Астрологични статии

астрология

 

ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
II част

 

 

Класическа или традиционна астрология

Периодът на класическата астрология обхваща времето от VIII – XVII в. Този период е твърде обширен както по отношение на времето, така и по отношение на територията, където се развива. Поради тази причина ние ще се спрем на отделни територии и държави, които попадат в разглеждания период на развитие на традиционната астрология.

 

Първо ще направим преглед на римската и персийската астрология, след което ще преминем към арабската астрология, която се явява и базата, на която впоследствие стъпва европейската астрология. Не ще пропуснем и византийската астрология, която е твърде интересна и която също оказва значително влияние върху развитието на европейската астрология.

 

Астрологията в Рим

В ранното римско общество съществувала някаква форма на предсказания, които римляните заимстват от своите предци-етруските. Както е известно етруските са се славели със своите предсказания по вътрешностите на жертвени животни. По-късно след контактите си с месопотамския свят в Рим навлизат и астрологичните идеи. Известно е, че римляните наричали астролозите “халдеи”, което говори, че първите астролози са били или чуждестранни учени от Вавилон или пък роби, които са изпълнявали тези функции. Една от ключовите фигури за разпространението на астрологичното знание в Рим е ученият – стоик Посидоний (около 135-51 г. преди н.е.), който на о-в Родос основава своя школа, където преподава философия и астрология. Негов ученик е и първият римски астролог Нигидус Фигулус (около 99-45 г. преди н.е.), близък приятел на Цицерон и автор на две книги с описание на звездните констелации. Фигулус бил известен като астролог сред римския сенат и когато на един от сенаторите се родил син на име Октавиан Нигидус предсказал, че детето един ден ще се издигне до най-висшия държавен пост. Когато по-късно Октавиан Август станал император, бил толкова благосклонно настроен, че заповядал да започне сеченето на монети с изображението на неговия знак - Козирог. В последните години от управлението на Октавиан Манилий завършва своята “Астрономика”, една от първите книги, където се излага учението на мунданната астрология. В следващите години в Рим се забелязва рязък ръст на използването на астрологията, особено за политически предсказания.

 

Всички римски императори от I в. имат тесни връзки с астролози, а някои от тях сами владеят това изкуство. Но да се занимаваш с астрология по това време е било твърде несигурна дейност, зависеща от настроението на управляващия в момента император. Пример за това е Тиберий (14-37 г.), наследника на Октавиан. Още преди да стане император Тиберий посещава Родос и срещайки там астролога Тразилий, той остава толкова поразен от неговото изкуство, че го кани при себе си. Така Тразилий става член на императорския двор и негов личен астролог до края на дните му. По същото това време обаче останалите астролози в Рим били подложени на гонения, тъй като императорът се страхувал от това в какви ръце ще попаднат техните знания.

 

Живелият по времето на император Константин Фирмикус Матернус ни е оставил забележителното произведение “Матезис либри” (335 г.) един от малкото дошли до наши дни паметници на античната астрология. По времето на Диоклециан и следващите императори преследванията на астролозите са възобновени, като към тях се присъединява и острата критика на християнската църква.

 

През 476 г. Западната Римска империя пада под ударите на варварите и в Европа настъпва рязък спад в нивото на науката и образованието, което засяга и астрологията. Единствено във Византия, източната част на Римската империя астрологията продължава да функционира чак до превземането на Константинопол от турците през 1453 г.

 

