АСТРОЛОГИЯТА НЕ Е ЕРЕС!

дата на публикуване: 29.11.2007 г., 12414 прочитания
 

 

• Признава ли религията астрологията и защо съвременните /предимно католически/ свещеници все още възпират вярващите да ползват съветите на астролог?
• Как е възникнало това противоречие и от кога то датира?
• Какво мисли съвременният българин по този въпрос и до колко в неговото съзнание са преплетени истинността и заблудата?

 

Астрология - това е изкуството да се изследва окултното /окултно –тайнствено, тайно, скрито/ влияние на звездите върху човешките дела. 

Из Оксфордският речник на английския език

 

 

От древни времена астрологията не оставя хората равнодушни. Преминавайки през различните исторически периоди тя или набира сила и признание или бива преследвана и забранявана. Неоспорим факт е, че астрологията още е жива, развива се и се доказва като мощна и общовалидна наука. Астрологията упорито доказва своята истинност и право на съществуване през хилядолетията.

 

Много интересна характеристика й прави ученикът на Карл Юнг, астрологът Джеймс Хилман, който на една конференция през февруари 1997 г., я описва като АРХЕТИПОВ ФЕНОМЕН, който е „…широко разпространен, вечен и емоционално завладяващ… Астрологията е тук, за да остане такава, тя няма да се промени, тя трябва да бъде архетипова”.

 

Астрологията се развива през столетията, адаптира се към философския и религиозен светоглед на различни култури и исторически епохи. Странното е, че все още наши съвременници си задават въпроса – дали са съвместими астрологията и религията? Случва се, хора, които изповядват християнството и наистина са религиозни, да се притесняват да потърсят съвет от астролог, защото им е внушено от някои свещеници, че това е грях. Поради незнание и липса на информация ли се стига до там, та усилено се твърди, че християнството отрича астрологията? Всъщност, истината е, че те не си противоречат и взаимно не се изключват, дори напротив!

 

Символите в астрологията и религията са много силно преплетени. Така като в Библията често биват споменавани небесните светила, звезди и съзвездия и по тях се “прочитат” посланията, по същия начин в астрологията небесните тела са основният инструмент, те са средството чрез което астрологът може да разбере състоянието на човека и да предвиди как може да се развие в бъдеще.

 

Да видим как стои този въпрос в християнството. Как се гледа на астрологията например в Стария Завет, чрез който се влиза в християнския канон?

 

Запознавайки се със Стария Завет, виждаме, че Всевишният говори с някои от пророците директно, но с други той говори чрез знамения. И повечето от тези знамения са астрологични. Това е едно изключително доказателство, че по това време заниманията с астрология са били нещо напълно нормално, много разпространено и признато.

 

Още в самото начало на Библията, в първа глава на книгата “Битие” /или първа от петте Моисееви книги/, в стих 14-ти се казва:

“И Бог каза: “Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;”

 

И продължава в стих 15-ти: 

“Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта, създаде и звездите”. 

 

Недвусмислено е казано, че Бог поставя тези небесни тела, за да може хората да ги наблюдават и да се ориентира по тях. Четейки по-нататък Стария Завет откриваме много астрологични термини. В 38-ма глава в Книгата на Иов, в стих /31-33/ се казва: 

“Ти ли връзваш връзките на Плеадите, или развързваш въжетата на Мазарот* на времето му? Или управляваш Мечката с малките и? Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху Земята? “

 

Е, какво по-образно доказателство за това, че астрологията не е считана за грях в Светото писание?

 

През ранното християнство астрологията е била много уважавано занимание. В Новия Завет се споменава за един от най-характерните епизоди от Христовото Рождество, а именно появяването на звездата на Новородения – Витлеемската звезда, тя е предсказана от маговете, това е знамение описано от халдейските астролози като указващо появяването на Исус. Звездата изгряла над Витлеем в деня на Благовещението на Божията майка. Влъхвите - мъдреците, които били запознати с пророчествата, потеглили след нея. Керванът от Изток достигнал Ерусалим след няколко месеца. Неочаквано в прашни, скъпи дрехи влезли трима източни мъдреци (наричаме ги влъхви) с богати дарове в ръце. Влъхвите били не само владетели, но и учени и астролози: те наблюдавали небесните светила и когато забелязали на изток изгрева на чудната звезда, тръгнали след нея, за да се поклонят на Богомладенеца. Преданието е съхранило техните имена: Валтасар, Каспар и Мелхиор. За новородения Христос те донесли злато, ладан** и смирна. Това се описва в Евангелието на Матей, глава 2, там много добре е разяснено това посещение. Според преданието, един от влъхвите бил от Персия, другият бил арабин, а третият бил от Етиопия. Наричали ги Каспар, Мелхиор, и Валтасар. Мощите на влъхвите били открити през ІІІ век и сега се намират в Кьолнския събор.

