Астрологията в Богомилското учение

дата на публикуване: 24.12.2004 г., 54255 прочитания
 

 

  Астрологията в България се опитва да намери своя път лишена от здравата основа на традициите. На фона гръмките и агресивни чуждестранни школи, българският принос в тази наука изглежда още по крехък.

 

 Дали това е наистина така? Макар и забравена, историята казва друго.

Астрологията е била много добре развита и широко използвана от Богомилите, особено в нейния висш и магичен аспект (колко далечно звучи това днес).

 

Богомилите са слабо познати, бледи фигури на нашия исторически небосклон. Това, което се знае за тях, обикновено е зле скроена лъжа, приета за чиста монета от късогледи историци.

 

Малко хора познават същината на богомилското учение и живота на носителите му, могъщите им фигури са обрисувани като еретични сенки на отрицанието и анархизма. От това страда целият ни народ, като дърво на което секат корените, така губи и Астрологията.

 

Като учение на мъдростта и силата, Богомилството е разкрило Астрологията откъм нейната дълбока и магична страна, с  езотерика и символика непознати на днешната наука за Звездното слово.

 

Но враговете на българския гносис са свършили добре своята работа – книгите са унищожени, а авторите потънали в забрава и хули. Въпреки това, в една библиотека в Малта са запазени автентични Богомилски книги, както и преписи от това време. Сред тях се намират и Астрологически съчинения.

 

 Радостно е, че до нас са стигнали думите на Епископ Симеон Антипа (един от водачите на Богомилите) за онези времена и може всеки според свободната си воля да се ползва от тях:

 

 ”Единият от авторите е Хамерон Дубровницки, или както по-често го наричат, Камерун Дубровницки. Той е от Александрия. Учен, дълбоко просветен, става епископ на Дубровник, дето стои затворен, в едно истинско усамотение, без да посещава никого. Учениците му дохождаха при него и го виждаха да работи по книгите, които искаше да остави тям и на поколенията. Лишен от някои качества, необходими за проповедник и организатор, той уясняваше, тълкуваше, просветляваше, но не на основа на една църква; даже църквата, на която стана епископ, беше основана от Стефан Венециaнец.

 

Той умря млад, но написа много. Характерна за неговото книжовно дело е онази черта, която го доближаваше силно до диалектиката на Платон и първите неоплатоници.

 

КНИГА ЗА ДОМОВЕТЕ разглежда 12-те зодиакални дома в техния митичен и алхимичен образ. Пълни с прелест са разказите за раждането на Исус (Слънцето) и на шестте му сестри (планетните кръгове). Той бива воден на Голгота като на празник - от 12 града му пращат дарове. Но, когато го приковават към кръста, той се мъчи в продължение на 12 часа, а когато умира, духът му посещава 12 -те кръга на Ада.

Това тройно шествие на Слънцето през Зодиака е разказано с една велика умисъл: да се предадат на българската легенда отсенките на първите гностически митове. Адът по разпределение наподобява голяма човешка фигура.

 

         Първият кръг (Овен) е Талет, жертвата, Агнец, заклан върху равноденствения кръст. Там е главата на Великия Човек, коленото на  Вениамин, който държи вълк, негов знак е Аметистът.

 

         Втория кръг (Телец) е Шар, плодородието, Девата на любовта с рога на главата, яздеща апис. Там е шията на Човека, племето на Исакар, държащ покорен осел; негов знак е Ахатът.

        Третият кръг (Близнаци) е Теомим, съюзът - двамата близнаци, избили оскърбителите.Там са ръцете на Човека, племената на Симон и Леви, държащи меч и брадва. Негов знак е Берилът.

 

        Четвърти кръг (Рак) е Сартан, привързаностите - рак на гърдите на Изис. Там е коремът на Човека, племето на Забулон, държащ кораб. Негов знак е Изумрудът.