Астрологията в Персия

След западането на елинизма центърът на астрологическите знания се премества в Персия –в империята на Сасанидите, разпростряла се от Месопотамия до долината на Инд. Докато в Европа се забелязва упадък, то в Персия гръцката наука като цяло и астрологията в частност намират благодатна почва за развитие. При цар Шапур I, управлявал през III в. се превеждат много гръцки произведения. На пехлеви са преведени Доротей Сидонски, Птоломей и други. За съжаление възраждането на гръцката наука не продължава дълго, но значението на този кратък разцвет се проявява няколко столетия по-късно, когато древните текстове отново са преведени, този път от персийски на арабски. Въпреки че арабите са преки продължители на делото на персийските астролози през VII в. техни фанатизирани последователи унищожават при ислямизацията на Персия почти цялата персийска литература, включително и астрологичната. Затова и за персийската астрология се знае малко. Все пак явно известна част е оцеляла, за да бъде преведена през VIII и IX в. на арабски. Също така вероятно устната традиция също не загива, понеже болшинството астролози през арабската ера са етнически перси. Това което е установено, е че персийската астрология е различна от гръцката и индийската, макар и да включва в себе си много техни елементи. Тя е включвала орбиси на планетите, както и сложни системи на планетарно взаимодействие като: рефракция, фрустрация, транслация на светлината и др. Едно от важните достижения на персийската астрология е разработката на астрологичното описание на историята на основата на тълкуването на годишните хороскопи, изготвяни за деня на пролетното равноденствие, както и на анализа на съвпадите на Юпитер и Сатурн.

 

До наши дни е достигнал хороскопа съставен за коронацията на цар Хосрова I, управлявал от 531 до 579 г., владетел който поощрявал дейността на гръцките, сирийските и индийски учени, работили и творили по време на неговото управление.

 

Според известния американски астролог Роберт Ханд след възникването си във Вавилон и миграцията в различни държави се оформят три главни клона в астрологията - месопотамски или вавилонски, индийски и египетски известен повече като елинистичен. По същото това време според него се ражда и нещо ново - персийското течение в астрологията, което според мнението му е пряко продължение на месопотамския клон в астрологията, който вероятно по това време (VI-VIII в.) поради гоненията и преследванията се е развивал и разпространявал нелегално. И когато след 200-300 г. на сцената се появява арабската астрология, ние виждаме нещо съвсем различно, понеже арабската астрология е твърде различна от гръцката, въпреки влиянието на елините, особено на Птоломей. И понеже нашата европейска астрология се явява продължение на арабската астрология, то може да се каже, че ние сме наследници на месопотамския клон, извод който очаква своето потвърждение и от други учени и изследователи.

 

Астрологията в арабския свят

С падането на Римската империя в края на V в. Европа потъва в мрака на Средновековието. По същото това време над пустините на Арабия изгрява звездата на арабската цивилизация. Ислямът, който традиционно води началото си от 662 г. започва постепенното завоюване на заобикалящите ги цивилизовани страни. През VIII-IX в., когато може да се каже, че този процес вече е приключил започва усилена работа по усвояване на античното културно наследство. Най-големи са достиженията при династията на Абасидите, която започва своето управление през 750 г. През 762 г. халиф Абасид Ал Мансур (754-775г.) сменя старата арабска столица Дамаск с новата - Багдад. Градът е построен по геомантически принцип -той е с кръгла форма и е обграден с три концентрични стени с четири входа. Показателен е факта, че датата на основаването на града и неговата планировка е определена от двамата придворни астролози - персиеца Наубахт и евреина Маша'алах . Багдад става оживен икономически и търговски център и за кратко време натрупва несметно богатство. В началото на IX в. той става най-големия град в света с население около 1 милион души, докато в същото време най-големите градове в Европа не надхвърлят няколко хиляди души. През 777 г. еврейския учен Якоб бен Тарик основава в Багдад първата астрологична школа. Една от големите заслуги на Ал Мансур е, че събира покрай себе си много преводачи (основно сирийски) и ги насърчава да започнат превеждането на оцелелите манускрипти. Основно се правят преводи от сирийски, персийски, гръцки и индийски, като зараждащата се арабска астрология стъпва основно на елинистичната и персийска традиция, но синтезира в себе си елементи и от други традиции, например от индийската астрология тя взема учението за лунните домове. Благодарение именно на тези преводи астрологията дължи своето разпространение в арабския свят.

