Посланията на Йешуа

астрология


Силата на вашето съзнание

дата на публикуване: 07.03.2009 г., 13979 прочитания
 

 

Ченълинг, състоял се на 4 април 2004 година в духовен център "The Moon Circle" в Белгия и съдържащ както текст, така и отговори на Йешуа на въпроси, зададени от аудиторията.

 

Дойдох днес да разговарям с всички вас. Познавам ви много добре. Дори не можете да си представите колко добре. Често съм с вас, тъй като сърцето ми е свързано с вас. Виждам болката ви. Виждам радостта, тревогата и мъката. Толкова се радвам, че имам възможността да ви разкажа за силата, която ви принадлежи. Силата на вашето съзнание. Силата на съществото ви.


Силата на собствената ви душа.


Прекалено често все още се намирате в търсене. Отново и отново търсите решенията извън вас. Но щом ги намерите и приемете за свои, забелязвате, че вече са започнали да губят очертания. Разберете, че вие сте центъра на собствената ви реалност, вие сте слънцето на собствената ви вселена. Нивото на вибрациите на вашето съзнание определят какво да чувствате, какво да мислите и как да действате. От вашите дълбини управлявате нещата, така както слънцето насочва своите лъчи навън. Ако решите, че някои от вашите страни не трябва да бъдат осветени от това слънце, те няма да бъдат осветени. Ако мислите, че някои неща не трябва да бъдат огрети от лъчите му, то всичко и всички ще са съгласни с вас.


По тази причина помощ или съвет от някого може да получите само, ако позволите на слънцето да освети този ваш аспект, който има тази необходимост. Това е само ваше решение – дали да отворите вратата на този аспект. Никой не може да ви принуди да го направите. Ето защо никой не може да ви помогне, ако не си позволите да приемете помощта. (Това е вярно, както за помощ към Земята, така и ако бъдете помолени за помощ изобщо.)


Чувството за вина е живо във вас и това ви кара да мислите, че нямате достатъчно сила, за да откриете собствения си път, да почувствате отново съдбата си.


Това чувство за вина е свързано с миналото, когато сте изгубили себе си за дълго време. Говоря за специфичната енергия на миналото, тук на Земята. За миналото от много въплъщения, в които сте били в дълбока тъмнина.


Това не е било напразно. То е имало смисъл. Това е било време, през което сте устояли на голям страх, затъмнил вътрешното ви слънце. Но сега бавно се пробуждате. Частично вече сте в светлина, обаче все още има много аспекти, които остават в сянка, затъмнени от страха и неувереността ви  в самите вас.


Може да сравните тази вътрешна тъмнина със загубено дете. Част от душата ви е едно такова дете. То се е загубило в болката на миналото. Но миналото не е статично. Както каза Герит (във встъпителното си обръщение), в известен смисъл времето е илюзия. Няма нищо безвъзвратно загубено във времето. Няма затворени веднъж завинаги врати.


Загубеното дете във вас частично се намира в миналото и може да бъде намерено. Вие сте родителите му и сте единствените, които можете да се грижите за него, които можете да го стоплите и върнете към живота.

 

Във връзка с това, искам да кажа някои неща. Забравили сте, какво е да се живее. Много сте добри в оцеляването, но истинския живот е много по-ярък, вдъхновяващ и щастлив. И точно тази ваша част, която умее всичко това, е била загубена. Загубена в лабиринта на миналото, във въртележката на травмиращи съзнанието събития.


През цялото това време сте се въплъщавали тук, на Земята, на ниво душа, израствайки както децата. В този смисъл сте дошли на Земята като деца, за да постигнете много опит, и в много случаи този опит не е бил разбран напълно. Сега приближаваме към края на определен период от време, определен цикъл от вашето развитие и е настанало времето да се издигнете над неразбрания опит. Да израснете до „родител”. Да станете баща или майка на своето собствено дете.


Искам да поговорим за вътрешната ви сила да се издигнете над състоянието на наранено дете. Детето във вас е жертва на много неразбрани опити. Искам да ви кажа, че най-дълбоката вътрешна рана е раната от изоставеното дете. Детето, което не разбира какво става с него, което е изоставено, изплашено и няма никакви критерии, които да му помогнат да разбере.


