На
тази страница ще бъдат публикувани
статии в областта на езотеричната
психология. Рубриката е отворена за
български автори, които пишат по
темата.
Сянката
Автор: Кирил Стойчев
Стъпки
за постигане на психо-духовна
трансформация
Автор: Райна Захариева
Първият закон на Хермес
Автор: Кирил Стойчев
СЯНКАТА
Тъй като
живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия
полюс - злото, и да се стремим към другия полюс - доброто
/според представите за добро и зло, които имаме/. Те се формират
у нас под влияние на философските и моралните възгледи на
родителите, учителите, обществото, партията, църквата и др. И
всеки път, когато вследствие на това възпитание, си кажем “Аз
съм добър (образован, честен, справедлив, християнин)", то ние
създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност (злото),
която веднага отричаме “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав,
езичник…)”. За да се създаде контраст, в съзнанието възниква и
идеята "Другите са лоши, неграмотни, лъжци … “ В психологията
това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този
термин, за да назовавам явлението.
Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм … ”, например
"Аз съм християнин", създава две квалификации - положителна и
отрицателна - “Добре е да бъда християнин, следователно е лошо
да съм мюсюлманин (будист, кришнар, и т.н)”. Втората
квалификация обаче е вече осъждане, в съзнанието си ние вече сме
разделили хората на добри и лоши според вярата им. По този повод
Христос казва: “Не съдете, за да не бъдете съдени”.
Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето
тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да
се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя
се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини,
съседи, дори онлайн познати - и в тях виждаме всичко онова,
което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се
опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим
към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към
доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко
по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас и ние
решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи,
че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия,
обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не
– Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата
ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят
заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас, вече е пуснало
корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват
открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме
правоверните, добрите.
Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек. Децата,
когато са малки, отричат стереотипа на родителите (и така
създават СЯНКАТА), но когато пораснат, се превръщат в точни
техни копия. Бедните по всякакъв начин осъждат морала и
поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да
забогатеят, стават като тях (вж. разказа “Стълбата” от Хр.
Смирненски). Политиците, когато са в опозиция, осъждат
управляващите, но вземат ли властта, постъпват по същия начин.
За партньор си избираме човек, с който си приличаме, но с
течение на времето той става олицетворение на всичко, което
мразим и отхвърляме.
Всеки се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските
текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страхът
(или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е
любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си",
защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ. В противен
случай те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не
случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от
лукаваго”
Как можем да се справим със СЯНКАТА?
Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и
да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от
Бога - просто го приемаме. Така ще изпитаме радостта от живота и
благословението на благодарността.
Второ – като не осъждаме и не слагаме етикети на хората - добър,
лош, зъл, богат, красив, православен, сектант и т.н., а още
по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА).
Трето – като обикнем всички хора около нас такива, каквито са,
защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме -
справедливи, честни, добри.
Четвърто - като простим на всички, които са ни обидили или
наранили по един или друг начин.
Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите
собствената си СЯНКА - тази част от нашето битие, която сме
отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и успеем да я
интегрираме в нашето съзнание, ще заживеем отново в единен и
цялостен свят, съвършен до най-малката подробност.
Кирил
Стойчев
Следваща
статия
Стъпки
за постигане на психо-духовна
трансформация
Автор: Райна Захариева
