OT ПЕЩЕРИТЕ И ДЕБРИТЕ НА ИНДУСТАН

дата на публикуване: 28.03.2006 г., 15157 прочитания
 

 

Елена П. Блаватска

 

 

Сред многообразното наследство на Елена Блаватска – философско, научно, публицистично, художествено – има две по-особени произведения. Обикновено ги наричат пътни очерци, а “Британската Енциклопедия” ги именува “добропорядъчни съчинения на Е.П.Б.” - изглежда, за разлика от другите, които хвърлят ръкавица на догматизма на религията и науката. Това са написаните на руски творби – “От пещерите и дебрите на Индустан” и “Индийските магьосници от Сините Планини”.

В достъпен за нас вид – под формата на изключително интересен, интригуващ и увличащ разказ-повест, Е. Блаватска ни представя най-съкровените тайни на Битието, живота и смъртта, същността на Боговете и отвъд тях.

 

Предлагаме ви избрани откъси от книгата на Елена Блаватска “От пещерите и дебрите на Индустан”, в които е показна ролята на астролозите в индийското общество.

 

 

СВАТБАТА

Церемониите, предшестващи предложението и сватбата, са необичайно многобройни и сложни. Разделят ги на три основни групи: церемонии преди сватбата, по време на бракосъчетанието и след брака. Само първата група съдържа единадесет необходими обреда: сватосване, сравняване на двата хороскопа, жертвоприношение на козел, определяне на щастлив ден според звездите, поканване на гостите, построяване на олтара, купуване на свещени гърнета за домакинството, жертвоприношение на семейните богове и най-накрая, взаимни подаръци. Всичко това се придружава с различни обреди и религиозни церемонии. Още щом дъщерята достигне четиригодишна възраст, бащата и майката отиват при семейния гуру – браман и връчват му току що направения от астролога /изключително важна длъжност/ на кастата хороскоп на момичето и го изпращат на семейство, в което има син за женене на подходящите години. Предупреден предварително, бащата на момчето взема хороскопа и, като го поставя пред семейните богове в кумирната, отговоря:”Съгласен съм за паниграхан… Да ни помага Рудра /Всевишният/!*

*/“Паниграхан” е санскритска дума, означаваща “ръка в ръка”./

 

Като пита кога ще бъде лагната /съединението/, сватът се сбогува. След няколко дни бащата връчва на своя семеен жрец хороскопите на невестата и сина–жених, които се занасят на главния астролог. Ако той намери и двата за благоприятни – добре; ако каже, че не са, край на сватосването; бащата на жениха изпраща резолюцията на астролога до родителите на момичето и работата потъва във водите на Лета. Когато случаят е благоприятен, бащата и браминът незабавно сключват сделка. Браминът подава на бащата кокосов орех и шепа захар, след което обещанието не може да бъде променено, иначе индуската vendetta ще продължи цели поколения. Принася се в жертва козел и младите са сгодени, а след това астрологът определя деня на сватбата.

 

Всички тези церемонии отдавна били извършени в семейството, при което тръгнахме на сватба в Багх. Подобни обреди се считат за особено свещени и вероятно, нас не биха ни допуснали да присъстваме при тяхното извършване. Но по-късно в Бенарес ние ги видяхме, благодарение на ходатайството на Бабу.

 

… Всички започват да пеят в хор и годежът е извършен.

Церемонията с астролозите, обмяната на подаръци и т.н., са прекалено дълги, за да ги описвам. Достатъчно е да отбележа, че астрологът играе в тях двойната роля на авгур и нотариус. След общо обръщение към Ганеша /богът с хобот/ контрактите се пишат върху обратната страна на хороскопите; слагат им се печати, записват се щастливите съзвездия на жениха и невестата и се дава обща благословия.

 

ОБСЕРВАТОРИЯТА

На няколко стотин крачки от градските стени се намира обсерватория, грамадна като всичко друго. Тя, заедно с няколко други обсерватории и по общия план, е била построена в началото на ХVІІІ век от знаменития Джейпурски раджа, Джей–Синг, учен, астроном и астролог, същият този астролог, който по желание на император Мохамед–шах е преработил местния календар. В този пространен, колкото цял площад, двор освен огромния слънчев часовник, ние открихме “азимутните кръгове”, както ги нарече Гулаб–Синг - стълбове с някаква удивителна форма за измерване на височината и други подобни ужасни приспособления на астрономията. Целият този двор е запълнен и застроен с криви стени, каменни триъгълници със стъпала, водещи към празно пространство, странни геометрични фигури от гранит /както разбрахме, “за местните астролози”/, - и всичко това е покрито с непонятни знаци, навяващи ужас абракадабри, цифри, с които единствено Такур беше “на ти”, а ние, бедните профани, се сконфузихме напълно и си отидохме вкъщи с главоболие…

