Българският език и произходът на българите.

Българският език и произходът на българите

3-то издание, преработено и допълнено

Съдържание :

І. Увод и уточнения – с. 2 - 5

ІІ. Човешката реч и произходът на човека - с. 5 - 10

ІІІ. Кои сме ние? - Езикът, който говорим, ни показва това или коя е истината за българския народ- с. 10 – 27

1 . Какво показва езикът, който говорим с. - 10 - 18

а) Езикът на траките /тракопеласгите/ или на древното балканско население и древното население отвъд Дунав, е нашият език. Ние сме техни наследници – с. 10 – 13

 б) Прабългарите са траки /тракопеласги/, завърнали се по родните си места. Или праблъгарите са част от древното балканско и древното такова отвъд Дунав население – с. 14 – 18

2. ДНК изследванията потвърждават това, което показва езикът - с. 18

3 . Покръстването – повратен момент в нашата история - с. 18 – 19

4. Големите приноси на българите в развитието на Европа - с. 19 – 20
5. Истината за българския народ - с. 20 – 25
6. Особеното значение в изясняването на нашия произход - с. 25 – 27

ІV. Защо славяните не са траки /тракопеласги/ и опасността от твърдението, че са  - с. 27 - 32

1. Какво показват писмените паметници на средновековна Дунавска България - 32 - 37

VІ. Показателната балканска езикова ситуация – влиянието на българския над другите балкански езици  - с. 37 - 44

VІI. Някои доказателства за тракийския /тракопеласгийския/ произход на българите – с. 44

VІІІ. В търсене на нашите роднини – с. 45 - 47

ІХ. Трудът на Ана Кочева-Лефеджиева „За народната основа на старобългарския език” – с. 47 - 51

Х. Заключение  - с. 51 - 53

ХІ. Библиография - с. 53 - 54

І. Увод и уточнения

Здравейте, истината за нашия произход е кратка и ясна, както всяка истина. Затова може да се каже много просто и много ясно. Всичко се обяснява с езика, който в момента говорим с вас. Хиляди пъти е казано, че той се употребява във всеки момент от милиони носители и поради тази причина не могат да се правят никакви фалшификации и лъжи. Основата на даден език е неговата граматика, затова тя е постоянна в продължение на хилядолетия. Докато речниковият състав се мени бързо, въпреки че има думи постянни също за хиляди години в дадени области. Но те са малко. Има закон, по който се развиват езиците. Нашият език, както всичи други, се развива по този закон и именно това развитие, и езиковата ситуация показват нашия произход. Законът е следният : Развитие от синтетизъм към аналитизъм. Като влияние оказва аналитчният език над синтетичния. Българският език е с най-развит аналитизъм от всички индоевропейски езици и е тласнал редица европейски говори към аналитизъм. Проследяването на този процес показва, че единият наш елемент е древното балканско население и древното отвъд Дунав такова. Няма значение как се нарича – било траки, било пеласги и т.н. Другият елемент е населението, чийто език е повлиял на езика на споменатото древно балканско и това на север от Дунав население. Като съответното развитие сочи един дълъг период, започнал хилядолетия преди новата ера. Тази истина няма как да се отрече. По надолу ще има подробни обяснения.

Преди 8 години излезе 2–то издание на “Българският език и произходът на българите”. Сега издавам трето издание, преработено и допълнено, защото попаднах на книгата на Ана Кочева-Лефеджиева – „За народната основа на старобългарския език”. Тази книга ме накара да се замисля върху някои неща, но не измени моята позиция, а само ми показа нови моменти. Авторката защитава тезата, че черковнославянският език е старобългарски, защото падежните остатъци в диалектите на цялата българска етническа територия, дори и извън днешните ни държавни граници, са следи от този църковнославянски език и поради тази причина, той правилно се приема за старобългарски. От тук българите са славяни и българската народност се е образувала през 9-10 век от новата ера. Но самото развитие на езиците, езиковата ситуация и основният закон за преходността в природата , отричат това нещо, въпреки наличието на тези следи, които посочва Ана Кочева-Лефеджиева. Има неща недоизказани при нея, както и при тези, които твърдят, че езикът не е определящ при търсенето на произхода на даден народ, защото има народи, които говорят езика на друг народ. По надолу всичко ще бъде обяснено. Една истина води до появата и на друга истина.

Народ, който не си знае историята е обречен. Но за да си знае историята, трябва да си знае произхода. Българският народ, с малки изключения, не си знае произхода. Защото

за произхода на българите съществуват редица теории - като славянска, тюрска, угрофинска и т.н. , и това се приема за нещо естествено. Именно в това е най-голямата грешка и то не случайна. Не е случайна, защото този, който владее миналото владее настоящето, а този който владее настоящето владее бъдещето. Или и настоящето, и бъдещето зависят от миналото. Е как така, българите ще бъдат оставени да си владеят миналото! Затова, още след Освобождението от турско робство , от споментата грешка произлизат много злини. Първо съзнанието на хората е объркано. Второ привържениците на отделните теории могат да се карат по между си и да се създават конфликти. Трето от причисляването ни към едни или други народи, към които не принадлежим, автоматически се получава кражба на История и се създават още по-големи конфликти и т.н. Кой печели от тази работа – отговорете си сами. Самият факт, че има много теории за произхода ни, говори че има много бели петна в историята ни, много спекулации и много политически интереси за фалшифицирането ú. Поради което, настоящата работа има целта да оправи гореспоменатата, не случайна, грешка и по този начин да се предотвратят бъдещи злини. Всяко изречение от положения труд е изключително важно! Четете внимателно!

