Самоличността на човека, проектирана в кардиналните оси на хороскопа

дата на публикуване: 23.04.2008 г., 146137 прочитания
 

доклад изнесен на Петата Национална конференция на БАА

автор: Кирил Стойчев

Представям ви едно изследване, върху което работя през последната година. Както повечето неща в живота стават уж случайно, така и това откритие се роди “изведнъж”. Пътувах в автобуса от Варна за София около Новата 2008 година. Обикновено, когато човек е на път, остава насаме със себе си и в съзнанието му изплуват спомени и... интересни идеи. Този феномен не отмина и мен. След серия разсъждения и асоциации върху това, как самоличността на човека е проектирана върху кардиналните оси на хороскопа, стигнах до това изложение, което е ориентирано преди всичко към приложението на астрологията в общуването. На базата на основни астрологични познания, които са достъпни за всеки, можем да направим важни изводи за човека, с когото се запознаваме. Преди всичко обаче, използвайки знанията си по тази тема, следва да разберем самите себе си. Те ще ни помогнат, разбира се, да опознаем по-добре и хората, с които общуваме. Запознавайки се с някого, още на първата среща всеки ще може да разбере най-същественото за другия. При това не е необходимо да го питаме за зодията му, да правим сложни изчисления, да тълкуваме хороскопа му. За мен именно в това е силата и мощта на астрологията - тя ни дава ценен модел на мислене, който, приложен в различни области на живота, съкращава тъй дългия път, необходим ни за добиването на определено знание.

Да започнем от класическата схема на хороскопа. Неговите кардиналните оси са Асцендент, Имум цели (IC), Десцендент и Медиум цели (MC)

Астролози от всички школи твърдят, че тези оси са най-важните точки в хороскопа. Ще ви представя един астрологичен модел на човека. При това толкова прост, че неминуемо ще се запитате: „Как не съм го видял досега?” Всъщност нищо ново няма да кажа, просто ще сглобим познатите факти по различен начин и ще направим съответните изводи.

Започваме от Асцендента. Какво знаем за него? Асцендентът - това е човекът, неговият характер и физическото му тяло, т.е. как изглежда. В него се проектира и малкото му име. Интересен е фактът, че често пъти астероидът, който носи същото име, което носим и ние, може да попада на Асцендента или в първи дом на хороскопа, или да има мажорен аспект с него. Освен с личното име Асцендентът е свързан и с прякора, който най-често произлиза от външния вид или от характера и поведението на даден човек. Например, ако някое дете носи очила с голям диоптър, прякорът му може да бъде Цайса. Ако знае много – Професора и т.н.

АSС - малко име и прякор – личността на човека, физическото тяло. Или както пише в учебниците по астрология, Асцендентът - това е маската, която си слагаме за пред обществото.

IC – това е нашето семейство, родителите ни, родното място, корените, душата, нашата по-дълбока същност. Тази точка от хороскопа отговаря на презимето, или на бащиното име. Традицията в почти всички народи е второто име на човека да е бащиното. Изучавайки сигнификаторите на Имум цели, а също научавайки бащиното име на даден човек, ние получаваме важна информация за неговото семейство, за родителите му и паралелно с това - за неговата истинска същност.

DSC - освен другите значения на Десцендента той символизира нашия дядо, или рода от който произхождаме. Фамилията. Традиция е за фамилно име да се взема името на дядото, като в някои случаи това може да бъде името на някой прадядо.

За омъжените жени седми дом символизира съпруга и, разбира се, неговото фамилно име. Неслучайно то става и фамилно име на омъжената жена.

МС - символизира нашето призвание, нашата професия, но също така и социалното ни положение, титла, звание - доктор, учител, поет, граф, депутат, генерал. Т.е. това, което пишем пред името на човека – д-р Петър Берон, цар Калоян, генерал Столетов. Тук нямам предвид значението на шести дом, свързан с работата по задължение, с осигуряването на прехраната, а това, с което човек е полезен на обществото, което е показано в хороскопа от сигнификаторите на Медиум цели - знака на върха на МС, от управителя на 10-и дом, от планетите в него и техните аспекти. Тази съвкупност от фактори определя именно професията, призванието, с които можем да станем известни, нашето предназначение, ролята, за която сме родени.