 

При наследниците на Ал Мансур астрологията продължава да процъфтява - особено по време на управлението на Махди (775-785), Харун ал Рашид (786-809), Амин (809-813), Мамун (813-833) и Мутасим (833-842). По това време творят и едни от най-крупните арабски астролози. Първият от тях е ал Кинди (?-873) считан за баща на арабската астрология. Той превежда на арабски над 200 трактата, а сам е автор на десетина произведения. По известен в Европа е неговия ученик Абу Машар (786-886), който превежда Птоломей на арабски и също пише книги. Историята е съхранила имената и други велики астролози от тази епоха – Маша'аллах (740-815) и неговия ученик Ал Каят (770-835) известен в Европа като Албохали. Ал Батани (858-929) пише коментарии към Птоломей, а Алкабитус (?-969) –един от най-четените през Средновековието автори създава нова домова система, която носи неговото име. И накрая трябва да споменем едно друго име – това на Абенрагел (1016-1064), известен през Средновековието като Ал Риджал и Албохазен Хали. Този велик мъж е автор на забележителния астрологичен трактат ”De judiciis astrorum” (За влиянието на звездите) и многократно е превеждан на староиспански, старопортугалски, латински, еврейски и старофренски. Носил е почетния титул “Summus astrologus” - най-велик между астролозите. Един от най-забележителните учени на арабския свят Ал Бируни (973-1048) също е автор на астрологично произведение - “Въведение в елементите на астрологичното изкуство”.

 

Астролозите от този период не се стремели да аргументират своите доктрини, както това било в епохата на елинизма. Както и през европейското Средновековие доказателствата не били задължителни, тъй като влиянието на звездите бил факт, който се подразбирал от само себе си. Астрологията печели голяма популярност и сред народа. Така например в книгата “ Хиляда и една нощ” робинята Таваруд обяснява свойствата на седемте планети, значенията на лунните домове и зодиакалните знаци.

 

От това време до нас са дошли и голям брой планетни таблици (зиджи) съставени от арабски учени, които не съдържат никаква теория, а само числови данни. По късно на тяхна основа европейските учени ще строят своите изчисления.

 

Един от големите центрове на арабската наука става Испания, където в университетите в Севиля и Гренада астрологията се преподава като учебна дисциплина. Друг интелектуален център е град Кордоба, с население от близо половин милион души, където се стичат млади любознателни хора от цяла Европа за да се обучават. Един от тези младежи, Херберт Лионски, също идва да се учи тук, а по-късно става папа под името Силвестър II. Много легенди са свързани с неговото име, но това което е несъмнено е, че той е бил един от най-образованите хора на своето време.

 

Ние дължим признание на арабските учени за техните преводи и за запазването на древните астрологични текстове. Да се вижда обаче в арабския свят само съхранител на астрологични знания значи да се игнорира голяма част от арабската мъдрост. Но докато не се преведе поне част от огромното количество астрологични трудове на арабски, персийски и турски, които понастоящем стоят недокоснати в музеите и библиотеките по цял свят, ролята и значението на арабската астрология ще си остане непознато за нас. Макар и да има известни опити в тази посока, за съжаление трудовете на цяла плеяда знаменити автори си остават недостъпни за съвременния читател. За сравнение ще посочим, че на съвременните историци на науката са известни имената на 116 арабски автори, които са писали книги по астрология! Освен тях няколко десетки са книгите, авторите на които са останали неизвестни. И от цялото това богатство на съвременни европейски езици са преведени не повече от 5-6 автора.

 

Преди да преминем към развитието и разпространението на астрологията в Средновековна Европа нека хвърлим един поглед върху астрологията във Византия.

 

Астрологията във Византия

След падането през V в. на Римската империя нейна пряка наследница става Византийската империя. През IV-VII в. ние срещаме цяла плеяда от автори, добре запознати с гръцката традиция. Сред тях се открояват имената на Хефастион от Тива (края на IV в.), Юлиан Лаодикейски ( края на V в.), Хелиодор (V-VI в.), Реторий ( началото на VII в.).

 

През VII-VIII в. се забелязва упадък на астрологията във Византия, като от една страна причина за това е острата критика от страна на църквата, а от друга обедняването на интелектуалния живот в страната.

 

Астрологията се възражда едва в края на VIII в. благодарение на преводите от арабски и сирийски език. По своя характер византийската астрология е основно елинистична, но съдържа и други елементи, заимствани от произведенията на арабските автори. По мнението на изследователите тя не прибавя нищо ново, а следва сляпо традицията на гръцките автори. Въпреки че критиката от страна на църквата продължава, в дворовете на византийските монарси съществуват астролози, към които владетелите често се обръщат за съвет във важни за страната моменти.

