ЕЗОТЕРИКА
 

СИМВОЛИКА НА ХРИСТИЯНСКИЯ КРЪСТ

 

Обща символика: Кръстът е олицетворение на света в неговата цялост. Той се идентифицира с човешката история, пресъздава сътворението на света и притежава космически смисъл. Кръстът е един от символите на Слънчевия и Небесния огън, на соларното мъжко божество, както е и един от 4-те символни фигури – център (точка), кръг, кръст и квадрат. Знаково Кр. фокусира идеята за сакралния център, от който тръгват 4-те световни посоки – изток, запад, север, юг и служи за основа на всички символи за ориентация.

Кръстът като религиозна форма и знак бил известен в праисторията на човечеството почти навякъде по света - от древна Индия, Африка и Китай до Америка и Австралия. Той често е представян като своеобразен модел на човека и антропоморфното божество. Наред с това е геометричен вариант на Световното Дърво (виж "Дърво"). Кръстът символизира силите на плодородието и жизнеността, на единството на Духа и Материята. В християнската религия олицетворява безсмъртието и възкресението. Осмислен от позициите на  Християнството, кръстът и прекръстването с ръка имат особена магическа сила да прогонват злите духове и демоните на болестите.

Култът към Кр., според изследователите, първоначално нямал нищо общо с разпятието на Исус Христос. Вярно, че е съществувало разпъване на кръст, но то е ставало на кръст с формата на буквата Т. Християнският кръст е извънредно стар религиозен символ, известен далече преди христианската епоха, среща се в древноегипетските, критските и др. древни изображения. При най-старите християнски паметници, в качеството на свещени символи, се явяват не кръстове, а образите на риби, агънце, овчар с агънце на раменете и др. По-късно се появяват кръстовете с различни форми, но без разпятие. Изображения с разпънатия на кръста Исус започнали да се правят между ІV и VІІІ век. от н.е. 

Кръстът, който всички добре познаваме е този на Разпятието, наричан още Кръст на Голгота или на Жертвоприношението. Той се асоциира с християнската религия, а медитацията върху него води до инициация чрез страдание, жертва и себеотрицание. Както ще се уверите, съществуват редица други форми на кръста, всяка от които притежава своите символика и значения. Така например, Равнораменният кръст, познат още като "Червен кръст" на медицинските служби, посветените наричат Кръст на Природата - представлява силата в равновесие.

В Западния символизъм Розата, асоциирана с Кръста, се нарича "Rosa Mundi” и е ключ към интерпретацията на природните сили. Върху нейните листа са маркирани тридесет и двата знака на природните сили. Те съответстват на двадесет и двете букви от еврейската азбука и на Десетте Свещени Сефирот. Последните на свой ред са свързани с Тридесет и двата Пътя на Дървото на Живота." (Д.Форчън)

Предположенията за първоначалното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него символ на огъня, други – соларен знак и олицетворение на плодородието. Каквито и идеи обаче да се влагат в тълкуването му, Кр си остава един от най-разпространените символи, отразяващ висши и свещени ценности. За разлика от кръга и квадрата, чиято главна идея като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът подчертава идеята за център и основно направление, произлизащо от центъра.

Предполага се, че отделни елементи от кръста са възникнали още в късния палеолит и геометрично са оформили образа на Кр. през неолита, когато той започва да се появява на различни места и в традициите на много народи по света. При съпоставянето на кръста с други близки по функция митологични образи се откриват интересни идеи. Такъв е случаят с древноегипетския символ на раждането и живота – ключът Анх, означаващ живот и процъфтяване, който отключва вратата към божественото познание и мъдрост. Той е постоянен атрибут на боговете, които го подават на царете. Въздухът и водата са елементите на живота и затова и те могат да се опишат чрез знака Анх.

Наричан поради формата си  кръст с ухо,  този символ е навлязъл в християнско-коптската символика. Т-образната част на ключа символизира връзката с мъдростта, а кръгът – свързаността с вечното начало. Анх е служил за емблема на египетските богове, олицетворявайки  идеята за безсмъртие. Той е един от атрибутите на богинята Изида, символ на "милиони години бъдещ живот". АНХ може да се види в ръката на много египетски богове като знак за вечност и божествен живот. Поставен в ръцете на простосмъртни той символизира щастлива вечност в компанията на Озирис и Изида.

В дохристиянската епоха се използвал кръст във вид на буквата Т. Египтяните олицетворявали с него идеята за живота, за мъжкия и женски принцип в природата. Древните евреи използвали  Т-кръста като талисман, символизиращ очакването на Месията, спасението и вечния живот.

