Астрологични статии

астрология

 

ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
III част

 

 

Съвременна астрология

През XVIII и XIX в. астрологията вече била считана за “мъртва наука”. В действително тя се намирала в състояние на “клинична смърт” и животът й бил поддържан от дейността на представителите на тайни духовни общества и самостоятелно практикуващи любители. Сред имената на практикуващите астрология през този период може да споменем името на гениалния немски поет Гьоте (1749-1832), който след като съставил хороскоп на своята приятелка Кристине Вулпиус със задоволство установил, че нейната рождена Луна хармонира с неговото рождено Слънце. Ще добавим и името на Новалис (1772-1801), известен немски поет романтик, който също проявявал силен интерес към астрологията.

 

Единствената страна, където интересът към астрологията не изчезва напълно е Великобритания. Разбира се и в някои други страни има публични изяви на интерес към астрологията, но те са краткотрайни и спорадични. Така например през първата половина на XVIIIв. в Кралския университет в Валядолид, Испания преподава професора по астрология Хасинто Гонзалес Конде, а в Саламанка, Испания катедрата по астрология се възглавява от Диего де Торес Виляроял (1726-1770). По същото това време в Италия активна астрологическа дейност се развива от Джеронимо Ардженти, академик в Академията в гр. Ферара. През 1772 г. професорът от Краковския университет Якоб Неговецки издава книга в защита на астрологията. През 1823г. Юлиус Пфаф (1774-18350), немски астроном и астролог и последния европейски професор по научна астрология публикува на немски своя превод на Тетрабиблоса на Птоломей. Но нека сега да обърнем поглед към Англия.

 

През 1790г. Ебенезер Сибли издава своята “Астрологична наука”, наръчник от над 1000 страници. Друг англичанин, Джеймс Уйлсън, издава през 1819 г. ”Пълен речник по астрология”. Най-забележителната фигура в астрологията в началото на XIX в. е Роберт Крос Смит (1795-1832) известен повече под псевдонима Рафаел. Той е автор на няколко популярни брошури и книги посветени на астрологията, а от 1827 г. започва да издава периодичното издание “Профетик месинджер “, което се радва на огромен успех и продължава да излиза и до днес под името “Рафаелс Алманах”. Друга важна фигура от това време е Ричард Джеймс Морисън (1796-1874), бивш военен, пишещ под псевдонима Задкиел. Трябва да отбележим и имената на д-р Уйлям Саймонит и Алфред Пийрс, които творят през втората половина на XIX в.

 

През 1850 г. вълната на спиритизма залива Европа. Европейската култура открива мъдростта и духовната философия на Изтока, възникват множество духовни общества и организации, като най-важна роля за възраждането на астрологията има основаното от Елена Блаватска Теософско общество. Човекът, който придава съвременен вид на астрологията и който с право може да бъде наречен “баща на модерната астрология” е Уйлям Фредерик Ален (1860-1920), известен повече под псевдонима Алън Лео. Той е ученик на Блаватска, а по-късно основава астрологична ложа към Теософското общество. В многобройните си книги Алън Лео представя в достъпна и модерна форма астрологичното учение. Кратко време след тяхното излизане интересът към подобна литература бързо се разпространява и в други страни на Европа и Америка.

 

Пионерите на астрологията в другите страни са и автори на първите ръководства, по които се учи младото поколение европейски и американски астролози. Във Франция пионер във възраждането на астрологията е Шарл Никуло (1854-1925) пишещ под псевдонима Формалхаут. В Германия твори Алберт Книпф (1853-1924), един от най-големите немски астролози в началото на XX век. Карл Брандлер Прахт (1864-1939) от Австрия е автор на забележителната “Астрологична колекция” в шест тома, а американският астролог и писател Кристофър Зейн (1882-1951) написва множество астрологични съчинения под псевдонима Елбърт Бенджамин.

 

Астрологията бавно и трудно си възвръща загубената репутация, борейки се с критиките и отрицанието както от страна на науката, така и от страна на представителите на официалната власт. Алън Лео двукратно е обвинен във “врачуване” и докато през 1914 г. той успява да се защити, то през 1917 г. той трябва да заплати по решение на съда глоба в размер на 5 фунта и 25 шилинга - една твърде голяма за онова време сума. По същото това време, от другата страна на океана, след като американската астроложка Еванжелина Адамс (1868-1932) печели дело заведено срещу нея, през 1914г. е отменен закона срещу астрологията.