В по-примитивните общества на мравките, на пчелите, когато се ражда една пчела или мравка, тя не си задава въпроса, какво ще работя – дали работник, дали войник. Тя знае. Докато човекът в днешно време обикновено не знае собственото си призвание, лута се, търси го. Истината обаче е, че той много добре знае собствената си мисия - просто не иска да я види. В миналото професията се е предавала от баща на син, от поколение на поколение. Ако баща ти е цар - ти също си цар, ако е обущар – ти също ставаш обущар и т.н.

Тук има един парадокс. В Индия (а и не само там) са се провалили опитите за организиране на обществото на основата на кастовата система, където човек не може да излезе от рамките на кастата, от която произхожда. Този порядък се е приемал 100-процентово и не са се допускали никакви изключения. В природата обаче винаги има изключения - може би 10-20%, и това трябва да се има предвид, когато се тълкува хороскопът.

 

Професията ни по призвание има пряко отношение към професията на родителите ни, към това, което те са работили, в 80% от случаите! Например, ако бащата е бил добър адвокат, то синът също ще бъде добър адвокат, защото наследява практиката, връзките, клиентите, опита на баща си и когато завърши нужното образование, става добър професионалист, с много повече възможности, отколкото ако родителите му бяха с някакви други професии. Но ако реши да стане лекар например, вероятно от него ще излезе един посредствен лекар. Наследяването на професията на бащата от сина е хубава традиция, която за съжаление беше прекъсната в България поради комунистическите експерименти и поради факта, че определени професии се смятаха за по-престижни от други - „Учи, мама, да не работиш (като баща си)” и др.

Ако погледнем графиката, ще видим, че се получава един затворен кръг. Четирите оси на хороскопа отразяват четирите най-важни аспекта на един човек: лично име – физическото тяло, личността, бащино име – семейството, по-дълбоката ни същност, душата, фамилия - рода, и, разбира се, професията – титлата, званието.

Всъщност имаме една визитна картичка, която изглежда така:

Четирите оси на хороскопа и техните сигнификатори – знаците и планетите, които са там, управителите на тези домове, са нашата астрологична визитка. Това е най-важната информация за нас и с нея именно се представяме пред обществото: личното име - първи дом, бащиното – четвърти, фамилията – седми, професията – десети.

Като знаем това, можем да направим интересни изводи в зависимост от начина, по който ние и хората се представяме при запознаване.

Какво показваме и какво крием

1. Представяне само с малко име – Иван (ASC)
Човек, който се представя така, неволно или нарочно крие произхода си - родители, дядо, прадядо, както и професията си. Той все едно казва: „Аз съм единствен и неповторим.” Тук може да има два аспекта – човекът наистина да се гордее с това, кой е, или да иска да скрие нещо от по-дълбоката си същност. Това се случва в неформални приятелски кръгове по интереси например или в духовни общности, където хората се познават само по малко име, но не споменават нито другите си имена, нито родното си място или семейството, нито професията, когато контактуват помежду си.

Може да се случи така, че в подобна група да общуваме с някого дълго време, дори година, без да знаем нищо за него освен малкото му име. Човек може да крие професията си, защото смята, че не е стойностна, или от криворазбрана скромност. Едно представяне с малко име или още по-лошо - с псевдоним, означава, че човек крие почти всичко за себе си. И е съвсем естествено в един момент той да ни изненада с поведението си, с действията си, защото до този момент е бил с маска и не сме знаели кой е всъщност. Тук отново се сещам за съответствието с Асцендента, който е маската на човека за пред обществото. Това е физическо, външно представяне, ¼ от цялото. Не гласувайте доверие на хора, които познавате само по малко име!

За омъжена жена, която се представя само с малко име, може да се каже, че крие - съзнателно или не, съпруга си и най-вероятно не е доволна от брака си.

В интернет средата хората се представят най-често с малко име или с псевдоним (nickname). Това допринася за все по-голямото отчуждаване на хората в XXI век...

