Николай
Дойнов
Иван
Антонов
Влад
Пашов
НИКОЛАЙ
ДОЙНОВ
Николай
Дойнов е един от най-видните и самобитни
български астролози. Оригиналните му
трудове в областта на астрологията,
окултната философия, френологията и
хиромантията са добре познати в десетки
страни по света. Възгледите му поразяват с
блестящата си логика, съчетала в себе си
древното мистично познание с най-новите
научни открития. Животът на
този лъчезарен човек е низ от възходи и
падения, борба за преодоляване на
безбройните препятствия, които съдбата му
отрежда по пътя към нравственото
съвършенство.
Роден
е в Габрово през 1904 г. След завършването на
Априловската гимназия следва физика и
математика в Софийския университет,
изучава философия и естествени науки. С
Учителя Беинса Дуно се
запознава през 1922 г. и става близък негов
ученик и последовател. Успехите му като
търговец на едро го превръщат в милионер, но
след 1944 г. новата власт му отнема всичко –
стоки, имот, пари, книги и го изпраща за
близо три години в Белене. Въпреки всичко в
душата му не остава и капка озлобление. До
края на земния си път през 1997 г. той е
светилник, който осветява пътя на хиляди
хора устремени към духовните светове.
Николай Дойнов е един от първите
предвестници на епохата на Водолея, която
ще обедини в едно наука и религия, дух и
материя. Предлагаме ви една от неговите
беседи.
Окултните
знания
Окултизмът,
езотериката всъщност представляват
комплекс от скрити, тайни знания за човека и
за Вселената. Те отразяват напълно реално
съществуващи взаимовръзки и зависимости.
Но защо тогава в продължение на хилядолетия
тези знания стават достояние на толкова
малко хора?
Понякога
при мен идва човек и ме пита: “Толкова много
се интересувам от езотеричните науки, изчел
съм стотици книги, но сякаш нещо отгоре ме
спира, не ми “дава” това познание. Защо? ”Да,
действително, на някои хора не само, че не им
се “дава”, но и често жестоко биват
наказвани за любопитството си.
Астрологията, хиромантията, френологията,
нумерологията и всички останали окултни
науки се пазят в тайна от посветените,
защото те дават в ръцете ни едно
изключително силно оръжие – пълно познание
за човека срещу нас. Например, щом видя, че
ръката на някого е костелива, прилича на
паница, веднага разбирам, че това е свидлив
човек. Но ако обикновените хора можеха да
разпознаят това по ръката, ще започнат да му
се присмиват, да го дразнят. А това не е
позволено. Затова окултните знания стават
достъпни само ако човек е достатъчно
нравствено и духовно издигнат (това няма
нищо общо с образованието и социалното
положение).
Има
един велик и неотменим закон – законът за
кармата. Ако в миналия си живот си вършил
тежки престъпления, никой няма да ти
позволи през този да се ползваш и
облагодетелстваш от тези знания, нито да
черпиш информация и решения от Висшия разум.
В
човешкия мозък има две вещества – сиво и
бяло. Нито лекарите, нито другите учени
могат да отговорят на въпроса какво
всъщност представлява бялото вещество, за
какво служи. Самият факт, че се намира в
човешкия мозък – едно от най-съвършените и
сложни творения на нашата планета –
красноречиво говори, че то има някаква
важна функция. Но каква?
Истината
е много проста, въпреки че все още много
учени я смятат за странна и неприемлива.
Бялото вещество в човешкия мозък има или
може да осъществи връзка с един идеален,
Висш разумен свят, в който всички проблеми,
които вълнуват човека могат да намерят
своето решение. Когато един нравствено и
духовно издигнат човек търси решение на
някакъв въпрос, бялото му вещество влиза
във връзка с този Разумен свят и му поднася
решението. Разбира се, само ако това
вещество е достатъчно организирано и
облагородено.
