Астрологични статии

астрология

 

 Първият принцип на Хермес

дата на публикуване: 03.05.2005 г., 55222 прочитания
 

 

Основите на езотеричното познание са положени преди около 6000 години от Хермес Трисмегист в Древен Египет. До нас са достигнали седемте основни принципа, върху които е основано неговото учение. Тяхното дълбоко разбиране и прилагане във всички сфери на живота е ключът към Мъдростта.

 

Седемте принципа на Хермес Трисмегист гласят:

 

Първият принцип: “Вселената е ментална”

 

Принцип на съответствието: “Както е горе, така е и долу и както е долу, така е и горе.”

 

Принцип на вибрацията: “Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира.”

 

Принцип на полярността: “Всичко е двойствено, всяко нещо притежава два полюса. Противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степента на вибрациите си.”

 

Принцип на ритъма: “Всичко тече навътре и навън, всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо.”

 

Принцип на причината и следствието: “Всяка причина има свое следствие и всяко следствие има своя причина. Случайността не е нищо друго освен името на закона, който не е познат.”

 

Принцип на пола: “Всяко нещо притежава своя мъжка и женска същност.”

 

 1. Вселената е ментална

 

Цялата видима и невидима Вселена съществува и се развива в ума на Бога. Тя е Негова проявена мисъл. Чрез нас (Творението) Той познава Себе си, а ние познаваме Него. В този процес преминаваме през различни стадии. Бидейки първоначално частица от Божествения Дух, ние се отделяме от Първоизточника и започваме да потъваме във все по-плътни слоеве на материята, като досега сме потънали три нива надолу и в момента се намираме на четвъртото, което отговаря на така добре познатата ни физическа реалност.

 

В средата на четвъртия период се случва едно събитие от колосален космически характер, което променя хода на човешкото развитие от инволюция - слизане на Духа в материята, в еволюция - изкачване от материята към Духа. Това събитие ни е известно като слизането на Христос (Божият Син) на Земята. И докато сегашните учени все още спорят дали това е реален исторически факт или не, то и след милиарди години представителите на идните културни епохи ще изучават мистерията разиграла се на Голгота!

 

Стремежът към познаването на Бога, този извечен копнеж на човешката душа, преминава през познанието на Христос. Ето защо Той казва: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът". Всеки човек, рано или късно трябва да тръгне по този Път. Той не трябва да се отъждествява с догмите на християнските църкви. Познаването на Христос е процес, в който ние разкриваме потенциала, който Бог е вложил в нас и го разгръщаме във взаимоотношенията си с хората и Вселената. Когато се устремим към духовно просветление, преди всичко е необходимо да изградим в себе си букет от добродетели, чрез които да сътворим неръкотворен храм на Бога. Много хора, които декларират, че не вярват в Бога, притежават много качества и достойнства и живеят според космичните закони, докато други, парадиращи с вярата и с духовността си люде, не могат да се похвалят с добродетелен живот. Първите са по-близо до Бога ...

 

Човекът е създаден по образ и подобие на Бога. (Битие 1:26). Трудно се разбира значението на този факт. По какво сме подобни на Бога? По възможността да творим светове с мисълта си. Но как? Какъв е механизмът?

 

Всичко, което човешките ръце са създали е било проектирано най-напред в нечий човешки ум, след това първоначалната идея е била наситена със силно желание да се реализира, и чак тогава нечии ръце са изпълнили проекта. Мислите определят желанията, а те от своя страна действията. Следователно действителността, в която сме потопени, е резултат от нашите минали мисли и желания. И ако искаме да я променим трябва просто да променим мислите си, и като следствие - света около нас ще започне да се променя. Това е тайната на тайните, с която Посветените от всички времена са трансформирали външната среда - силата на творческата мисъл, която Бог е вложил в нас. Те са знаели да мислят!

 

А ние не знаем ли? Не, не знаем! Ние разсъждаваме, анализираме, пресмятаме, помним, но не мислим!

 

Тази способност закърнява в нас още в детската ни възраст, когато родителите ни изваждат от естествената природна среда и ни заобграждат с мъртви вещи; когато пресичат всяка наша инициатива и налагат "правилния" според тях начин на поведение; когато ни втълпяват, че нищо не знаем и трябва да пораснем, за да разберем някои неща, когато ни отговарят глупаво и авторитетно на въпросите, които задаваме като деца. След това учителите и обществото продължават да манипулират отделният индивид, като му внушават, че от него нищо не зависи, сам не може нищо да направи, трябва първо да се изучи, да попита тук или там, да види как другите постъпват и той да следва техния пример. Така се научаваме да очакваме готови отговори, ставаме плахи, нерешителни, готови сме на всичко, само и само да се избавим от бремето на мисленето.

 

Само единици успяват да се отскубнат от този капан и тях ги наричаме нестандартни, изобретатели, гении, защото те не следват общоприетите мисловни модели и успяват да проявят силата на творческата мисъл. А колко е лесно да се пробуди творческата искра във всяко дете. Просто трябва да му се зададе въпрос. Да му се постави задача. И детето ще започне да мисли... Ще започне да твори нови, красиви светове с мисълта си, които ще заменят сивата ни реалност. Ще стане достоен син Божи.

 

Също така трябва да се възстанови връзката на детето с Природата. Всяко смислено човешко творение имитира в една или друга степен Природата. Всеки изобретател е почерпил вдъхновение от нея. Всяко растение, всяка жива твар е една проявена мисъл на Бога. Ако искаме да общуваме с Него, трябва да се научим да общуваме с Природата. За да се научим да мислим, трябва да видим проявените мисли на Бога сред нас и да почерпим вдъхновение и мъдрост от тях, от майката - Природа. И няма по-добър учител за детето от нея. Затова нека по-често го поверяваме в любящите й ръце.

 

А можем ли ние, “порасналите”, също да възстановим способността си да мислим? Да, можем, стига да се научим да задаваме въпроси на самите себе си. И да потърсим вътре в нас техните отговори. Но на първо място трябва да повярваме, че можем да открием, да сътворим отговора на всеки въпрос. Как?

 

Опитайте се да намерите в себе си отговора на следните няколко въпроса:

 

Защо Слънцето свети?

 

Защо хората се раждат?

 

Защо има войни?

 

Кой човек е добър?

 

Каква е моята мисия?

 

Мислете върху всеки въпрос поне 10 минути. Не се опитвайте да си спомните какво сте чели или са ви казали по тези въпроси. Сътворете мислите. Дайте простор на мисълта си, нека се рее свободно и я следвайте, където и да ви води. Може да запишете мислите си - така те лесно ще се подредят. Четейки написаното ще се изненадате, че информацията, която е излязла изпод перото ви е била във вашата глава. Тя всъщност не е била там, а вие сте я преоткрили, извличайки я (привличайки я) от Всемира. И тази нова за вас информация ще бъде толкова по-точна и всеобхватна, колкото е по-силна способността ви да се концентрирате върху зададения въпрос. Ако всеки ден си задавате по един сериозен въпрос и с концентрация търсите отговора му, то след една година ще сте извлекли информация, която по качество може да надминава знанията от 365 книги, писани от мъдреци. Не случайно древната мъдрост гласи, че добре зададеният въпрос съдържа в себе си половината отговор.

 

Един въпрос на ден и един отговор - какво незначително усилие е необходимо, за да добие човек цялата мъдрост на Вселената. Дали ще го направите зависи изцяло от вас.

 

Вселената е проявена мисъл на Бога. Мисълта е Бог в проявление. Мисли.

 

 

Кирил Стойчев

 

 

Реклама

Астро връзкиуран