Пътят

разказ от Кирил Стойчев

дата на публикуване: 23.11.2012 г., 12724 прочитания
 

Педро бил обикновен селянин, отруден човек, който изкарвал прехраната си, работейки на полето. Никога не бил ходил до града, а и нямал желание, нито познавал Пътя.

Неговите съселяни обаче разказвали интересни истории за своето пътуване до града и любопитството заглождило Педро. „Трябва и аз да се запътя натам някой ден“, казал си той, но минавали години и така и не предприемал нещо, за да осъществи намерението си.

Една утрин, не по-различна от останалите, Педро станал от леглото, закусил и вместо да се запъти към нивата, както обикновено, тръгнал за големия град. Пътят бил дълъг и прашен, Слънцето препичало силно, затова решил да мине за по-пряко през гората, където да подири сянка, и... се изгубил. Лутал се, лутал се, не могъл да намери пътя.

Докато се чудел накъде да поеме, чул стъпки – някой се приближавал към него. Не след дълго измежду дърветата се показал един човек с брадва на рамото. Господ ми изпрати този дървар да ме упъти, зарадвал се Педро.

- Добри човече, кажи ми моля те, накъде да вървя, за да изляза на пътя за града?

- Ето, оттук тръгни на север. Скоро ще излезеш от гората и ще видиш главния път, който води към града.

Педро благодарил и тръгнал през гората в указаното направление. Не след дълго седнал да си почине, да хапне залък хляб.

След като си отпочинал, станал, огледал се, но не успял да се ориентира, бил изгубил посоката. Накъде да поеме сега? Ослушал се, чул удари на брадва и се отправил по посока на звука.

Дърварят се зачудил, че вижда отново същия човек, който пак го запитал накъде да върви.

- Ето оттук – посочил с ръка дърварят, – върви само направо през гората и ще излезеш на пътя.

Педро закрачил отново на север, но денят вече превалял. Дали да не си направя бивак в гората и да дочакам утрото – помислил си той и потърсил удобно място за нощуване.

На сутринта Педро поел в посока, която си мислел, че ще го изведе от гората. Уви, отново се залутал. Чул познатия звук от брадвата и за сетен път подирил дърваря за помощ.

- Пак се изгубих, ще бъдеш ли така добър да ми посочиш къде е Пътят.

Дърварят решил сега да съпроводи човека до края на гората. Тръгнали двамата на север и след около час пред тях се открило полето, в далечината се виждал и пътят, който пресичал нивите.

- Ето това е Пътят -  казал дърварят. Педро поблагодарил и тръгнал право напред, вече нямало как да се загуби. Скоро пресякъл полето и излязъл на пътя. Зарадвал се, дори подскочил от радост, но в следващия миг отново посърнал. Наляво или надясно да се отправи? Докъдето му стигал погледът, все ниви, градът така и не се виждал.

Ще тръгна наляво, казал си той – да, наляво, там ще да е градът. Уверен, потеглил с широка крачка по Пътя и привечер се озовал в родното си село.

***

Макар да не стигнал до града, и Педро вече имал интересна история за Пътя, която да разкаже на съселяните си.

***

Книги от същия автор:

Животът е игра, играта е живот (Нова книга)

Еволюция на връзката

6 дни, за да постигнеш всичко, което желаеш

144 възможности

Вашият коментар, мнение за разказа

Сещам се какво са казали Великите Учители преди нас, че не е важно кой Път ще избереш, важното е да има движение, а не застой. � си мисля, че всеки човек иска най-верният път в Живота и най-сигурния, но понякога, трябва да изживеем последствията от решенията, които вземаме, за наша радост има Сила, която като призовем искрено бди над нас, дори да объркаме някъде Пътят:)

# - 03/31/2013 - 19:42 ч.

put ili 6astie

geri - 03/05/2013 - 14:19 ч.

S U4ITEL/VODA4/ 4OVEK VARVI LESNO PO VERNIA PAT

pepina - 01/24/2013 - 21:13 ч.

Като няма цел се стига до Нищото!

Злати - 12/28/2012 - 21:49 ч.

..да,на всеки му се е случвало и..не веднаж

Вангелиус - 12/08/2012 - 09:00 ч.

�нтересна алегория за хората, които постоянно питат накъде да вървят или какво да правят.

мирела - 11/29/2012 - 09:59 ч.

Име

Коментар