Българите са наследници на траките

дата на публикуване: 26.09.2015 г., 8509 прочитания
 

 

интервю с Павел Серафимов
пред actualno.com
 

 

Павел Серафимов или както е известен в интернет пространството – Спароток, е автор на най-големия блог, защитаващ автохтонната теория за произхода на българите. Той е също и автор на книгата „Истинската българска история”, в която, на база на публикуваните си материали, излага тезата, че народът ни е наследник на първите хора, живели по тези земи.

 

Actualno.com се свърза с него, за да коментира публикуваното наскоро генетично проучване, чиито резултати в по-голяма степен потвърждават неговата теория, отколкото официалната версия за българския произход.

 

Преди седмица станаха ясни резултатите от последното генетично изследване на българите, което сочи, че народът ни има подчертано европейска генетична структура и отхвърля тезата за тюрко-алтайския ни произход. Вашият коментар относно изследването? Какво представлява автохтонната теория за произхода на българите?

 

Така наречената автохтонна теория не е нова. Още през XIX век Гeорги Раковски изказва твърдението, че българите са местен народ. Пак през XIX век великият родолюбец Цани Гинчев пледира, че траките не са изчезвали никога, а само името им е променено на българи. В началото на ХХ век, застъпници на тракийския произход на българите са Никола Йонков-Владикин, Данаил Юруков, Георги Държилов (Динката) и разбира се проф. Ганчо Ценов.

 

След Втората световна война, поради тенденциите, наложени от тоталитарната цензура, са малцина тези, които смеят да загатнат, че народът на Залмоксис и Орфей все още живее по древните си земи, но е познат под името българи. Благодарение на това, че живее и работи в Канада, нашия сънародник Георги Сотиров публикува няколко свои работи, в които доказва, че българите са стар балкански народ. Това е мнението и на живеещият в Австралия украинец Сергей Лесной. В работата си “Историята в неизвратен вид” този учен дава важни доказателства за местните корени на българите.

 

Макар по разбираеми причини да не поддържат автохтонната теза, редица специалисти, работили през 70-те и 80-те години на ХХ век, представят информация, от която става ясно, че тракийското участие в оформянето на българския етнос е значително. Като пример могат да бъдат посочени Димитър Ангелов, Евгений Теодоров, Методи Попов и т.н.

 

След 1989 година се появиха други автори, на които старата цензура нямаше как да затвори устата. Книгите на проф. Ганчо Ценов бяха преиздадени и това сякаш отвори вратата за истината. В няколко прекрасни творби, проф. Асен Чилигиров доказа убедително, че готите от Балканите са де факто същият народ както и Херодотовите гети, които са и наши деди. Андрей Киряков написа доста интересна книга за местните корени на старите българи. Важни и изпълнени с подробности работи публикува и проф. Чавдар Бонев, за когото старите славяни са де факто траки. Автохтоннната теза бе защитена също от Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и още много други търсачи на истината.

 

Поддръжниците на автохтонната теза или по нашемунски – местния произход на българите, са много и ще стават все повече и повече. Не е никак лесно да се преодолеят остарелите стереотипи, но и това ще стане, въпрос на време е. Има едно интересно изказване, ако не се бъркам е на Шопенхауер – Истината минава през три фази, първо я смятат за абсурд, после й се пречи, бива спирана, но накрая тя бива приета като нещо очевидно.

 

Днес имаме помощта на генетиката, благодарение на тази наука се изясняват доста неща. Ето например вече знаем, че старите българи няма как да са тюрки понеже типичните за тюркските народи хаплогрупи се срещат едва у 1-2% от българите. Това е нормално като се има предвид, че през Средновековието дедите ни са асимилирали доста узи и печенеги, които принадлежат на тюркската етническа общност.

 

Генетиците установиха и нещо необичайно за някои хора, а именно родството ни с населението на Северна Италия. Мен лично това не ме учуди. Все пак Страбон разказва за тракийски миграция в точно този регион. Плутарх пък поставя тракийските роднини пеласгите като доминантна група на Апенините и дори споменава легенди, определящи пеласгите като създатели на град Рим.

 

Близкото ни родство с хърватите също не ме учуди. Както ние, така и хърватите са местен народ. Те са илирийското племе арвиати, за които е писал Плиний преди около 2000 години. Траки и илири са близки роднини. Апиан разказва, че в далечното минало на илирите и на траките се е гледало като на една общност, различните групи можело да се сравнят с различните групи на гръцката етническа общност - еолийци, дорийци, йонийци и др.

 

Не бях удивен и от родството ни с поляците. Корнелий Тацит пише за венетите, които били повлияни доста от сарматите. За сарматите Прокопий Цезарийски обяснява, че принадлежат на семейството на гетите, т.е. принадлежат на тракийската общност. Венетите от друга страна са предци на поляците. Клавдий Птолемей локализира Венетския залив в земите на днешна Полша. Благодарените на смесването на сарматите с венетите, ние имаме роднинска връзка с поляците.