Първо трябва да се отговори на тези, които твърдят, че езикът не е определящ при търсенето на произхода. Те изтъкват факта, че има народи, които са възприели езика на друг народ и спират до тук. Да има го този факт, но народите, които приемат да говорят чужд език си го говорят по своя си начин, не като носителите от които са го взели. Знаете шотландците и др. как говорят английски. Дори когато някой научи, абсолютно перфектно, чужд език, при силна екстремна ситуация започва да говори с изговора на родния си говор. Това се използва за откриване на шпиони, като ги поставят в съответната ситуация. Дори изговора на групите говори в един език е различен. Знаете хората от Източна България как меко говорят. Дори може да се случи на човек от източните райони, живял в София десетки години, при силно развълнувано състояние, да започне да говори меко. И така е при всички езици, не само при българския. Затова не всеки може да научи чужд език с перфектния изговор. Именно това е нещото, което недоизказват тези, които изключват езика.

И този факт на говорене на възприетия чужд език със собствен изговор, показва на колко много места има претопено българско население от съседите на България. Освен изговора и различията в граматиката оказват своето влияние. Много ярък пример са руснаците, дошли в България преди десетки и повече години. В руския език липсва спомагателният глагол „съм”. Затова съответните руснаци много често го изпускат, като говорят български. Някои даже въобще не го слагат. Рускиня, която е на 85 години и е дошла в България преди 61 години, изпуска този спомагателен глагол „съм”. Пример : „ Аз отишла там, видяла какво става и взела какво трябва.” Българинът, в случая българката, ще каже – „ Аз съм отишла там, видяла съм какво става и съм взела каквото трябва”. Но освен спомагателният глагол „съм”, в руския език липсва и задпоставеният определителен член „а”, „ът”, „то”, „та”, „те” – човек, човека, човекът, дете, детето и т.н. В горепосочения пример – „какво”, вместо „каквото”. А колко хора могат да произнесат, като англичаните, характерните за английския език съчетания между „а” и „е”, между „ а”и „ъ” и редица други. Вижда се, че изговор и граматика, основно, различават говореното на чужд език. Така и претопените българи в съседните на България страни, не говорят абсолютно граматически правилно езика, който са възприели, освен различният изговор. Ето още един признак - граматиката, освен изговора, по който се разбира, че съответното население е асимилирано. Хора, посещавали Ниш им прави впечатление, че местните казват „ Я сам из Ниш” , вместо „Я сам из Ниша” – както е на правилен сръбски език. Затова, не случайно, един гръцки композитор, преди години, се беше изказал, че от Ламия – южната част на днешна Централна Гърция, нагоре никой не говори правилен гръцки. Беше писано в нашата преса. По-надолу ще бъде пак споменато за този гръцки композитор.

На много места е казано, че сме тракопеласги или само е употребено траки. Ще поясним, че сме наследници на древното балканско население, а и на древното население отвъд Дунав. Румънците, както сърби, гърци, турци, албанци идват по-късно и се настаняват на места, обитавани от нас. За да се свием, неузнаваемо, до днешните си граници. В най-новата ни история с помощта на така наречените „Велики Сили”. Това не трябва да ни настройва срещу обикновените хора на тези народи. Необходимо е да живеем в мир, но да защитаваме човешките права на сънародниците си и да се борим против асимилацията им. Борбата ни трябва да е срещу власт имащите в съответните държави, където се провежда асимилаторска политика срещу българите, а не против обикновените хора. Наименованията тракопеласги и траки не са толкова важни. Има теория, че са ни дадени от гърците. Някои, за да отдалечат същността на въпроса, започват да спорят дали пеласгите са траки или не. Затова под тракопеласги и траки, и т.н. ще се разбира древното балканско население и древното такова отвъд Дунав от времето на неолита. Както показват ДНК изследванията.

Човешката реч е живата връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Понеже се употребява от изключително много носители във всеки момент. Винаги някъде, някой говори на даден език по света. И тези носители на човешката реч, постоянно се възпроизвеждат. Във всеки момент някой се ражда. Освен това тази реч се записва, документира. Писменост има хилядолетия от преди новата ера. Затова езикът, чрез който хората общуват, се оказва решаващ фактор, без който не може да се определи дадена народност. Дори и когато съзнанието на една голяма част от представителите на дадената народност е изменено. От написаното по-долу ще разберете, че човешката реч не само е решаващ фактор, но е и гарант за истинността на другите доказателства в търсенето на произхода. Защото езикът, чрез който общуваме, се явява най-големият информационен код тук на планетата Земя и с него е невъзможно да се правят каквито и да е фалшификации, поради тази постоянна употреба във всеки момент от безкрайно много носители и записването или документирането на речта в дадения момент. Нашият произход в дадения труд се обяснява с човешката реч, чрез езика, който в момента говорим. Нещата са прости и ясни, както всяка истина. Всичко е факти и елементарна логика. Човешката реч е най-големият информационен код, тук на планетата Земя и законът, по който се развиват езиците, както и езиковата ситуация ни дават най-ясна представа кои сме ние.

Другото важно обстоятелство, на което трябва да се обърне внимание е фактът, че някои дават правилната насока за произхода ни – тракийската, но се опитват да обобщават нещата и към траките да причисляват и други народи от индоевропейското семейство. И понеже коренът е един – индоевропейски, се откриват възможности за спекулации. В случая структурата на езиците и езиковата ситуация стопира подобни пагубни действия. Данните от ДНК-то, антропологията, археологията и др. могат да се фалшифицират, но граматиката на езика, който в момента се говори, няма как да промениш. Този проблем ще бъде засегнат в главата “ Защо славяните не са траки /тракопеласги/ и опасността от твърдението, че са.” Освен славяните, се посочват и други, за които се прави опит да бъдат представени за траки, от там за българи и по този начин в бъдеще да има конфликти за общо наследство, заслуги и т.н.