 

Михаил V Калафат (1041-1042) се обръща към астролозите за да разбере дали избрания от него момент за отстраняването на императрица Зоя е подходящ. Голямо уважение към астролозите изпитва Константин IX Мономах (1042-1055). Той се опитвал сам да определи съдбата си според движението на звездите. Към астролозите в критически обстоятелства се обръща Михаил VII (1071-1078) за изясняване изхода на събитията.

 

Алексей I Комнин (1081-1118) обръщал малко внимание на астрологията и дори по едно време изгонил всички астролози от Константинопол. Но когато на небето се появява огромна комета той се принудил да се обърне към градоначалника Василий, който бил компетентен в тази област, за да му разясни значението на това небесно явление.

 

Мануил I Комнин (1143-1180), внук на Алексей I, сляпо се доверявал на предсказанията на астролозите и не предприемал никакви действия преди да стане ясно дали позициите на звездите са благоприятни.

 

С огромно доверие към астрологията се отнасял Алексей I Ангел (1195-1203), който отказвал да пътува преди да се консултира с астролозите.

 

Патриархът на Константинопол, Йоан Каматир (1198-1206) бил не само изтъкнат църковен деятел, но и компетентен астролог. Той е автор на две астрологични произведения, в които описва основните положения на астрологията.

 

Отношението към астрологията сред образованите кръгове на византийското общество било нееднозначно. Имало и критици, както и яростни привърженици. Мощната опозиция от страна на Църквата се поддържала от такива изтъкнати учени като Михаил Псел (XI в.) и Ана Комнина (XI-XII в.). Ще споменем имената и на други образовани люде, които са оставили името си в историята и са съдействали за развитието и разпространението на астрологията.

 

Разцвета на астрологията във Византия дължи много на Феодор Метохит, централна фигура в тогавашния политическия и духовен живот и живял по време на управлението на Андроник II (1263-1267). По това време се водели разгорещени спорове коя от двете науки е по значима - математиката или астрологията. В крайна сметка спорът завършил в полза на “науката за звездите”. Неговата дейност бива продължена от ученика му Никифор Григорий (1295-1360).

 

Известно е че по това време медицината е неразривно свързана с астрологията. Познанията по астрология през Средновековието са били задължителна част от образованието на лекаря. Един от забележителние медици по това време Йоан Актуарий е бил добър познавач на астрологията. В своето съчинение “За диагностиката” той определя критическите дни на болестта, свързвайки ги с положението на Слънцето и Луната в зодиака като разглежда и връзката между отделните човешки органи и зодиакалните знаци.

 

По време на династията Комнини (1204-1461) център на науките става град Трапезунд (носещ днес името Трабзон и намиращ се на територията на Турция). Голяма е заслугата за това на Григорий Хиониад (средата на XIII в. -1330г.). В ролята на епископ той прекарва в Тебриз, Персия шест години. Завръщайки се в Трапезунд той донася много книги на персийски по астрология, които превежда на гръцки и прави коментарии към тях. Григорий Хиониад основава астрологични школи в Константинопол и Трапезунд, които продължават да функционират и след смъртта му. Понеже по това време гръцките учени установяват, че планетните таблици на Птоломей са остарели и се нуждаят от преработка, той превежда редица зиджи - арабски астрономични таблици даващи възможност да се определи положението на планетите.

 

В периода от последната четвърт на XIV в. до средата на XVв. във Византия се наблюдава последния подем на астрологията свързан с дейността на Йоан Абрамий. През 1370г. той става личен астролог на император Андроник IV. Абрамий става основател на астрологична школа, която процъфтява от 1370 до 1400 г.

 

В тази школа е бил засилен интереса към затъмненията, което е видно от запазилите се документи. Абрамий и неговите колеги преписват и превеждат множество книги и значението на тази тяхна дейност е неоценимо, понеже именно благодарение на тях до наши дни достигат множество редки произведения. Йоан Абрамий редактира “Тетрабиблоса” на Птоломей, “Апотелесматика” на Хефастион от Тива, както и няколко работи на Теофил от Едеса.