В такъв момент ще разберете, че този изоставен ваш аспект е следствие на дълбок вътрешен избор и съзидателен акт, който наистина е божествен. Дълбоката болка, която сте изпитали, когато сте започнали вашето самотно пътешествие към опитностите, в същото време е била велик творчески акт. Когато сте се отделили от Цялото като душа, от Бащата/Майка/Бог, вие сте избрали възможността да правите велики открития, да изпробвате и почувствате огромно количество неща.


На днешния етап от пътешествието ви, когато във вас все още има много болка, е трудно да бъде забелязан дълбокия смисъл на дългото пътешествие към къщи. Но искам да ви уверя, че сте прекрасни същества от светлина с огромно мъжество и вяра в Създателя, иначе никога не бихте започнали пътешествието. Искам да ви напомня за искрата мъжество, творчество и светлина в самите вас. Почувствайте тази искра отново в сърцето си, съединете със нея. Знайте, че имате сила да позволите на вътрешното дете да се завърне отново към живот. Позволете му да пее и играе.


Вътрешното дете е символ с огромно значение.


Пътешествието е започнало със загубеното и изоставено дете, оставено в тъмнината. Пътешествието завършва с дете, светещо от изобилие, щастие и светлина. Единственото нещо, което е нужно за да постигнете това, е възрастния, който да го вземе за ръка, да се погрижи за него и да го научи на доверие.


Точно това сте вие. Пазители на вътрешното ви дете. И знайте, че това дете е велик радостен дар, който можете да си поднесете сами.


Дошло е времето. В тази точка от историята е настъпил моментът, когато трябва да съберете на едно място загубените си части. Време е да станете отново център на това, което сте. Можете да откриете, че този център не е нещо старо, при което да се върнете, а нещо напълно ново. Всички вие вървите по пътя към новата реалност, към новото ниво на битието, което не е съществувало преди. Но има аспект, който връща назад, в смисъл на разпознаване на своята собствена божественост, усещане като завръщане у дома, изплуване на спомена за древното чувство за единство и хармония, което сте познавали по-рано. Но за първи път осъзнавате чувството за единение, изключително и единствено чрез вашето собствено съзнание. Ще се завърнете в Светлината без да напускате собствената си индивидуалност. Те вървят заедно – Бог и индивидуалност, да си в Единство и да си отделно.


А сега ви каня да зададете вашите въпроси.

 

Първи въпрос

Нима историята на Йешуа не противоречи на идеята за илюзорността на времето? През цялото време тук се говори за История и Еволюция. Следователно, би трябвало да съществува движение напред, преместване.

 

(Герит в своето встъпително слово говори, че целият опит е част и остава да съществува в едно велико Сега, и по този начин нищо не е загубено безвъзвратно.)


Говорихме за минало и история, които са действително съвкупност от опит, който носите в душата си. Ние използваме термините на хронологията просто като инструмент. Това е просто човешки начин да бъде пояснено, че се намирате в процес. Един процес винаги има времева линия. В същото време е истина и това, че съзнанието ви, вашата дълбока същност, не е привързано към времето и пространството. Дълбоката ви същност не е привързана и към физическото тяло или към Земята.


По пътя към себе си, в търсенето на своята божествена същност, образно казано, прекрачвате през времето. В този момент не е важно, дали един травмиращ опит се е случил вчера, преди столетие или в някакъв предишен живот. Енергията на травмата се намира във вашето същество, в енергийното поле, в аурата. В момента, когато лекувате травмата, променяте миналото.


По този начин можете да кажете, че миналото присъства сега във вид на енергийно поле. Представете си вътре във вас такова поле, което ви обгръща, вибрира и влияе на това, което правите със съзнанието си. Вие взаимодействате с миналото. В този смисъл то не е фиксирано някъде във времето. В този смисъл няма противоречия, когато се говори за миналото и за вечното Сега, в което всичко присъства едновременно.


В друг смисъл можете да говорите за миналото като сума от натрупания от вас опит. Все пак, това е същото минало във вид на енергийно поле, което е свободно достъпно, а следователно,
е тук и сега.


Надявам се, че нещо е станало ясно.

 

Втори въпрос

Говориш за нашата душа, нашата същност и нашето тяло. Иска ми се повече яснота за разликата между тях.