Ако
правейки хороскоп на някого, установя, че
има съвпад на Меркурий с Нептун плюс добър
интелект, веднага разбирам, че той може да
бъде гениален, защото може да установи
връзка с Висшия Разумен свят и да намира
решение на проблемите си. Така са направили
откритията си и Айнщайн, и Нютон, и много
други гении.
Как
Висшия разумен свят разбира кому да се “даде”
и кому – не. Ние не сме създадени само тук –
на Земята.Всеки от нас има и своето звездно
тяло.Именно него изследва истинската,
научна астрология.Тоест нашето истинско “Аз”
ясно и отчетливо е проектирано някъде далеч
в пространството. Всекиму се иска да намери
решение на проблемите си, но там, горе,
Разумният свят поглежда звездното ти тяло
– аха, тук има квадратура между Меркурий и
Нептун, или пък друга някоя неблагоприятна
квадратура или опозиция, значи на този
човек не можем да му дадем истината, не е
дорасъл до нея!И въпреки че сега завесата се
приповдигна и за тези неща доста се пише и
говори, бъдете сигурни – истинските стойностни
окултни знания ще останат скрити за
нравствено несъвършените…
ИВАН
АНТОНОВ
Иван
Антонов е роден в навечерието на ХХ в. в село
Извор, Радомирско. Шест годишен остава
кръгъл сирак. Детството му е изключително
тежко, до дванадесетата си година е
бездомен, прехранва се като носач на багаж
на Софийската гара. Започва училище
петнадесетгодишен, като взима за една
година по четири отделения, и успява да
завърши средно образование заедно с
връстниците си. Следва българска
литература в Софийския университет и след
дипломирането си работи като журналист във
вестник “ЗОРА”.
С
основите на окултните науки астрология и
френология се запознава в школата на
Учителя Беинса Дуно. Преди
9.9.1944г. е издадена една негова книжка по
френология, съхранени са и негови лекции по
астрология, чието издаване е предстоящо.
Представяме на вашето внимание една от тези
лекции, в която е съхранен автентичния стил
и изказ на астролога Иван Антонов.
Луната
в тригон или секстил към Уран
Колкото
по-силно е хармоничното съчетание между
Луната и Уран, толкова по-силно е
положителното Ураново влияние върху
умствения, духовния и волеви живот на
човека, особено до тридесет годишна възраст,
когато над човека господства лунното
влияние.
Според
силата на хармонията между Луната и Уран, по-добре
или по-слабо се развиват дарбите и
способностите, намиращи се в коронната част
на главата, чрез която човек прави правилни
връзки, отношения и обмяна с висшите
ангелски светове, от където придобива
Прометеевия огън за творчество във всички
области на науката, изкуствата, философията
и техниката.
Хармонията
между Луната и Уран е свидетелство, че такъв
човек в много минали животи е бил прилежен
ученик, който е прилагал усвоеното познание.
Тази позиция дава мощно и богато творческо
въображение. Умът на такъв човек се
отличава с бърза схватливост и
съобразителност. Чувствата и възгледите му
са устойчиви, постоянни, самобитни. Замислите
и стремежите всякога имат духовна
насоченост, отличават се оригиналност и
духовна светлина. Всички
самобитни творения и открития в областта на
науките, изкуствата и техниката, са под
влияние на Уран. Под неговото влияние
попадат и всички окултни науки. Затова
хармонията между Луната и Уран още от ранна
възраст дава интерес към изучаване на
окултните идеи. Силата на аспекта определя
и постиженията, които може да има човек в
областта на окултните науки.
Аспектът
дава най-богатите условия и възможности за
придобиване на окултни познания, духовна
светлина и прозрения. Колкото по-силна е
хармонията между планетите, толкова повече
са благоприятните условия за овладяването
на духовното познание в цялата му широта, за
развитие на духовните дарби и способности,
за усъвършенстване и напредък в духовното
поле.