 

Срещаме астрологична символика и в Посланията, а особено много са те в Откровението на Йоан. Това ни показва, че и апостолите, които са приближени ученици на Христос са били наясно с астрологията

 

Евангелието на Йоан например, съдържа в себе си пълно и точно описание на характеристиките на всички зодиакални знаци, като за всеки знак е даден и пътя за еволюционно израстване, ключови понятия, символи за медитация и др. В Откровението на Йоан символично е показана ролята на астрологията, както и начина, по който всеки един човек трябва да се развива, на база изработването в себе си на качествата на зодиакалните знаци.

 

В новооткритото Евангелие на Тома, в което в най-чист вид е запазено Словото на Христос, има множество астрологични закони и препратки.

 

В наши дни са открити старинни текстове, които са в съседство с арабското поселение близо до пещерите край каньона Уади Кумран в Палестина, селище близко до Мъртво море. Повечето от тези древни ръкописи на библейски тестове са принадлежали на есеите, сред тях са намерени и множество чисто АСТРОЛОГИЧНИ ТЕКСТОВЕ. Есеите са юдейска аскетична секта в Палестина, появила се 200 г. пр. Хр. и просъществувала до 70 г. сл. Хр.; нейното седалище е на западния бряг на Мъртво море. Те много стриктно са спазвали своите религиозни обреди. Всяко нарушение от канона се е наказвало много строго. Есеите не вярвали, че богослужението и жертвоприношенията се извършвали по правилния начин. Те живеели в иудейската пустиня и създават своя общност, към която могат да се присъединяват само други есеи. Те постели, молели се и очаквали Бог да им изпрати Месията и да очисти храма и свещеничеството. Есеите са пряко свързани с кумранското общество. Това ни показва, че дори в седалището на тази ортодоксална религиозна общност, астрологията не е била забранена и преследвана, а дори напротив, ефективно е била използвана. И в съвременната юдейска религия астрологията не е забранена.

 

 Един много показателен пример за взаимното преплитане на религията с астрологията: един от най-уважаваните празници Великден винаги се изчислява според Лунният календар /изготвян от астролозите!/. Затова никога датите на Великден не са едни и същи през годините. Този свещен за християните празник се насрочва в първата неделя след първото пълнолуние настъпило след идването на пролетното равноденствие!

 

 

Каква е причината за негативното отношение към астрологията? 

 

Отношението към астрологията рязко се сменя след падането на Западната Римска Империя. През средните векове в Западна Европа почти никой не се е занимавал с астрология. Едва чак след Кръстоносните походи, кръстоносците отново са донесли астрологичното знание, след като го получили от арабите. Но дори в тези мрачни векове на средновековието  астрологията не е била забранена. С нея дори са се занимавали някои от римските папи.

 

Папа Юлий ІІ /1512г./ избрал датата на ръкополагането си според астрологически изчисления, папа Лъв Х основал катедра по астрология в университета и дори някои катедрали били декорирани с астрологични символи.

 

През епохата на средновековието, стремежът на човешкия дух към развитие и нови открития е подтиснат от фанатизирани религиозни структури.

 

През ХХ век, ортодоксалната католическа църква започва да счита астрологията за ерес. Дори и днес католическите свещеници се отнасят крайно отрицателно към тази древна наука. 

 

Началото на този процес е положено на Първия вселенски събор в Никея, ръководен лично от император Константин. Бъдещият светец  отхвърлил и дори унищожил всички библейски текстове, в които се говорело за завръщане на душата след смъртта, за реинкарнация, прераждане. Какво било неговото съображение: "Ако хората повярват в прераждането, никой няма да се бои от мен и никой няма да си свършва работата докрай." Това е силен политически аргумент, който църквата съблюдава и до днес, за да има власт над хората чрез техните страхове. Изводът, който може да си направим е, че за църквата не е важно каква е обективната библейска истина, важно е какво група хора на едно събрание са решили че е "истина".

 

След триумфа на християнството през ІV- V век, езическите практики на магията и предсказанието станали наказуеми престъпления. На християните било забранено да се молят на Слънцето, Луната или звездите. Император Константин нарежда в Теодосиевия кодекс, че „любопитството на хората към предсказване на бъдещето ще се прекрати завинаги”. Въпреки това астрологията продължила да съществува през средните векове като наука, дори е изучаване в някои средновековни университети в Европа. 