 

 Много е трудно да бъде разделена реалността на съзнанието на малки парченца и да им се налепят етикети. Обаче може да се каже – съществува едно слънце в центъра на всичко. Тук използваме слънцето като символ на вашата дълбока същност, на вашето ядро. Можете да го наречете вашата личност, ние нямаме предпочитание към термините. Това слънце излъчва навън и се проявява в материята, в пространството и времето, в рамките на ограниченията на формата. Формите могат да получат имена. Можете да кажете, че тялото е най-плътната форма, в която душата или вашата същност могат да съществуват. Можете да кажете, но това зависи от определението, че душата е това, което се запазва непроменено, преминавайки през различни животи, но постигайки в този процес нов опит. По този начин, това е онази част от вас, която се въплъщава отново и отново. В този смисъл, душата е обект или форма, която се развива във времето, независимо от тялото. Но в душата съществува също така и Божествена Искра – безформена и извън времето – чисто съзнание. Тази независима част можете да наречете ваша същност. (Допълнение на Памела: движението на същността в душата и по-нататък в тялото е последователност в изразяването на Висшия Аз в материалната реалност.)


Представете си слънцето с изходящите от него лъчи. Слънцето заедно с лъчите – това сте вие. С отдалечаване на лъчите от слънцето, съзнанието и материята стават все по плътни, все по свързани с пространството и времето, а също така, много повече склонни да се поддават на страха и илюзиите. Върху тези лъчи можете да нарисувате сектори и да ги обозначите като „същност”, „душа”, „тяло”.


Това понякога може да помогне при изясняването на някои неща, но ние не сме привързани много към определенията.

 

Трети въпрос
Често се опитвам да обясня на хората неща, които чувствам и зная вътре в себе си, но открих, че околните не ме разбират. Какво да правя?

 

 Всеки човек има своя собствена реалност в съзнанието. Можете да изобразите тази реалност, като отново използвате образа на слънцето, и която съществува на определена точка от негов лъч.


Ако вътре в себе си усещате искрата на Божественото съзнание и единството на всички неща, тогава вашата енергия, вашето енергийно излъчване може да влезе в противоречие с околните.


Това се отнася особено за хората, които градят своята безопасност на основа на „закона за ограничението”: правилата в обществото, които определят, какво може да се прави, а какво не, кое е позволено и какво е забранено. Тези закони (щампи на колективно мнение) са основани на страха. Когато осветявате тези закони със светлината на съзнанието си, вашето енергийно излъчване подсказва на хората, че сте способни да преминете през ограниченията на законите и това може да предизвика злоба и неразбиране, защото говорите и излъчвате чрез източник, който е непознат на другите. Това може да предизвика страх у някои, тъй като не разбират как избирате вашия път в живота. Когато вашият живот е основан на интуицията, на вашия собствен извор на истина, решенията, които вземате по пътя си, могат да изглеждат импулсивни, хаотични и ненадеждни. Гласът на душата ви не се придържа към фиксирани рамки и правила. Това може да ви отчуждава в известен смисъл.


Важното е да не ви смущава и да продължите да се вслушвате в тишината на вътрешния ви източник, тъй като точно тук е вашата истинска сила. Важно е също, когато получавате информация от този тих, вътрешен интуитивен източник, действително да я заземите, да я привържете към Земята. Можете да направите това, като позволите на енергията, която усещате в момента („Това е моята истина”), да премине през вашето тяло, като си я представите здрава свързана със Земята. Това ще ви даде сила да живеете по-нататък, основавайки се на тези озарения и няма да даде възможност на другите да ви дърпат назад.


Колективното поле от енергии или това, което наричам „закона за ограниченията и страха”, може да бъде всепроникващо във вашето обкръжение. Това колективно поле на съзнание се поддържа от хората, които все още не са избрали да живеят в собствената си светлина и със собствената си истина. Във връзка със съществуването на това влияние е много важно да засилите вашата истина чрез заземяване в тялото ви и в Земята.

 

Четвърти въпрос

Възможно ли е действително да съм видял образа на Христос? Толкова много бях привлечен от сиянието на сърцето му.
Или това е само мечта?

 

Ето така сте ми скъпи и толкова съм ви близък. Винаги сте ме виждали и чувствали, дори и да не сте го осъзнавали през цялото време. Ние сме здраво свързани.


Винаги можете да се настроите към мен, към моята енергия, да повишите настроението си. Само се доверете на интуицията си, на възприятието си. Някога сте имали вече този опит и сега, когато отново изпитвате това, сте в центъра на силата си. Щом започнете да се съмнявате, го губите, потъмнява и започвате
да се съмнявате във всичко.


