Учител - ученик

откъс от книгата на  Кирил Стойчев
6 дни, за да постигнеш всичко, което желаеш

дата на публикуване: 31.12.2013 г., 6353 прочитания
 

 

Знанието достига до нас чрез Учителя, можем да кажем, че той предава, а ние приемаме информация. (Пиша думата с главно „У”, макар че подобно изписване е прието само за духовните учители. Правя това с цел да подчертая колко е важна ролята на Учителя независимо по каква дисциплина.)

За да приемем каквото и да е от някой, който ни обучава, е необходимо да са налице две важни условия.

1. Да уважаваме този човек.

2. Да му вярваме.

Бил съм свидетел на следния случай. Млад мъж посещава няколкодневен психологически семинар при водещ специалист в областта. Недостатък на този млад човек е, че има изключително високо самомнение и поставя всички хора под себе си. В края на семинара това, което чух като коментар от него, бе, че нищо не е научил, преподавателят е казал неща, които са общоизвестни, че еди-кое си не било така и други подобни твърдения. Аз бях на същия семинар и бих казал, че ми беше много полезен.

 

Невъзможно е да научите нещо от човек, когото не уважавате, обучението в този случай ще бъде мъчително за вас, а и за преподавателя. Ако сте решили да посетите курс, вие трябва да подходите към преподавателя с уважение, да проявите смирение, да поискате вътре у себе си чрез вашия Учител да получите знанието, съвета, ако щете примера, от който имате нужда на този етап от живота си.

 

Добре е родителите да възпитават децата да ходят на училище именно с такава настройка, за да не се превръщат учебните часовете в бреме и задължение. Беше време, когато на Учителя се гледаше с уважение и бих казал със страхопочитание от учениците. Те попиваха всяка негова дума, в часовете имаше дисциплина, която трудно може да се види в съвременното училище.

 

Второто условие, за да се учите, е да вярвате на Учителя си, да приемате това, което ви казва, без абсолютно никакви резерви, без вътрешни съмнения. Тук няма значение дали казаното от преподавателя е някаква абсолютна истина, или не. Може след години да разберете, че това, което сте научили от него, не е 100% истина. Израснали сте и сте стигнали на ново, по-високо ниво на познанието. Но това е станало благодарение именно на вашия Учител. Знанията, които първоначално сте получили от него, са били така необходимото начално стъпало, на което да стъпите и да се оттласнете по-нагоре по пътя на вашето интелектуално и духовно израстване. Така че и в този случай пак му дължите само благодарност.

 

Благодарността е следващата стъпка, необходима, за да се осъществи правилно учебният процес.

 

Тук имам предвид следното. Подчертахме, че Учителят символизира мъжкия принцип, този, който дава, а ученикът - женския принцип, този, който приема. Може да изобразим процеса със следната графика.

 

 

 

 

За да се затвори енергийно кръга, трябва да има и обратна връзка, от ученика към Учителя.

 

 

 

Обратната връзка се осъществява чрез благодарността. За да открием основите на един модел, често се налага да се връщаме назад в миналото.Как се е изразявала благодарността тогава? Да приемем, че родител изпраща сина си като чирак да учи дърводелски занаят. Той се е учил от майстора, живял е при него, хранил се е там. Давал ли е нещо в замяна? Да, труда си, доброволното служене в продължение на години, вършенето на черната работа. Това е формата, под която ученикът е изказвал своята благодарност към Учителя.

 

Да вземем един индийски ашрам. Ученикът отива да се учи на мъдрост от гуруто. Спи в ашрама, храни се там, учи си уроците. Давал ли е нещо в замяна? Да, отново труда си, доброволното служене в продължение на години, вършене на черната работа.

 

Тоест обменът между Учител и ученик е протичал правилно в двете посоки. Учителят дава знания на ученика (на духовно или интелектуално ниво, или и на двете), а ученикът му се отплаща с доброволния си труд и служене в продължение на години. Това е изразът на неговата благодарност освен чувството на признателност дълбоко в сърцето.

 

В по-късни времена, преди комунистите да направят образованието „безплатно”, т.е. платено (безлично!) от всички чрез данъците, които се събират, родителите са плащали солидна такса на училището или преподавателя, за да може детето им да се учи при него. При това са давали тези пари с желание и благодарност за възможността детето им да получи качествени знания.

 

Съществува един исторически факт. През 1857 г. при 7-годишен учителски стаж Добри Чинтулов получава месечно 1058 гроша. С тази заплата той е можел да си купи месечно 5290 кг бял хляб. Сега за същото количество хляб са нужни 10-месечни учителски заплати! Значи 10 пъти трябва да се увеличи учителското заплащане, за да стигне нивото, което е било преди 150 години, когато сме били под турско робство. А достойното заплащане подобава на достойни хора, каквито очакваме да бъдат учителите на нашите деца.

 

След като образованието беше направено „безплатно”, тази непосредствена материална форма на благодарност от ученика към Учителя беше прекъсната. Държавата стана своеобразен посредник, който събира пари от родители чрез данъците и дава някаква част от тях на преподавателите. Те трябваше да бъдат благодарни на партията (държавата), че им осигурява работа и заплата. Учениците и родителите също благодаряха на партията за „безплатното” образование.