Най
важните дарби, способности и добродетели,
които се развиват при хармония между Луната
и Уран са: необикновено силна, бърза и точна
интуиция; духовно прозрение, чрез което
човек от пръв поглед, от първо впечатление
разбира с кого може да е приятел и с кого не;
любов към всички същества; идеал за
издигане на цялото човечество. Животът
на такива люде е необикновен във всяко
отношение. Поради своите високи умствени и
духовни потребности, те търсят за приятели
само духовно извисени хора, мъдреци и гении.
Хора
с хармоничен аспект на
Луната с Уран оказват твърде силно влияние
с идеите, мислите чувствата, живота и делата
си върху обкръжаващата ги среда, върху
всички обществени слоеве. За тези хора може
да се каже още, че не се поддават на чужди
отрицателни влияния, а напротив, самите те
всякога влияят напредничаво и най-благотворно
на околните. В каквато и
среда да попаднат, те се стремят съзнателно
да я спечелят за доброто, да увеличат
светлината и щастието й, да й предадат от
своите възвишени качества и добродетели.
Вродени и силно подчертани у тези люде са
свободолюбието, пълната независимост,
самостоятелността и самобитността.
Те
са новатори в всички области на човешката
дейност, защото техните открития и
постижения изпреварват своето време,
техният устрем към преодоляването на
старото и прокарването на новото е
непреодолим. В практическото провеждане на
общочовешките им идеали ги ръководи
тяхната мощна интуиция, която им посочва
пътя, хората и средствата, чрез които те
могат да осъществят замислите си. Хармонията
между Луната и Уран е свидетелство, че в
редица минали животи такъв човек е приложил
на дело в живота си знанията, които е
придобил в окултните школи. Те са станали
плът и кръв от самия него. Той е подчинил
напълно своята личност, т.е. материалната
същност на своята индивидуалност, на своята
духовна същност. У такива люде, окултните
идеи и учения и вярата им в духовния свят са
вродени. Аспекта показва също, че човекът е
готов да бъде окултен ученик.
ВЛАД
ПАШОВ
Влад
(Владимир) Пашов е роден в с.Поибрене,
Панагюрско през 1902 г. Като юноша изучава
идеите на Кропоткин, докато Боян Боев не го
запознава с Учителя Беинса Дуно.
Започва работа като печатар в София, където
през 1923 г. заедно с още двама
последователи на Учителя основава
печатница на ул. “Оборище” 14, където работи
до 1951 г. Следва неотклонно Школата на
Учителя Беинса Дуно, където изучава
задълбочено древния и западноевропейския
езотеризъм. Запазените ръкописи на негови
сказки и лекции, статиите му във в-к “Братство”
и списание “Житно зърно” свидетелстват за
забележителния му интелект и духовна
прозорливост. В спомените си
съвременниците му го описват като тих,
добър, самовглъбен и спокоен човек, влюбен в
планините и в звездното небе.
Завършва земния си път на 5
февруари 1974 г. Влад Пашов е
автор на първия български труд по
астрология, отпечан през 1938 г., откъс от
който Ви предлагаме.
Природа
и влияние на планетите
Цялото
Битие е проникнато от Единния живот, който
пулсира във всички негови части. От небесните
тела в пространството до микроскопичния
атом, от безкрайно голямото до безкрайно
малкото всичко е проникнато и трепти,
вибрира под пулса на Единния живот. Цялото
безгранично пространство, проникнато от
Единния живот, е живо. Но това живо
пространство не е така хомогенно, еднородно,
както изглежда. Защото Единният живот в
своето проявление се диференцира и се
проявява в цялото си разнообразие,
изявявайки по такъв начин поне част от
безграничната си пълнота.
