Статии
Българският език и произходът на българите - II част
Тази статия е продължение на темата за "Българският език и произходът на българите". С течение на времето, възникнаха нови неща, които споделям с вас.
Новото е, че освен че сме тракопеласги, ние българите се състоим от още един елемент, но кой е той ? Оказва се , че сме още по-древни. Ние сме се образували преди индоевропейските народи. Още едно доказателство, че не могат да ни отъждествяват с никой индоевропейски народ. Ние сме отделна група в тази общност. Така нареченият старобългарски период в езика ни, след покръстването, е неясен и тъмен. За старобългарски се обявява език, който не е български. Имам предложение за направата на речник на изконните български думи. Без славянската, тюркската, иранската и всякаква друга лексика.
Ето подробностите :
В „Българският език и произходът на българите” не беше отбелязан най-важният факт, че българският език е с най-развит аналитизъм от всички индоевропейски езици. Това обстоятелство се оказва най-определящо за нашия произход, защото българският език е с най-развит аналитизъм от всички индоевропейски езици. Това означава, че той тласка индоевропейските езици към аналитизъм, защото такъв е законът, по който се развиват езиците – от синтетизъм към аналитизъм, като аналитичният език влияе върху синтетичния. За да има придвижване към аналитизъм, трябва да се натрупат глаголни времена и да почнат да изпадат падежите. Един падеж изпада за около 1500-2000 години. От тук може да се пресметне кога е била индоевропейската прародина.
Като за най-аналитичните след българския, германски-без немския и романски езици се падат, средно, по 1700 години на падеж за изпадане. Звателният падеж, от отдавна не се смята за граматична категория “падеж”. Остават 6 падежа за изпадане, защото падежите в индоевропейските езици са 6-7, без звателния. 1700 по 6 прави 10200 години. Или 8200 години преди новата ера, като се върнем назад. Но трябва и около 2000 години, ако не и 3000 години за натрупване на глаголни времена и почване на изпадане на падежите или имаме около 10200-11200 години преди новата ера. Тогава е било началото на индоевропейска прародина, но за момента-когато почват да изпадат падежите в езиците.
Българският език, за да може да влияе върху другите езици, е трябвало да е бил вече с добре развит аналитизъм, тоест с не повече от два падежа. Или, ако имаме 4 падежа за изпадане при него, се получават 4 по 1700 равно на 6800 години плюс 2000-3000 години за натрупване на глаголни времена, или 8800-9800 години преди споменатите по-горе 10200-11200 години преди новата ера – начало на индоевропейската прародина, когато почват да изпадат падежите, по точно подготовката за това. 9800 плюс 11200 прави 21000 години преди новата ера. Това е, приблизително, началото на зародиша на българския народ. Като е много вероятно да се отиде още по-назад във времето.
Кои са елементите? Оказва се, че пеласги и траки са едно и също нещо. Това твърди най-известният български траколог Александър Фол, най-известният български езиковед Владимир Георгиев, френският учен В. Дюруй и др. А тракопеласгите са единият елемент, защото само техният език има необходимо развития аналитизъм от всички, които са имали досег с гърците през 3-то хилядолетие преди новата ера, за да могат да тласнат гръцкия език към аналитизъм. В „Българският език и произходът на българите” е посочено, защо през 3-то хилядолетие преди новата ера се срещат тракопеласгите и гърците. Там е посочено, че се срещат на Балканите, като е прието, че Микена е гръцка цивилизация. Но възможно е Микена да не е гръцка цивилизация и тракопеласги и гърци да са имали досег не на Балканите а в Мала Азия – например, където също е имало тракопеласги. При това положение има още един елемент, който е тласнал езика на тракопеласгите към аналитизъм. Кой е той не се знае. Не се знае и къде е станала симбиозата.