 

Така се стигна до днешното състояние, в което искаме качествено образование за децата си, без да дадем един лев за това, а учителите трябва да обучават малчуганите срещу мизерното заплащане, което някой бюрократ в държавата е определил, че им е достатъчно. Не е чудно, че има толкова много преподаватели, които дават частни уроци. При тази полулегална форма на обучение балансът между двата принципа е възстановен – преподавателят получава достойно заплащане, детето получава качествено обучение.

 

Независимо от факта, че образованието беше безплатно, много родители следваха естествения порив да възнаградят достойно учителите на децата си, предимно в селските райони, като им даваха кокошки, яйца и други продукти. Сега са останали само цветята на 15 септември и 24 май като форма на благодарност към учителите.

 

Нека да разширим енергийния модел на обмен на енергии между Учителя и ученика, като го разгледаме на четири нива – физическо, емоционално, интелектуално и духовно. По подразбиране, за да има обмен на енергии между два полюса, трябва единият да е плюс, другият да е минус. Ако вземем за пример движението на водата, тя се движи от високо към ниско, така е и при обмена на енергия между хората, единият трябва да бъде по-високо.

На интелектуално ниво е ясно, че Учителят стои по-високо.

Същото трябва да е и по отношение на духовното ниво, Учителят трябва да има повече добродетели, повече качества от ученика, да бъде модел за подражание и същевременно предмет на уважение. Това означава висок морал, честност, справедливост. На тези две нива, бидейки по-високо, той ще дава, енергията ще тече от него към ученика.

 

На останалите две нива на взаимодействие следва ученикът да е активната страна, той да дава на Учителя си.

 

Емоционалното ниво включва в себе си чувствата на уважение, признателност и благодарност, които ученикът изпитва към учителя си. Тук е и грижата, която той следва да полага за него. Ето един интересен момент от Хипократовата клетва, който потвърждава моите думи. В тази клетва се кълнат и българските лекари днес...

 

„На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам, каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.”

 

Материалното ниво включва отплатата, която ученикът предоставя на своя учител под формата на пари и/или доброволен труд. Така е било, така е редно и да бъде.

 

 

По този начин кръгът се затваря, балансът е постигнат.

 

Когато знаеш, че за да получиш дадено знание, трябва да платиш 3000 лв. или да положиш една година доброволен труд, сериозно ще се замислиш дали наистина това е, което искаш да учиш. Ако желанието ти устои на тази бариера, ако решиш, че това знание си заслужава усилието, ще бъдеш два и три пъти по-мотивиран по време на учебния процес, ще внимаваш да не изпуснеш и една думичка от устата на Учителя, защото ти е известна цената, която си платил. Ако обаче получаваш знанието „безплатно” като в държавните училища и не ти се налага да се трудиш и един ден (ти или твоите родители), за да платиш цената за знанието, можеш спокойно да си позволиш да „блееш” в час, да решаваш кръстословици, да преписваш на изпити...

 

Сега ще ви кажа една тайна. Начин, по който може да подобрите качеството на учебния процес и на общуването многократно. Готови ли сте да я чуете?

 

Вече беше споменато, че Учител е всеки, който ни дава някаква информация. От друга страна, повечето духовни учения твърдят (с пълно право!), че частица от божествения дух живее във всеки човек.

 

Когато някой ви заговори, всъщност той е просто един човек, който иска да ви каже нещо, но все пак в него живее частица от Бога. Затова, ако искате да разберете какво се крие зад думите на човека, или защо Бог (или съдбата, или „случайността”) е изпратила този човек при вас, си кажете наум, докато го слушате: „Господи, слушам те!” Или: „Господи, говори ми чрез този човек.”

 

Изричайки тези думи наум, концентрацията ви върху чутото ще се повиши хилядократно. Думите ще добият нов, по-дълбок, по-съкровен смисъл за вас. Дори погледът, с който гледате човека срещу вас, ще се промени, ще се изпълни с разбиране и желание да чуете всяка следваща дума.

 

Без самия човек да осъзнава, може да изрече нещо, което е от изключителна важност за вас. Дори начинът, по който човекът ви говори, ще се промени просто защото и вие сте променили начина, по който слушате!

 

Затова, ако някой случайно ви заговори на улицата, кажете си: „Господи, говори ми чрез този човек.”

Когато майка ви или детето ви се обърне към вас по тривиален повод, също си кажете: „Господи, говори ми чрез моето дете (чрез моята майка).”

Когато ви предстои да влезете в час, си кажете: „Господи, говори ми чрез моя Учител.”

 

И наистина, това ще се случи. Винаги се е случвало, просто вие не сте го знаели и не сте обръщали внимание на думите, не сте били достатъчно концентрирани да чуете това, което Бог ви е казвал чрез хората от вашето обкръжение.

 

Сега вече знаете ТАЙНАТА. Използвайте я.

 

***

 

откъс от 6-та глава на книгата на  Кирил Стойчев
6 дни, за да постигнеш всичко, което желаеш

 

 

Книги от същия автор:

 

 

6 дни, за да постигнеш всичко, което желаеш

Животът е игра, играта е живот

Еволюция на връзката

144 възможности

 

 

Вашият коментар, мнение