 

Друга причина официалната църква да преследва астролозите е ПРАВИЛО 61 от VІ Вселенски събор, което гласи “Които отхвърлят вярата и отиват при чародеи, или прорицатели, или при обещаващи чрез демони да предварят несбъдването на някаква беда, се осъждат наравно с вероотстъпници”. Някак си в този канон е „набутана” и астрологията. Ако се интересуваш от бъдещето си, значи си отстъпник от вярата. Това обуславя развитието на астрологията като наука в западният свят от IV до XIV в. да бъде скрито от погледа на обществото.

 

Но, това е едно истинско недоразумение. На християните им е забранено да предвиждат своето бъдеще, въпреки, че в самата Библия непрекъснато се описват различни знамения, които се тълкуват и които предсказват онова, което ще се случи в последствие. Ето какво пише в Евангелието на Матей, в глава 16: там Исус упреква фарисеите, че не умеят да разчитат знаменията на времето:

“Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времето не можете!”

 

Цялата Библия е пронизана от пророчества и предсказания. Никъде не е споменато, че е забранено да се обръщаме за съвет към астролози, както и да питаме за нашето бъдеще. Упоменава се само, че е забранено да питаме духовете на мъртвите, както и да се обръщаме към други религии и чужди богове, както и към пророци на чужди религии. В посланието на Йоан, срещаме следното предупреждение: 

“Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света”.

 

Борбата с астрологията в християнската традиция има малко общо с въпроса дали тя е правилна или погрешна, а много повече - с конфликта между астрологическите вярвания в предопределеността и съдбата и църковния акцент върху свободната воля на вярващите. Според християнските схващания, вярващите не са порицавани, когато живеят извън предопределената съдба, но те могат да бъдат спасени от техните грехове чрез разкаяние и божествена милост. Центърът на този теологичен диспут е във въпроса кой ще поставя границите на съдбата? В основата на спора се поставят Бог или Божия промисъл срещу звездите. В очите на църковните служители, способността да се предскаже бъдещето такова, каквото е записано в небесата, води неизбежно до идеята, че бъдещето е точно определено – вярване, което според църковните отци изглежда, че отрича властта на Бог над земното съществуване. Освен това вярата в неизбежната съдба прави съмнителна необходимостта от църковните служби и молитви.

 

Със създаването на Инквизицията през ХVІ век старият конфликт между свободната воля на човека и силите на съдбата възникнали отново; „единствен Бог”, казвали църковните авторитети, „би могъл да знае бъдещето”, така хороскопите били анатемосвани. Астрологията била заклеймена като ерес и подложена на репресии. Преподаваната в университети и приемана с уважение от учени и изследователи астрологията изпаднала отново в немилост.

 

 

Ограничава ли астрологията нашата свободна воля?

 

Тук е мястото да разясним един от много сериозните спорове, които често възникват, когато стане въпрос за астрологията. Много от “противниците” на астрологията се аргументират с това, че тя отрича “свободната воля на човека”! Но, този аргумент е възможно най-неправилният и смехотворен! Защото именно запознавайки се с астрологията, човек открива, че всъщност той има прекалено МНОГО СВОБОДНА ВОЛЯ, от която много често не успява да се възползва .

 

Както е възкликнал Руми /Маулана Джалал ал-Дин Мохамед Руми - 1207 г./, персийски поет, мистик и философ/:

“Защо стоите в затвора, като вратата е толкова широко отворена?”

 

Да, вратата винаги е много широко отворена, но ние се суетим и рядко прекрачваме през нея. Това става по-различни причини, но най-често срещаната е, че човек се поддава на инерцията, предпочита удобното рамо на добре познатото и изпитано ежедневие, вместо да се “събуди” и да изживява съзнателно всеки момент и да се насочи към разширяване на кръгозора си, към духовно обогатяване и развитие.

 

В астрологията, а и във повечето древни религии, включително християнството, Слънцето символизира Бога, защото стои най-близко до представата ни за него по могъщество, сила, величие и важност за живота. Слънцето свети еднакво и за “добрите”, и за “лошите”. В езотеричното християнство се приема, че Слънчевият дух (Логос) или Силата, Съзнанието, което движи Слънчевата система, е самият Христос, нашият Господ. Слънцето символизира и активния мъжкия принцип – ЯН, защото то отдава енергия. Женският принцип – ИН – се символизира от Луната (Душата), която приема енергията, излъчена от Слънцето. Чрез взаимодействието на тези два принципа се осъществява животът във Вселената.

