История на България - статии

история

 

Какво показва българският език

дата на публикуване: 10.03.2020 г., 66 прочитания
 

 Иван Желязков

 

I

 

     Първо трябва да се подчертае, че човешката реч-езикът, който говорим е най-яркото доказателство за много неща. Защото не може да се фалшифицира по никакъв начин, поради факта, че се употребява във всеки момент от изключително много носители. Човешката реч е един от най-съществените маркери на човека, заедно с ДНК и антропологията. Този маркер е толкова силен, че дори един общ  книжовен език не може да обедини, напълно, изговора на западните и източните говори. Дори и граматически.

 

Затова българите от Източна България говорят меко и някои от тях казват „удари ма”  , вместо „удари ме” и т.н. Така е при всички езици, не само при българския. Да не говорим за народите, които приемат да говорят чужд език. Те си го говорят по своя си начин, не като носителите от които са го взели. Знаете шотландците как говорят английски. Дори когато някой научи, абсолютно перфектно, даден чужд език, при силна екстремна ситуация, започва да говори с интонацията на родния си говор. Това се използва за откриване на шпиони, като ги поставят в съответната ситуация. Затова, както се каза по-горе, човешката реч е най-яркото доказателство, освен че е един от най-големите маркери върху човека, тя е и нещо, което не може да се фалшифицира, беше посочено защо. Всичко може да се фалшифицира, само езикът, който говорим не и затова човешката реч е най-големият маркер, който висшата сила, създала човека е оставила върху него.

 

 

                                                           ІІ

   

    Българският език показва, че българите са потомци на тракопеласгите и още един елемент, засега неизвестен. Че са най-древният народ от индоевропейците и един от най-старите в света, защото имат най-развит аналитизъм и съответно най-много глаголни времена. Че са на Балканите преди всички други народи. Че така наречените прабългари, са тракопеласги, завърнали се по родните си места. Че така нареченият старобългарски език на Дунавска България / 9 – 15 век / е църковнославянски език, а не български език. Че древните българи / тракопеласгите / преди изключително много хилядолетия са били в една общност със славяните, но става разделяне между тях и българите /тракопеласгите/ се обособяват като отделен елемемнт, който вече не е в близко родство със славяните, защото българите получават аналитично влияние върху езика си от някой друг, който засега не се знае и заживяват отделен културен и всякакъв друг живот. Може да е имало изключения, но те не се оказват съществени.Че българският език оказва аналитично влияние върху редица индоевропейски езици, възможно е и върху други. Все пак българите са се движили на големи пространства  в  Евразия. Че съвестното изучаване на българския език, но при всички положения и на диалектите, би разкрило много бели петна в човешката история. Изучаването не трябва да има политически характер, иначе пак ще има лъжи и лъжи. Сигурно българският език, показва и още много неща, но ще се спрем на гореизброените.

   Ето как става съответното показване:

 

1- Българите са потомци на тракопеласгите и още един елемент, който засега не се знае. Те са най-древният народ от индоевропейците и един от най-старите в света. На Балканите са преди всички други.                                                                                                                                                                          

                       

   Езиците се развиват по следния закон – от синтетизъм към аналитизъм, като влияние оказва аналитичният език. Синтетичен е езикът, който има падежи. Падеж е отношението на едни думи към други думи в изречението. Например отношение на принадлежност. В български – „ръката на Иван” , но в руски „рука Ивана”- виждате, че няма предлог  „на” и накрая на името „Иван” има падежно окончание „а”. Един падеж изпада за около 2000 години. Изпадането е предшествано от натрупване на глаголни времена. За едно глаголно време отиват около 500 години. Синтетичните индоевропейски езици имат 6-7 падежа и 3-4 глаголни времена. Само сръбският има 7 глаголни времена, под влияние на българския. Когато гърците идват на Балканите, няма от кой друг да получат аналитично влияние върху езика си, който вследствие има придвижване към аналитизъм, освен от траките.