 

Сред представителите на неговата школа се открояват имената на Елефтерей Елей (известен повече под псевдонима Палхус) и Дионисий. Тяхното дело е продължено от Йоан Хортасмен и Исидор Киевски. Но дните на Византия като цяло и на византийската астрология в частност са преброени - през 1453 г. Константинопол е превзет от турците.

 

Астрологията в Европа

през Средновековието и Ренесанса

Официално е прието периода между 500г. и 1500г да се нарича Средновековие, т.е. между падането на Рим - западната част на Римската империя (около 500 г.) и падането на Византия - източната част на Римската империя (около 1500 г.). Ренесансът е течение на обновление и реформация в науката, изкуството и политическия живот, което първоначално възниква в Италия (XIVв.) и по късно в другите европейски държави (XVв.). Тъй като обаче няма ясна граница между двата периода, то ние ще ги разгледаме заедно. Нека сега да видим как се развива астрологията в Европа през този период.

 

Периодът между VI и X в. бележи най-ниската точка в европейската астрология. Това основно е свързано с общото обедняване на културния и духовен живот по това време. Астрологията през този период представлява пъстра смесица от наблюдения на небесни явления – лунни фази, затъмнения, комети и планетарни асоциации с дните от седмицата, с числата, с билки и други растения, с минерали и т. н. Ако астрологията има някакво по-конкретно практическо приложение, то е повече свързано с мундиалната, отколкото с рождената астрология.

 

Най-известният астролог по това време е Алкуин (IXв.), родом от Йона, Северна Британия, който по късно става учител по астрология на Карл Велики и с името на когото се свързва възраждането на астрологията в Европа.

 

Както е известно през VIII в. арабите завладяват Испания и Сицилия и се установяват на новите територии. На тези две места става и срещата между двете култури-арабската и европейската. Арабската култура и наука е на много по-високо ниво от европейската и постепенно тя започва да прониква в европейските образовани кръгове. Когато започват да се превеждат различни текстове от арабски на латински, астрологичните произведения са едни от първите. Голяма част от терминологията и концепциите са заимствани от арабите и впоследствие те трайно се настаняват в европейската астрологична литература.

 

Доколкото е известно първите преводи на арабски астрологични текстове са направени през около 980 г. от Лупит от Барселона. В началото е бил превеждан Фирмикус Матернус, който се е радвал на особена почит, но след като през 1184 г. Платон от Тиволи превежда Тетрабиблоса на Птоломей, европейските учени могат да се запознаят с един от най-забележителните умове на древния свят.

 

Историята свързва този период с две имена, благодарение на които голяма част от арабската наука става достояние на европейците – Аделард от Бат (1080 – 1152), който превежда множество астрологични трактати и Герхард от Кремона (1114 – 1187), италиански учен, който пътува до Толедо, за да търси трудовете на Птоломей и намира там множество книги на арабски и антични автори.

 

Особено важна роля за разпространението на астрологичните знания изиграва Алфонс X Мъдрия (1221-1284), крал на Кастилия, а по-късно и крал на Германия. Той покровителства науката и литературата и сам се занимава с астрономия и астрология. По негова инициатива през 1248 г. в Толедо се събират испански, арабски и еврейски учени и разработват нови таблици за движението на планетите. През 1252 г. те биват издадени и получават името Алфонсинови таблици. Няколко века поред чак до времето на Кеплер те се използват от астролозите.

 

Главният проблем на астрологията по това време е приспособяването й към догмите на християнската религия, тоест адаптирането на идеята за фатализма с идеята за свободната воля. Компромисното решение е намерено от такива авторитети като доминиканеца Тома Аквински и францисканеца Йоан Дунс Скот, според които астрологията е наука, която заслужава доверие и не влиза в противоречие с християнското учение, понеже небесните тела действително влияят на земните тела, но нямат власт над свободната воля на човека.

 

Най-големите учени от това време са и ревностни привърженици на астрологията. Роберт Гросетест (1175-1253), английски философ и теолог и една от централните фигури в Англия през XIII пише, че науката за звездите е най-висшата от всички науки. Роджър Бейкън, считан за баща на научната мисъл е ревностен привърженик на астрологията и смята, че войните могат да бъдат избегнати ако внимателно се използва мунданната астрология. С успех я практикува и Алберт Велики смятан за най-големия учен на своето време.