“ Единствената задача, която остава пред философията, това е анализът на езика.” Витгенщайн /един от най-забележителните философи на 20 век/

С написаното, именно, това се прави, но се разглежда не бързо изменящата се страна на езика – думите, а неговата устойчива за хилядолетия същност –граматиката или това е структурата на езика, която е и негова основа. Тъй както на всяко нещо основата е неговата структура. Като се прави връзка и с другите две постоянни, също за хилядолетия, особености – ДНК-то и антропологията. Пояснява се при какво обстоятелство думите имат своето значение, защото има думи, които се запазват за хилядолетия в отделни области, но като цяло речниковият фонд е много променлив и въобще не може да се сравни със стабилната конструкция на граматиката или структурата на езика. Изтъква се на няколко пъти, че езикът, чрез който човек общува, е гарант за истинността на всички доказателства, защото човешката реч се употребява от изключително много носители във всеки момент и тази реч се записва – писмеността съществува от хилядолетия преди новата ера. При даденото положение е невъзможно да се направят каквито и да е фалшификации, беше споменато по-нагоре. Посочено е, че в много случаи, когато се търси произхода, се борави с непостоянни неща като думи, общи територии, някои културни черти, правят се обобщения без достатъчна конкретизация и т.н. По този начин се създава възможност от една история да се взимат неща и да се причисляват към друга. Което нарушава връзката в човешката история. Поради тази причина, материалът “ Българският език и произходът на българите” е най-верният щит срещу посегателствата над българската история. От тук и над световната, защото всичко е свързано. Но само, ако нещата се разглеждат правилно и се правият необходимите уточнения. Посочено е защо човешката реч е най-големият информационен код тук на Земята и защо, чрез неговото използване представените твърдения са защитени с неопровержими доказателства и представляват самата истина. Сами се уверете от написаното по-долу.

Някои казват, че толкова много смесвания има между хората, при което е трудно да се каже кой какъв е. Да, хората са се смесвали, смесват се и ще се смесват. Но този процес не изменя основно народите, с малки изключения. Иначе на земното кълбо щеше да има само един народ, получен от дадена смес. А знаете колко изключително много са народите по света. Има и такива, които нямат собствена държава.

 Но, естествено, възниква и въпросът за произхода на човека. Веднага в съзнанието ни възникна онова, което са ни учили в училище, че човекът е произлязъл от маймуната и че човешката реч се е развила от членоразделни звуци. Но, ако се замислите, все повече и повече, може да стигнете до следното :

ІІ. Човешката реч и произходът на човека

- Животът на планета Земя не е възникнал случайно, както и цялата Вселена.

 - Доказателствата са много. Но има някои, които бият най-много на очи:

 А – Основната конструкция на много живи същества – главно бозайниците, живеещи на сушата е една и съща. Четири крайника, две очи, две уши, една глава, един корпус на тялото. Вътрешни органи – едно сърце, един мозък, черва, дробове и т.н. Ако тази прилика е при един или два вида добре, но тя е при хиляди видове. При обитателите на водния свят също има много прилики. Рибите и те са с две очи, както земните обитатели и т.н.

Случайно ли е това? В никакъв случай! Това показва, че съществата на Земята са в тясна зависимост от дадена среда, която от своя страна е зависима също от нещо, или всичко е една верига.

Б – И най-простата клетка се състои от милиарди елементи. Само една единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули, подредени в строго определен ред, за да бъде клетката ефективна. Да не говорим за човека, където има стотици и стотици милиарди елементи, ако не и трилиони и т.н. Но тези елементи са подредени в определена зависимост. От самосебе си милиарди, трилиони и прочие елементи не могат да се подредят в строга зависимост. Затова и създаването на нов елемент се получава от смесването на определени други елементи, а не от безразборна смес.

 В – Всичко на Земята е в определен порядък. Например съществуват животински вериги и ако някой животински вид изчезне, веригата се нарушава и т.н.

 Г – Порядъкът не е само на Земята, а в цялата Вселена, където не цари хаос. Например, ако Земята не се върти с определена скорост около Слънцето, живот на Земята не би съществувал и т.н. Възможно ли е да се създаде, от самосебе си, порядък в нещо, което е безкрайно за нас хората, като Вселената? Не е възможно.

Числото на елементите във всеки вид материя, които са подредени в определена зависимост в цялата Вселена, не може да се определи. На практика то е безкрайно. Щом в една проста клетка има милиарди, строго подредени елементи, то какво би се получило за всички клетки във Вселената. Дори да си го представи човек не е възможно. Такъв безкраен порядък не е възможно да възникне от самосебе си. Затова още през 1864 г. не кой да е, а Луи Пастьор заявява :

“Само живот може да създаде живот.” - но това може да е форма на живот, различна от тази, за която ние имаме представа тук на Земята.

- Животът е генетичен код на информация, заложен от Висша сила

Защото всичко в живота се състои от елементи или каквото и да е, в които е заложена информация кое къде и как да бъде сложено. И от тази подредба следват бъдещите реакции и т. н. При нас хората, знаете какво значение имат гените. Колкото и средата да влияе, има неща, които по никакъв начин не могат да се променят. Например как един мълчалив човек ще го направиш бъбрив. Можеш да го направиш по-дисциплиниран или по-трудолюбив, но бъбрив никога. Тука няма как да прилагаш количествени натрупвания, за да създадеш качествени изменения.

Да уточним понятието “Висша сила”. В случая се разбира не значението, наложено ни от религията, като “Бог” или “Създател”, а просто Висшата сила, която ни е създала. Без да е необходимо да и се кланяме. Защото вярата в Бог, както ни налага религията, особено монотеичната – вярата само в един Бог, поставя на заден план най-важното за човека, а именно че човек първо трябва да вярва в себе си и после във всичко останало. Изразът “Помогни си сам, за да ти помогне и Бог” не скрива тъмната цел на религията /преди всичко монотеичната / - владеенето на хората. Помагаш си сам, но накрая пак се надяваш на Бог. Това, че религията има и положителни черти, по-надолу ще се стане дума и за тях, не означава, че основната и същност не е една тъмна цел – владеенето на човешкия дух.