 

Същото се отнася и за всички останали народи в този район. Единственият аналитичен език на Балканите е българският, това ясно говори, че българите са потомци на тракопеласгите и са преди всички други в района. Но българският език е получил от някой аналитично влияние. Кой е този някой, засега не се знае, защото е много, много назад във времето. Като се вземе в предвид, както се каза по-горе, че за отпадането на един падеж отиват около 2000 години и че за прибавянето на едно глаголно време около 500, а българският има 17-18 глаголни времена заедно с преизказните, то нищо чудно и преди около 20000 години да е съответният процес.

 

 При това положение, може само да се предполага кой е другият основен елемент на българите, освен тракопеласгите. Българският първи от другите индоевропейски езици е тласнат към аналитизъм, защото при него аналитизмът е най-развит. Доказателството е освен липсата на падежи и най-многото на брой глаголни времена 17-18, заедно с преизказните. Затова българите са най-древният индоевропейски народ и един от най-старите в света и съответно имат прединдоевропейско образуване, но в основата си са индоевропейци, за която основа ще стане дума по-надолу.

 

   2 – Така наречените прабългари са тракопеласги, завърнали се по родните си места

 

   В голямото пространство на Евразия, в което се движат прабългарите, няма аналитични езици. Само персийският е аналитичен. Той е  с по-слаб аналитизъм от българския. Освен това персийският е с обратен словоред, като всички ирански езици. Поради тази причина, не може да бъдем изкарвани ираници. Или няма откъде нашият, с голям аналитизъм език, да бъде привнесен. Като духът от бутилката, българският напуска района и отново се връща в лицето на прабългарите. Затова Аспарух навлиза във  Византия – най-силната държава в Европа, тогава и е цяла империя. Защото иска да възвърне земята на своите деди. Цялата история на Дунавска България е в тази насока. Някой може да каже, че българи е имало и в Китай, но китайският е сричков език и т.н. 

 

 

  3 –  Така нареченият старобългарски език на Дунавска България / 9-15 / век е църковнославянски език, а не български

 

  С приемането на христянството през 9 век се налага за официален църковнославянски литургичен език. Това е езикът на църквата. Не на целокупния народ. Иначе нямаше днес да сме без падежи, естествено падежни остатъци има, но остатъци. Ще стане дума за тях по-надолу. Граматиката е конструкцията на даден език, а не лексиката. Същността, основата на дадено нещо е конструкцията му, а не повърхността. Граматиката на българския език е коренно различна от тази на славянските езици. Тя се е оформила в продължение на хиляди години. За изпадането на един падеж са нужни към 2000 години. Няма как от 15 век насам, вече падежи да не се срещат. Ясно е, че те са изпаднали много време преди това.

 

Лексиката е придобила преобладаващо славянско влияние-веднъж от наложения църковнославянски език, второ от руското влияние през Възраждането и т.н. Но това не прави българския славянски език, граматиката определя езика, а не лексиката, защото тя се мени бързо, докато граматиката е постоянна за хилядолетия. Но българския има и много запазена стара лексика, която стои заедно със славянската. Например – хуквам, катурвам, катеря , тояга, белег, голям, дясно, крак,  вървя, майка /само в сръбски я има, приета от български/, обич, хвърча и др.  Или вижда се, че с липсата на падежи и останалата стара лексика, която не е толкова малко , няма как наложеният за официален през 9 век, с приемането на християнството, църковнославянски синтетичен с падежи и т.н. език да бъде обявен за български и съответно църковнославянският да бъде наречен старобългарски. Така се отнемат хилядолетия от нашата история, причисляваме се към други народи и с нас може да се прави всякаква манипулация. 

 

   4 - Древните българи / тракопеласгите / преди изключително много хилядолетия са били в една общност със славяните, но става разделяне между тях и българите /тракопеласгите/ се обособяват като отделен елемемнт, който вече не е в близко родство със славяните, защото българите получават аналитично влияние върху езика си от някой друг, който засега не се знае и заживяват отделен културен и всякакъв друг живот. Може да е имало изключения, но те не се оказват съществени.    