Поради факта, че българите имат прединдоевропейско образуване, възможно е в езика им да има и не индоевропейски черти. Къде е била индоевропейската прародина не се знае. Също, поради факта че българите са прединдоевропейски народ, не може никой от индоевропейските народи да се отъждествява с тях, както някои се опитват да правят. Затова българският език е отделна самостоятелна група всред индоевропейските езици. Както е гръцкият, албанският и др. Но въпреки че има прединдоевропейско образуване, може да се каже в голяма степен, че българите са индоевропейци, защото за езика на тракопеласгите е установено, че има индоевропейски характер. Или българите са тракопеласги и още един елемент. Кой е този елемент за сега не се знае. Българите се образуват преди всички други индоевропейски народи-много време преди тях. Преди повече от 20 хил. години преди новата ера. Къде – за сега не се знае.
Има начин да се направи речник на истинските думи от нашия език. Много български глаголи завършват на “вам”-“ам”. Поставям, заспивам, слагам и т.н. В днешния български език-младите хора, под влияние на английския език, започват да употребяват рефрешвам, репортвам, хейтвам и т.н. Но английските думи са рефреш, а не рефрешвам, репорт, а не репортвам и т. н. Или езикът приема по своите си граматични правила. Така и в миналото е навлизала руската лексика още от 9 век с приемането на даден славянски език за литургичен. Пример в руски и другите славянски езици поставям е "поставить" или "ставить" и в славянските езици окончанието е на “ит” или нещо подобно, но в никакъв случай “вам” като в български. В индийските, тюрските, иранските и всички останали езици, положението, както при славянските езици, е съвсем друго в сравнение с българския език . Ето така може да се види поне кои глаголи са привнесени от руски. От руски защото са почти еднакви като в руския език, което е подозрително. Много са малко изцяло еднаквите думи в сродните един друг славянски езици. Освен глаголи, като отвори българо-руския речник, всеки ще види, че много думи са направо еднакви. Пример-„Победа” в бълг. и „Победа” в руски. Но има и много думи, които нямат съответствия в никой език и са изцяло наши- това са хуквам и катурвам и т. н.
Ето така може да се направи речник на истинските думи от истинския старобългарски език, а не този, който ни го представят за такъв. За старобългарски ни представят първите преводи на църковна литература, направени от Кирил и Методий през 9 век. Тези преводи са на славянски език, който е език на славянско племе или на няколко племена, но далеч по-малочислени от тракопеласгите. Тези славяни са се заселили на Балканите, много преди да има голямо преселение на славяни на Балканите от 5-6 век. Това не е език на българите. Доказателството е фактът, че в тези преводи имаме 6 или 8 глаголни времена, тоест има придвижване към аналитизъм. В славянските езици и днес глаголните времена са 3-4. Или този славянски език, обявен за старобългарски и старославянски, от който произлизат другите славянски езици се е развил от аналитизъм към синтетизъм – абсолютно противоречие и глупост. Защото, както беше посочено, езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм, а не обратното. Ето как се обяснява дадената ситуация. Това славянско племе, чийто език е взет и наложен за официален, е претърпяло влиянието на аналитичния български език около него. Днешният сръбски език, под влиянието на българския има 7 глаголни времена. Сходна ситуация. За старобългарски може да се говори от 15 век насам, когато граматиката на българския език се запазва, защото е изключително древна и улегнала и повлияла върху много други граматики, но лексиката в нашия език е подменена, главно с руска, беше обяснено как и т.н.
При правенето на съответния речник, голямо значение има „Етимологичен речник на българския език”, където се посочва, кои думи ги има в старобългарски, старославянски или църковнославянски. Тези три понятия са за едно и също нещо-езикът на славянското племе, чийто език е взет за литургичен. Понеже това славянско племе, може и няколко племена, е претърпяло аналитичното влияние на българското мнозинство, то в църковнославянски има думи, които ги има в български, но ги няма в славянските езици. Имено тези думи могат да се сметнат за изконни български, защото съответният славянски език, наложен за литургичен, ги е възприел от заобикалящите го българи. Този речник е много важен, защото при дадено изследване, могат да се предотвратят някои подвеждания. Пример: Спароток често прави следните аналогии – Еди къде си срещаме „лези”, което отговаря на „лежи” в нашия език. Но това „лежи” е взето от славянската лексика и не означава, че е изконно тракийско. Този пример е хипотетичен, не че точно него е дал Спароток. Но така нещата тръгват в неправилна посока и се объркват.
