• Реклама

История на България - статии

астрология

 

Римската империя и САРМАТИТЕ = БЪЛГАРИТЕ

(в периода І в. пр.н.е. - V в. от н.е.)
дата на публикуване: 29.02.2006 г., 45169 прочитания
 

 

Автор : Боно Шкодров

Главният противник на Римската империя в експанзията на североизток е държавата на сарматите = българите. След разпадането на империята на Александър Македонски и Гърко-Бактрийското царство, в Средна Азия възникват две нови империи: Парфия/Партия/ на митридатите и Кушанската империя на сарматите = българите. В "Българските летописи - Джагфар тарахи” за основателя на Кушанската империя, кан Кашан е казано следното: “...Кашан е син на Канджал и е потомък на Албуга Сигеркан. Неговата майка е масагетска принцеса... извършил походи на изток...до река Хин (Инд)... на запад подчинил улагците (даките). На юг извършил победоносни походи в Кавказ и Мала Азия...” /том. ІІІ, стр. 87, 88/ /1/.

 

Държавната стратегия на тези две империи е контрол и монопол на търговския обмен между Изтока и Запада. Парфия контролира южните търговски магистрали на бившата Персийска империя в посоки Египет, Мала Азия, Балканите и Рим. Кушан контролира северните търговски магистрали от северозападна Индия, през Каспийско море, северното Причерноморие и поречието на реките Волга, Дон, Днепър и Дунав, в посока Скандинавия, средна Европа и Рим.

Короната – шлем на  Сарматските= Българските владетели. /5/.

Короната на Българските=Сарматските владетелки./5/.

 

 За този период римският историк Плиний Стари казва: “ ...По най-ниски изчисления... всяка година... отнемат от нашата империя по 100 милиона сестерции... а ни изпращат... такива стоки, които при нас се продават 100 пъти по-скъпо”. Това определя и военната стратегия на Римската империя на изток. Първите сражения между римските легиони и сарматските = българските войски в северното Причерно-морие са в І в. пр.н.е., по времето на кан Саричин (107-65 г. пр.н.е.) и Луций Корнелий Сула. В тези сражения Боспорското и Понтийското царство, които са под властта на Митридат VІ и Парфия (Партия), след две неуспешни войни със Сула и сключения мир в 85 г. пр. н. е., те оттеглят своята подкрепа за кан Саричин и дават територии и плацдарм за римските легиони. (История на древния Рим. Стр.169.) /2/. В 66 г. пр. н. е римските войски, предвождани от Гней Помпей, нахлули в Колхида, а след това и в Армения /2, стр. 190/. “...Опитът на Помпей (65г.) да мине от долината на Фазис към Каспийско море и да завладее древния търговски път за Изтока завършил с неуспех.” /2, стр.191/.

 

Синът на кан Саричин, кан Бершуд = Катраг (65-21 г. пр.н.е.), сключил договор с планинското кавказко племе котраги за война срещу римските легиони. В тези сражения срещу легионите на Гней Помпей, сарматите = българите на кан Бершуд= Котраг участвали с над 200 хиляди конници, подкрепени от още 20 хиляди конници от кавказкото племе котраги, наети на българска служба /Strabon-XI, 5, 6/. След завръщането на Помпей в Рим, въпреки отчета му пред Сената, че на Изток е победил: “...двадесет и двама източни царе...”, той изпада в немилост! Той не е осъществил главната задача: ДА ЗАВЛАДЕЕ ДРЕВНИЯ ТЪРГОВСКИ ПЪТ ЗА ИЗТОКА. Общественото признание на немалкото негови военни успехи, му създава възможност да запази частично своята власт като формира първия Триумвират: Помпей, Цезар и Крас.

 

В 55-53 г. пр.н.е. Крас поема отговорност и отново насочва силна армия от 7 легиона и 4000 конници на Изток. В Кавказкия регион, край селището Синака, той бил убит, а армията му напълно унищожена. От 40-хилядната римска армия само 10 хиляди се върнали в границите на римската провинция /2, стр. 202/. По-късно, в 36-35 г. пр.н.е, сериозен отпор в региона на Кавказ, срещнал и Марк Антоний /2, стр. 219/. Срещу легионите на Октавиан Август /20 г. пр.н.е./, окупирали Армения и долното течение на река Дунав (12 г. пр.не.) /2. стр. 253/, се противопоставя синът на кан Катраг - кан Барджил (21г. пр.н.е. - 5г. от н.е.). Заддунавска успешна експедиция е отбелязана с издадени монети по времето на император Тиберий (14-37 г. от н.е.), което съответства на кан Сувар, син на кан Барджил (5-23 г. от н.е.).

