НОВА КНИГА

лечение

 

Астромедицина за всеки

 

Кирил Стойчев

 

 

УВОД

Медицинската астрология е възникнала едновременно с медицината, тези две понятия са били неделими едно от друго. В древността лекарят е бил астролог. ФАКТ! Бащата на медицината – Хипократ (460–370 г. пр.н.е.), е използвал астрологичните си познания за поставяне на диагнози и за провеждане на лечение. Това не е тайна, а по-скоро неудобен факт, който се премълчава. В основаната от негo медицинска школа лечителското изкуство се е изучавало заедно с науката за звездите. За Хипократ прогнозата за развитието на заболяването, основана на природните цикли и тези на Луната, е имала по-голяма значимост от диагнозата.


Сто години по-късно на същия остров, на който е роден и живял Хипократ, идва един вавилонски жрец – Бероз, и основава една от най-големите и влиятелни астрологични школи в древността.
Друго светило в медицината на античния свят – Гален (129–216 г.), доразвива идеите на Хипократ и също използва астрологията и нейните методи при изготвянето на прогноза за развитие на заболяванията. В своя медицински трактат De diebus decretorius той пише: „Хроничните болести следват пътя на Слънцето, а острите болести следват пътя на Луната.“


До Късното средновековие е запазена традицията лекарите да учат астрология. В университета в Болоня, най-стария в Европа, основан през 1088 г., студентите са изучавали тази дисциплина в продължение на четири години[2]. По тази програма е учил Парацелз (1493–1541 г.) – философ, ботаник, астролог и лекар, създател на токсикологията. Той първи е предположил, че причините за някои болести се коренят в психологичното състояние на човека. Също така можем да го наречем пионер в научната психология, защото първи описва клиничната картина на много психични заболявания и изпреварва с векове разбирането на съвременниците си за естеството на тези заболявания[3]. Първи въвежда понятието „несъзнавано“, доразвито по-късно от Фройд и най-вече от К. Юнг, който изучава трудовете на Парацелз.


В Средновековието има цяла плеяда учени – лекари и едновременно с това астролози, със съществен принос в развитието на науката и обществото, като някои от тях са били преследвани заради прогресивните си идеи и убеждения.


Роджър Бейкън (1212–1292 г.) – английски философ, монах францисканец и учен, с трудове в областта на математиката, химията, физиката и медицината, професор по богословие в Оксфорд и астролог. Той въвежда експерименталния метод в науката и така дава силен тласък на развитието на познанието, затова е наричан „баща на експерименталната наука“. Заради прогресивните си възгледи прекарва 20 години в манастирски затвор. За лекарите, които са недостатъчно обучени в астрологичната наука, той казва: „Като не знаят как да наблюдават позициите на планетите и техните аспекти, оперират, разчитайки само на щастливата случайност.“


Пиетро де Абано (1257–1315 г.) – италиански философ, астролог, професор по медицина в Падуа, изправен два пъти пред съда на Инквизицията, починал, преди да бъде осъден.


Чеко д‘Асколи (1269–1327 г.) – италиански лекар, професор по астрология към медицинския факултет в университета в Болоня, осъден на смърт от Инквизицията и изгорен на клада[4]. Един от първите учени, загинали по този начин, защитавал е убеждението, че Земята е кръгла. Днес на негово име е кръстен кратер на Луната.


Марсилио Фичино (1433–1499 г.) – италиански учен, свещеник, философ неоплатоник и астролог. Баща му е бил лекар и най-вероятно под негово влияние пише няколко медицински труда, от които впоследствие се вдъхновяват много лекари, сред които и Парацелз.


В университета в Падуа е учил и Джироламо Кардано (1501–1576 г.). Той е известен най-вече като математик и изобретател (кардановият вал е наречен на него), но е бил и астролог и лекар, професор в университета в Болоня, където си извоюва репутацията на един от най-добрите специалисти по медицина в Европа. Той е бил учител на Гаспар Талиакоци (1545–1599 г.) – първия хирург, направил пластична операция.


Николай Коперник (1473–1543 г.) – полски астроном, математик, механик, икономист, лекар и астролог. Учил е в три университета – в Краков, в Болоня и в Падуа. Датата му на раждане, 19.02.1473 г., не е била съхранена в документите, а е установена по хороскопа, който той собственоръчно си е построил. Лекувал е безплатно хората, въвежда системата на парично обращение в Полша, построява хидравлична машина, която снабдява с вода град Фромброк. Но Коперник остава в историята с откритието, че Земята и останалите планети от Слънчевата система се въртят около Слънцето. Това негово твърдение е посрещнато „на нож“ от църквата. Мартин Лутер казва за него:
Народът слуша гласа на един нов астролог, който се стреми да докаже, че Земята се върти, а не небосводът. Този глупак иска да преобърне всички наши астрономични представи.“


За съжаление именно това изказване на Лутер, сочещо астролога Коперник като човек, подкопаващ устоите на църковните разбирания за устройството на света, придобива популярност в Средновековието и всички ревностни защитници на църковните догми от тогава до ден днешен се надпреварват да хулят астрологичната наука. Това е причината астрологията да бъде анатемосана от църквата след близо 1500 години мирно съвместно съжителство, за което говорят фреските и мозайките, изобразяващи зодиака, намиращи се в много древни църкви, включително в България (църквата в Арбанаси, в с. Долна Вереница, в Рилския манастир).


Днес е факт, че лекарите в 99,9% от случаите не се интересуват от астрология, макар да полагат клетвата на Хипократ – лекар и астролог. За своите 2500 години от зараждането си медицината е извървяла дълъг път, в който около 2100 е била тясно свързана с астрологията, и едва през последните 300–400 години се е отделила от нея.


В съвременния свят медицината е издигната в култ, астрологията е низвергната. Важният въпрос, който възниква, е дали през първите две хилядолетия от съществуването на медицината астрологичните знания са били в помощ на лекарите и дали с тяхна помощ те са лекували своите пациенти? Лекували са ги, при това успешно! Ако не бяха го правили, днес не бихме говорили за медицина, защото, ако нямаше излекувани, нямаше да има потребност от съществуването ѝ.


Днес докторите също лекуват пациентите си, при това без да използват астрологията. Отново се ражда въпрос: ако през XXI век се използва знанието, до което е стигнала медицината, и то се съчетае с древните астрологични традиции, дали процесът на лечение няма да стане по-ефективен?


Тази книга е опит да се възстанови връзката между двете науки. Астрологията погрешно се свързва само с предсказанията. Тя е преди всичко съвкупност от знания, изграждащи модел на мислене, благодарение на който се разкриват взаимовръзките между макро- и микрокосмоса.

 

Поръчай книгата оттук

Към съдържанието на книгата


 

 

 

 

Реклама

Астро връзкиуран