Ако се приеме, че Вселената е възникнала от голям взрив на силно концентрирана маса от частици, то в този взрив е заложена информация, според която по-късно се оформя Вселената със строгия порядък в нея. Защото определен ред без информация - кое къде да се сложи, не може да се направи. Затова всички открития, които прави човекът от своето появяване на Земята до ден днешен е откриване или разкодиране на тази информация, заложена във всяко едно нещо на нашата планета и цялата Вселена. Или генът на самия живот е код на информация. Едно от най-големите, а може би и най-голямото откритие на човечеството от най-новата му история – компютърът, доказва това нещо. Чрез компютъра се правят и използват програми, които ни помагат едва ли не за всичко в живота. Но зад тези програми стои програмист. Така и програмата “Вселена” е създадена от програмист или има създател. Някои наричат този създател “Бог”или “Майка природа”. С религиозното чувство на човека се спекулира може би още от първобитните времена, с цел владеенето на едно от най-силните неща у човека-неговия дух и от там държането на обикновения човек в подчинение и използване.

Монотеичната религия или вярата само в един бог, най-много използва хората. Кръстоносните походи “в името господне” са изключително ярко доказателство. Иначе в хубавите неща, които проповядва религията няма нищо лошо, дори са много полезни – като да не се краде, да се обича ближния и т.н. Религията в дадени случаи може да запази и спомогне развитието на даден народ, но това не пречи тя да е едно от най-силните оръжия за владеене на народите и използването им от властимащите, а това са хората притежаващи материалните блага, било пари или друго. По-силното средство, с което се владеят хората са икономическите механизми. Напоследък изключително опасни са биотехнологиите, много по-страшни от атомното оръжие. Но да се върнем пак на религията. Въпреки тъмната и цел, тя въздейства положително. Защото е морален регулатор и пречиства хората. Какво по-хубаво от това да вярваш в нещо, което ти говори стойностни неща. Но както се спомена по-горе, с това се спекулира. Беше даден и примера с кръстоносните походи, извършвани “ в името господне”. Затова нека вярващите да не се сърдят на отправените критики. Тези критики не са към Висшата сила или Бог, както някои я наричат, или към религията като учение, а към тези, които използват вярата на човека в Бога за свои цели. Затова нека се премисля всичко, което ни се казва. Дори и това, изречено от Бог. Именно това е една от причините, като доказателство за нашия произход да приложим съвременния български език, речта, която в момента говорим. Защото, както не веднъж се каза, не може нещо, което се употребява във всеки момент от милиони носители да се фалшифицира.

- Човешката реч - най-големият информационен код, заложен от Висшата сила, която ни е създала

 Човешката реч е най-големият информационен код, заложен от Висшата сила, защото езикът, чрез който хората разговарят и се разбират по между си е най-сложната информационна система. Първо това са стотици хиляди думи, дори и повече. В съвременния английски език те са към един милион. Обикновеният човек си служи с около пет, шест хиляди думи във всекидневието, а писателите боравят с около 11-12000 думи при написване на дадено произведение. Основният речников фонд, отнасящ се за главните понятия е около 2500 – 3000 думи. Вижда се, че дори и в най-обикновения случай думите са хиляди. Но от една дума могат да се направят много производни, да не говорим за числителните, редните имена и т.н. Или се вижда, че с езиковия материал могат да се правят хиляди комбинации. А думите са само повърхностния слой, мазилката на езика.

Истинската същност на даден език, както и на всяко нещо, е неговата структура или в дадения случай това е граматиката на езика. Точно граматиката е тази, която обезпечава хилядите комбинации в езика и тя никак не е проста. Състои се от много правила, конструкции и т.н. , като тези правила и установен ред могат да не се променят в продължение на хиляди години. За разлика от думите, които се сменят много бързо. Самото съвремие ни го показва. Или имаме изключително голям материал / думите /, който е гъвкав – сменя се, допълва се и т.н. и имаме изключително стабилна конструкция / граматиката /, която може да остане в основата си единна за хилядолетия.

Именно това съчетание на огромен, гъвкав материал, търпящ постоянни промени и стабилна конструкция за хилядолетия е изключителна сложност. Това също не е случайно, защото животът е пълен с всякакви ситуации. Поради тази причина, те не могат да се предадат само с членоразделна реч и от нея да се създаде един истински говорим човешки език. От звуците, които първите хора се смята, че са издавали за разни понятия и от които по-късно се създали цели думи, а по-късно цял език е невъзможно да се създаде човешка реч или говорим език. Защото, както се каза, животът е пълен с всякакви ситуации и за да се създаде същество по-висше от животното е необходим готов цял език, даден наготово.

Например : Как първият човек би обяснил на своите събратя, без да му е даден наготово говорим език, следното :

“ Скалата покрай, която минавате, вече се е пропукала и падат камъни. Вчера минах от там и го видях с очите си. Не мога да дойда с вас и да ви предпазя, защото съм си ударил крака.”

Дори и да има заложени в първия човек специални говорни способности, той не би могъл да ги развие, защото както се вижда от примера, животът е абстрактност и за съществото, призвано да бъде на върха на животинската пирамида и да създаде цели цивилизации е необходим цял говорим език, още от самото начало. Говорните органи при маймуните не са по-малко сложни от тези при човека. Но маймуните не развиват говорим език. Просто само със заложби не може да се мине. Затова човешката реч е най-големият генетичен код на информация, заложен от Висшата сила и говорната реч е дадена наготово на човека, тя не е плод на развитие. Самият факт, че е заложено речта да се развива от един вид към друг /от синтетизъм към аналитизъм/, чрез влияние на аналитичната реч над синтетичната или имаме втора даденост, достатъчно ясно говори, че езикът, чрез който общуваме ни е даден наготово. Не е плод на развитие. И двата вида реч вършат еднаква работа. И чрез двата говора могат да се предават всякакви ситуации. Ако бяха плод на развитие, нямаше да се налага единият вид да минава в другия и то, посредством влиянието на първия. Защо ще се налага подобно нещо? Нали още се смята, че от членоразделните звуци се развива говорим език, който служи за всичко. Защо ще му е да минава от един вид в друг, след като и двата вида, еднакво, служат на човека.

