Една (не)обикновена история
за смисъла на живота

разказана от Кирил Стойчев

дата на публикуване: 22.02.2012 г., 72788 прочитания
 

Мигел стоеше сам на плажа и чакаше. Минаваха минути, часове. Слънцето залезе и покривалото на мрака започна полека да се спуска над него. Появиха се и първите звезди. Той знаеше, че скоро на изток ще изгрее Луната, преди два дни беше пълнолунието и вече беше време лунният диск да се появи на хоризонта. Но не Луната чакаше Мигел, а прозрение - накъде да върви, как да продължи да живее.

Всичко започна преди около месец, когато в момент на откровение, като че ли дошло от Небето, той узна тайните на света. Това не се случи в един миг, по-скоро минаха няколко седмици, през които съзнанието му се разшири до степен да разбере и да намери отговор на всички въпроси, на които бе търсил отговор досега.

Не, той не чуваше глас, който да му нашепва откровения, нито имаше видения. Но всичко, което до този момент бе чел, цялата информация, която бе погълнал в живота си, сякаш се преподреди и наедно с това нови проблясъци концентрирано знание запълваха белите полета в съзнанието му. Сякаш се получи някаква верижна реакция, която умножи всичко, което знаеше, по скоростта на светлината на квадрат.

И докато течеше този процес, той ходеше на работа, срещаше се с приятели, но участваше в собствения си живот с 10% от съзнанието си, останалата част беше ангажирана да обработва океаните от нова информация, които се раждаха в главата му. Не беше се стремил към това, но то се случи и сега трябваше да се справя с целия този товар – да намери начин да подреди, да класифицира и да осмисли всичко. Години наред той търсеше истината за живота, за смъртта, за прераждането, за Бога, за скритите закони, които движат света, и сега ето - той знаеше Истината.

Много от нещата, които бе чел и в които вярваше, се оказаха илюзии. А доскоро смяташе, че е едва ли не най-просветеният човек в своето обкръжение. Колко дълбоко се бе заблуждавал! Също и духовните му приятели. А родителите, роднините, хората, с които бе живял десетки години - те дори не подозираха нищо от това, което той знаеше! По-тъжното бе, че дори не се интересуваха...

Целите, към които се бе устремил, сега вече му изглеждаха безсмислени. В мига, в който осъзна какво е животът, неговият като че ли изгуби смисъл. Не очакваше, че познанието за истината ще го доведе до задънена улица, та нали е казано: „Истината ще ви направи свободни.”

Именно в търсене на смисъла той отиде в неделния ден на брега на морето. Искаше да остане насаме с мислите си, да открие защо да продължи да живее...

Луната изгря на източния хоризонт - голяма и оцветена в бледожълто. Лунната пътека го мамеше да влезе във водата. За момент се замисли дали да не я последва. Но не, беше прекалено здравомислещ, за да го стори. Продължи да седи на брега с часове и да разсъждава. Мислите му се блъскаха една в друга, без да родят прозрението, от което така отчаяно се нуждаеше.

Призори, уморен и премръзнал, Мигел бе решил да се прибере у дома, но нещо го възпря. „Нека поне да видя изгрева на Слънцето” - помисли си той. И не трябваше да чака дълго – скоро първите лъчи оповестиха началото на новия ден. Слънчевият диск бързо изплува над хоризонта и тръгна по пътя си към зенита.

За момент той се постави на мястото на Слънцето. Представи си как енергията се излъчва от него и се разпространява с невероятна скорост във всички посоки. Слънцето със сигурност знае, че дава топлина и светлина на цялата Земя - каза си той. И все пак продължава да свети! Всеки ден в продължение на милиарди години то изпълнява неотклонно своята роля и ще го прави поне още толкова според астрофизиците.

В този миг светлината на прозрението озари Мигел. Той се усмихна. Да, това е – не е достатъчно просто да знаеш, нужно е да правиш това, което знаеш. Да живееш според знанията си. Да бъдеш като Слънцето, да раздаваш себе си на другите, следвайки призванието си.