От голямо значение е и изследването на диалектите.
Ето някои примери за изконни български думи и то такива, които непрестанно употребяваме в ежедневието си:
„Голям” – няма я нито в славянски, тюркски, ирански, индийски и всички останали езици. Единствено в „Етимологичен речник на българския език” е посочено, че я има в старославянски. Но посочихме, по-нагоре, защо това е така при някои думи. В споменатия речник е казано, че съответната дума я има в някои славянски езици, но с особено значение, което говори че не е с всекидневна, честа употреба. При това положение, едва ли може да се приеме за истинска славянска дума. Ето още някои думи, при които положението е сходно:
„Крак”, „Вървя”, „Обич”, „Стая” и др.
Думата „Дясно” – в църковнославянски я има като „десница”, но в никой друг език не се среща. Беше обяснено, защо може да има думи само в църковнославянски и български. И защо това означава, че са само български. Употребата на този „Етимологичен речник на българския език” е много важна. Много важна е и употребата на църковнославянски речник. Пак ще се повтори, че и изследването на диалектите е изключително необходимо. Употребата на интернет, ще помогне и спести редица усилия. Използването на „Гугъл-преводач”. С едно кликване се отива на съответния език. Тук за иранските езици, може да се използва таджикския език, защото той е диалект на персийския и думите са дадени на кирилица. При персийския, всичко е дадено на арабски букви, без транскрипция с латински букви, както е при индийските езици например. Всички речници могат да се намерят в големите библиотеки, за тези които нямат доверие на „Гугъл”.
Изглежда в българския език има и не толкова малък пласт от изконни български думи.
Може да се работи по следния начин – Взима се българо-руски речник и почва сравняване на думите. Българо-руски речник, защото е привнесена в езика ни голямо количество лексика от този език. Чрез сравнението, ще изскочат истинските български думи.
С преобладаващата славянска лексика говорим от 14-15 век насам, сиреч от 5-6 века. Не е толкова много като време. Иранската, индийската, тюркската и др. лексики , не са решаващи като количество, както е славянската лексика, защото тези езици не са били налагани за официални при нас дунавските българи. Изконната българска лексика би помогнала да се открият българите по света. Да се направи връзка с тях. Напълно е възможно волжките българи и навсякъде другаде, да имат запазени такива думи. Освен това по артикулацията, изговора могат да се открият българите. Защото всеки език, дори и говор, си има своята специфика при говоренето. Това е също основен аргумент срещу тези, които твърдят, че езикът не определя народността. Да има народи, които приемат чужд език, но си го говорят по своя си начин. Шотландците са приели английския, но не го говорят като англичаните и т.н. Волжките българи могат да се открият по начина, по който говорят тюркския език, който са възприели. Едва ли изговорът им е като на тюркските народи. Именно затова човешката реч е най-големият знак, който висшата сила, която ни е създала е оставила върху хората. В „Българският език и произходът на българите” е говорено върху тази тема.
Нека този, който се наеме да направи речник на изконните български думи, да го публикува в Интернет, за имат всички достъп до него. Дори може да го пуска до там, докъдето е стигнал. Сигурно много време и много труд би отнело това нещо, но е изключително важно. Аз нямам възможност да се заема, но който може ще възроди българския народ. Възможно е до някаква степен да има направен подобен речник. Но нека по начина, по който по-горе се посочи, да се провери дали наистина това са български думи или се опитват да ни заблудят и насочат в неправилна посока. Плюс това нищо не пречи този речник постоянно да се обогатява.
