21 април - 21май                                      www.astrohoroscope.info                           Бр.4, 2007 година

Начало

Архив

брой 1

брой 2

брой 3

брой 4

 

 

Древнобългарската писменост

I част

Възникването на писмеността като културна проява на човечеството е от първостепенно значение. Дали даден народ притежава своя писменост е мярка за неговото духовно извисяване и за степента на културното му развитие. Още от дълбока древност на писмените народи е била отредена ролята на духовни обединители и водачи на човечеството.

Писмеността се появява на определен етап от човешкото развитие. Тя дава възможност както за по-добра комуникация между отделните индивиди и различните народи, така и за трайно съхраняване на придобитите знания в областта на математиката, строителството, медицината, историята, географията, военното дело, астрономията, астрологията. Спомага за развитието на литературата, музиката и различните видове изкуства. Това пък, от своя страна, създава предпоставки за по-бързия духовен, културен и технически напредък на едно общество. Не са редки случаите в историята, когато притежаващите писменост народи са успявали да се запазят и при най-тежки изпитания на съдбата, докато безписмените са изчезвали от историческата сцена и след сравнително леки сътресения.

Известни са няколко фази в развитието на писмеността - мнемоническа1, пиктографска2, идеографска3. По-късно идеограмите се усъвършенстват към фонетична писменост, като по-стари и примитивни са съгласните азбуки. При тях липсват знаци за гласните букви (наричат се още сричкови). Последен етап от развитието на фонетичната писменост са гласно-съгласните азбуки, при които има знаци за всички звуци. С тях се е боравело по-лесно и е можело да се изразяват абстрактни понятия.

Не са били много народите в древността, притежаващи писменост. Писмените паметници, които те са оставили върху глинени плочки или папируси, по стените на храмовете или върху камък, съдове, монети и т.н., и до днес будят възхищението и нестихващия интерес на историци, археолози, лингвисти. Някои от тези древни народи са изчезнали (шумери, финикийци), други са се запазили през хилядолетията. Техните потомци с пълно право се гордеят с културните постижения на прадедите си. Малко са обаче българите, които знаят, че ние още от дълбока древност сме имали своя писменост - много преди Кирил и Методий и учениците им да създадат глаголицата и кирилицата. Твърдението на някои историци и филолози, че това са първите български азбуки, е тенденциозно, погрешно и обслужва чужди идеологически, политически и етнически доктрини. Принуждава ни да си затваряме очите пред истини и ни въвежда в заблуждение относно факта, че са открити и продължават да се откриват многобройни писмени паметници, написани на древнобългарска азбука. Те се срещат навсякъде, където са живели българите - в Кавказ, Урал, Поволжието, на територията на днешните Украйна, Румъния, Унгария, Сърбия, Македония, Гърция и, разбира се, в България. Без в никакъв случай да омаловажаваме делото на солунските братя, трябва да признаем, че тези гении са използвали хилядолетния български опит в това поле на културата. Създаването на глаголицата и кирилицата представлява един важен етап от усъвършенстването на българската писменост и култура.

Благодарение на дипломатическия талант на кана субиги Борис, на самоотвержения труд и смелостта на Кирил и Методий и на учениците им, глаголицата е осветена от папата в Рим. Нашият език е узаконен като свещен, наравно с другите три езика, на които се пише Свещеното писание – юдейски, гръцки и латински. Така ние, Дунавските българи, заемаме мястото на духовни водачи на славяните и ги култивираме и приобщаваме към европейската цивилизация.

За да бъде картината пълна и да не даваме възможност на други народи да извършват произволни манипулации, с цел да ни отнемат това място, трябва да се върнем назад във времето.

 

”Куниг” - Древнобългарската писменост

Възниква като идеографско писмо още когато българите са живеели в Централна Азия - Памир, Хиндокуш, Тян Шан, Тарим. Преди това в този ръйон е съществувало възлово, подобно на възловото писмо "кипу" на инките в Перу. С течение на времето тя се усъвършенства и постепенно се превръща във фонетична писменост от сричков тип. На следващия етап от нейното развитие всеки знак отговаря на определен звук, като все още се запазват знаци за срички, символи и формули - често религиозни. Създаването на глаголицата и кирилицата представлява нов качествен скок – преход към фонетична писменост от гласно-съгласен тип. В тези две азбуки преминават много знаци от "куниг", някои от които могат да се четат като идеограми, други - като букви. За да не се получава двусмислие и за да не стават грешки, е написана "Азбучна молитва" от Константин Преславски, в която е вложен определен смисъл в началното поредно четене на буквите. Първото изречение гласи "Азъ Буки, Веде Глаголи" - "Помни буквите, разбирай думите", т.е. на учениците се дава указание да не възприемат знаците като идеограми, а като букви и по този начин да разбират думите.

Освен като писмени знаци, древнобългарските "куни" са се използвали и за изписване на числа. В съчинението си "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че те са служели също и за гадаене, имали са магическа сила.

Много учени са установили сходство между българската "куниг", финикийската и шумерската писменост, китайските йероглифи, писмеността "брахми" в Индия, етруската писменост, открита на територията на днешна Италия, старогерманските и скандинавските руни.

В своята книга "Пътят на България" (1937 г.) българският учен Димитър Съселов, а след него и други учени (Петър Добрев, Дориян Александров, Веселин Бешевлиев и др.) обръщат внимание на сходството между писмените знаци на кирилицата и "куниг", от една страна, и китайските йероглифи (предимно техните древни варианти).

