МИСИЯ ДО ПЛУТОН
скок до границата на Слънчевата система

дата на публикуване: 28.01.2006 г., 9701 прочитания
 

Ще разкрием ли историята на Слънчевата система
в тайнствения леден свят на ПЛУТОН

На астронавтите от “Аполо” им бяха нужни 3 дни и 3 нощи, за да стигнат до Луната. Новата сонда на НАСА, обаче  “New horizons”, ще стигне до там само за 9 часа.   Тази сонда е най-бързолетящото тяло създадено до този момент от човека. Ще лети десет пъти по-бързо от куршум изстрелян от  пушка, ще премине покрай Луната и Марс, ще пресече астероидния пояс, ще остави газовите гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун зад себе си и ще продължи да лети към Плутон. Въпреки голямата скорост, на сондата ще й бъдат необходими почти 10 години, за да достигне до мъглявият леден свят на Плутон.

Ако стартът на сондата се осъществи преди 3-ти февруари 2006 г. нейната траектория ще мине директно покрай Юпитер. Близкият полет до газовия гигант ще придаде на сондата допълнителна скорост. В противен случай нейното пътуване би продължило с още 5 години повече. Но и при това положение, сондата не би могла да пристигне навреме. Причината за това е елиптичното движение на Плутон, който в момента се отдалечава от Слънцето и ще започне да се приближава едва през следващият век. С намаляване на интензивността на слънчевото лъчение върху планетата, температурата на повърхността на Плутон, рязко намалява. След кратко време, тънката атмосфера от въглероден окис и метан, която обгръща планетата като тънко було, ще започне да се сипе под формата на сняг от небето му.

Никъде другаде в нашата Слънчева система, не се забелязва подобна драматична промяна в климата между лято и зима. Дори по време на сегашното  Плутоново лято, в този свят е всъщност по–студено, отколкото беше приемано до този момент. Преди известно време астрономите съобщиха за температури от около минус 230 градуса по Целзий на повърхността на планетата. От визуалните и математически предсказани свойства на Плутон се знае, че средното разстояние, на което планетата се намира от Слънцето е 5,9 млрд. км. Движейки се по своята орбита, Плутон се приближава до слънцето на 4.4 млрд. км., а най-отдалечената му орбитална точка е на 7.4 млрд. км. За да си представим това разстояние, трябва да припомним, че светлината изминава 6 млрд. км. за повече от пет часа и половина. Планетата прави една обиколка около Слънцето за 248 години, а около своята ос – за около 6.5 денонощия.

Предполага се, че Плутон е по-малък от Луната. Диаметърът му е приблизително 2200-2500 км. За разлика от Юпитер и Сатурн, които представляват огромни газови кълба, Плутон има вид на малка “каменна” планета, приличаща много на Земята, Марс или Меркурий. Много спорен е въпросът за плътността на планетата. Едни учени отнасят Плутон към земната група планети и смята, че плътността му е около 3,3 -3,5 г/куб. см. , а други предполагат, че планетата е изградена от лед и прах и е с плътност между 1,2 и 1,8 г/куб. см. Животът на сондата, която ще бъде изпратена до Плутон, няма да може да бъде поддържана само със соларни клетки, поради което са монтирани специални плутониеви акумулатори, за да се пести ток повечето уреди по времето на полета ще бъдат изключени.

“Въпреки” електронния си сън сондата “New horizons” ще продължава да лети с огромна скорост към целта си, предвижда се само един път годишно апаратурата да се събужда, за да се предприемат малки промени в курса. Едва няколко седмици преди достигането на планетата, камерите на борда ще бъдат включени. Монтираният робот в междузвездният апарат, ще трябва да действа напълно самостоятелно т.к не е възможно дистанционно управление и то поради това, че на всеки радиосигнал от Земята ще му бъдат необходими 4.5 часа, за да стигне до Плутон.

Пристигайки до планетата, сондата ще обикаля цял ден каменната и ледена пустиня, като учените възлагат огромни надежди при “сблъсъка” им с крайната граница на Слънчевата система. Те се надяват, че там ще открият замръзналата история на Слънчевата система. Там може би ще се намерят доказателствата, какво се е появило и какво е възникнало от Древната мъглявина.  Както казва научният ръководител на мисията г-н Алън Щерн: “Ние ще пропътуваме 4 млрд. мили и в същото време, ще се върнем - 4 млрд. години назад в миналото “.

 МИШЕЛ НИКЛЕВА 
 /По материали от сп. “Шпигел”/