 

При император Клавдий (41-54) “...Под зависимостта на Римската империя изпаднали Оливия, Херсонес и боспорското царство...” /2, стр. 259/. Това е времето на кан Кумук, син на кан Сувар (23-46). Неговият син, кан Барин (46-106) воювал през 55-62 г. с римската армия изпратена в Армения от император Нерон (54-68). “...римляните били принудени да капитулират...” /2, стр. 261/. За кан Барин е отбелязано: “...Той мечтаел да отмъсти за смъртта на своя дядо Саумак и обсадил Херсон с условие да му предадат скулптурата на Тама – пълководеца, който пленил дядо му. След като получил статуята, той й отсякъл главата и я заровил до гроба на дядо си, а после извършил поход до Дарбазан и го разгромил.” /1, том ІІІ, стр. 89/. За император Домициян (81-96) има следното сведение: ”...римските войски се придвижили в Централното Закавказие в района на Дарялското дефиле и издигнали тук погранични укрепления...опитът им да завладеят проходите към брега на Каспийското море, завършил с пълен неуспех... тези военни неуспехи подкопали авторитета на император Домициян” /2, стр. 269-270/.

 

Император Траян (98-117) в 101 г. с голяма римска армия преминал Дунав и се насочил към столицата на даките – Сармизегетуза. След кратко примирие последвали нови походи на император Траян с очевидната цел да овладее контрола на Северния търговски път на сарматите = българите и Южния търговски път на Парфия (Партия). /2, стр. 271-273/ В чест на своите победи император Траян издигнал скулпторен паметник в Рим – Траяновата колона с особенно ценни за сарматската = българската история релефи.

Сражение между войските на Император Траян и Сарматите=Българите/5/.

 

Релеф върху Траяновата колона. Рим.

 От тези релефи правим заключения за бойните доспехи и физическия образ на старите българи.

   

Детайли от скулптурен релеф. Сарматски=Български войни в сражение с римляните на император Траян. Траянова колона – Рим.

 

 

Скулптурен релеф на трофейни бойни доспехи на Сармати=Българи./5/.

Траянова колона. Рим.

 

     Това съответства на времето на кан Кавил и кан Кубар.

Походите и политиката на император Траян и последвалите го императори Адриян и Антоний Пий създават противоречие и разцепление в ръководството на държавата на старите българи. Синът на кан Кубар, кан Артан, забранил търговията и притеснявал търговците. По тази причина срещу него възникнала омраза и бил наричан с прозвището Таш-Баш, което означавало разбойник. Срещу него била и сестра му Бояр-Киз. За да затвърди своето положение, кан Артан наел на държавна служба хунски отряд и за командващ, сабан-тархан, назначил Агарджа. Подстрекавани от другите тархани и сестрата, Кан Артан и Агарджа влезли в единоличен двубой, при който кан Артан загинал (150 г.), а сестра му се омъжила за хунския военноначалник Агарджа, който бил провъзгласен за кан. Бояр-Киз и Агарджа поставили началото на рода Дуло /1, том ІІІ, стр. 89-90/.

 

При създалата се ситуация синът на кан Артан, Шада Банат, се оттегля със своите привърженици в региона на Кавказ. По времето на император Антоний Пий (138-161) за първи път се споменава за аланите като нещо различно или отделено от сарматите: “...На Черноморското крайбрежие римляните подкрепяли жителите на град Оливия срещу набезите на аланите..."/2, стр. 277/. Най-вероятно това са действията на Шада Банат. В 162 г. император Марк Аврелий (161-180) бил принуден да прехвърли легиони от дунавската граница в кавказкия регион с военноначалници Авидий Касий и Стаций Приск. В чест на победите си над сарматите Марк Аврелий пуска в обращение монети с титул “Сарматски”- 177 г.

 

Монети  на Император Марк Аврелий в чест на победа срещу Сарматите=Българите. / 3 /.