 

Малко се разочаровах от липсата на обяснения от страна на генетиците. Те акцентираха на това, че сред българите се срещат хаплогрупи, които са характерни за старото население на Балканите, но допълниха и за присъствие на “източен” ген, който бил донесен или от старите българи, или от славяните.

 

Този така наречен “източен” ген е R1a1. Той действително се среща в Индия, но не по цялата територия на страната, а предимно на север, сред населението, говорещо арийски езици. Аз лично свързвам R1a1 с арийското нашествие в Индия. Колкото и странно да звучи, то е описано от значителен брой гръцки и римски автори. Плиний, Страбон, Филострат, Ноний, Цицерон и др. пишат за поход на тракийския бог Дионис в Индия.

 

Явно се касае за обожествен тракийски цар, който е живял преди повече от три хилядолетия. Луций Ариан разказва, че индийската цивилизация е създадена от Дионис. Преди неговото идване индийците се хранели с кора от дървета и сурово месо.

 

За доста хора отъждествяването на траки с арийци е странно, но това е така, защото не сме запознати с доста данни. Повечето от нас не знаят, че най-старото име на Тракия е Ария. Арийците са бойци-колесничари, както и траките. Погребалните обреди на арийците са като тези на траките. Не на последно място, хаплогрупата R1a1 е типична и за старите балканци. Учени от Мичиганския университет установиха, че носители на R1a1 са обитавали Балканите преди около 13 500 години. Това е около 12 200 години преди времето на Аспарух и да се твърди, че “източния” ген R1a1е донесен по време на Ранното Средновековие е меко казано несериозно.

 

Трябва да се добави и това, че “източният” ген R1a1се среща в голяма честота сред говорещите славянски език венди, обитаващи Германия. Това обаче не ги прави арийци. Просто вендите са повлияни езиково, културно и генетически от същите хора, които повлияват и старите индийци. У нас R1a1 присъства сред 20% от населението, а при вендите се среща сред около 55% от индивидите. Това се обяснява лесно. Носителите на R1a1 са само един от петте основни градивни елемента на тракийския етнос. През Неолита или дори по-рано, през Палеолита, на Балканите са се смесили няколко групи хора. От тази амалгама са се родили траките, които благодарение на генетичното си богатство са се превърнали в здрав, силен и талантлив народ. У нас арийският ген R1a1 не може да мине границата от 20% защото ние имаме и хаплогрупите Eb2, I2a, J2, R1b, a смесването е започнало преди поне 7000 години.

 

При вендите R1a1 се среща в по-голяма честота, защото в далечното минало регионът, който са обитавали дедите на вендите, е бил слабо населен. Предците ни, носители на R1a1,  мигрирали в този район и смесили се с вендите, са се превърнали в доминанта група поради своите по-добри оръжия, а и знанията си в областите на земеделие, скотовъдство, металообработка. Ето затова “източния” ген R1a1 се среща сред вендите два пъти по-често отколкото при нас.

 

Кои са най-често разпространяваните лъжи за произхода на българите?

Най-разпространените и най-упорити лъжи за произхода на българите са следните:

1. Твърдението, че старите българи са тюрко-алтайски народ.

2. Твърдението, че старите българи са имали монголоидни черти.

3. Твърдението, че владетелската титла на дедите ни е била хан.

4. Да не забравяме и иранската теза за произхода на българите, която е само модерен заместител на остарелите теории.

 

Няма никакво доказателство за тези твърдения. Не съществува нито един римски или гръцки автор, който да е определил старите българи като тюрки. Не съществува нито едно свидетелство на стар летописец, който да е описал българите като монголоиди. Напротив, говори се за едри, красиви хора, а цар Борис II е описан като мъж с рижа коса. По миниатюрите българите са изобразени като европеиди с кестенява коса.

 

За титлата КАNАС, КАNЕС, проф. Ценов обясни отдавна, че това е старото изписване на княз, кнез. Титлата съществува и при траките, регистрирана е преди около 2700 години на надпис W-07 под формата AKENAS. С. Люботски е писал по този въпрос.

Иранската теория куца отвсякъде. Нейните поддръжници не уведомяват своите читатели, че Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ. Не е споменато и твърдението на Дион Касий относно това, че тракийското племе даки е клон на скитите.

 

Знае се, че саките са източни скити, но не се казва, че според някои стари гръцки автори саките са траки. И дума не се отваря, че траките сарапари са съседи на бактрийците, че над десет стари автори пишат за тракийски поход в Индия. Да се пропуснат такива важни сведения е недопустимо.

 

Откъде черпите информация за своите твърдения?

Списъкът е огромен, ще спомена само най-важните автори. Постарал съм се да си набавя антикварни издания на Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Страбон, Павзаний, Мела, Ливий, Тацит, Светоний, Плутарх, Дион Касий, Диодор Сицилийски, Прокопий Цезарийски, Теофилакт Симоката, Константин Багренородни и др. Смятам, че старите автори трябва да се прочетат подробно, а не да се разчита на избрани фрагменти, които са селектирани от предубедени хора.

