Поезия
ТЕЛЕЦЪТ
Идвам аз на този свят
забивайки краката си в земята,
оглеждам се и виждам аз –
навсякъде е красотата,
изпивам я с очи искрящи, докосвам я
с ръце горящи
и ставам част от моите неща, защото
Бог превърнал ги е в чудеса.
И не разбирам тез -
наричащи живота скука,
на тях ще кажа аз – не сещате ли в
стола таз пролука,
която води ви в невиждан свят на
дрямка и следобен благодат.
Не грее ли ви огън от розите
червени,
не сраствате ли поглед с листата им
зелени,
и не политате ли нейде с тоз
неземен цвят,
проглеждайте ви казвам – красив е
този свят.
И не упреквайте страстта
ми към парите
кажете ми какво е лошото за нас
самите
да се отдаваме на силата вълшебна
с която те творят съдбата земна.
С която те творят и любовта дори
макар че тя е неизмерна с купища
пари.
Накрая ще ви кажа –
звезди на хляб ще мажа,
вкуса на цялата вселена
роден съм аз с наслада да поема.
Анатолий
Коцев