Изглежда не случайно езикът, чрез който общуваме, минава от един вид в друг. Може би това е етап от развитието на човека. Подготовка за преминаването му към следваща фаза на развитие или начин на живот. Факт, който по неоспорим начин, ни показва, че човешката реч ни е дадена наготово с цялата си сложност като конструкция, още в самото начало. Личи си, че това е много прецизен елемент, в който Висшата сила, която ни е създала, е заложила нещо много важно, още от първия миг на появата на човека на белия свят. Именно този прецизен детайл доказва, че говоримият език ни е даден наготово. Друго доказателство, че речта е дадена наготово с цялата си сложност е фактът, че новороденото още с появата си започва да копира езика на средата, в която се намира. А бебето е изцяло безпомощно създание. При това положение как може да погълне за съвсем кратък период от време – само за около 1 година, най-сложната информационна система – човешката реч, без тя да е заложена изцяло в него. Става въпрос за определени заложби, чрез които се усвоява даденият език. Които заложби, заедно с даден език, са дадени още на първите хора. Доказателство, че речта не е плод на развитие, а е даденост е фактът, че конструкцията / граматиката / със своята сложност си е дадена още в самото начало. Писмените паметници на първите цивилизации и култури не посочват граматика с по-малка сложност от сегашната.

Точно човешката реч е най-голямата разлика между човека и животните и показва, че човекът е повече готов продукт от всичко друго на Земята.

- Човешката реч най-вярно показва произхода на човека

Оказва се, че речта, която употребява човек е неговият най-отличителен белег и е най-голямата разлика между него и животните. При това положение, естествено е най-отличителната черта, най-вярно да показва произхода. Ето как става това :

 Първо разбра се, че речта е дадена наготово или е даденост от Висшата сила. Второ наличието на две граматики / структури / - аналитична и синтетична – показва, че е имало повече от един праезик и че има вероятност да е имало различни видове хора и т.н. Възниква въпросът преди колко време тези първи хора са се появили на Земята? Може би това се разбира от първите намерени оръдия на труда, като заострени камъни и т.н. Засега намерените такива се изчисляват на около 2000000 години. Възниква въпросът в какъв вид тези първи хора са се появили на Земята? Дали, следвайки пътя на еволюционната теория – излизайки от водата, земноводното се превръща в човекоподобна маймуна, макар и специална със съответни заложби, която впоследствие става съвременният човек. Само че езикът, даден наготово в човека с цялата си сложност, а човешката реч е най-сложната информационна система, не се връзва с тази еволюционна теория. Защото обстоятелството, че в човека има заложен интелект – човешката реч, още в самото начало, говори, че човекът, вече е бил извървял определен етап или някой така го е направил.

Факт е, че немите хора, които имат говорни дефекти и издават членоразделни звуци не могат да общуват само с тези звуци. Те си създават свой език с жестове и мимики. Това много ясно показва, че членоразделните звуци не могат да развият цял говорим език. Това означава, че ние хората сме поставени тук на земята с определени качества. Засега най-ясното качество е нашата реч. Оказва се, че намерените останки на човекоподобни маймуни не са правдоподобни доказателства, защото има липсващи звена в развитието на човека при анализирането на тези останки. Това не е случайно. Човешката реч го показва, видя се от написаното по-горе. Или ние сме поставени тук на Земята може би, донякъде, в съвременния си вид, който имаме сега. Но за това в какъв вид сме поставени, трябва да се уточни, ако може. Също дали сме и поставени с отделните основни раси.

Твърдението, че расите са се образували от различните климатични условия е много безпочвено. Възниква въпросът, коя е първата раса? Никой не е отговорил досега с убедителни доказателства. От както съществува, човечеството е в движение. Едни раси от един климат отиват на друг. Не са отбелязани никакви промени. В условия на голям студ живеят както шведи, норвежци и др. , така и индианците в Северна Америка, да не говорим за ескимосите. Или различни раси живеят на една и съща географска ширина без да се забелязват промени. Преди да бъдат открити двете Америки, не се знае от колко време индианците в най-студените части на Северна Америка и ескимосите са живели на една географска ширина с европейците, населяващи, съответно, най-студените части на Европа.

 Или от написаното дотук, ясно личи, че човешката реч, като най-големият код на информация, заложен от Висшата сила, най-правдоподобно показва човешкия произход. А той е - ние хората сме поставени тук на Земята може би в съвременния си вид, заедно с основните раси. Като въпросът за вида, в който сме поставени, подлежи на уточнение. Речта ни е дадена наготово с цялата си сложност. Може да бъдем сигурни в това, защото то се показва от нещо, което е във всеки човек – в момента сме около 7 милиарда и се употребява във всеки един момент. Във всеки момент някой по света употребява човешката реч.

Човешката реч показва и още един изключително значим факт в историята на човечеството. А той е, че Шумер, Акад и др. – около 4 хил.-може и малко повече години преди новата ера, въобще не са първите цивилизации на Земята. Защото е абсурдно същество с разум, на което му е дадено готова реч, а това означава, че разумът му е много голям и въобще несравним с този на животните, да стои милиони, та дори и стотици хиляди години на едно място в развитието си или да си служи само с каменни оръдия на труда и т.н. Това означава, че преди началото на сегашната цивилизация, ако приемем началото и от Шумер – 4 хил. и повече години преди новата ера, е имало други етапи на човешка цивилизация, стигащи до високи резултати. Колко са били тези човешки цивилизации и до какви висоти са стигали не се знае. Не се знае и поради каква причина и как са изчезнали. Но вероятността “Атлантида” да е една от тези цивилизации е много голяма, защото за “Атлантида” има доста митове и легенди и уверението на древния мъдрец Платон. А вероятността българите, като един от най-древните народи, да имат някаква връзка с тази цивилизация също не е малка. Ето следното изказване на Ванга :

“ Българите са едни от най-древните. Земята ще се отвори и ще се види кои са българите.”

По подобен начин се изказва и Петър Дънов – “ Българите са най-древният народ на земята.”

