоп в пълния смисъл на думата. До нас са достигнали общо около 180 хороскопа от гръцко време, като последните са от V в. от н. е.

 

Тъй като по това време гръцкия език е доминиращ, на него се пишат и първите книги по астрология. Историята е съхранила имената на Критодемос, Тразилий, Балбилос, Доротей, Ветиус Валенс, Хефастион от Тива, Порфирий и др. В действителност всички “елинистични” астролози са етнически египтяни или семити. Изключение прави Птоломей (100-171), но и той живее и работи в Египет. Птоломей е ако не най-великия, то поне най-влиятелния астролог от това време. Неговото произведение “Тетрабиблос” е многократно превеждано и коментирано векове по-късно. Един интересен писател от това време е Ветиус Валенс (II в.) Той пътувал в Египет търсейки майсторите на старата традиция, подобно на някои американски астролози от наши дни, които пътуват в Индия търсейки учители по индийска астрология. Докато повечето от гръцките автори изглежда са се учили от книги, то става ясно, че Валенс се е учил от няколкото останали живи пазители на древната традиция. Вероятно ако Валенс не е бил записал това, знанието е щяло да бъде изгубено безвъзвратно.

 

Така постепенно се оформят и четирите основни дяла на хороскопната астрология:

a.  мунданната (световната) астрология

b.   наталната (рождената) астрология

c.   елективната (изборната) астрология

d.   хорарната (въпросната) астрология

 

Както видяхме астрологията възниква първоначално като предзнаменователна астрология, обект на която е бъдещето на цялата държава. С развитието на хороскопната астрология се оформя и развива и мунданната астрология, като карти вече започват да се строят и за отделни градове и държави. Така например още в I в. преди н. е. астрологът Луций Фирман прави разчети за хороскопа на основаването на Рим.

 

Съвкупността от методи, които се занимават със съставянето и тълкуването на хороскопи на отделни лица в елинистичната астрология получава името генетлиалогия, което може да се преведе като натална или рождена астрология. Тук е интересен и въпроса за т. н. хороскопи на зачатието. Установено е, че първият астролог, който започва използването на методите на хороскопната астрология спрямо момента на зачатието е Архинопол (III в. преди н. е.) ученик на Берос.

 

Астрологията, която се занимава с избора на най-благоприятното време за извършване на определено действие през елинистичния период носи името катархен астрология, което ще рече “започвам, указвам пътя” или ако използваме съвременната терминология - елективна астрология. Известно е, че Селевк Никанор (328-281 г. преди н. е.) се е консултирал с вавилонските астролози за деня и часа на построяването на новия град Селевкия, близо до Вавилон.

 

Интерогативната астрология (терминът за пръв път е използван от американския учен Дейвид Пингри), която днес обикновено се нарича хорарна или часова астрология се заражда по същото време както и катархен астрологията. Този дял от астрологията се занимава с изучаването на хороскопи, построени с цел да се отговори на един или друг ясно формулиран въпрос. Един от първите известни астролози, който използва този дял на астрологията е Серапион Александрийски, живял в началото на нашата ера.

 

Последният гръцки астролог е Реторий, който живее през VI в. В края на VI в. император Юстиниан практически унищожава гръцката астрология и за около два века официално тя изчезва от историческата сцена. Това всъщност е и първият голям срив, който твърде неблагоприятно се отразява на предаването на астрологичната традиция в ръцете на арабите. Както по-късно ще видим втори подобен, но доста по-голям и с по унищожителни последици срив настъпва в Европа в края на 17 в., когато отново за около 2 века астрологията изчезва от сцената, за да се появи отново в края на 19 в. изменена до неузнаваемост.

 

Обобщение: За да разберем изключително важната роля, която играе хороскопната астрология в научната картина на света през елинизма и Средновековието ще представим тезата на големия руски учен и изследовател на историята на науката П. Гайденко. Той твърди, че в основата на античната и средновековната наука има рязък водораздел, разграничаващ земното и небесното, подлунния и надлунния свят. Надлунният (небесния) свят е въплъщение на вечния порядък и на неизменните движения, докато в подлунния (земния) свят царят непостоянство и изменчивост. На тази база е и различието на двата дяла на знанието – математиката и физиката. Предмет на математиката са идеалните конструкции и тя има работа основно с идеални обекти. Своето приложение тя намира най-вече в астрономията, която оперира с идеалния надлунен свят. Физиката от своя страна изследва и описва земния свят, света на постоянните промени. В тази светлина става ясна особената роля, която изпълнявала астрологията в системата на научните дисциплини на елинистичната и средновековната наука, а именно на свързващ мост между математиката и физиката, между двата рязко очертани дяла на мирозданието - подлунния и надлунния свят. Това обяснява и факта, защо често астролозите през Средновековието и Ренесанса са едновременно и професори по математика и астрономия в европейските университети.

 

Димитър Кожухаров
www.astro-art.com

 

II част - Традиционна астрология
 

III част - Съвременна астрология