Наука ли е астрологията

дата на публикуване: 19.10.2005 г., 23253 прочитания
 

Кирил Стойчев

Председател на Българската астрологична асоциация

 

През последните неколкостотин години, откакто в т.нар. западна цивилизация господства материалистичния мироглед, в обществото периодично се разгорява спора “Наука ли е астрологията?”. Разпалени “апологети” на науката окичили се с титли като доцент, професор, “категорично” заявяват, че астрологията не е наука. Дори имат наглостта да обявят астрологията за "лъженаука" - естествено, без да се аргументират какви доказателства имат в подкрепа на това тяхно твърдение.

 

По мое мнение,  съвременната наука е сбор от схващания и теории, които една категория хора, наречени "учени", приема за общовалидни и истинни.  Основание за това са опитите, които учените провеждат и авторитета, който те имат или авторитета на учрежденията (институтите), към които принадлежат. По-голямата част от обществото приема на доверие техните възгледи, без да ги подлага на съмнение.

 

В последните 200-300 години обаче, всяка нова научна теория се оказва предпоследна, като новата такава отрича предходната. Т.е всяка истина, която в продължение на 50-100 години е приемана априори за 100% вярна от науката, бива опровергана и заменена от нова, и така отново и отново.

 

Следователно в съвременната наука никое твърдение не може да се приеме за истина от последна инстанция. Точно в обратното обаче се опитват да ни убедят учените - че техните твърдения и теории са чистата истина и знанията, до които е стигнало човечеството преди тях не са нищо друго освен суеверия и измислица.

 

Учените ревниво пазят своите теории и умозаключения, защото върху тях са защитили докторски дисертации и професури и ако някой ги опровергае - току виж станали за смях. Затова на всяка нова научна теория са й необходими поне 25-30 години докато си пробие път (т.е достатъчно време, за да може "авторитетите" в дадена научна област да излязат в “заслужена” пенсия и да освободят път на новите идеи.)

 

Сега нека обърнем малко внимание и на астрологията. Нейните основни постулати съществуват от хиляди години и не са се променили във времето. Всяко астрологично твърдение много лесно може да бъде проверено и доказано по опитен път (всеки човек, който се интересува от астрология, било като любител или професионалист, се е убеждавал многократно във валидността на астрологичните аксиоми). От друга страна, всяка новооткрита планета с лекота се вписва в общата схема и знанието за нея надгражда и обогатява съществуващите концепции.

 

Защо тогава т.нар. официална наука отхвърля астрологията от своите редици?

 

Защото "съвременната" наука борави с т.нар. причинно - следствени връзки и взаимодействия, които далеч не са единствените във Вселената.

 

Например, няма учен, който би могъл да обясни поради каква ПРИЧИНА строежа на атома е подобен на строежа на Слънчевата система. Или пък защо модела на клетката на един жив организъм прилича на Слънчевата система? Още по-малко - защо структурата на една държава прилича на модела на Слънчевата система – ясно обособен център - столица (Слънцето), окръжни градове (планетите), малки селища (астероиди)?! Или защо устройството на клетката е подобно на устройството на държавата?

 

 

 

 

 

Въпреки че ПРИЧИНА за това подобие не може да бъде открита, то е налице, и е факт, който никой учен не би могъл да отрече. И тъй като не може да бъде отречен, учените предпочитат да се правят, че такъв факт не съществува. Този факт обаче – подобието между различните нива в нашата Вселена, между микрокосмоса и макрокосмоса, е основата, върху която се гради науката астрология. Близо 3000г. пр. н.е, Хермес Трисмегист е формулирал този факт така:

 

“Това което е горе е подобно на това, което е долу, и това което е долу е подобно на това, което е горе”

 

Има подобие между събитията, които се случват в космическото пространство, и между събитията, които се случват на нашата планета. Астрологията от хилядолетия изследва това подобие, всички развити култури в древността – шумерската, акадската, древно-индийската, египетската, гръко-римската, цивилизациите на инките, на маите, на траките, на прабългарите,  са знаели за това подобие и върху него са съградили своя бит, изкуство, религия и архитектура.

 

Човекът, който реформира съвременната психология - Карл Юнг - също използва принципа на подобието в своите изследвания, като при това нарича връзките основани на подобие с термина синхроничност. Тези връзки наскоро бяха преоткрити и от квантовите физици, които ги нарекоха информационни връзки.

 

А един от най-великите философи и мислители на всички времена – Емануел Кант (1724-1804) – заявява:

 

"Две неща изпълват душата с винаги ново и силно удивление и благоговение, колкото повече и по–дълго размишляваме за тях – звездното небе над нас и нравственият закон вътре в нас".

 

 Дали астрологията е наука? Този въпрос има еднозначен отговор – ДА, била е, е, и ще бъде наука!