 

Божествената субстанция в нас се нарича Дух. В нашия Дух като потенциал е заложено развитието на една цяла Вселена. Духът е по-дълбоката същност на Душата. Слънцето в хороскопа символизира Духа на човека. Духът-Слънце, попадайки в различни зодиакални знаци, се разгръща по различен начин. Другите планети подпомагат развитието на нашия Дух.

 

В астрологията Слънцето е най-мощният енергиен източник, по чийто канал се влива енергия, за да живеем и да се развиваме. Ние сме отговорни за употребата на тази енергия – дали я използваме за развитие на душата си или по начини, забавящи еволюционното ни развитие. Когато използваме по позитивен начин тази енергия, ние натрупваме така наречената дхарма – положителна карма, която ни приближава към Бога. Ние получаваме даром тази Божествена енергия. Човек е длъжен да използва тази енергия по най-добрия начин и да я върне обратно към Слънцето (Бога) под формата на Любов. Получаваме енергия, работим, отдаваме любов – тази любов, за която говори Иисус Христос, когато казва – ”Възлюби Бога”. По такъв начин, връщайки с благодарност на Бога (Слънцето) любов, ние се отваряме за Божията благодат. Не случайно в повечето древни религии се почита Слънцето като символ на Бога.

 

Астрологията е древна наука и е дълбоко преплетена с религията, не само с Християнството, но и с източните религии. Ако обърнем поглед към исляма ще видим, че астрологията заема там почетно място. През средните векове с астрология са се занимавали  в самите религиозни школи – медресе. Много от техните известни религиозни водачи са били астролози. Именно в исляма астрологията е получила нова сила и тласък и така е дошла в Средновековна Европа. Съхранена от ислямските учени през мрачните столетия на европейската Тъмна епоха, астрологията се възражда отново на запад през ХІІ в.

 

В отделните култури отношението към астрологията е различно. В Индия, Китай и Япония никога не е съществувало противоречие между местната култура и религия и астрологията. Дори уважителното отношение към астрологията в тези страни се запазва и до днес. В миналото астрологията е била на почетно място в Древния Египет и Вавилон. Астролози са били всички съветници на владетелите и жреци.

 

Астрологията е езотерична наука /esoteros, гр. - вътрешен/, тя има прекалено мощен потенциал за подпомагане развитието на човека, насочва го да развие положителният потенциал, който е заложен в него още при раждането му и да изпълни мисията си, с която е дошъл на тази земя. От инструмент за предсказване на бъдещето или за тълкуване на волята на боговете, астрологическата карта днес се е превърнала в помощник за обясняване на същността на психиката. Факт е, че все повече психолози, психиатри, хирурзи и зъболекари се консултират с астрологията и съблюдават поне циклите на Луната. Факт е, че в някои съвременни клиники в Австрия и Швейцария, лекарите съблюдават принципите на астрологията, след като са провели проучване на несполучливите си операции, които както се оказва след това са направени в неподходящ момент. Те предпочитат да се консултират с астрологията, въпреки необичайния подход за съвременността, отколкото след това да имат разправия с недоволни пациенти, които завеждат съдебни дела. Все повече лекари сами се убеждават, че значително се променя психиката на човека, както и способността му за оздравяване, в зависимост от фазите на Луната и качеството на зодиакалния знак, през който тя преминава.

 

Астрологията често е обсъждана, обругавана, отричана и анатемосвана, но въпреки всичко тя продължава да съществува и да се развива. Дори все по-голям с много става интереса към изучаването й в съвремието и в частност в България. Враждебното отношение към астрологията често е продиктувано от непознаване на материята или пък от известен респект. Невежеството възтържествува винаги чрез най-силният си аргумент – отричането.

 

От всичко изложено до тук, уважаеми читатели, надявам се, че се убедихте поне малко, че астрологията не е ерес. Тя е древна наука, актуална и до днес, която не се отхвърля от религията и ще е груба спекулация, ако се твърди, че астрологията и религията са несъвместими.

 

 Михайлина Никлева

 

 

 В статията са интерпретирани и цитирани гледните точки и мнения на Михаил Б. Левин, Кирил Стойчев.

 

* Вероятно някое съзвездие или звезда /Б.ред./

** Ладан е скъпа ароматична смола от едно особено дърво, която в древността поднасяли в знак на особено благоволение. Със смирна, това скъпо благовонно масло помазвали умрелите.