Поезия
Близнакът
В
тълпа от хора по улиците
движа
се в захлас
не
мога да се спра да ги оглеждам
на
всичките “здравей” им казвам аз.
Всеки
ми разказва нови чудеса
и
скрити истини разбулват се във
моята глава.
И вмигом
грабвам всичко аз
и
го изсипвам в следваща минута
във
алчната и любопитна паст
на
таз тълпа, която за сензации се
лута.
Аз
бродя също по безброй пътеки
със
куп от чудни занимания,
но
никога не искам да разбирам
защо
и от какво са те направени.
Захващам
се със тях,
зарязвам
ги по средата спрени
и
после пак намирам ги
във
други форми и лица превъплатени.
Накрая
спирам тъжен, уморен
във
хаос от безмислия препускащи
и
блъскайки главата си във този плен
се
чудя дълго защо съм сътворен.
Анатолий
Коцев