 

“Кутб–Минар”, кула на девет мили от града, се счита за най-високата колона на света, дори и сега, когато е затънала дълбоко и връхната й част е отчупена от мълния. Тази колона, която сега е с височина 349 фута, е служила, според местните предания, на придворните магьосници за техните приятелски съвещания с “планетарните” духове. Действително, като се съди по височината на кулата, може с достоверност да се предположи, че тези стихийни жители често са се спъвали в нея и са разкъсвали крилете си на нейните остри зъби. Може би заради това те са изпратили мълния, за да я съкрушат?… От фундамента кулата се заостря към върха, където, докато все още покривът не е бил разбит, се помещавали 12 мага, всеки с дванадесет фолианта със “заклинания”. Нейните стени са покрити с куфически надписи и гигантски букви, издълбани на няколко фута дълбочина. “Кутаб–Минар”, червена от долу до горе, рееща се високо под облаците, отдалеч прилича на някакъв чудовищен кървав възклицателен знак, поставен над “Долината на Смъртта”… Малко по-настрани, под купола, стои самотно, забележително, четириетажно, пирамидално здание с широко издадени напред тераси, сплескани като дървесна гъба. Това е “колегията на Акбар”, построена от него за събрание на “мъдреците”, нарочно канени от всички краища на света за “религиозни диспути”* и знаменита с необичайната хубост на своята резба.

 

*/Известно е, че император Акбар никога не е бил правоверен мюсюлманин, а цял живот е търсил истината във всички религии, като постоянно се е колебаел между християнството, мюсюлманството и религията на парсите и брамините. Той е бил велик астролог на своето време./

 

 

ВЛАДЕТЕЛЯТ АКБАР

 

Император Акбар е цар Соломон на Индия заради своята велика мъдрост, най-великият, както и най-любимият, от могулските повелители и единствения от тях, паметта за когото е скъпа, както на мохамеданите, така и на индусите. От последните той може би е още по-обичан, тъй като винаги е проявявал пристрастие към тях. Акбар великолепний, Благословеният, Акбар – любимецът на боговете и “Красота на световния престол” – това са прилагателните към неговото име. По броя на жените си Акбар превъзхожда дори Соломон. Какво значение имат 800 законни и 300 незаконни съпруги на последния в сравнение с 5000 жени на Акбар? Туземните летописи твърдят, че императорът е задължен за своето могъщество единствено на тези дами. Като завладял Индия, падишахът, за да привърже към себе си съюзниците си, се е женил последователно за дъщерите на всеки един от тях. По този начин, благодарение на армиите на тъстовете–съюзници, той предварително се е предпазвал от войни, а царството си от нападение.

 

Акбар бил смятан за четвърти в поколение на пророка Мохамед, затова правоверните са му прощавали много неща, въпреки че той твърде е грешил против вярата. Императорът ги е оскърбявал най-вече със своите съмнения и вечно търсене на истината: ”Сякаш цялата божествена истина не е съсредоточена в нашия благословен Пророк!” – разсъждава един от неговите историци. Той имал страст към изучаването на философията и изпитвал дълбоко благоговение към древните ръкописи, като определял огромни премии за най-старинните летописи на "шестте велики вери на Изтока": християнската, мохамеданската, юдейската и верите на брамините, будистите и парсите. Той е почитал всичките шест и не е принадлежал нито към една. Говорят, че след смъртта му е останал цял куп автографни ръкописи, и, на което е още по-трудно да се повярва, че те са оцелели. Роден в 1542 година, умрял в 1605, той царувал около половин век. Не мога да премълча една странна история, която ми бе предадена – легенда или може би просто измислена басня. Но тъй като тя се намира в тясна връзка с историята на Русия, съвършено съвпада с датите на най-големите й исторически събития и посочва една известна княжеска фамилия, то я предавам, както я чух, - продавам за толкова, за колкото сама съм купила.

