Сладкодумецът
с кехлибара
В
славните дни на Вавилон имаше един
жрец на бог Мардук, Талмуз му бе
името. Бе му поверено да предава
тайното знание на младите избраници.
Един от тях бе много даровит и най-бързо
учеше - като остър кинжал бе ума му, а
мисълта му бърза като планински
сокол.
Етана
му викаха всички, но старият жрец в
мълчание го зовеше и в тишина го
поучаваше. А приказлив бе Етана и
бърз бе говора му - тогава Талмуз се
намръщваше и се затваряше сам в
книгохранилището.
И
с другари и братя Етана често
излизаше - учение и тишина в сладки
приказки удавяше. В черните нощи
тайните на звездите им разкриваше и
булото на мрака открехваше -
сладкодумеца с кехлибара го
наричаха всички.
Кехлибарена
огърлица бе му Талмуз дал – от зло и
нещастие да го пази.
В
захлас го слушаха, а жълтия кехлибар
на гърдите му като че светлина
излъчваше - искаше малките мъниста
по небето да засенчи.
Старият
жрец в тишина седеше и в тежко
мълчание планове кроеше - бремето на
тайно знание чакаше нови плещи. В
безмълвие и дълбини той Мардук
диреше - за съвет и подкрепа му
душата плачеше.
***
В
ранна пролетна утрин жрец и ученик
минаха през порта от кедрово дърво,
цялата в мед обкована. През финикови
палми и тръстики крачеха, и вятъра
пътя им сочеше.
Далече
бе Вавилон - и верни другари там бяха
останали. Едничък кехлибара бе взел
Етана - за братя и дом да му напомня.
По име го знаеха всички там - колко
сказки за духове и феи бе разправял.
През
страшната Ефрат минаха и в широко
подземие се скриха. Там под светлина
на смола и кехлибар Етана папируси
щеше да изчита, страшното знание на
жреците да учи.
В
тишина и безмълвие го наставляваше
Талмуз, както го него сам Мардук
учеше.
***
В
ранни зори край реката жрец и ученик
великия Мардук и богиня Ищар зовяха.
Кошове
от тръстика, цели в смола и кехлибар,
по течението се спускаха.Те оттам
идеха, дето всички го знаеха и
сладкодумеца го наричаха. А той
другари и братя не можеше да забрави
- не йероглифи, а път жадуваше. Път,
който не знаеше де води.
В
тишина дълбока Талмуз на бог Мардук
нов жрец бе обещал.
С
жълт кехлибар на гърди и златни думи
на уста.
***
Сам
жрецът слънцето край Ефрат срещаше
и сянка бе в душата му. Отрова на
грозно предателство в сърцето му бе
попила.
Не
чуваше той реката, не чуваше и
Мардук - горест душата му бе свила,
на кълбо от болка я бе превърнала.
Нея чуваше той - и страшни слова му
шепнеше тя. Ученик за веселба и
другарство учение бе оставил, за
смъртни братя нетленния бе предал.
Не
чу жрецът тъжна песен - за млад момък,
за брат живота си в жертва принесъл.
При стръмни, орлови скали, Етана
незнаен другар от гибел се бе опитал
да спаси. Тъмни води на буйна река
бяха отнесли младия ученик.
Живот
благословен за окаяник бе жертвал.
***
Сами
бяха в широко подземие прашни
папируси и тъмен кехлибар - тайното
знание на Мардук да пазят.
Радислав
Кондаков