Не се питайте. Самите вие сте извора на сила за собствения ви живот.


Разбира се, че аз бях с теб. Не трябва да се мислите, че да съм с вас е нещо необичайно за мен, защото вашият жизнен път, придвижването ви към светлината, към истината, дълбоко ме вълнува. И навсякъде, където е възможно, ще бъда с вас и
ще ви служа.


Сега аз представлявам енергийно поле. Бях човек, но също така принадлежа на реалността, не съм свързан с определено тяло, време и пространство. Това означава, че винаги мога да бъда тук, с вас. Винаги можете да се настроите към мен.


Това не е нещо, за което трябва да се трудите. Това не е нещо, за което трябва да достигнете до просветление. То е просто тук. Като любовта, която е винаги тук. Не трябва да се стараете за това. Нищо не трябва да правите. Само си позволете да получавате.

 

Пети въпрос
Как можем да се докоснем до това ново съзнание, за което говориш?

 

Вече сте свързани с тази форма на съзнание и всички го усещате. Вие сте като пчелите, виете се над питите и сърцата ви учестено бият. Нещо жужащо и бръмчащо, нещо, както ви се струва, казва: „всички трябва да бъдем тук”.


И така, разпознаването вече е тук, остава да разпознаете
част от какво сте.


Приличате на същество, разделено наполовина. Една част от вас знае истината за реалността на светлината, реалното съществуване, незатъмнено от страх и неувереност. Но друга ваша част е все още в тъмнината и студа.


Какво ще кажете, да съберете мъжество и да направите избор? Да станете едно със светлата си част, вече осъзнаваща новата реалност.


Ако все още се отъждествявате с частта, която изостава, която все още има нужда от лечение, тогава се чувствате жертва. Малка и безутешна, в постоянно търсене на нещо извън себе си. Докато в същото време всичко, което търсите, е вътре във вас. Само въпрос на вяра е, за да го усетите.


Най-важната цел е да вярвате в това, което усещате като светлина в себе си. Под светлина разбираме не „святост”, а радост, веселие и вдъхновение. Усещате се увлечени. Усещате нарастването на енергията ви.


Чувствате се задължени за толкова много неща и това усещане за дълг е лош помощник при търсенето на светлината в себе си.
Това е новата реалност, за която говорим, която предлага свободата да сте самите себе си. Фактът, че се стремите към това, е показател, че вече имате знанието. Тази част, която знае, тази част, която израства и достига до тази нова реалност, е в авангарда. Постарайте се да се отъждествявате с нея. Дайте й възможност да ви води, дори това да изглежда странно и тайнствено. Ако го направите, другата ви част ще ви последва.

 

Шести въпрос

Хората се стремят да разпределят всичко по категории, по месеци, или по години, както е в китайската астрология. Понякога хората говорят за децата на светлината, с други думи, за цяло поколение от хора. Как се съвместява всичко това в единно цяло?

 

 

Това, действително, е дилема за вас. Вие искате да разберете реалността на светлината, намирайки се в реалност, която все още е в сянка. Опитвате се да използвате инструментите от вашата реалност, за да разберете нещо съвсем различно. Добро е за вас дотогава, докато ви помага. Ако използвате инструменти, които ви издигат нагоре, това винаги е по-добро. Независимо дали е астрология, психология, всичките тези системи могат да бъдат определени като добри.


Ако системата ви позволява да стигнете до озарение, да се свържете в сърцето си с Висшия си Аз или със собствената си вътрешна светлина, значи системата е точно за вас. По този начин, няма нищо неправилно в системата като такава. Започва да възниква проблем, когато системата започне да ви ограничава, когато се превъзнася като истина от последна инстанция и се поставя над реалността, като по този начин я ограничава.


Когато започнете да усещате някоя като ограничаваща система, е много важно да намерите сили в себе си и да я изоставите. Това също е част от постигането на собствената ви сила.


Силата е в това да забележите, че инструментът е полезен за известно време и за решаването на определени проблеми, и да сте способни да го изоставите без съжаление и осъждане.


