Рецепта на деня

рецепта

Рецепта за днес, 24.06

  Нова рецепта всеки ден!
 

Вашето мнение. Предложете рецепта
 

ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА

Супа от киселец (лобода, лапад)
Необходими продукти:
500 г киселец • 1 глава кромид лук • корени за супа • 60 г олио • сол • 3 супени лъжици брашно • млян черен пипер • лимонена киселина • магданоз.
Начин на приготвяне:
Ситно нарязаните корени за супа и лукът се слагат да врат в малко вода. Измитият киселец се нарязва на тънки ивички и се задушава в 20 г мазнина, докато омекне. Смесва се с останалите зеленчуци, налива се вода. С останалото олио се запържва брашното и се изсипва да ври. Преди да се поднесе, се наръсва с магданоза. Може да се застрои със заквасена сметана, а също да се настърже сирене.

Основно ястие от зеленчуци
Необходими продукти:
400 г гъби • 3 големи картофа • 2 глави лук • 2 скилидки чесън • 3моркова • 100г карфиол • 2 стръка праз • 4 супени лъжици олио • 1 дафинов лист • сол • суха чубрица • естрагон.
Начин на приготвяне:
. Гъбите се нарязват на малки кубчета и заедно с лука се запържват. Прибавят се подправките и 1,5 л вода и се оставят да врат 30 мин. След това се прибавят празът и чесънът на ситно, картофите на кубчета, карфиолът на розички; посолява се на Цкус, вари се на бавен огън около 40 мин. Отгоре може да се наръси с магданоз.

Качамак с мед и орехи
Необходими продукти:
За 4 порции: 400 г царевично брашно • 1 л вода • 4 супени лъжици олио • 200 г мед • 200 рязани орехи • сол на вкус.
Начин на приготвяне:
Слагаме водата с щипка сол да заври и сипваме в нея царевичното брашно. Енергично бъркаме с намаслена дървена лъжица, като преди това сме сложили 3 супени лъжици олио. Изсипваме на пластове в тавичка, като между пластовете се полива мед и се ръси с рязани орехи. Преди консумиране леко се затопля във фурната.

Мусака с картофи и гъби
Необходими продукти:
1 кг картофи • 300 г гъби • 2 глави лук • 100 г олио • 1 чаена лъжица суха чубрица • 1 чаена лъжица черен млян пипер • 1 чаена лъжица тарос • 1 супена лъжица червен пипер.
Начин на приготвяне:
Задушават се в мазнината лукът, нарязан на дребно, и гъбите. Картофите се режат на филийки и половината от тях се нареждат в тавичка. Върху тях се сипват лукът и гъбите и се нареждат отгоре другите картофи. Наливат се 2 чаени чаши вода. Посоляват се с червения пипер, чубрицата, тароса и черния пипер. Пече се около 40 мин.

Постни курабии
Необходими продукти:
200 мл олио • 100 мл бира • 1 бакпулвер • 500 г брашно • 100 г нарязани орехи • 100 г захар • настърганата кора на 1 лимон.
Начин на приготвяне:
От олиото, бирата, брашното и бакпулвера се замесва меко тесто, което се разточва с дебелина 5 мм и с чаша се изрязват кръгчета. Във всяко кръгче се слага смес от орехи, захар, лимонова кора и се сгъва на две, като се натиска с пръст да залепне добре. Пекат се в намазана тава в умерена фурна при 170°С. Горещи, се овалват в пудра захар.

Информацията е предоставена от Мария Проданова, авторка на книгата Български празници и традиции

 

Еньовден 24 юни Рождество на Йоан Кръстител


Според поверието Иван Билкобер е заповедник, началник на 77 и половина болести. Срещу тези болести е насочен Еньовден, той е и краят на пролетта. Дотук е крайната точка на слънцето към лятото, оттук то се връща, след като се изкъпва в реката или морето. Затова се казва, че свети Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат и берат по високите поляни билки. Казват, че лековитите билки са 77, а болестите 77 и половина. Затова човек трябва да се пази да не се разболява, защото може да му потрябва точно тази половинка, която природата не лекува. Набрани в ранното утро на Еньовден, билките са най-лековити. След този ден те губят от силата си. На Еньовден се прави и голям венец от колкото може повече билки и под него минават всички за здраве. Венецът се запазва, защото е лечебен. Хората, които се къпят на Еньовден, ще бъдат здрави през годината. Ако на Еньовден си измиете косата, тя ще е лъскава и здрава. Разпространен е обичаят Еньова буля, в който участват само моми. От предния ден всяка мома свива своя китка, китките се пускат в котле с „мълчала" вода и се оставят да пренощуват в градинката, за да „видят звездите". Сутринта всички се събират, обличат като булка малко, 7-8годипшо момиченце. Най-здравата и яка мома го качва на раменете си и така дружината обикаля, като спират и задават на Еньовото буле въпроси за плодородието, за времето, за цените на храните. Вярва се, че предсказанието ще се сбъдне. Като се върнат, откъдето са тръгнали, пускат на земята Еньовата буля, превързват и очите с червена кърпа, дават й котлето и тя вади и нарича коя мома за какъв момък ще се омъжи и скоро ли ще бъде. Обичаят е много сходен с ладуването на Васильовден и лазаруването на Лазаровден. Според народните вярвания Еньовден е много подходящ за магии и гадания. Този ден се смята за поврат в природния и астрономичен кръговрат. Билките притежават магическа сила, защото са събрали досега цялата мощ на слънцето, което от този момент променя своя ход. Водата притежава особена сила в периодите на преход, тя очиства човека от вредни въздействия. Еньовден е последният ден, на който момите се събират заедно, затова моминските гадания едновременно изпълняват няколко задачи защитават реколтата, увеличават плодородието, осигуряват здравето и продължават родовия ритъм. Обредните практики на Еньовден неслучайно попадат под патронажа на св. Йоан Кръстител. Така езическото „раждане" на плодовитостта съвпада с раждането на християнския светец, а това е синтез на различни култури в единно цяло. Този празник се празнува в Габрово в етнографския комплекс „Етъра" всяка година. Тъй като празникът попада в двуседмичния пост, наричан „петровски", ястията, които се готвят, са постни.

ИМЕ: Еньо, Енчо, Енка