В
света мечтан от всички аз живея,
но
трудно се завръщам в истинския
свят
за
повече любов и сигурност копнея
дълбоко
се потапям в измислен розов град.
Сълзи
и болка черна мрачно избуели
от
вас поемам всеки следващ ден
чувствата
ви бегли и някъде умрели
някак
неусетно стават част от мен.
А
мойта болка в безкрайността
стаена
няма
да разбираш утре и сега
и
с твоята представа за мене
изкривена
ще
вярваш че на тебе аз принадлежа.
