Съновник: вашите сънища

песен на деня

Вашите сънища  /  Добавете вашия сън  /  Към съновника  /  Лунен съновник
 

Интересни сънища добавени от вас в съновника:
булка, бебе, бременна, раждане, ванга, вода, гробище, змия, зъб, кола, земетресение, изневяра, куче, кон, котка, къща, коса, паяк, приятел

 

Категория:  


Починала баба искаше да я изпратя...

 

 

Не си спомням точно целия сън, но много ме разтърси... събудих се от мъка, цялата в сълзи и не можах да заспя още поне час.
Там от където помня съня, бяхме на терасата вкъщи с починалата ми (преди половин-една година) баба. Тя почина от рак, в страшни мъки (ако това има нещо общо с тълкуването). В съня, аз знаех, че нея я няма, че си е заминала, но виждайки я цялото ми внимание беше съсредоточено върху нея. Сякаш и аз знаех, и тя се беше върнала, за да мога да и кажа довиждане, както не успях приживе (това е човек, за който до ден днешен помисля ли си Рева като бебе...) . Беше много спокойна, с една блага физиономия... като я погледнеш, да те успокои. Влязохме в нейната стая, на нея и беше студено... Скъсахме, раздрахме с още някой (който не помня, но беше жена) някакъв плат и и го дадохме (незнам защо просто не и дадохме дреха, но сигурно има някакво значение за тълкуването...), тя го облече и си легна в леглото. Още от по-рано в съня ми беше казала, че иска да и разкажа приказка. Тя беше много мъдра жена, много с ума си, работеше до последно, не беше някаква изкукала бабка, която нормално да си говори така. Приказката беше нещо специално. Искаше да ми достави честта да я изпратя от този свят така, както тя многократно ме е изпращала в света на сънищата. Когато си легна, аз видях в нейната стая и се сетих, че и бях оставила някаква баничка, попитах я дали не е гладна, сякаш не бях готова да ме остави, исках да удължа времето. Тя само поклати глава отрицателно, мисля, че каза нещо като \'\'няма смисъл\'\', по-скоро на желанието ми, отколкото на думите. Отново с онази спокойна усмивка. Отидох и седнах на стола до нея. Изглеждаше сякаш едвам се държи. Попитах я \'\'Ама ти наистина ли приказка искаш?\'\', тя кимна с глава. В този момент в съня ми мина мисълта - \'\'Каква приказка се разказва на умиращ? На умрял? Каква приказка е подходяща за довиждане?\'\', хванах я за отпуснатата до леглото, почти безжизнена ръка и с тази мисъл се събудих.

Незнам, но аз вярвам в това, че умрелите в сънищата, са там за да ни кажат нещо, за да ни видят. Сънувала съм я и преди, но сега ме е страх. Някак тъжна беше, беше наистина като за последно. Страх ме е, да не би да не се върне повече в сънищата ми.

Моля ви, кажете ми има ли някакво по-дълбоко значение този сън? Беше твърде силен, натрапчив, разтърсващ за да го подмина както всеки друг. Имаше нещо важно в този сън, усещам го. Моля ви, помогнете.

 

Автор: Инна

 

 

Коментари и тълкувания на съня:
(моля пишете на КИРИЛИЦА)

 

Все още няма коментари


*Псевдоним:

*Текст:
 



Powered by Scriptsmill Comments Script