 

Новите европейски университети също спомагат за съживяването на астрологията като я включват в учебните си програми. През 1125 г. университетът в Болоня основава специална катедра по астрология, а от 1250 г. тази дисциплина се преподава и в Кембридж (основан през 1225 г.). Френският крал Карл V открива факултет по астрология в Парижкия университет, като лично папата дава своето благоволение, макар и това да не е било необходимо понеже със специален законодателен акт от 1215 г. астрологията е била определена като една от университетските дисциплини.

 

Мнозина от тези забележителни мъже стават и практикуващи астролози като някои от тях постъпват на служба в кралските дворове. Един от първите учени за които е известно, че е служил като придворен астролог е Майкъл Скот, който в началото на XIII в. служи като астролог в двора на император Фридрих II.

 

Един от най-успешните практикуващи астролози през ранното Средновековие е Гвидо Бонати, роден около 1210 г. В хрониките на град Форли се пазят сведения за това как през 1282 г. неговите съвети помагат да се съхрани града от настъпващите войски на папа Мартин IV. Много италиански градове през този период имат на служба официални астролози. Един от най-известните от тях е Бласиус от Парма (ок. 1315-1416) . Той е бил изтъкнат учен, преподавател в няколко университета. През 1405 г. той публикува прогноза за настъпващата година. В тази своя работа той предрича лошо време, пожари, корабокрушения, изобилие на вино, масло и зърно. Също така той предупреждава, че ще има инфлация на цените и бунтове сред бедните. След изобретяването на книгопечатането подобни предсказания получават голямо разпространение и през 1469 г. вече излиза първия ежегоден астрологичен алманах.

 

Шестнадесети век бележи развитие на астрологията и в други европейски страни, което се стимулира от разпространението на печатното слово, от културата на Ренесанса и нарасналия брой на университетите в Европа.

В Чехия твори Киприан Леовитий (1524-1574) - един от най-известните астролози на своето време.

 

През 1500г. унгарският крал Матиаш Корвински основава Пресбургския университет в днешна Братислава, който става известен благодарение на своите специалисти по астрология, но за съжаление се налага да бъде закрит поради войната с турците.

 

През 1450 г. полският учен Мартин Крул основава катедра по астрология в университета в Краков, а най-известният по това време полски астролог Мартин Билица (1433-1493) става близък приятел и съратник на известния немски учен и астролог Йохан Мюлер – Региомонтан, и му помага при изготвянето на неговите астрологични таблици. По-късно Билица става придворен астролог на крал Матиаш, а по-късно и на друг унгарски крал - Владислав Ягелончик.

 

Визитата в Англия през 1553 г. на големия италиански учен и астролог Джеронимо Кардан (1501-1576) във връзка с изготвянето на хороскопа на младия крал Едуард VI, оказва огромен стимул върху развитието на английската астрология. Политическите борби в Англия в началото XVII в. достигнали своята кулминация в гражданската война и републиката от 1640-1650 г. тясно се преплитат с астрологията. Тя се използва на всички равнища - за пропаганда, за поддържане на теологията и политическата идеология и най-вече за консултиране на политическите лидери в тяхната борба за властта. Най-известният английски астролог от това време е Уйлям Лили (1602-1681), който дава едновременно съвети и на роялистите и на републиканците. Неговата слава частично е свързана с издавания от него алманах, който през 1649 г. достига 30 000 екземпляра. Той е може би и първият астролог, който започва да публикува своите прогнози във вестниците. През 1649 г. той е поканен да води колона в един от тогавашните вестници.

 

По това време в Италия творят няколко големи астролози. Лука Гаурик (1476-1558) предсказва на Александро Фарнезе, че ще стане папа. Когато той става папа не само го възнаграждава богато, но и му дава епископска титла. Джовани Маджини (1555-1617), професор по математика в университета в Болоня и член на комисията за смяна на календара към папа Григорий XIII се прославя не само като автор на астрологични трактати, но и като математик, картограф и астроном. Андреа Аргол (1570-1657) е автор на ефемериди и книги върху арабската астрология, а професорът по математика в Павия - Плацидус де Тити (1603-1668) - описва своята домова система в трактата си “Физиоматематика”. Тази система и понастоящем се използва от болшинството астролози в цял свят.

