Един от Великите Учители на древността Саабей-Бен-Аадес
между многото знания и мъдрост, дал на човешкия род науките за Звездния Мир –
астрономията и астрологията. От тогава хилядолетия наред, та чак до 17-и век от
нашата ера, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно.
Изтичането на сили от Небесните образувания, тяхното естество, смисъл и ефект
върху земята и живота на нея и по-специално върху човека, е било много ясно и
подробно изучавано от учениците на Саабей в Школата, която той е основал.
Земята, където този Велик Учител е работил и поучавал, се е наричала Едем, което
ще рече – свещена, благословена земя, земя на най-добрите условия за живот. Къде
е била тя? Това се указва в глава втора, стих десети от книгата “Битие” в
Петокнижието на Мойсей.
Саабей, предвиждайки заливането на тази земя от
водите на океана, дава указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър
и Ефрат – Арабския полуостров. Там бива пренесено неговото учение и науката на
Звездния мир – Астрологията, известна под името “Саабеизъм”. Отивайки там, те
основават град Вавилон, построяват кулата, където отварят Школа за изучаване на
науки и на първо място на астрономията и Астрологията – Саабеизма. Хора с
по-голям научен интерес от целия околен свят са ходили във Вавилон, за да се
учат в тази кула – университет. Гръцки философи също са се учили там – Питагор,
Демокрит и други, които са прекарвали години в Школата и са пренесли в Гърция
много знания и легенди, които са преработили съобразно своята религия. Те са
усвоили нещичко и от науката за Звездния мир, като за имена на Планетите са
поставили имената на своите богове, които имена са останали и досега.
Учението на Саабей е известно като религиозно
течение с името “Саабеизъм”. За Саабеизма се отбелязва, че е съществувал още от
най-старо време и е характерен с боготворението на звездите и въобще на всички
небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия,
Сирия, Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязват още други три : Саабеисти-
така се наричали хората, които са приели и изповядват Саабеизма; Саабейско писмо
– писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; и
най-после Саабейско Царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския
полуостров, на територията на днешния Йемен. Това царство Саабеистите са създали
много по-късно, след излизането си от Вавилон, който е станал обект на ред
завоевания. В тази нова държава народът се е занимавал земеделие и градинарство,
в които са били използвани изкуствени напоявания на много високо техническо
ниво. Занимавали се също със скотовъдство и занаяти. Важна роля е играла също и
посредническата търговия между Индия, Изотчна Африка, Египет, Асирия, Палестина.
За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка- по бреговете
на Червено море. За Саабейското царство се отбелязва, че е изчезнало изведнъж,
без да се цитират причините. Поради настъпили суши и неблагоприятни условия за
живот народът напуснал бързо своята държава и се прехвърлил в своите владения в
Източна Африка. Народите, които останали там са известни под името Догони.
На първенците на този народ Саабеистите са
предали големи познания, които носели със себе си, върху науките на Звездния
мир. Тези познания сега внасят голямо недоразумение между учените – астрономи от
Френската академия на науките. Известна е най-ярката звезда на небето – Сириус,
към която Саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда,
както твърдят първенците на Догоните, има два спътника – също слънца, които не
могат да се видят с просто око. Те знаят точно периода на обиколката на единия
спътник, равен на 50 земни години. А според най-съвременните изследвания той е
равен на 49,9 години.Знаят също и за необикновената плътност на веществото му,
като твърдят, че малка че малка бучка от него тежи около колкото 480 магарешки
товара, което е около 35 тона. А учените изчисляват плътност от 150 килограма на
кубически сантиметър, което е същото. Звезди с такава плътност на веществото си
се наричат сега “Бели джуджета”. За втория спътник на Сириус съвременните
астрономи не са наясно. Те предполагат, че съществува, поради това, че са
констатирали известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да
го наблюдават. На първенците на Догоните е известно, че небето на голяма
височина, дори през ярките слънчеви дни, е напълно черно, което се установява
едва сега. На тях са известни грамадните спиралните звездни светове –
галактиките, които едва в ново време се откриха.