 От написаното по-горе, което е факт, изпъква една, на пръв поглед, доста налудничава хипотеза. Но нищо не може да се отрече без да се докаже изцяло, че не е вярно. Ето я хипотезата: След като има намерени оръдия на труда отпреди близо 2 млн. години, но дори и стотици хиляди да са, а не 2 млн., пак е достатъчно като време, и след като човекът е сложен на Земята с готов интелект, изключително голям и несравним с този на животните / това се доказа с наличието на човешката реч / и след като се видя, че е имало няколко етапа на човешка цивилизация, преди този, започнал от около 4-то и малко повече хилядолетие преди новата ера, то спокойно може да се допусне, че при някой от предишните етапи на цивилизации, човечеството е било достигнало несравнимо по-високи резултати от сегашните и че по някаква причина е настъпила катастрофа и една част от това човечество се е съхранило някъде в Космоса, като има отделни свои бази тук на Земята и на Луната, и сега ни наблюдава.

Дали написаното в библията, че Бог, по свой образ и подобие, е сътворил човека, ще се окаже, че не е никак случайно. Или, че Бог – в случая, условно казано, защото Създателят на Вселената е нещо друго, е човек, но идващ от много по-развита цивилизация, преместила се от Земята в Космоса. Това ще може да се разбере само, ако този човек реши сам да ни се разкрие. Изглежда тези наши събратя сега ни наблюдават и по този начин отчитат грешките, които са допускали, защото ние повтаряхме тяхното развитие. Дали ще може да се промени сбърканата основа на живота тук на Земята. Това, че основата на живота тук е сбъркана личи от краха на няколко цивилизации преди нашата. Логично е да се допусне, че има и вероятност, не всички цивилизации преди нас да са унищожени от извънземни сили. Възможно е и причината да е в самите цивилизации, в самите хора.

Коя е сбърканата основа на живота тук на Земята? Това е фактът, че материалното властва над духовното. Затова винаги е имало и ще има войни. Затова се предизвиква недостиг и световни икономически кризи и т.н. Затова инстинктът за власт е по-силен от инстинкта за самосъхранение. Всичко това рано или късно води до катастрофа в човешкото съществуване. Дали хората от Земята и тези от някъде другаде в Космоса, ако има такива, ще успеят да преодолеят тази сбъркана основа и ще съумеят да изградят един друг живот? Но да се върнем на произхода на българите. Тук ще бъде подчертано, че човешката реч е живата връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Защото изразява човешката мисъл и дух и се употребява от изключително много носители, постоянно във времето и пространството във всеки момент. Ето какво показва българският език за нашия произход.

ІІІ. Кои сме ние? - Езикът, който говорим, ни показва това или коя е истината за българския народ

1 . Какво показва езикът, който говорим

а) Езикът на траките /тракопеласгите/ или на древното балканско население и древното население отвъд Дунав, е нашият език. Ние сме техни наследници

Скъпи сънародници, не можем повече да продължаваме да живеем, без да знаем кои сме и от къде идваме! Самият факт, че съществуват много теории за нашия произход – като славянска, тюрска, угрофинска и т.н. , говори, че има много бели петна в историята ни, много спекулации и много политически интереси за фалшифицирането ú.

 Но въпреки това, е налице едно непоклатимо доказателство за нашия произход. Доказателството е непоклатимо, защото е вътре в самите нас и защото го употребяваме всеки момент. Поради тази причина, то не може да бъде фалшифицирано и не е хипотеза, а нещо реално. Кое е това доказателство? Езикът, който говорим.

“Дори всички следи да изчезнат от миналото на някой народ, винаги остава един последен свидетел, чрез който може да се отгадае тайната на неговия произход. Този последен и безсмъртен свидетел е езикът на дадения народ, който пази в себе си белезите от всички големи периоди от неговата история.”

 Христиан Френ – руски академик от германски произход, 1823 г.

Да, но тук има едно съществено условие, без което не може да се стигне до истината. Това е как разглеждаме езика, на който говорим. Защото езикът има две лица и може да ни подведе. Едното лице на езика е речниковият състав, самите думи или така наречената лексика. Тази част е много променлива и е само външният образ, който дава първото впечатление и съответно най-много подвежда. Другото лице на езика е неговата структура или граматика и е неговата устойчива, непроменлива част - истински бетон. Който бетон, все пак, може да се изкърти, но трябва много време и много усилия. Именно, защото се разглежда нещо, което е постоянно и непроменливо, нещо, което е структура и много трудно може да се измени, твърденията, които ще бъдат представени, не са хипотеза, а нещо реално.

Защото изключително много повече време е необходимо да се промени структурата / граматиката / на даден език, отколкото неговата лексика – речниковия фонд. Голямо количество думи може да се смени за броени десетилетия, въпреки че една част винаги се запазва, за щастие, докато за промяната на граматиката / структурата / са необходими цели хилядолетия и то не едно и две. И най-важното, не може едно малцинство да измени структурата на езика, говорен от мнозинството. Това може да се случи само, ако мнозинството възприеме изцяло езика на малцинството, но такива случаи са много редки. Иначе малцинството може в голяма степен да повлияе само на лексиката – речниковия състав. Затова и македонският диалект на българския език си остава с непроменена структура, въпреки асимилационната политика на сръбските власти над македонските българи.

Структурата, граматиката се състои от цели три части : Морфология, Синтаксис и Фонетика. Това е истинската същност на даден език и съответно ни показва кои сме и то без да може да се правят каквито и да е фалшификации, поради факта, че е невъзможно речта, която употребяваме всеки момент, да бъде фалшифицирана. Представете си една чаша, в която може да наливате всякаква течност, но чашата винаги си остава една и съща. Така и чашата на нашия език – граматиката е останала същата. Така е и с другите езици. Ето гръцкият език, който има писмени записи от близо 3000 години и те категорично доказват, че и от преди 3000 години и сега, езикът си е все синтетичен, по-точно развил се е донякъде към аналитизъм, благодарение на българския език, но все още не е преминал изцяло към аналитизъм или чашата е една и съща. Освен това, граматиката сама за себе си не може да съществува. Тя обслужва езиковия материал, в който влизат думите и колкото и да има смесвания и влияния, все нещо остава от първоначалния речников фонд. Иначе чуждият език се възприема изцяло, както са направили шотландци, ирландци и т.н. Но дори и в този случай, пак нещо остава от родния език. Всички знаят, че шотландците говорят английския по свой начин. Затова не случайно в нашия език, наред със славянската лексика, съществува паралелно и лексика от прабългарски или тракопеласгийски произход.