 

         Пети кръг (Лъв) е Ариел, силата - разярен лъв, згрявящ земните семена. Там е сърцето на Човека, коляното на Юда, държащ лъва и магичен скиптър. Негов знак е Рубинът.

         Шести кръг (Дева) е Ветулех, чистотата, момиче с клас. Там е слънчевият възел на Човека, коляното на Апора, държащ тайна. Негов знак е Ясмитът.

 

        Седми кръг (Везни) е Мознаим, правдата, жена с вързани очи. Там са бедрата на Човека, коляното на Дан, държащ скрижали и книгата на Енох.  Негов знак е Брилянтът.

 

        Осмия кръг (Скорпион) е Акреб, изпитанието, змията на дървото. Там са половите органи на Човека, коляното на Гад, държащ въже и бич. Негов знак е Топазът.

 

        Деветият кръг е (Стрелец) е Кещат, отплатата, Центавър с опънат лък. Там са слабините на Човека, коляното на Йосиф, държащ лък и кожа от сърна. Негов знак е Карбункулът.

 

        Десетия кръг (Козирог) е Геди, грехът (Тайната), козел с рана на гърлото. Там  са колената на Човека, племето на Нафталин, държащ сърна и свирка. Негов знак е Оникс.

 

        Единадесети кръг (Водолей) е Дели, съдът, урна с вода. Там са прасците на Човека, коляното на Рувим, държащ амфора. Негов знак е Сапфирът.

 

        Дванадесети кръг (Риби) е  Догим, потопът, две риби. Там са стъпалата на Човека, колената на Ефраим е Манасий, приемащи кръщение. Негов знак е Хризолитът.

 

92 листа съставят книгата.

Наред с нея, като нейно допълнение, стои една КНИГА ЗА КРЪГОВЕТЕ, дето същия дух, тон и план са записани в разказите за  седемте планетни цикъла - Иисус и дъщерите на Хисторазас.

 

Когато Моисей се оженва за Сепфора, първата от тях, Иисус се изменя на огнена къпина и думи на горчив упрек сипе към него. Но Моисей извежда избрания народ - и на планината Синай Исус му дава едно цвете от крин, за да разгадае тайните му.

 

Тайните на крина са тайните на шестте кръга - шестте сестри на Сепфора. И, когато Израил върви, под ръката на Исус Навин, към обетованите Страни, Моисей съзерцава на планината гордо шествие на Слънцето из шестте кръга. Заедно с кръга на Слънцето , те образуват седемте архетипни кръга, чието отражение през Диафаната са дванадесетте кръга на Ада.

 

Защото 7 = 4 + 3; това отразено дава 12 = 4 * 3, тъй като знакът на събирането + отразен, дава знакът на отражението *.

 

Ето пазителките на кръговете, дъщерите на Хисторазас:

        1. Сепфора - Венера - Любов и Мъдрост - утробата на Небесния Хермафродит, дето живее архангел Анаел, царят на "Звездната Светлина", който от Духа Святого приема оплодяване и пази семената на бъдещите неща. Сепфора държи огледало, арфа и седмоцветна дъга.

 

        2. Минит - Марс - Вражда и Жар - Устата на Хермафродита, дето живее Самаел, царят на разорението и катастрофите. Минит държи меч, гърнило и пламък.

 

        3. Тора - Юпитер - Майчинство и Царственост - носът на Хермафродита, дето живее Задкиел ( Захариел), царят на безпристратието и безкористието. Тора държи държава, скрижали и везни.

 

        4. Атобим - Сатурн - Смърт и Тайна - ушите на Хермафродита, дето живее Касиел, царят на мисълта и духопостигането. Атобим държи черна завеса, коса и седморка.

 

        5. Амегедим - Слънце - Хармония и Начало - Темето на Хермафродита, дето живее Михаел, Победителят на Змията, царят на живота и безсмъртието. Амегедим държи златен диск, бяла завеса и тирс.