 

“...През 167 г. от н.е. живеещото отвъд Дунав германско племе маркомани заедно със сарматите...пробило римските погранични укрепления и започнало да опустошава пограничните провинции на империята...”/2, стр. 278/. В чест на победи в битки срещу сарматите императорите Комод (180-192) и Каракала (211-217) издават монети, което съответства на времето на кан Борис (189-210), син на Бояр-Киз и Агарджа и кан Барак, син на Борис. След император Траян, обаче никой от тях не е бил така близо до няколковековната стратегическа цел на Римската империя - завладяване и контрол на Северния магистрален търговски път между Изтока и Запада. Нещо повече, полесраженията със сарматите = българите се пренасят почти до централна Европа и в дълбочина на римските територии.

 

Сведенията за това срещу кого се е сражавал император Деций (249 -251) в последната си битка, са уклончиво противоречиви: скити...готи...? Те, след като преминали река Дунав, се втурнали в Долна Мизия. Император Деций избил 30 хиляди врагове, но после при сражение самият той загинал. В българските летописи това е отразено по следния начин : “Кан Баранджар (син на кан Барак. б.а.) (235-271), заедно с наетите на българска служба котраги, в 251 г. разбил войските на император Деций. Самият император паднал убит в този бой. След това войските на кан Баранджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм взели Дарбазан заради неплащане на данък” /1, том ІІІ, стр. 90/.

 

Освен наетите на служба котраги, сарматите имали и друг многовековен съюзник - масагетите. В началото на настоящето проучване отбелязахме, че майката на кан Кашан, създателя на Кушанската = Сарматската империя е масагетска принцеса. Част от масагетските родове (росомони) пряко участват в управлението на Сарматската = Кушанската = Аланската = Българската държава. Подобно право за участие в управлението получават и някои хунски родове след брака на Бояр Киз с Агарджа (150 г.). За наетите на българска служба котраги няма данни за пряко участие в управлението на държавата. Подобни данни няма и за готите.  

 

Главен фактор в управлението на Римската държава е Сенатът. Подобни функции в държавата на старите българи има Кинешът- Великият Събор, който, съгласно Конституцията “Торе”, не надвишава 500 родови, административни, военни и обществени представители /1, том ІІІ, стр.120/. Поради липса на данни, че готите са участвали в управлението, а са настанени в сарматски територии (в около 230 г.), правим заключението, че те са наети на държавна служба подобно на котрагите. Това обяснява и по- късното им изгонване от териториите на Сарматия като нелоялни и ненадеждни съюзници.

 

Пример за нелоялност намираме по времето на император Клавдий ІІ (268-270) за битката на Дунав при Нисус (Ниш) в 269 г.: “...След жестока борба римляните успели да разгромят превъзхождащите ги числено дружини на готите и техните съюзници (т.е. сарматите - б.а.)... Десетки хиляди оцелели готи постъпили на служба в римската войска или били заселени в опустелите земи като колони...” /2, стр. 346/. След това сражение: “...на бойното поле останали около 50 000 неприятелски трупа, десетки хиляди войни, жени и деца били пленени и продадени в робство. Клавдий ІІ съобщил на римския сенат...полята са осеяни с костите им, пътищата са задръстени с трупове; огромните им обози останаха без войни...”. Клавдий ІІ в 270 г. умрял от чума, а посоченият от него следващ император, който при това сражение бил обикновен военноначалник - Аврелиян, издава емисия монети в чест на победата над сарматите, укрепил отбраната на столицата Рим като извън древните градски стени издигнал нова отбранителна линия от високи тухлени стени - т.нар. “Аврелианова стена” (272г.), но: “...при един поход на Изток (275г.)...бил убит...” /2, стр. 348/.

 

След победата си над император Деций (251г.) кан Баранджар, също е бил задължен да съобщи на Кинешът-Великия Събор за разгрома на войските си в битката при Ниш (269г.) и за страхливото и предателско поведение на наетите на българска служба готи. Упреците, отправени към него са тежки. Това създава криза в управлението на Сарматия. В 272 г. държавното управление поема неговият син кан Кермес, а след това и внукът му кан Барадж и правнукът кан Алтиш /1, стр.90/.

 

Император Проб (276-282) издал емисия от монети в чест на нанесеното от неговите войски поражение на сарматите = аланите = българите и на техните съюзници готите в долното течение на Дунава и в Илирик. Император Диоклетиян (284-305) извършил военна и административна реформа и издал емисия от монети по случай успешните му войни на Дунав. Император Константин І (306-337) също издал емисия от монети в чест на победата си над сарматите и готите в 322 г. Император Константин ІІ (337- 351) нанесъл на “варварите” сармати поражения в долна Панония и Мизия и също издал емисия от монети. /3/

 

Монети издадени от Император Константин ІІ по случай поражението на Сарматите = Българите в Панония и Мизия. /3/.