 

Появяват се и първите астрологични организации. През 1860 г. английският астролог Р. Дж. Морисън основава Астро-метеорологичното общество, а през 1915 г. Алън Лео основава в Лондон астрологичната ложа към Теософоското общество. През 1907 г. в Холандия е основана т.нар. “Асоциация за съвременна астрономия и астрология”, през септември 1922 г. в Мюнхен се организира Конгрес на европейските астролози, първото в света събитие от подобен род, а през 1938г. се основава Американската федерация на астролозите.

 

Въпреки всеобщото мнение на учените, че астрологията е “умряла завинаги”, благодарение на малцината сериозни изследователи започват да се изучават и публикуват астрологични трудове от античността и Средновековието. В периода 1898-1953 г. излиза 12-томния Каталог на гръцките астрологични кодекси (съкратено CCAG), в който са събрани всички гръцки астрологични ръкописи намиращи се в европейските библиотеки. Интерес представляват изследва-нията върху астрологията на такива учени като Рене Гиньон и Буше Льоклерк във Франция, Вилхелм Гундел в Германия и Дейвид Пингрии в САЩ. Систематични изследвания над астрологията провежда забележителния швейцарски психолог и психиатър Карл Густав Юнг (1875-1961). Той формулира един от основополагащите принципи на съвременната астрология, този за синхронността – събитията, които настъпват в даден момент са свързани помежду си независимо от разстоянието, което ги отделя. Юнг предсказва признанието на астрологията и завръщането и като учебна дисциплина в университетите.

 

Безспорно е, че Великобритания е страната, в която е направено най-много за възраждането на астрологията. Но в тази страна възниква едно ново явление, което става сериозна преграда за възприемането и одобряването на астрологията като сериозна наука. Това е т.нар. вестникарска или поп астрология.

 

На 24 август 1930 г. вестник “Сънди Експрес” отпечатва хороскопа на Маргарет, новородената дъщеря на графа на Йорк. Статията е последвана от лавина от писма, в които читателите молят автора Ричард Нейлор за цяла серия материали на астрологични теми. Когато в един от следващите броеве Нейлор успешно предсказва гибелта на британския самолет К-101, тиражът скача неимоверно, а конкурентните издания също започват да публикуват хороскопи и да отделят място на астролозите. Така новата мода бързо се разпространява по света, като хороскопите стават неотменна част от популярната преса.

 

Особен интерес представлява ролята, която астрологията изиграва по време на Втората световна война. Когато Хитлер идва на власт болшинството немски астролози с ентусиазъм посрещат новата власт. Мнозина от тях симпатизират на новите идеи, а един от водещите астролози от това време д-р Хуберт Корш, който е и издател на астрологичното списание “Зенит” (1930-1938) дори влиза в редовете на национал-социалистическата партия. Както става ясно от свидетелските показания на Нюрнбергския процес по поръчка на управляващите хороскопи са правени както на Хитлер и неговия антураж, така и на германската държава.

 

След войната интересът към астрологията отново нараства. Възникват нови дружества и организации, като все повече хора се заемат със сериозно и задълбочено изучаване на астрологичното знание. През 1946 г. в Париж е създаден организация под името Международен астрологичен център. През 1947 г. е основан Немския астрологичен съюз, през 1948 г. в Лондон е създаден Факултета по астрологични науки, а през 1956 г. в Дания е открит Института на Ирене Кристиансен, едно от най-старите съществуващи в момента астрологични учебни заведения. Извършените през 60-те години от френския учен Мишел Гоклен статистически проучвания недвусмислено доказват влиянието на планетите върху човешката съдба. Оказало се, че в изследваните хороскопи на 6000 военоначалници най-важната планета е Марс, докато при 3 500 учени това е Сатурн. По-късно тези изследвания са потвърдени от проф. Айсенк от Великобритания, което оживява дискусията около астрологията сред научните среди.