 

Само с исторически сведения истината не може да се намери. Определен извор може да се ползва като индикация, но не и като доказателство. Едва когато дадено свидетелство от някаква стара работа се потвърди от данните на ономастиката, археологията и антропологията, то може да се използва без притеснение.

 

Поради тази причина трябваше да се запозная с работите на различни лингвисти – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Светлана Янакиева, Живка Велкова, Мирена Славова, Николай Ковачев, Йордан Заимов, Ангел Давидов, Кирил Мирчев, Стефан Младенов, Любомир Милетич, Ото Хаас, Макс Фасмер, Аренд Ван Виндекенс, Леонид Гиндин, Олег Трубачов, Лилия Бяюн, Юрий Откупщиков.

 

От голяма важност бяха и работите на Александър Фол, Валерия Фол, Калин Поржанов, Йордан Йорданов, Стефан Йорданов, Иван Венедиков, Димитър Попов, Христо Данов, Иван Маразов, Иван Христов, Недялка Иванова, Пенка Радева, Нели Митева, Александър Милев, Петър Делев, Ян Хороровски, Сергей Крикин, Ян Бест, Сибила Фон Бредов, Фредерик Ваудхозен.

 

Наложително беше да се запозная подробно материалната култура, бит и обичаи на старите българи. Информация почерпих от работите на Пламен Павлов, Веселин Бешевлиев, Димитър Ангелов, Петър Ангелов, Геза Фехер, Димитър Овчаров, Станчо Ваклинов, Людмила Дончева-Петкова, Борис Симеонов, Моско Москов, Димитър Димитров и др.

 

Данни за тракийската история, археология и бит взех от книгите на Георги Китов, Даниела Агре, Диана Гергова, Иван Христов, Крум Катинчаров, Миша Душек, Родица Танчау, Ралф Ходинот, Игор Дяконов, Кеворк Джаукян и още много други. Набавих си доклади от конгреси по тракология, сдобих се и с книги, в които са публикувани известия на различни музеи.

 

Важни сведения получих от работи на румънски, словашки и украински учени. Траките са обитавали не само земите на юг от Дунава, но също така и значителни територии от Румъния, Украйна, Сърбия, Словакия. Без тези данни за археологията на тези държави ние няма как да получим ясна картина на реалността в далечното минало.

 

Вие твърдите, че сме наследници най-вече на древното тракийско племе мизи. Кое обаче е наложило мизите в по-късни времена да започнат да бъдат наричани българи?
 

Съвсем нормално е имената на народите да се менят. Днешните немци са наричани още германи, алемани. Иранците са познати в различни времена под названията перси, артеи, кефени, хорсари. Всички те важат за един и същ народ.

 

Съдейки по сведенията на Херодот, Страбон и др. мизите са най-голямото тракийско племе. В далечното минало те са владели земи от Босфора до река Пеней в Тесалия, Гърция. Тяхна е била и територията на Северна България, обитавали са и региони на север от Дунава. Не трябва да забравяме и това, че мизите населяват дори Мала Азия. Според Деметрий Хоматиан, тези мизи са били прогонени на север от Александър Велики, но след време се завърнали и със страшна войска преминали Дунава и завладели не само Тракия, но също Далмация, Македония, Панония, Тесалия.

 

Мизите не са едно племе, а съвкупност от доста племена. Като принадлежащи на мизите са определени витините, меоните, мейоните, мариандините, а дори и значителна част от гетите, които Елий Катон преселва преди около 2000 години на юг от Дунава.

 

Смятам, че на територия, доминирана от мизите, е живяло и племе с древно име болги, или блегури. В ирландски летописи се говори за идване на народ болги от Тракия. Това станало по времето на Кир Велики – VI век преди Христа. Като благородници от средите на болгите са посочени Умор и Гостен, а тези имена се срещат като Умор и Гостун в “Именника на Българските Bладетели”. Ирландците нямат сметка да лъжат, а и когато са създадени ирландските летописи, Именникът още не е бил намерен. Освен това твърденията за идване на болги от Тракия се потвърждават от археологически данни. Находки, типични за Тракия, се появяват изведнъж в Ирландия.

 

Болгите може да са били свещеническа прослойка подобно на селите, обитаващи Додона. Тъй както от името на малкото племе сели, познато още като ели, елини се налага название на цял народ, така от името на една малка, но радваща се на престиж група с име болги, или блегури, се е родило и нашето родствено име. Неговото значение е светли, сияйни, като сродни думи са санскритската барга-сияние, латинската fulgor-сияние, латвийската balgans- светъл.

 

 

Вашето мнение за статията

 

 

 

 

Други статии

 

ДРЕВНО-БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВИ - Иво Андровски

 

ТРАКИТЕ И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ - Кирил Стойчев

 

АСТРОЛОГИЧЕСКАТА СИМВОЛИКА НА МАДАРСКИЯТ КОННИК - Кирил Стойчев