 

   Доказателство, че сме били в по-близки връзки със славяните, отколкото с другите индоевропейци преди много, много хилядолетия са падежните остатъци в езика ни, но най-вече следите от падежи в българските диалекти. Ана Кочева-Лефеджиева в своята работа „За народната основа на старобългарския език” именно това разглежда. Връзката, която имат следите от падежи в диалектите с падежите в църковнославянския език, наречен старобългарски. И от тук тя заключава, че църковнославянският е български език и затова е наречен старобългарски. Но винаги има едно голямо „Но”. Първо в диалектите това, което разглежда тя, са остатъци. В книжовния език също има остатъци.

 

Второ тези остатъци може да стоят с хилядолетия. Падежът изчезва и оставя следи, които остават. Никъде няма абсолютно чисто положение. Изпаднал падеж и след него съвсем нищо. И понеже един падеж изпада за около 2000 години, няма как от 15 век насам, от както в писмените паметници няма падежи, да се заявява от нашите българисти, че падежите в българския език на Дунавска България са изпаднали за 300-400 години и въобще, че едва ли не през тези години, граматиката ни се е променила в основни линии. Една граматика се развива с хилядалетия и то много. Затова нашите казионни учени стават смешни. Както и Ана Кочева-Лефеджиева, като такъв, с опита си да изкара църковнославянския език между 9-15 век български. Но работата ú

 е много ценна, защото показва, че падежните остатъци в българските диалекти посочват индоевропейския характер на българския език и че преди много хилядолетия, тракопеласгите-нашите предци са били в близка връзка със славяните, но после се разделят и вече не са в близко родство, беше говорено. Понеже е създадена цяла секция „Старобългаристика” ,  „Старобългарски език и литература” и са направени много кариери, някак си - истината не може да се каже.

 

 

   5 - Българският език оказва аналитично влияние върху редица индоевропейски езици, възможно е и върху други.

 

   Щом българският е с най-развит аналитизъм от всички индоевропейски езици, естествено е той да оказва влияние. Беше споменато, че е оказал влияние върху гръцкия и всички други езици на Балканите. От влиянието на българския върху гръцкия и от влиянието на българския върху латинския на римските легиони, навлезнали в Дакия се вижда, че за изпадането на един падеж отиват около 2000 години. Подробности в „Българският език и произходът на българите”.

 

 

    6 - Съвестното изучаване на българския език, но при всички положения и на диалектите, би разкрило много бели петна в човешката история. Изучаването не трябва да има политически характер, иначе пак ще има лъжи и лъжи.

 

    Пример е изучаването на българските диалекти. В случая работата на Ана Кочева-Лефеджиева  „ За народната основа на старобългарския език” . Независимо от грешното заключение, се видя че разкрива ценен факт за индоевропейския характер на езика ни. Не се знае от какъв език, българският е приел аналитично влияние и е възможно този език да е дал и някои неиндоевропейски черти на българския, а с връзката между падежните остатъци в българските диалекти и църковнославянския език, който е индоевропейски се доказва, че в основата си българският език е индоевропейски. Затова  българите имат и много, много далечна връзка със славяните, но точно граматиката, същността на българския език показва, че българите не са славяни, само имат индоевропейска родственост с тях, въпреки по-близката връзка от преди много хилядолетия. Съвестното изучаване на българския език, но най-вече с диалектите е изключително важно и поради древния му характер. Беше посочено, защо човешката реч е най-голямото доказателство за много неща. Именно това помага да се разкрият много бели петна в човешката история.

 

--------------

 

Иван Желязков

София-2020 г.

 

--------------

 

Вашето мнение за статията

 

Comment Script

Име
КОМЕНТАР
;-) :-) :-D :-( :-o >-( B-) :oops: :-[] :-P
This comment form is powered by GentleSource Comment Script. It can be included in PHP or HTML files and allows visitors to leave comments on the website.