 

Преминавайки през периоди на гонения и забвение днес астрологията се радва на небивала популярност в целия свят. Както показва едно проучване, ако през 1914 г. от 5 000 германци само един е знаел своята зодия, то днес 95% от тях се интересуват от зодиите си, като се оказало обаче, че по-голямата част от тях не знаят към коя кръвна група принадлежат. През 1975 г. Институтът за проучване на общественото мнение Галъп установява, че близо 32 милиона американци вярват, че звездите влияят върху живота на хората. Оказало се също, че броят на практикуващите в САЩ астролози надхвърля 10 000. Десет години по-късно Галъп разкри, че сред юношите на възраст между 13 и 18 години 55 % вярват в астрологията. По данни от същата 1975г. астрологичните организации в Европа са 18, в САЩ функционират 3 национални и 150 локални организации, както и голям брой такива сдружения в Азия, Австралия и Южна Америка. В целия свят излизат над 100 специализирани списания по астрология на десетки езици, а броят на новите заглавия излизащи всяка година на книжния пазар надхвърля 200. Според каталога на библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон от началото на века досега са излезли над 12 000 книги посветени на астрологията.

 

През втората половина на XX в. обаче се появи едно явление, което изцяло промени формата и съдържанието на това, което беше останало от традиционната астрология. От своеобразната симбиоза между модерната психология и астрологията се роди т. н. психологична астрология, корените на която трябва да се търсят в произведенията на Дейн Ръдиард (1895-1985). През 1936 г излиза неговата книга “Астрология на личността”, която може да се смята за крайъгълен камък в това ново русло, в което поема астрологията. Така през 1968г. Бруно и Луиза Хубер основават своя Астропсихологичен институт в Адлисвил близо до Цюрих, а през 1983 г Лиз Грийн основава в Лондон Центъра за психологическа астрология. Между най-важните раздели на това направление трябва да се споменат хуманистичната астрология (Дейн Ръдиард), холистичната астрология (Бруно Хубер), трансперсоналната астрология (Майкъл Рошър) и ревизираната астрология (Томас Ринг). Според представителите на тези школи основната задача на астролога е да разкрие силните и слаби страни в хороскопа, както и успешните и кризисните периоди в живота. По тяхно мнение с волеви усилия всеки човек може да избегне и трансформира неблагоприятните влияния на звездите. Така в края на XXв. астрологията се трансформира в нещо ново и непознато наречено съвременна астрология, в която модерната психология изцяло доминира, а от класическата астрология е останала само терминологията и отчасти понятийния апарат.

 

Положението в което се намира астрологията в края на XXв. би било твърде безутешно, ако през 1993г. не се бе случило едно твърде знаменателно събитие. Трима забе-лежителни мъже – Роберт Ханд, Роберт Шмидт и Роберт Золер поставят началото на проекта “Хиндсайт” (“Поглед назад”). Двама от тях – Роберт Ханд и Роберт Золер са известни американски астролози с дългогодишна практика, а Роберт Шмидт е друг американски учен посветил се на изучаването на древногръцката философия, математика и наука. Проектът си поставя твърде амбициозни цели - да преведе целия оцелял елинистичен корпус от астрологични трактати, както и голяма част от средновековната европейска астрологична традиция . За гръцкото направление отговаря Роберт Шмидт, а за латинското-Роберт Ханд и Роберт Золер, който има вече известен опит с превода на Гвидо Бонати. В близко бъдеще проектът планира стартирането и на други направления- арабско, еврейско, санскритско и т. н. Скоро започват да излизат и първите книги –преводи на Ветиус Валенс, Птоломей, Антонио де Монтулмо, Омар, ал Кинди и др. Но за съжаление както често става в живота не е отчетен един важен фактор -човешкия. Пръв напуска проекта Роберт Золер. През 1997г. го последва Роберт Ханд, който стартира свой проект наречен “АРХАТ” (“Асоциация за възстановяване на стари астрологични текстове”).

 

Каква е ситуацията към днешния момент. Благодарение на усърдието и самоотвержения труд на тези трима автори около 2/3 от елинистичната традиция е преведена. Преведени са и дузина трактати на еврейски, арабски, средновековни и ренесансови автори. Периодично се организират курсове, лекции и семинари посветени на античната и средновековната астрология. Съвременните астролози се докосват до едно огромно и неподозирано съкровище, което съвсем доскоро е било скрито от техния поглед. Не случайно според мнението на някои астролози проекта “Хиндсайт” е най-забележителното събитие в астрологията на XX век.

 

Така завръщайки се към своите корени астрологията навлиза в новото хилядолетие едновременно древна и млада, носейки със себе си хилядолетната мъдрост на звездното знание така както ни е завещано от великите магове на древността.

 

Димитър Кожухаров
www.astro-art.com

 

I част - Възникване на астрологията

 

II част - Традиционна астрология

 

 

Реклама

Астро връзкиуран