 

Както всички в Индия, Акбар сляпо е вярвал в астрологията и магията. Още като принц той проявявал особено благоволение към един белолик юноша, тайнствено доведен при него в двореца в едно прекрасно утро. След това юношата изчезнал и само принцът е знаел, накъде. Но след възкачването на Акбар на престола, той отново се появил и абсолютно завладял императора. Никой не знаел неговото истинско име, а също, откъде тайнствения чуждоземец е дошъл и двата пъти; макар че при царския двор, в който се тълпили хиляди чужденци, “мъдреци от Изтока, Юга и Севера”, отначало никой не обърнал на юношата особено внимание, но много скоро завистниците започнали да го гледат накриво и да подкопават царската милост към него. Разказвали, че юношата, презрян роб, пленник от далечния Север, е бил подарен на Акбар от патански пълководец от Афганистан. Интригата срещу този чужденец стигнала накрая до там, че животът му не е бил в безопасност...

 

Императорът много се разтревожил и, в едно прекрасно утро, юношата изчезнал също така тайнствено за втори път, както се появил. За да сплаши противниците, Акбар се престорил, че уж не знае къде е неговият фаворит и заповядал враговете на юношата да се изправят пред него; в този ден няколко глави хвръкнали за назидание. Едва след дванадесет години един още млад човек, в когото старите придворни, въпреки промяната, веднага познали изчезналия юноша, отново се появил в двореца. Но възмъжал, важен и съсредоточен, той е бил представен на всички придворни от самия император като най-учения астролог и гуру /учител/, и дворът се хвърлил в краката му този път искрено и със сърдечен трепет, защото славата на младия астролог предшествала появата му в Агра, и за него говорели шепнешком и със сдържан страх. "Пандит Васишти Анжанубаху"* изучавал тайните науки - "джада“ и “йог– видя” /тоест черната и бялата магия/ от самите джинове /духове/ в недрата на Хималаите край Бадринаф, и самият велик император го избрал за свой гуру. Велик е Аллах! Чуждоземецът притежава пръстена на самия Сулимен /Соломон/, владиката на всички джинове /духове/. Правоверни, пазете се да не оскърбите пандита!”

 

*/Аджанубаху – прякор, който се състои от две санскритски думи: Аджану – дълги и баху – ръце./

 

Хрониките твърдят, че пандит Васишти Аджанубаху е останал при Акбар до смъртта на последния, а после, въпреки че вече сам бил дълбок старец, изчезнал, неизвестно къде. Като си тръгвал, той събрал своите ученици и им казал следните знаменателни думи: ”Васишти Аджанубаху си тръгва и скоро ще изчезне от това немощно тяло; но той няма да умре, а ще се появи в тялото на друг Аджанубаху, много по-славен и велик, който ще сложи край на могулското владичество…** Аджанубаху ІІ ще отмъсти за Аджанубаху І, чието отечество е било унизено и разграбено от неневистните синове на лъжепророка”.

 

**/Сиваджи, герой и покорител на могулите, основател на Махратската империя, се ражда през втората четвърт на ХVІІ век и след като през 1664г. се възкачва на престола на пейшвата, получава прякора “Аджанубаху”, т.к. има много дълги ръце. Преданието твърди, че Сиваджи е въплъщение на някакъв силен и могъщ “чудодей от далечния север”. Той се ражда 17 години след смъртта на Акбар – около 1622 година./

 

Моля читателя да запази в паметта си както подчертаната от мен фраза, така и хронологията на събитията. Направеното от нас неотдавна откритие може и да не означава нищо, но съвпаденията и имената са многозначителни. Във всеки случай, то представлява повече от обикновен интерес за руските читатели. Легендите относно пандит Васишти са колкото дърветата в гъстата гора; но аз избрах само онази, която се отнася пряко към проблема. За мен вече не представлява ни най-малко съмнение фактът, че този пандит е бил руснак, взет в плен от татарите още като момче след победата на Иван Грозний над Златната Орда през 1552г. край град Казан. А що се касае до въпроса, кой именно е бил този легендарен “пандит”, какво общо е имал с руските княжески фамилии, предоставям това на решението на самите читатели. Нашата песен тепърва предстои и най-странното от тази необикновена история още не е казано, макар че само името Аджанубаху още не означава нищо. Това прозвище се дава тук на всички адепти на “тайните науки”. Народната мълва твърди, че особата, предопределена от съдбата да стане “владика на тайните сили на природата” се ражда с доста дълги ръце… Връщам се към историята

 

Един от членовете на нашето Теософското общество, близък роднина на притежателя на тайнствения свитък, ме попита дали няма сред руските княжески семейства и фамилия “Васишти Аджанубаху”.

 

- Не, никога не съм чувала – казах аз. – Ние имаме име Василий, а не Васишти, а за “Анджанубаху” нямам представа. Какво е това име? Струва ми се, че Аджанубаху в превод от санскритски означава “дълги ръце”. Така се е наричал Сиваджи, великият вожд на махратите и основател на тяхното царство? За него ли става дума?