 

Агресивната политика на Римската империя спрямо сарматите= българите ги принудила да търсят ново политическо и съюзническо решение. Това станало по времето на кан Алтиш и вероятно след обсъждания и решение на Кинешът-Великия Събор.

 

Дъщерята на кан Кама, Туран Бика, сключва брак с наетия на българска служба от кан Кама хунски военноначалник Болюмар. Произходът и името му са от средна Азия. В началото Туран Бика не го приемала заради неговия монголоиден образ но Той проявил висок държавнически талант и дипломатически умения. В променен вид, легендата за Туран Бика и Болюмар е намерила отражение в 19-20в. в операта ТУРАНДОТ. След като поел държавната отговорност от кан Кама, Той извършил обществена и държавна реформа, а също и реорганизация на военните сили и на стратегията. Преместил столицата от поречието на река Волга в поречието на река Днепър (днешния Киев) и тя е наименована кан-Балин.

 

Кан Болюмар (363-378) от рода Дуло е известен в историографията и под имената Болюмар-Шек, Шек-Алп, Баламбер и Баламир. В резултат на този брак възниква траен съюз между сарматите = българите и хуните. БАЛАМБЕР НА ОСНОВАНИЕ ВЕНЧАНИЕТО СИ ЗА ТУРАН БИКА И РЕШЕНИЕТО НА КИНЕШЪТ-ВЕЛИКИЯТ СЪБОР ИЗВЪРШИЛ ПОДБОР И ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕ на значителни хунски сили, които направили преход от средна Азия заедно с жените, децата и родовата си организация и били настанени в сарматски територии, което в съвременната историография е назовано:»ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ».  Готите били предупредени да си търсят нови земи. Поради отказ от тяхна страна, кан Болюмар и синът му Алп-Бий, синът на Туран-Бика, били принудени да използват военна сила. С реорганизирана и допълнена с хунски подкрепления армия кан Алп-Бий (378-402) извършва първия си военен поход срещу Римската империя (378 г.). Негов противник бил император Валент (364-378). Решителното сражение станало при Адрианопол, където кан Алп-Бий разбива 80-хилядната елитна армия на император Валент. В чест на тази победа кан Алп-Бий бил наричан и кан Дере (така българите наричали Адрианопол), и кан Арбат (така българите наричали близката планина Родопи, където станало сражението). “...След разгрома при Адрианопол, владетелите на Римската империя вече не можели да възстановят римската армия... поражението имало катастрофални последици за римската държава" /2, стр. 375/. В съвременната историография, след 378 г. сарматската държава и сарматите сякаш изчезват!

 

Сражение между Сармати=Българи и Перси../6/.

 

САРМАТИТЕ, КОИТО СРЕЩУ БОСОНОГИТЕ РИМСКИ ЛЕГИОНИ ПРОТИВОПОСТАВЯТ 220 ХИЛЯДИ БРОНИРАНИ РАСОВИ КОНЕ И СМЕЛИ БОЙЦИ...ИЗВЕДНАЖ...НАКАКСИ ИЗЧЕЗВАТ БЕЗ РЕГИСТРИРАНО ОТ ХРОНИСТИТЕ ПОНЕ ЕДНО СРАЖЕНИЕ С «ХУНСКИТЕ НАШЕСТВЕНИЦИ»?

Сарматски  войн. Релеф в Македония. /5/.

 

Съвременна реставрация на сарматски войн./6/.

 

 А по нататък, в съвременната историография, се споменават само хуните или хуно-българите. Сарматският=Българският Кан АЛП БИЙ=ДЕРЕ=АРБАТ се представя в съвременната историография като хунски вожд под името Донат, а победата при Адрианопол се приписва на готите!???

 

След тази военна катастрофа, управлението на Римската империя поема император Теодосий І (379-395). “...Готите били официално приети в римската армия...” /2, стр. 375/. В 395 г. империята е поделена между двамата синове на император Теодосий І - император Хонорий (395-425) със столица Рим и император Аркадий (395-408) със столица Константинопол. Столицата на сарматите = българите, Кан-Балин (днешният Киев), в чест на победата над император Валент в 378 г. е преименована в Кан-Дере. На близкия хълм до нея са погребани кан Болюмар-Шек и кан Алп-Бий и е издигнат висок паметник във вид на знака на рода Дуло /1, том І, стр. 14/.

