Вървя по улицата и се спъвам, краката ми се подкосяват.Най-често чувствам...
1)Притеснение - останалите ще ме помислят за тромава, ще решат, че съм едно от онези посредствени селски момиченца.Уважението в очите им ще се замени с присмех, а възхищението - със съжаление.
2)Желание да се боря с падането - понякога опитвам да се хвана за нещо или да се опра на някого, но никога не успявам.Просто се хлъзвам и политам надолу.
3)И тогава идват страхът и примирението.Чакам да се ударя в студения под.
Не се виждам на земята, обикновено рязко се събуждам със силна конвулсия.Да, конвулсия е най-подходящата дума - буквално като моментен гърч.
Отскоро в съня ми започна да присъства и приятелят ми - той върви до мен точно преди да се спъна.И когато това става ми подава ръка, но аз не я хващам, защото осъзнавам, че дланта ми е потна и не искам да се изложа... Или пък точно този ден съм забравила да си намажа ръцете с крем и кожата ми е суха... Или маникюра ми не е хубав... Или дланите ми са мръсни...
Самият сън не е нищо особено, но емоциите, които изпитвам, докато го сънувам, са потресаващо силни!Това, което ме плаши най-много обаче, е факта, че от няколко месеца го сънувам всяка нощ.
Моля ви, помогнете ми да разгадая посланието, което подсъзнанието ми се опитва да ми предаде!