 Имено тази структура на езика ни, неговата граматика, разбива лъжата за славянския ни произход и доказва тракийската /тракопеласгийската/ ни основа, което ще се разбере от написаното по-долу. Нашата граматика е коренно различна от граматиката на славянските езици и това го знае всеки езиковед, както в миналото, така и днес. Обстоятелството, че българският език е причислен към славянската група на индоевропейското езиково семейство, се дължи на политически причини или на недоглеждане и заблуждение, и е доста условно. До това се е стигнало при оценка само на неговата външна страна – лексиката и като се пренебрегва фактът, че наред със славянската лексика съществува и друг пласт, не толкова незначителен. А за граматиката пък, въобще, не се говори. Или когато се говори, се изтъква обстоятелството, че българският език е славянски, който е изгубил падежите си. Но ги изгубва за 300 години. От написаното по-долу ще разберете, че това е абсолютно невъзможно и със съответното твърдение се прикрива една лъжа.

Под падеж се разбира отношението на едни думи към други думи в изречението. Например отношение на принадлежност. В нашия език това се изразява с предлога “на”. Пример : Съчинения “на” Пушкин. В граматиката съответното явление се нарича “аналитизъм” или липса на падежи. Съответните езици се наричат аналитични – без падежи. В руския език отношението на принадлежност се изразява с особено окончание в края на думата, което се нарича падежно окончание. Например – Сочинения Пушкина. Виждате, че тук няма предлог “на” както в нашия език, а на края на името Пушкин има падежно окончание “а”. Това е “синтетизъм” или наличие на падежи и съответните езици се наричат синтетични, тоест с падежи. Когато се твърди, че българският език е славянски, но е изгубил падежите си, като единствено доказателство се представят писмените паметници от 9 век, когато славянският език се налага за официален в държавата и писмените паметници през следващите векове до 18 – 19 век, когато се създава новобългарският книжовен език.

Само че официалният език е един, а говоримият може да е съвсем различен. В посочения период, от 9 до 18-19 век, не е имало звукозаписна или друга техника, чрез която да видим какъв е бил говоримият език. Всичко, което се е писало, се е писало на наложения за официален славянски език. В случая трябва да се направи много важно уточнение, което не беше направено в първото издание. На практика, писмените паметници отразяват голямото противоречие между говоримия език и официалния писмен език. Няма да е пресилено, ако се каже, че този факт се явява най-голямото доказателство за тракийския /тракопеласгийски/ произход на българите. Защото обхваща цяла епоха и много голямо количество записи.

Ето тук е голямата измама - езикът, на който се пише книжнината, се обявява за език на основната част от народа като се пропуска обстоятелството, че един език може да бъде официален по политически причини, а не че е най-говорен. Създава се писмена норма, която е чужда на говоримия език и тази писмена норма се явява насилие над езика, говорен от по-голямата част от населението. Езикът не търпи насилие над себе си, най- вече неговата структура. Затова започват да се явяват много отклонения от установените правила – първоначално по-малко, докато властта е по-силна, впоследствие повече и по времето на Патриарх Евтимий, когато България е пред падане под турско робство, се налага да се вземат много строги мерки. В случая най-голямо впечатление прави отразяването на богата глаголна система в писмените паметници от Дунавска България. В така наречения старобългарски език, който е църковнославянски, има 8 глаголни времена, показани в писмените паметници. Докато славянските езици, дори и днес, нямат развита глаголна система – 3, 4 глаголни времена. С изключение, донякъде, на сръбския език, но той има голямото влияние на българския. Така и в миналото езикът на преобладаващото тракийско, тоест българско население над славянското е придвижил езика на славяните към аналитизъм. Ясно е, че няма достатъчно покритие между говорим и писмен език. По-надолу ще има подробно обяснение.

Естествено, след падането ни под робство, тези отклонения се засилват, след като не e имало официална власт, която да следи за спазването на правилата и книжнината е съществувала само в манастирите. През този период от 9 до 18-19 век, езикът ни се славянизира в голяма степен, но главно в лексикално отношение. Остава и известен пласт оригинални български думи, които съществуват заедно със славянските – като славянското браня, българското пазя, славянското ходя, българското вървя, славянското пояс, българското колан и много други. Но структурата на езика ни си остава непроменена и другата част от голямата измама е, че структурното отхвърляне на писмената норма от говоримия език, се обявява за естествено развитие на езика, при което той, ето вижте, изгубва падежите си.

Но има факти, които доказват, че това не е така и че българският език не е славянски, който, впоследствие, е изгубил падежите си. Първо структурните промени и въобще всякакви, с даден език не са изолирано явление, само за себе си, само за самия език. Езиците взаимодействат по между си и поради тази причина, промяната засяга група сходни езици, също и съседни, въобще езици, между които има взаимодействие. Ако промените в езика, можеха да стават само за себе си, по някакви вътрешни причини, то нямаше да има сродни езици, цели езикови семейства и т.н. Самият факт, че е имало един индоевропейски праезик, от който произлизат всички индоевропейски езици, достатъчно ясно говори, че всякакъв процес с даден език, дори и вътрешен, неминуемо, се отразява на съседните, сродните и др. езици.

Второ, за да промени нашият език структурата си, трябва отнякъде да има не малко въздействие върху него. Ако допуснем и повярваме, че той е славянски и е бил синтетичен / с падежи / и впоследствие ги е изгубил, то на практика, тук на Балканите, а и отвъд Дунав-той, въобще, не е имал контакт с езици, имащи различна конструкция от неговата или върху него не е имало никакво въздействие в тая насока. Защото езикът на всички заобикалящи ни народи, които са, несравнимо по-късно от нас, тук на Балканите и отвъд Дунав, е синтетичен – на сърби, хървати, словенци, гърци, турци, дори на албанци и румънци. Как тогава езиковата ни структура се изменя, след като няма никакво въздействие върху езика ни?