2. Представяне с име и фамилия - Иван Иванов (ASC+DSC)
Това е стандартно представяне и включва два елемента. Човек представя пред нас личността и рода си, но не и семейството си, което е показано от Имум цели, или бащиното име! Този вид представяне е най-широко прието и разпространено в нашето общество, но както виждаме, все още е наполовина. За омъжена жена означава, че представя себе си и съпруга си. Човек крие (съзнателно, но в 90% от случаите несъзнателно) корените и професията си - и отново не добиваме пълна представа за него. В бъдеще също може да очакваме изненади от такъв човек, ако той продължи да крие родителите и професията си. Друг факт, от който съдим, че някой крие нещо от нас, са дланите на ръцете. Ако не можем да видим дланите на човека, с когото говорим - значи той крие нещо от нас. Когато човек се представя с име и фамилия, отново имаме външно представяне, без да се разкрива сърцевината, душата му.

3. Представяне само с фамилия – Иванов (DSC)
Това представяне показва желание само за формални контакти, когато човекът срещу нас не иска близост, крие личността си. Той не желае да ви допусне в по-близкия кръг на общуване и ви държи на дистанция. Това е най-студеното представяне и ни носи най-малко информация. Човекът не представя себе си, а по-скоро своя дядо, защото Десцендентът (фамилията) символизира дядото, рода, от който произхождаме!

4. Представяне с име, фамилия и професия – Иван Иванов, учител (ASC+DSC+MC)
Професията е съществен елемент от нашия образ. Много често при човек с голяма полезност за обществото професията се превръща във фамилия за неговите потомци - например Даскалови. Тази фамилия сочи, че някъде назад в рода има мъж, който е бил ДАСКАЛ, и в миналото това е било много престижно, било е титла, с която са се обръщали към него - Иван Даскала, дори само с Даскала. Неговите потомци вече ще ги наричат децата на Даскала, или Даскалови.

Много е важно човек да покаже на света не само как се казва, т.е. как изглежда, физическото тяло и рода си, но и това, което прави (астрологично това е показано от сигнификаторите на Медиум цели). Защото ние сме целият хороскоп, съвкупност от четирите оси и за да се осъществим като личности, не трябва да търсим само личното щастие, а най-вече да осъществим нашето призвание, това, с което ще сме максимално полезни на обществото.

За съжаление повечето хора не успяват да го направят - за някои е по-лесно да се реализират в професията, а за други в семейството. Трудно е да се постигне пълна реализация, но когато има нагледен модел и яснота по отношение на принципите, които движат света, космоса, тогава е по-лесно. За запознатите с астрологията има идеал, към който всеки човек трябва да се стреми, – това е неговият хороскоп. Целта на всеки е пълна реализация на това, което е потенциално заложено в него. Повечето хора постигат едва 10-20% от потенциала си, а преуспелите – 60-70%. Какво ще стане, ако се реализират 100% от възможностите? Ако сравним хороскопа на един гениален човек с щастливо семейство, уважаван от хората, с хороскопа на обикновен човек, ще видим че и в двата имаме същите планети, домове, хармонични и дисхармонични аспекти. Но първият е успял да реализира всички възможности, застъпени в неговия хороскоп.

Представяне с двете имена и с професията е доста добро, разбираме какъв е човекът, неговото призвание, става ясно, че той не се срамува от това, което прави, напротив - носи достойно името си и прославя фамилията си. Но все пак е непълно, човекът не ни е допуснал до вътрешността си, до душата си, която е показана от Имум цели (IC) - презимето.

5. Представяне с малко име и професия (или с фамилия и професия) – ASC+MC или DSC+MC
Това представяне е разновидност на горното.То показва само двете най-важни точки в хороскопа: АSC – малко име и МС – професия. Например: Иван – монтьора. Пo често се наблюдава при хора на физическия труд, при майстори, и то когато човекът е много добър в професията си и се отъждествява с нея, а след време и хората започват да го отъждествяват с това, което прави. В по-официалното общуване и при дейци на интелектуалния труд наблюдаваме представяне с фамилия и професия, например за лекар – д-р Иванов. В миналото, както споменах по-горе, подобно представяне понякога е водело до преминаване на професията във фамилно име на потомците. С други думи, нашето четвърто име е нашата професия!