Единният
живот в своето проявление се диференцира в
ред първични принципи и сили, чрез които
строи, както безкрайните вселени с техните
слънца и планети, така и всички органически
форми, които населяват тези вселени. В
творческия си устрем Единният живот
създава ред силови центрове, откъдето като
от опорни точки, проектира своята творческа
мощ. Тъй както живота на тялото е в
зависимост от главата, тя е силовият
център, откъдето действат силите
изграждащи човешкия организъм, така,
подобни силови центрове съществуват и в
космичното пространство, откъдето като от
живи извори струят творческите сили на
живота във всички направления. Тези
центрове са средоточия на разумни същества,
които са проводници на Безграничния
Космичен Дух в различните области на
Битието. Силовите центрове се намират в
постоянно взаимодействие помежду и взаимно
си влияят.
Всеки
от тях е израз на един принцип, който
организира неговата деятелност. Той се
проявява от разумни същества на различни
степени на развитие и интелигентност.
Всички принципи заедно се допълват взаимно
и обуславят в своето проявление, понеже са
израз на проявата на Мировия Дух, който
действа в цялото Битие. На това основание
принципите са групирани и образуват цяла
система, която се проявява като жив
организъм и която е прототип, първообраз, на
всяка организация и система. Такава е и
нашата Слънчева система.
Според окултната наука в
нашата слънчева система има 12 планети,
които са израз на дванадесетте творчески
принципа, участващи в строежа и
проявлението на нашата вселена. Центърът на
тези дванадесет принципа се намира на
Слънцето, което е извор на всички творчески
сили за цялата система.
От
гледището на окултната наука, както
Слънцето, така и всяка планета поотделно
представлява съсредоточие на разумни,
високо напреднали същества от различни
йерархии, а това, което виждаме като
физическа планета, е проявление на
дейността на тези същества. Зад привидно
статичните и закостенели форми има вечна
динамика. Тази динамичност на света и
живота се предава през цялото космично
пространство по законите на вибрациите и
ритъма. Тъй както като хвърлим един камък в
тихите води на някое езеро, вълнообразното
движение, предизвикано от падането на
камъка, се предава все по-нашироко и
нашироко, докато се изгуби от нашия поглед,
така и деятелността на разумните същества
на всяка планета се предава на цялата
система. И всички форми се развиват именно
под въздействието на тези сложно-преплетени
силови отношения.
Всяка
планета, представлява специфичен импулс на
Слънцето уникален тон във величествената
симфония на Слънчевата система. И
действително, всяка планета отговаря на
един определен тон от гамата и на определен
цвят от спектъра. Но тогава възниква
противоречие: нали имаме седем тона в
гамата и седем цвята в спектъра, а казахме,
че има дванадесет планети, значи не за всяка
планета има тон и цвят. Това противоречие е
привидно. Съвременните астролози
разрешават това противоречие, като казват,
че останалите планети от 7 до 12 се явяват
като по-горна октава на първите седем. Но за
да изясним основно този въпрос, трябва
да имаме предвид, че звездите влияят на
човека дотолкова, доколкото са
динамизирани в самия човек, доколкото се
проявяват като сили в неговото съзнание.
Само когато една планета е проявена като
сила в съзнанието, само тогава тя влияе.
Например,
знаем, че цялото безгранично пространство е
пронизано от вибрации, които
възприемаме по различни начини. Звуковите
вибрации долавяме чрез антените на
радиото. Но с една антена не можем да
приемем вълните с различни дължини и
скорост на трептенията, а приемаме само
вълни с определена дължина и скорост.
Същият закон работи и при планетните
влияния. Човешкото съзнание е антената и
според степента на развитието си долавя и
реагира на тези влияния. А казахме, че всяка
планета отговаря на определен тон и
определен цвят, значи всяка планета има
специфичен начин на вибриране, специфична
дължина и скорост на вълните. Всяка планета
може да се уподоби едновременно на
радиоприемник. Същото нещо представляват
човешкият мозък и човешкото съзнание.