 

Кан Каратон (402-414), най-големият син на Алп-Бий се отличавал с огромна физическа сила и често в столицата организирал състезания по борба /1, том ІІІ, стр. 91/. По негово време, урус (велик) тархан (глава на правителството) е бил неговият брат Муенчак, бащата на Атила. В съвременната историография кан Каратон е представен като хунски вожд под името Харатон.

 

Докато между трите държави има относително спокойни и урегулирани отношения, приетите на държавна служба в римската армия готи, предвождани от Аларих (396-410) нанасят на населението на разделената вече Римска империя, най-безчовечните и жестоки поражения. Това принудило императорите да сключат договори и да търсят подкрепата на бившия си многовековен противник - сарматите. Подкрепа от кан Алп-Бий получил Теодосий І в 388 г. срещу претендента за престола, Максим, а в 400 г. и военна помощ срещу готите, които обсаждали Константинопол. Военна подкрепа от кан Алп-Бий срещу готите в 409 г., за защитата на Рим, получил и Император Хонорий. Има данни, че след смъртта на кан Каратон, неговият брат, по-малкият син на Алп-Бий, кан Урус Ружа Бургас (413-434) е получавал от Византия по времето на Теодосий ІІ (408-451) ежегоден данък в размер на 350 фута злато.

 

В съвременната историография кан Урус Ружа Бургас е представен като едноличен управител на хуните сключил договор с Византия и е назоваван под името Роас. Той е роден по време на похода на баща му кан Алп-Бий срещу император Валент т.е. в 378 г. Майка му е масагетска княгиня от рода Урус-Ружа (росомони). По негово време, третият брат Муенчак, бащата на Бледа и Атила, е продължил да заема поста Урус-Тархан т.е. глава на правителството. След смъртта на Муенчак, той е погребан до дядо им кан Болюмар. Кан Урус Ружа Бургас е умрял в 434 г. край река Дунав и там селището е наименовано на негово име (днешния град Русе) /1, том ІІІ, стр. 91/.

 

В сключените договори с Византия и Западната империя отново се потвърждава, че Панония принадлежи на сарматите = българите. След смъртта на кан Урус Ружа Бургас, двамата синове на Муенчак и внуци на Алп-Бий, кан Бледа (434-445) и кан Атила (434-453), стават съуправители и сключват с Византия подновен договор, с който сумата на ежегодния данък се променя на 700 фута злато, както и клаузи, определящи границите и тяхната охрана, търговските отношения и др.

 

В Константинопол кан Атила получава звание magister militum. В 441 г. поради неспазване на договора кан Бледа и кан Атила предприемат военни действия срещу Византия и войските им стигнали до Константинопол. В 443 г. император Теодосий ІІ бил принуден да сключи нов договор при утежнени условия.

 

Недостатъчно изяснени са обстоятелствата за войната на Атила срещу Западната империя. Вече отбелязахме военната помощ на кан Алп-Бий дадена на император Хонорий срещу готите (409г.). В 423 г. Кан Урус Ружа Бургас отново оказва военна помощ на император Хонорий срещу узурпатора Йоан, който прави опит да му отнеме властта. След смъртта на император Хонорий в 425 г. неговият малолетен наследник, император Валентиан ІІІ (425-455), отново получава помощ от кан Урус Ружа Бургас за утвърждаването на властта си. Взаимоотношенията на двете държави са регулирани от договори, включващи границите и охраната им, търговските връзки и др., включително и военна помощ. В 435 г. командващият римските войски Аеций, получил военна помощ срещу бургундския крал Гундахар.

 

В 437 г. римският военноначалник Литорий получил военна помощ в Арморика /4, стр.113/. Приск, който пребивавал известно време в столицата на Атила в Панония, го определя като :”...крупен държавен деятел извършил велики дела...”. Приск и съвременниците му констатират, че в държавата на кан Атила няма робство и тежки данъчни задължения и че чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване. Някои изследователи отбелязват намесата на Атила в муждуособици на франките, свързани с престолонаследието (447г.). В българските летописи е отбелязано следното: “...той тръгнал срещу алманите и франките, защото техният цар отровил своята жена – сестрата на кана...” /1, том. І, стр. 14/. Може би това е ключът за изяснявяне на променените отношения между Атила и Аеций, който първоначално намерил приют и помощ от Атила, а после използвал германите и франките във война срещу Атила - Каталунската битка.