Кръстът в сегашния му вид се разглежда като модел на антропоморфния (човекообразния) Бог. Кръстообразното разположение на човека с разтворени върху кръста ръце се среща постоянно в ритуалите, фолклора, митичните и религиозни сюжети. Заедно с това Кр. моделира духовния аспект на извисяването на духа, на устрема към Бога и Вечността. Той представлява и геометрически вариант на Дървото на Живота със същите две основни координати и 7-членна система на космологичната ориентация.

Присъствието на кръста може да се открие и в обикновените неща. Той е заложен в образа на човек, разтворил двете си ръце, в полета на птиците, в корабната котва и мачтата, в тризъбеца, чука, кирката, мотиката, ралото и т.н.

Християнската традиция обогатила изключително много символиката на кръста, влагайки във фигурата му образа на страданията и избавлението на Спасителя. В този смисъл Кр. е съвкупност от основните теми и символи в Библията. В християнската религия той олицетворява Разпятието, Христос, Спасителя, Словото, мъдростта, втория образ от Триединството. Кръстът е нещо повече от фигурата на Исус. Той е "Дървото на красотата", осветено от кръвта на Христос. Вярва се, че истинското дърво на Христовия кръст има способността да съживява мъртвите.

 

ВИДОВЕ  ХРИСТИЯНСКИ  КРЪСТОВЕ

 

	Египетски древен вариант на кръст, подобен на ключа Анх или още "Ключът на Нил". Използван е наравно с Т-образния кръст на св. Антоан.
	Египетски кръст или "Кръстът на св. Антоан",  из­­ползван наравно с ключа Анх от египетските и коптските християни. В Библията, в  "Езеки­­­ил" 9:4 е споменато използването на този сим­вол като християнски знак върху челата на пра­ведните.
	Гръцки или квадратен кръст, съставен от рамене с еднакви размери. Древен предхристиянски  символ, който посветените наричат "Кръст на Природата", представляващ силата в равновесие.
	Латински кръст, познат още като "Кръст на страда­нието", където хоризонталното рамо е по-късо от вертикалното.
	Латински обърнат кръст известен като "Кръст на св. Петър". Според легендата светията бил разпънат на кръста с главата надолу.
	"Кръст на св. Андре", наречен така, защото според легендата бил прикован на такъв кръст. Преди това римляните използвали този знак със значение на "разклонение" или "граница". Този вид кръст бил християнски символ само през Средновековието.
	"Разклонен кръст" или "Кръст на разбойниците", където важно значение има уподобяването му с Дървото на Живота.
	Християнски "Кръст на ръкополагането", наподобяващ Слънчевия кръг.
	Кръст на Голгота, ограден с кръг – означава посвещаване чрез пътя на кръста.
	Кръст, ограден с кръг и повдигнат на 3 стъпала - символ на инициация, където трите стъпала са степените на озарение, а кръгът озн­а­ча­ва мъдрост и вечен живот (според Д. Форчън).
	Кръст с различни дължини на раменете, наречен  "патриархален" или "архиепископален". Известен още като "Кръст на Лотарингия", близък до символа на Жана  Д'Арк.
	Троен, "папски" или първосвещенически кръст.
	Троен кръст, различаващ се от "папския" по средното напречно рамо, което е по-дълго от  другите две. Символът е известен като "Кръст на руските секти".
	"Кардиналски" кръст, подобен на "архиепископалния", но с по една детелина в края на раменете.
	Най-разпространеният "Руски кръст".
	"Кръст с детелини", емблема на Ирландия и на св. Патрик – нейн покровител. При Друидите детелината била считана за магическо растение. Св. Патрик обяснил на своите сънародници значението на Светата Троица с помощта на трилистната детелина.

 

Българска обредност и символика на кръста: Паметниците във вид на кръстове в гробищата изпълняват ролята на заместител на покойника. Заоблената форма на кръста е знак, че починалия е от женски пол.

Дървените надгробни кръстове някога се използвали с магическа цел. При по-продължителна суша възрастни жени изхвърляли в реката кръст от гроб на незнаен покойник или удавник с цел да се предизвика дъжд. С трески от дъревн кръст народни лечителки баели или опушвали заболелите от различни болести и т.н.

 

Статията е от книгата на Хр. Енев –
«Светът на символите»,

Изд. „В. Априлов” – Габрово, 2003

www.area.bg/ariel_simvoli

Нищо не се случва на Земята, без да е написано на Небето