В китайските предания и легенди е отбелязано, че йероглифното писмо е въведено от митичния владетел и прародител на китайците Фу Си (2852-2737 г. пр. н. е.) С него той заменил съществуващото дотогава възлово писмо. Според друга версия, китайските йероглифи са изобретени от сподвижника на император Хуан Ди (2698-2598г. пр. н. е.) Цан Цзе.

Най-старите китайски писмени знаци са намерени върху неолитна керамика и с помощта на радиовъглеродния анализ са датирани около 4800-4700 г. пр. н. е. Открити са в близост до градовете Тунчуан, Геян, Чанъан, Линтун, в провинция Шанси. Намерени са и по-късни надписи от периода Шан-ин (16-11 в. пр. н. е. ) върху гадателни кости от костенурки, говежди кости (лопатки) и бронзови ритуални съдове. Всички тези знаци съвпадат в голяма степен с българската куниг. В Тян Шан (древнобългарското име на тази планина е Богдо Кан), са открити подобни български бронзови култови триножни котли (6 - 5в. пр. н. е.)

По своята същност йероглифите представляват идеограми. Първоначално те са около 2500, а по-късно достигат и до 50 000. Китайската писменост не се развива към фонетично писмо. В по-ново време са въведени опростени йероглифи.

Сходството между древнобългарската и шумерската писменост може да се обясни с факта, че в създаването на Шумер (Самара) участват българите - арийци. Има сходни шумерски и български думи -“кумир” (свещен), ”кунуку” (надпис), ”шар” (рисувам) ”зид” (издигам). Същото се среща и при имената - Маламихр, Асен, Първан, Люцкан, Ганци, Балих, Балтин, Звиницас, Иваз и др. По подобен начин може да обясним приликата между куниг и етруската писменост. Според летописите на Волжска България град Атряч (Троя) е създаден от българите, а района на Мала Азия те нарекли Яна Идел. След превземането и разрушаването на Атряч част от оцелелите, предвождани от Еней, отплават и се заселват на Апенинския полуостров. Там те били наречени от местното население по името на техния град Атряч - етруски.

Около 1800 г. пр. н. е. ариите от Памир и Хиндукуш завладяват Северна Индия. Със себе си те донасят една нова култура и традиции, които ще изиграят съществена роля за по-нататъшното историческо развитие на този регион от света. Вследствие дейността на българските брамани в Индия се появява ведическото учение. Браманът Панини, роден в столицата на Балхара - гр. Балх, създава първата граматика за “Санскритския език”. На този език с писмеността “брахми” са записани индийският епос “Махабхарата” и свещените книги - “Веди”. В ”Махабхарата” името на българите е споменато над 70 пъти. “Махабхарата “ и “Ведите” не се превеждат дълго време в България, за да не се разкрие българският им произход. Ведите описват слънчеви култове, подобни на тракийските и зороастрийските мистерии. “Веди” е третата буква от нашата азбука. Означава “виждане, разбиране, знание”.

На върховете на най-големите пирамиди, открити в света - българските в Тарим - има площадки с храмове на слънчевия култ.

Аюрведа - древното учение за лекуване с билки, представлява българска народна медицина.

Още през 19 в. известният български учен д-р Петър Берон, а също и Георги Раковски пишат, че санскрит означава “скрит, съвършен, свещен език”. По-късно те бяха обявени от официалната ни историческа наука за хора-романтици, които са целели единствено да повдигнат патриотичния дух на българите, без да имат необходимите исторически знания.

В периода ІV в. пр. н. е. В района на Балхара (в гръцката литература, известена като Бактрия) се осъществява срещата, взаимното опознаване и проникване на древнобългарската и елинската култура. Това става след като Александър Македонски достига до тук с войските си. Оттогава българите започват да използват освен своята писменост куниг, също и гръцката. Тази традиция се запазва и в Кушанската империя, изградена върху руините на Гръко-Актрийската държава и просъществувала между І и ІV в. сл. н. е.

Иво Андровски - историк

 

Използвана литература:

1.Иман Б. – “Джагфар тарихъ. Свод булгарских летописей” – София, 2001 г., ИК “Огледало”

2.Ахмеров Г. – “Булгар Тарихъ”, София, 2001 г., ИК “Огледало”

Турчанинов Г. - “Памятники древней писмености Кавказа” – М, 1971 г.

Бешевлиев В. - “Първобългарски надписи” – БАН, 1992 г.

Бешевлиев В. - “Първобългарски епиграфика” – ОФ, 1981 г.

Добрев П., Добрева М. - “Древнобългарска епиграфка”, Тангра Тан-нак-ра, 2001г.

Петканова Д. “Константин Кирил – денница на славянския род” София, ИК Време, 1994 г.

Маджаров Хр. – “Големият заговор срещу българите”, Варна, СД Алфиола, 2001 г.

 

 

към съдържанието

 

Това, което е горе е подобно на това, което е долу 

 


Copyright © 2007 Локус Фортуна ЕООД. Всички права запазени. Редакция
Забележки и предложения изпращайте на e-mail: kiril_astro@abv.bg 


 

 

Посетете: дневен хороскоп, годишен хороскоп, китайски хороскоп