- Не – казва той – не съвсем. Е, а името Лонгиманус има ли го в Русия?

- И това го няма, но има фамилия Долгоруки, ако буквално преведем от латински Лонгиманус и санскритското Аджанубаху.

- Ето че стигнах до истината – забеляза моя събеседник – сега всичко ми е ясно…

- А на мен е още по-непонятно!..

 

Тогава той ми разказа легендата за пандит Васишта и Акбар и току що споменатия от мен епизод в Делхи. Записките на Акбар са го интересували отдавна. Запознат добре с езика, той е изучил бележките на императора и, като знаел легендата за астролога Васишта в Агра, веднага се досетил, че една от бележките касае този тайнствен непознат. На всичките молби да ми покаже книжата, той ми отказваше, тъй като последните се пазят в тайник, известен само на техния собственик, по-големия му брат. Но веднага обеща да ми преведе дума по дума частта от акбаровата бележка, която си е преписал. Той удържа на думата си. Ето я, както е била написана според летоброенето на мюсюлманите, през 938 година от егира /хиджра /.

 

Превеждам от английския превод, направен от разхвърляните записи в документите на Акбар.

 

1-ви откъс. “В началото на пълнолунието, през месец Моран в 935 година /1557/ бе доведен от Гхензи от патан Асаф–Хан, от “уламам”/?/ млад Московец. Хванат и поробен в Кипчат Ханат /Златната орда/ край село Казан /?/, през онези дни, когато шайтан в образа на московския цар, казват, е разбил хановете… Младия Московец се нарича в превод на нашия език хинди /тоест санскритски/ Коср Васишта Аджанубаху*, а също така и Лонгиманус на езика на португалските падрета /мисионерите/.

*/А преводът му на руски език е княз /коср Васишта или Василий/ Дългите Ръце или Дългоруки!!?/

 

Той е бил син на стария косра /княз/, убит в Кипчак–Ханат… Васишта говори така: “Своя, московския език, зная, също така и езиците на Иран и Патан. Учил съм се на астрология и мъдрост в Хилан /на Каспийско море/. От там ме откараха обратно в Иран, където служих при цар Тамаста. Падишахът се разсърди заради един лош сън и ме подари на Асаф–Хан. Искам да се уча на мъдростта на суфите и саманите…/вероятно – шраманите или шаманите, будистите/ … и искам да получа ш а с т /верига, но в този смисъл талисман/ с Великото Име върху него”…”Нека се учи”. А по-нанатък: ”Изпратен в Кашмир”.

 

2-ри откъс. ”…Върнах се заради съвещанието и получих Алага–Акбар**. Васишта намери Великото име Хе*** и посвещава суфите на благословената Рабия****.

 

**/Символичният девиз на Акбар, изрязан върху талисман, който Акбар подарявал само на признати магове и астролози за носене върху тюрбана като знак за тяхното достойнство./

 

***/Хе, Неи в превод – То, сиреч Бог./

 

****/Рабия е основателка на мистичната секта на суфите, живяла през първото столетие на егира /хиджа/. Персийският поет Хафиз принадлежи към това братство./

 

А през 968 /1587/ година, очевидно с ръката на самия император, е дописано: ”Велик е Васишта Аджанубаху!… В неговите ръце са и луната, и слънцето. Той отхвърли нашийника на лъжливите религии и намери истинската мъдрост суфи, изразена в следната станца:

И лампата, и светлината нейна – са едно,
Само глупец прозира във кумира и брамина му,
Различните едни от други, два предмета…*****  

 

*****/Пантеистичната идея на суфите и ведантистите за единството на целия свят. Вселената представлява едно цяло; формите и образите, както във физическия свят, така и в абстрактния – са вълни на един и същ океан. Богът е във вселената и вселената е в бога. Извън това няма нищо, дори и хаос./

 

Така свършват тези извадки. Кой е бил Васишта Аджанубаху ще остане, навярно, навеки неразгадана тайна. Ако това е един от князете Долгоруки, взет в плен от татарите по времето на Иван Грозни, то подобно събитие би трябвало поне да е споменато в някои от летописите на тази фамилия, ако не и в историята? Но че Васишта е руснак – ясно доказва това, че в един “странен ред на неизвестен език”, според израза на нашия приятел, който той е прерисувал от пергамента, аз видях и познах подпис на името “княз Василий”, той е изписан със старинни църковни букви и неумел почерк, както са писали прадедите ни преди триста години и подписът не е много ясен, но думата княз и името Василий, могат веднага да бъдат прочетени от всеки русин.