 

       6. Шекимашем - Луна - Бременност и Хранителство - тилът на Хермафродита, дето живее Габриел, царят на посвешението и откровението. Шекимашем държи покривало, яйце и пентакъл.

 

        7. Хермасим - Меркурий - Проводничество, Движение, очите на Хермафродита, дето живее Рафаел, царят на мъдростта и Изкуството. Хермасим държи сфера, лира и папирус.

Книгата е малък формат, 70 листа, препис от препис.

 

Виждаме, без легенда и мит, едно чисто поглеждане на архетипните направления. Книгата силно напомня ранните неоплатоници, даже на места по стил и разпределение наподобява ясно платоновите Енеади. Но нищо заето няма, освен планът на първите две глава .

 

Книгата има 14 глави, разделена е на строфи по 2 реда. Речта е проза, без размер. Формат - голямо фолио, съдържа 92 листа , една буква със заглавки и орнаментална рамка в червен фон.

 

С това се свършват книгите на Дубровнишкия епископ, дето личи разнообразна тема, жив език, догматична строгост, почти сухост.  До кого са писани книгите не се знае, никъде в тях няма указано    обръщение, нито на края е отбелязано кой ги е чел. Знае се, че Хамерон Дубровнишки не е отправял писма до никого вън от града. Значи, писани са за неговите ученици в града.

 

Като отражение на Първата Архетипна Сфера се явява Небето, на   Втората - 12-те Зодиакални Седалища, а на Третата - Седемте Планетни Кръга.

" ...И небесния Зодиак е означение на Пътя".

 

Пътят към Канахан минава през:

Овен - познаване на Истината във Веществото, Токовете, Влиянията и Същината (Четирите Стихии);

Телец - Овладяване Огнената Сила чрез Себевладение вън и вътре;

Близнаци - Сливане с Единия Учител;

Рак - потъване във вътрешните Глъбини;

Лъв - добиване магична власт, сила, различаване и правдивост;

Дева - побеждаване Четиримата и Седемте;

Везни - достигане мистично и магично равновесие вън и вътре;

Скорпион - убиване на личността чрез самооплодяване;

Стрелец - защита на Преданието, тайна, строгост;

Козирог - Целомъдрие, Усамотение, Молитва, Магична операция;

Водолей - окончателна власт над Великия Змей;

Риби - Мълчание, Клетва и Път на Страданието.

 

За да доочертая езотеризма на богомилството, държа да прибавя, че то имаше две езотерични доктрини - за миряни, т.е. оглашени и верни - и за монаси т.е. избрани и съвършени.

 

Понеже в първата група влизаха онези, които живееха Закона на Чистотата, учението имаше повече морално-напътсвен характер, а тъй като вторите живееха Закона на Магичното Равновесие, учението носеше посветителен характер.

 

Основата на учението беше навсякъде магична: необходимо бе, наред с усвояване законите на мировия ред, не само да се живее съобразно с вътрешната насока на тия закони, но и да се развиват скритите сили, спомагащи за хармоничен с вечните закони живот - и да се постига, чрез оперативна магия, насочване на обществения живот по тия закони.

 

Магичната догма на монасите бе излагана често писмено. Нейната вътрешна основа дава изключително съдържание на "Стефанит и Ихнилат" - богомилското евангелие.

 

Богомилите учеха законите и пътищата на физичната и духовна терапевтика, тауматургия и теургия. То бе едно широко разбиране на закон и причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен живот - личен и обществен.”

 

В заключение може само да се отбележи, че всички ние, изучавайки Астрология, развиваме в себе си качествата на знаците. Когато съзнателно мислим за тях, усилваме техния живот в нас и не друго, но именно любовта е тази неразрушима и вечна връзка.

 

По-горните символични слова никак не са случайни и ни помагат  да разберем и въплътим висшия, таен и дълбок смисъл на Астрологичните Елементи.

 

                                        Радислав Кондаков
                                                        kondakov@abv.bg