Следователно, вълните, които идат от някоя
планета и имат друга дължина, друга скорост
и друг ритъм от този на дадено съзнание, ще
го задминат, без да окажат някакво влияние
върху него. А онези, които са се занимавали с
по-дълбоките закони и фактори на развитието,
ни казват, че всеки по-висок стадий на
развитието се обуславя с присъствието на
един принцип, с действието на нови сили и
енергии.
На
това основание, когато астрологията говори
за 7 планети, подразбира седем творчески
принципа, проявени в седем
космически течения, които са обуславяли
развитието до настоящия му стадий, т.е. до
областта на самосъзнанието и до прага на
свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието
влиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в
човешкото съзнание, затова то започва да
долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефирни
вибрации, които дотогава са минавали
незабелязано, без да му окажат въздействие.
Постепенно с разширяването на съзнанието
все повече планети и звезди ще влияят на
човека, и когато стигне до крайния предел на
земното развитие, ще му влияят всички
дванадесет планети, т.е. в неговото съзнание
ще действат хармонично дванадесетте
творчески принципа на нашия космос и той ще
е във връзка с всички възвишени същества от
целия космос. Такъв ще бъде съвършеният,
безсмъртният човек.
Съвременната
астрология поддържа, че има седем творчески
принципа, локализирани в седемте небесни
тела на нашата слънчева система, които
взимат активно участие в общата еволюция на
съществата от минерала до човека с напълно
пробудено самосъзнание. Някои астролози
твърдят, че останалите пет планети се
явяват като октава на първите. Но според
друго, по-дълбоко схващане, имаме
дванадесет планетни течения, дванадесет
планетни принципа само че пет от тях, както
казва Учителят, са запушени засега за
общото развитие, и то се извършва под
влиянието на останалите седем. Затова
астрологията изучава предимно седемте
планетни течения, които взимат активно
участие в развитието. Под
въздействието на тези седем творчески
течения се е родила и развила човешката
личност в сложния й
индивидуален, социален и
етичен живот. Под тяхното въздействие тя е
създала науката и мирогледа си за света,
строила е своите изкуства.
Колкото
повече човек се издига в развитието си,
постепенно ще отваря запушените в себе
си течения и когато отпуши и дванадесетте
извора на живота, както ги нарича Учителят,
ще потекат всички творчески сили на космоса
в него и той ще достигне съвършенството.
Така че всъщност имаме
дванадесет планети, които отговарят на
дванадесетте зодиакални знаци, като всяка
планета е проводник на силите на един знак.
Както видяхме, зодиакалните знаци
представляват живи области от космичното
пространство, през които минава Слънцето,
което поглъща разумните сили от тези
области и от своя страна ги предава на
планетите. Всяка планета е
динамично проявление на един знак. Знаците
представляват вродените, но скрити
качества на организма, а
планетите – онези активни сили, които
пробуждат тези скрити свойства.
Дванадесетте
знака на зодиака представят човешкия
организъм, а от седемте планетни течения
Слънцето символизира човешкия дух, висшата
индивидуалност, Луната представя човешката
личност, а останалите пет планети
представят петте чувства на този организъм.
Седемте дейни творчески течения са
свързани със Слънцето, Луната и следните
пет планети:
Меркурий, Венера, Марс, Юпитер,
Сатурн. Това са планетите,
познати на древните астрономи. Поне това ни
е предала традицията. Като казвам, че това е
било познато на древните, разбирам във
външното – екзотерично знание, а не това на
посветените, защото те са знаели и това,
което още не знаят и съвременните учени.
В
новите времена бяха открити планетите Уран,
Нептун и Плутон. Освен тях между Марс и
Юпитер се намират астероидите,
малки планети на брой около 3000, които са
остатъци от една разрушена планета от
нашата планетна система при космична
катастрофа. Според окултистите една
планета се намира пред Меркурий, по-близо до
Слънцето, тя е единадесетата и още една
планета се намира зад орбитата на Плутон. Тя
е на предела на нашата Слънчева система.
Карта