 

Изумителни са твоите тайни, о побеляла, мълчалива старина! И колкото повече я изучаваме в Индия, толкова по-твърдо се заселва в мен непреодолимото убеждение, че както конкретно русите, така и доисторическа Русия, България и всички славянски народи, много по-тясно са свързани с Ариаварта*, отколкото това е известно на историята или се подозира от съвременните ориенталисти.

 

 *Ариаварта - Долините в подножието на Хималаите, където са се заселили първите арийци, след потъването на Атлантида - буквално "Страната на арийците"

 

ПРЕДСКАЗАНИЕТО

 

Река Вайга, на чийто южен бряг е разположен град Мадура, принадлежи към така наречените антарвахини нади, т.е. реките, които текат под земята от своя извор до вливането в морето, с една дума, подземните потоци. Дори през сезона на мусоните, когато околностите са наводнени от проливните дъждове и реката излиза от своите брегове, нейното корито пресъхва само за три–четири дни и от реката остава едно каменисто дъно. Но е достатъчно, в каквото и да било време на годината да се копне на един–два аршина в земята и се появява вода, необходима не само за града, но и достатъчна за напояване полетата на цялата околия.

 

Такива реки–отшелнички не са много в Индия и затова се считат свещени. Както е известно на всички, а може би само на малцина, всеки храм и хълм в Индия, всяка планина и гора, с една дума, всяка местност, както и здание, смятани свещени поради някаква причина, имат своята пурана /история или летопис/*.

 

*/Пурана – буквално се превежда като “древна”, но тази дума е синоним и на думата “история”./

 

Записана върху древни палмови листа, тя завинаги щателно се пази от свещенодействащите брамини в една или друга пагода. Понякога санскритският оригинал се превежда на местен език, тогава и двата текста се съхраняват с еднакво уважение. По време на празниците, в чест на тези “богини–реки” и “богове–хълмове” /реката за тях е винаги богиня, а хълмът – бог/, ръкописите се изнасят през нощта и такива местни Пурани се четат на народа от брамините с голям церемониал и съответните коментари. В много храмове през нощта, в навечерието на индуската нова година* брамин-астролог чете на народа календара за следващата.

*/Новата година е през март или април, според сектата./

 

Тези календари показват точно положението на планетите и звездите, определят щастливите и нещастните часове на всеки от 365-те дни на настъпващата година, предсказват деня, датата и дори часа на този ден, когато ще вали дъжд, ще има вятър, ураган, затъмнения на планетите или слънцето и други природни явления**.

 

**/Не можем да отречем, че астрономите у нас също предсказват часовете и минутите на затъмнението не по-лошо от брамините–астролози. Но странното е това, че последните рядко грешат, предричайки за цялата година датите и даже часовете на случайните урагани и дъждове, които /особено последните/ са изключително рядко явление извън периода на дъждовния сезон. Ето какво пише за брамините–астролози махараджата Траванкорски в статията си “The Borderland betwien Matter and Spirit /“Границата между Материята и Духа”/: “Вярата в астрологията, на която толкова се смеят съвременните народи, все пак здраво се е вкоренила в по-голямата част от човечеството и ние намираме вярващи в нея в най-неочакваните области. Един приятел на пишещия тези редове, европеец, разказваше неотдавна, как той веднъж тръгнал към сечището в най-непроходимата част на гората, която се намирала на остров, в мястото на сливането на двата ръкава на голяма река. Имало е суша, и двете корита на потоците изсъхнали напълно.

 

Приятелят ми срещнал по пътя познат астролог, който го предупредил, че точно след три дни ще вали силен дъжд, реката ще излезе от бреговете си и се разлее на широко. Но този ден небето било безоблачно и моят приятел, не обръщайки внимание на астрологическото предсказание, продължил пътя си към сечището. Но се случило следното: в посочения от астролога ден се изсипал дъжд като из ведро, реката се разляла, прекъсвайки всякаква възможност за връзка и отвличайки множество ценни вече обработени стволове. Приятелят ми бил принуден да се спасява на най-високата част на островчето, в импровизирана на бърза ръка колиба от дъски, където прекарал няколко денонощия в твърде плачевно положение. Сега той вярва в астрологията, макар че по-голям брой астролози са несъмнено мошеници. Ние сме запознати с много случаи, когато още преди раждане, астролозите предсказват, и то абсолютно точно, часа на раждането и пола на детето.”/ Виж сп. Theosophist, № за м.ноември, 1884г., стр. 41, 2-ра колонка./

 

 

 

Източник:

http://theosoph.org/lib/Blavatska_E_Industan.htm