5. Представяне с двете имена, професия и бащино име - Иван Петров Иванов, учител (ASC+IC+DSC+MC)

В миналото хората са се представяли и с бащиното име, което е показвало съвсем ясно кой си, на кого си син. Така е можело да се определи веднага какъв човек стои срещу теб в зависимост от това, кой е бащата (особено в по-малки населени места, където хората се познават). В момента в България тази традиция е изгубена с редки изключения в някои села. В големия град се получава едно дистанциране и несъзнателно криене на това, кой е баща ни, откъде произхождаме. В Русия все още е запазена традицията да се използва бащиното име като обръщение. Докато при нас еталонът в момента е име, фамилия, евентуално и професия. Само на хората от най-близкия кръг, на приятелите и роднините знаем бащиното име. Има хора, които надскачат родителите си, но за да стане това, пак трябва опорна точка, за да може да постигнем пълно разгръщане на професионалния потенциал според сигнификаторите на Медуим цели (MC).

Наблюдават се някои интересни изключения. Например, когато при представянето се казва и родното място, което също принадлежи на символиката на Имум цели (IC). И наистина, ако отидете в друг град, където никой не познава баща ви, рода ви, вече е от значение къде сте родени и репутацията на родното място - за добро или зло, се пренася частично и върху вас. Така името на града става нарицателно за човека, например Иван Бургазлията. А ако се преместите да живеете в чужбина, националността може да се превърне във второ име за вас, например – Иван Българина. И родното място, и националността са част от символиката на Имум цели (IC). Ако при представяне в чужбина криете, не казвате, че сте българи, това е равносилно да отрежете корена си.

Има случаи, когато омъжена жена приема фамилията на съпруга си и запазва своята, което води до раздвояване, неприемане на съпруга изцяло.

Голяма грешка беше и смяната на турските имена през 1984-1985 г. Когато се сменят и трите имена, се получава пълно откъсване от корените, обезличаване, човек губи себе си и е съвсем естествено да се бори против подобно грубо вмешателство. Различно е, когато смяната на име се прави доброволно, без външна намеса, тогава човек сам избира да поеме друг път в живота си (за добро или лошо).

Според това, как се представяме на хората, първо можем да направим важни изводи за самите себе си. Казваме ли това, което е необходимо? Ако не се представяме с трите имена и професията или поне с двете имена и професията, ние не сме уверени в това, което правим, или се срамуваме от произхода си. Чрез непълното представяне ние пречим на хората да ни опознаят и сами пречим на собственото си развитие. Обратното също е вярно – когато се представяме и с професията например, пред нас се разкриват повече възможности за контакти, изяви и професионална реализация.

При първите няколко срещи трябва да обръщаме внимание как се представя нашият нов събеседник (приятел). За да стигнем до същността на един човек, е необходимо да знаем бащиното име, кои са неговите родители, откъде е, как е живял, какво детство е имал. Това са неща, които хората крият не само на първа среща, но понякога доста дълго. Разбира се, представянето много зависи от обстановката, в която се запознавате с даден човек – дали става на работното място, в дискотека, на гости, в интернет и т.н. Но ако и на десетата среща знаете само малкото име на човека с когото общувате – това вече е повод за сериозен размисъл.

Ако пред нас стои човек, който разказва факти, свързани със символиката на Имум цели (IC) - родители, семейство, произход, родно място, случки от детството, това означава, че този човек се отваря пред нас, пуска ни в неговия свят, в неговата аура. Докато това не бъде направено, той ни държи на дистанция, не се докосваме до неговата същина.

Много хора не харесват личните си имена поради различни причини. Например, ако едно име не е съвременно, не е актуално. Когато не си харесваш името, ти не харесваш и себе си. Приемането на личното име е изключително важна стъпка в процеса на себепознанието и личностното израстване. Докато не се направи това, човек е във фазата на отрицанието. Има възможност името да се смени, но по-голямото предизвикателство е да се приеме. Ако сме добри професионалисти в това, което правим, хората ще харесват нашето име, каквото и да е то, защото ни посрещат по външността, но ни оценяват по делата. Името е важно, но истинската оценка в обществото идва чрез професията, според това, доколко си бил полезен, какво си дал на обществото, как си изиграл ролята, която ти е отредена от небето и звездите.