 

Тук следва да се допълни и това, че когато сестрата на император Валентиан ІІІ, Хонория, отправила молба за помощ от Атила (450 г.), той поискал съгласието на равенското правителство за неговия брак с Хонория. При това положение той следвало да получи половината от Западната империя, а именно Галия. Не считаме за достоверно, че кан Атила е претърпял поражение при Каталунската битка, при положение, че почти веднага след това той изпратил част от войските си срещу Византия, а с другата част от войските си се отзовал под стените на укрепения град Рим. Непубликувани до сега са преговорите на кан Атила с папа Лъв І. В резултат на тези преговори кан Атила изтегля своите войски от териториите на Западната империя. Едва ли кан Атила би оттеглил войските си, ако при тези преговори не е постигнато взаимноприемливо и стратегически полезно решение, отразено в писмен договор между двете страни.

 

 Портрет  на Кан Атила от  неизвестен средновековен живописец.

 

След завръщането си в своята столица и отчет пред Великия събор, войските и народа, по време на ликуващи празненства...той умира при неизяснени обстоятелства. Може да се допусне хипотезата, че е отровен от агент на Византия. Показателно в полза на такава хипотеза е писмото на кан Атила до император Теодосий където се казва : “...Теодосий е син на един почтен баща. Атила произхожда също от един благороден род и той е успял при всички свои дела да запази унаследените от своя баща Муенчак чест и достойнство. Теодосий обаче посрами честта на баща си и се унижи до положението на един роб, тъй че се видя принуден да плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха поставили над него. Вместо това, той се опитва като недобросъвестен роб да устройва ЗАГОВОРИ против своя господар”. /Уелс. Световна история. Том 2. стр.126-127/.

 

Причината за смъртта на кан Атила би могло да се изясни преди всичко и от текста на непубликувания договор между кан Атила и император Валентиан ІІІ, предаден на папа Лъв І.

 

Смъртта на Кан Атила  в съвременната историография се представя като край на “...жестокото хунско нашествие в Европа...”, а всъщност това е краят на взаимнополезните културни, търговски и държавнически отношения между държавата на Сарматите=Българите и Римската империя. Това е и краят на Западната римска империя.

 

Наследниците на кан Атила водят поредица ожесточени и продължителни войни с Византия.

В началната фаза на нашето изследване-1964г. вниманието беше строго концентрирано към археологически и графически сравнителен анализ на

 

ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ И ВРЪЗКАТА ИМ С ПИСМЕНИТЕ СИСТЕМИ НА  ДРУГИ ЦИВИЛИЗАЦИ.

 

В последствие стигнахме до извода, че писмените знаци на СТАРИТЕ БЪЛГАРИ, които някои изследователи механично  назовават «рунически», са всъщност само част от древните писмени знаци на Българите. Другата част от знаците не са нито гръцки, нито финикийски, а много по-древни. Постепенно, изследвайки знак след знак на старите българи в сравнителен графичен анализ с писмените системи на другите народи и цивилизации, техните носители, както и на писмените «извори» на които се обосновава историческата «наука», на основание доказателствени факти, стигнахме до заключението, че ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ Е СИСТЕМНО  И ДЪЛБОКО ФАЛШИФИЦИРАНА. http://balgarite.interbgc.com/

 

 

ЧАСТ ОТ ГЛАВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГОРЕПРЕДСТАВЕНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ  НА АВТОРА  СА:

/1./. Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей, том І, 1993; ІІ, 1994 и ІІІ, 1997. Оренбург.

/2./. История на древния Рим, В. И. Авдиев и др., С., 1974.

/3./. Тема борбы с племенами европейской сарматии и скифии в монетной чеканке римской империи. М. Г. Абрамсон. 1999. Вестник известия древности.

/4./. Упадок и гибел западной римской империи и возникновения германских королевств, А. Р. Корсунский, Р. Гюнтер. М. 1984.

 /5./. Ischezle zivilizazie. London Beograd. 1965.

/6./ А. В. Симоненко. Некоторые дискусионые вопросы современного сарматоведения. Вестник известия древности. Бр.1. 2002. М.

 

 

Реклама

Реклама ad