Много психологически системи, включително и духовните, представляват съчетание от интуитивни прозрения и рационален смисъл. Винаги има смес (това е човешкият аспект във всички системи) – от едната страна искрата, импулсът на реалната светлина, а от друга, човешкият ум се стреми винаги да организира и подреди нещата по рафтовете. Поради това, по-малко просветените аспекти могат да се натрупват (защото умът винаги предпочита да подчинява реалността, вместо да й позволи просто да бъде).


Много е важно да осъзнавате субективността на всяка доктрина и да се вслушвате в интуицията си.


Прекалено много разговори се водят сега за децата на светлината или децата индиго. И действително, с идването на тези деца, вълни от светлина се изливат във вашия свят. В ума си вече сте подготвили всички видове идеи и теории, за да ги подредите и да класифицирате. Но светлината просто тече през тях!


Тази светлина може да бъде много силна. Децата само с присъствието си могат да преобърнат много идеи, които до този момент не са били подлагани (в колективното съзнание) на съмнение. Пристигането на тези деца е реалност.


Може да попитате как да ги наричате в различните психологични интерпретации, но идването им провъзгласява нов вид съзнание, което са призвани да донесат.

 

Седми въпрос
Търсенето на самия себе си е толкова самотно приключение. Семейството ми е малко и често се чувствам самотна. Как може тази сила да помогне да се справим с това чувство за самота?

 

Памела: Усещам отговора на Йешуа, който е адресиран директно към теб. Това е по-скоро личен отговор. О`кей.

 

Когато тръгнете да търсите себе си и се обърнете навътре, изведнъж се сблъсквате с много сложна ситуация. Вътрешната самота може да парализира.


В този момент пътят, който е избрала душата ви, е действителното изграждане на себе си, започвайки от самото дъно, от самото начало. Имам предвид собствената ви сила, собствена нова основа. И за да стане това, сте принудени да преминете през вътрешната ви самота и докато това се случва, ще бъдете напълно затворени в себе си. Това е пътят към постигане на собствената ви сила.


Това е процес, свързан с признаването и освобождаването на собствената дълбока злоба и гняв. Това се отнася към гнева в отношенията с вашето обкръжение и в отношението с миналото ви.


Изобщо, можем да кажем, че в момента, когато се обръщате навътре, за да потърсите вътрешната си сила и да се изключите от идеите и мнението на другите, вашето съзнание прави завой на 180 градуса. В следствие на което се сблъсквате с най-проблемната си част. Това може да е дълбока самота, страх от изоставяне или нетърпеливост, гняв или печал.


Няма нищо необичайно, щом стъпите на пътя, който води към по-високо ниво на съзнание, в началото да осъзнаете своите неприятни страни. И в този момент е много важно да не отстъпите,  а да останете така.


Останете със себе си и бъдете свой водач, както го прави родител с дете. Това е същото, за което говорих в началото. Може би сте чували за хора, които работят с умиращи. Те могат да ви разкажат, че на някои помагат, просто като стоят наблизо. Седят до тях без да говорят.


Единственото, което може да направите за себе си, когато изпитвате дълбока нужда или самота, е да останете със себе си. Да присъствате без да предприемате нищо. Това е реалната подкрепа и истинското мъжество, това е проява на истинската
сила на съзнанието ви.


В момента, когато сте способни да осъзнаете напълно вашата велика нужда и самота, нещо се преобръща вътре във вас. Вие осъзнавате как самотата намалява и започвате да се издигате над нея.


Това е силата на съзнанието

 

Следващо послание

 

© Pamela Kribbe
www.jeshua.net

 

 

Можете да напишете коментар или мнение тук

 

СЪДЪРЖАНИЕ

- Кой си ти Йешуа
- Новата Земя I
- Новата Земя II
- Служители на Светлината I
- Служители на Светлината II
- Служители на Светлината III
- От егото към сърцето I
- От егото към сърцето II
- От егото към сърцето III
- От егото към сърцето IV
- Твоят Светлинен Аз
 
- Силата на вашето съзнание
- Болката от космическото раждане
- Клопки по пътя на
превръщането в лечител
- Освобождаване от вашето
родно семейство
- Мъжката и женската енергия
- Работа с емоциите
- Сексуалност и духовност
- Работа, пари и творчество
- Болест и здраве

 

 

 

Този текст се публикува със разрешението на Памела Крибе

 

Част е от книгата "Ченълингите на Йешуа", издадена на български от издателство "Школа по майсторство"

 

Книгата може да бъде поръчана онлайн оттук

 

Реклама

Астро връзкиуран