 

Трайно място заема астрологията и в Германия. Големите учени Тихо Брахе и Йохан Кеплер са известни повече със своите астрономически наблюдения, но и двамата са практикуващи астролози. Тихо Брахе постъпва на служба в датското кралско семейство и прави хороскоп на крал Христиан, а Кеплер дава астрологични съвети на известния по това време пълководец граф Валенщайн и издава астрономични таблици станали известни под името Рудолфинови таблици. Региомонтан (1436-1593) издава първите печатни ефемериди, а Валентин Найбод (1476-1560) пише голям трактат върху Птоломей и арабската астрология. През 1535 г. излиза за пръв път оригиналният гръцки текст на Тетрабиблоса на Птоломей, като изданието е осъществено от Йохан Камерарий.

 

Във Франция най-голяма е известността на Нострадамус (1503-1566). Той става личен лекар на крал Карл IX, а от съветите му се възползва и Катерина Медичи. . Но най-вече той е известен със своите “Центурии”, популярни предсказания, които се радват на голяма популярност и в наши дни. Кралският двор във Франция се ползва от услугите на Морен де Вилфранш (1583-1656). Той присъства на раждането на Луи XIV и по-късно изготвя хороскопа на краля Слънце. През 1661г. в Хага излиза с финансовата подкрепа на полската кралица неговия фундаментален труд “Галска астрология”.

 

По това време започват и първите по-сериозни нападки срещу астрологията. Един от най-образованите и влиятелни хора по това време - Пико де ла Мирандола (1463-1494) публикува съчинение със заглавие “Против предсказателната астрология”. Един след друг двама папи осъждат предсказателната астрология - първата була от 1586 г. е на папа Сикст V, а втората - на Урбан VIII от 1631 г. Религиозните лидери на Реформацията - Лютер и Калвин имат много остро и негативно отношение към астрологията. В резултат на това през 1572 г. Болонският университет, който в продължение на столетия е бил най-крупния център по астрология спира преподаването на тази дисциплина.

 

Откритията на такива учени като Коперник, Кеплер и Нютон подхранват един механистичен подход, който постепенно прониква във всички науки. С началото на “ерата на разума” всичко, което не може да бъде обяснено по рационален начин бива обявено за предразсъдък и илюзия. Постепенно умовете на времето се оттеглят от астрологията, а тя пада до нивото на примитивното мислене и суеверие. През 1666 г. Жан-Батист Колбер, френски министър от времето на Луи XIV премахва астрологията от списъка на учебните дисциплини в Сорбоната. Подобна участ сполетява астрологията и в другите европейски градове като през 1817 г. в университета във Вюрцбург е закрита последната катедра по астрология в Европа. Така астрологията постепенно изчезва от научния хоризонт и преминава в графата “средновековни предразсъдъци”.

 

Обобщение: Новата картина на света, която измества такива авторитети като Птоломей и Аристотел внасяйки един нов, рационален поглед се отразява пагубно на астрологията. Това е вторият голям удар върху нея след отмирането на елинистичната астрология. Но ако след първия удар тя успешно се съвзема по време на арабите, то сега последствията са катастрофални. И когато в началото на XX в. астрологията се завръща от състоянието на клинична смърт, в което е била повече от два века вече нищо не е както преди. От традиционната, класическа астрология са останали отломки, от които авторите на новото време се опитват да съградят новия храм на звездната наука. Но много идеи, концепции и методики се оказват безвъзвратно остарели и загубени, било поради духа на новото време, било поради прекъснатата връзка с традицията. Болшинството от книгите по времето на Средновековието и Ренесанса са написани на латински и това е още една тухла в стената, която прегражда старото и новото време. Така древното знание се преражда в нещо ново, което може да наречем съвременна или модерна астрология и което само отчасти напомня за своя прародител.

 

 

Димитър Кожухаров
www.astro-art.com

 

I част - Възникване на астрологията

 

III част - Съвременна астрология

 

 

Реклама

Астро връзкиуран