С всяка изминала секунда сърцето му все повече се изпълваше с радост. „Това е, това е!” – повтаряше си той. Изпълнен с въодушевление, стана и тръгна към града.

***

Книги от същия автор:

Животът е игра, играта е живот (Нова книга)

Еволюция на връзката

6 дни, за да постигнеш всичко, което желаеш

144 възможности

Вашият коментар, мнение за разказа

Thanks for sharing it.

Skque Hoverboard - 07/05/2016 - 08:16 ч.

dobir razkaz ima kakvo o6te da se u4i 4ovek nikoga ne e kisno

hatidje - 12/03/2015 - 07:29 ч.

Много от нещата, които бе чел и в които вярваше, се оказаха илюзии.

Рени - 04/29/2015 - 12:04 ч.

Много ми хареса,поздравления.

HR - 06/25/2014 - 15:54 ч.

Да намериш и осъзнаеш своята истина, а още повече- да разбереш и да живееш с предопределената ти мисия-е прекрасно!
Много ми хареса.

Мая - 05/28/2014 - 06:38 ч.

mn mi haresa

neli 05/03/2014-16;58 - 03/05/2014 - 17:59 ч.

Колкото по-просто, толкова по-истинско. Това ни доближава един до друг.Това показва същината ни. В този объркан свят едва ли е лесно да останеш сам със себе си, камо ли да се преоткриеш. Малцина се истинските щасливци, защото обикновено, все някой отнякъде ни нашепва някаква рецепта. Това е един Буда-щасливец. Много хубав разказ. Поздравления.

Николай - 02/27/2014 - 07:02 ч.

силата,здравият разум,доброто начало е във всеки от нас разбира се,но къде точно...В КОРЕН�ТЕ Н�. Защото от там идва всичко необходимо за да продължаваме да съшествуваме. ТРЯБВА ДА СЕ ХВАНЕМ ЗДРАВО ЗА КОРЕН�ТЕ С�,� НЯМА ДА ОСТАНЕМ �ЗЛЪГАН� --- Н�КОГА.

Р±РѕРЅРѕ - 08/07/2013 - 09:22 ч.

Хубава история, но доста наивна. Колко хора откриват призванието си,1-2% но и те правят всичко по навик и за себе си. А и идва другия момент "Направи добро - изяж л....". Как да се чувстваш тогава, като ти отвръщат с лошо.

аз - 01/09/2013 - 20:53 ч.

страхотна история! много смислена просто човек трябва да се замисли и да се опита да преоткрие себе си!

силвия - 11/10/2012 - 15:44 ч.

telec dneska me o4akva

kak si - 11/10/2012 - 11:10 ч.

Stranno no na men se sluchi neshto pdobno na negovata istoriq.. Istinata e che trqbva prost da povqrvash istinski da vqrvash i da pomognesh na drugite da vqrvat s teb i togava shte se sluchi chudoto koeto e neobqsnimo no e fakt.a VQRVAM I ZNAM CHE TOVA SHTE SPASI SVETA

Ivet - 11/06/2012 - 12:22 ч.

Трогателно и толкова прсто ! Такъв е живота ! Защо е толкова трудно човек да превъзмогне себе си и да живее спокойно и щастливо ?! Задавам си въпроса и в същото време аз все още съм на кръстопът и все още не мога ди си отговоря на много въпроси... А е толкова просто и ясно- бъди себе си и отстоявай себе си , и всичко ще бъде прекрасно. Вярвай в Бог , вярвай в себе си и всичко ще се нареди, защото Бог знае кое е най-доброто за всеки от нас... Това е ... толкова просто , и въпреки всичко толокова трудно... Защо ?!

Р�ванина - 10/18/2012 - 10:19 ч.

sejban - 09/28/2012 - 16:16 ч.

Аз мисля,че за всеки човек пътя към себепознание е уникален. Един го осъзнава чрез изгрева, друг чрез дребен жест, трети когато се сблъска с голямо изпитание.Просто всичко е уникално, а нима това не е смисъла на живота.. да оцениш нещата такива каквито са.

лили - 09/05/2012 - 13:28 ч.

Име

Коментар