По-горе, беше даден пример, че структурата / граматиката / на даден език е като чаша, в която можем да наливаме всякаква течност, а чашата си остава една и съща. Може ли с дадената чаша нещо да стане, ако не я смачкаме , хвърлим, или поставим върху огън? На практика се получава следното : Българският език е аналитичен – без падежи и отвсякъде е атакуван от езици, които са синтетични – с падежи. Най-голямата атка идва от собствената държава на българите – Дунавска България, където за официален е наложен чужд език с различна структура, въпреки че коренът е един и същ – индоевропейски. После идват окупатори / гърци и турци /, на които езикът също е синтетичен – структурно различен от българския.

Освен това, през 18-19 век много богослужебни книги идват от Русия, написани на синтетичен черковнославянски език. Но българският език успява да се запази и дори да тласне околните езици към аналитизъм. Това може да стане само , ако нашият език е много древен, вече със съвсем установена и уседнала основа и то аналитична. Кое е едно от най-древните населения на Балканите и отвъд Дунав, и най-многобройното в района, а според Херодот – гръцки историк от 5 век преди новата ера, второ по многочисленост в света след индусите? Това са траките. От тук следва, че езикът на траките или на пеласгите, няма значение, защото те са древното балканско население на полуосторва и отвъд Дунав, е нашият език. Особено от обстоятелството, че те са били най-многобройни в света, след индусите. Представете си каква огромна маса е трябвало да представляват те в район като нашия, който е една незначителна част от света. При това положение, няма кой друг език да наследим, освен техния. Затова ние сме техни наследници и основата на нашата народност е древното балканско население и древното население отвъд Дунав –траки или пеласги, няма значение или ние сме тракопеласги. По-горе беше споменато, че имената траки и пеласги са дадени от гърците на това древно население. По-надолу ще разберете, че освен това древно население, към нашата народност има и още един елемент, неизвестен засега.

 б) Прабългарите са траки /тракопеласги/, завърнали се по родните си места. Или праблъгарите са част от древното балканско и древното такова отвъд Дунав население

 Ако приемем за вярно твърдението, че траките към 3-4 век от новата ера са останали съвсем малко, то тогава, този аналитичен език на Балканите трябва да е донесен от прабългарите. Но те в никакъв случай не са били малко на брой, а много. Защото с шепа хора не можеш да създадеш държава и над 2 века и да си равностойна сила на две империи, между които непосредствено се намирaш – Византия и Франкската империя. Остава открит въпросът кои са прабългарите? До сега твърдо се смята, че българската народност в Дунавска България се състои от три основни етноса : траки, прабългари и славяни. Да, но езикът ни показва, че на практика има един етнос, който претопява друг етнос. Или траките /тракопеласги/ претопяват славяните, защото се оказва, че прабългарите са траки /тракопеласги/, които след дълго странстване се завръщат по родните си места и заедно със заварените тракопеласги стават изключително много над славяните, които и преди това са, в немалка степен, по-малко от тракопеласгите в района. Така наречените “прабългари” са тракопеласги, които се завръщат след дълго странстване, по простата причина, че в пространството където се движат на Европа и Азия, от тази част на Южна Европа и далеч на изток в Азия до Памир и обратно, не е имало никакъв аналитичен език в миналото. Защото същите езици и днес са синтетични. А ще припомним, че езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм. Поради тази причина няма как днешните синтетични езици в миналото да са били аналитични.

Днес има само един единствен аналитичен език в посочения маршрут на прабългарите – персийският / таджикски и дари са негови диалекти /. Индийският “хинди” не го бройте, защото той стои малко на юг след Памир. Персийският придобива, по-осезаемо, цялостния си аналитизъм чак към 6 век от новата ера. По-надолу в подточката “Истината за българския народ” ще разберете, че тракопеласгийският / българският език / е с добре развит аналитизъм много хилядолетия преди новата ера. Или персийският далеч след българския започва да развива аналитизма си. И в момента е с по-слабо развит аналитизъм от българския, а от всичкото нагоре, е и с обратен словоред. Което показва, че езиковата ситуация, както в миналото, така и днес, съвсем ясно сочи, че не съществува никаква възможност на Балканите и отвъд Дунав да бъде привнесен аналитичен език от вън. Възниква следният въпрос – откъде се взима този наш аналитичен език на Балканите и отвъд Дунав, след като езикът на всички други народи на полуострова и на север от него е синтетичен. Но тези други са дошли много по-късно от траките на полуострова. Или от тук следва с убеденост, защото няма друга възможност, че езикът на траките /тракопеласгите/ - с една дума на едно от най-древните и най-многобройното население на Балканите и отвъд Дунав, да е аналитичен в не малка степен, беше споменато.

Ученият Владимир Георгиев посочва, че в езика на траките е имало падежи, но тук идва голямото “но”. Материалът, с който борави нашият известен учен е съвсем малък и вероятността да е изследвал друг език никак не е малка. Защото изследваните, предполагаеми тракийски писмени източници са написани с гръцки букви, понякога плътно наредени една до друга, смислово трудно се разчитат и могат да подведат. Освен това Владимир Георгиев говори много хипотетично и постоянно извлича нещата от гръцки и латински. Все пак, в древната форма на българския език – тракийския - е имало падежи, защото днес имаме падежни остатъци. Но този момент го има хилядолетия преди новата ера.

Ще отбележим, че Кирил Влахов - известен наш учен, един от ръководителите на катедрата по класическа филология в Софийския университет, заявява че падежите в езика на траките са започнали да изпадат още през Античността.

В главата “Показателната балканска езикова ситуация - влиянието на българския над другите балкански езици” ще видите, че на гръцкия език му трябват 5000 години да изпусне 3 падежа. Или българският, ударно, вместо за 5000 години е изпуснал 4-6 или повече падежи само за 2000 години. Как ще стане това като българският е потопен в синтетично море. Той няма влияние на аналитичен език до себе си. Самият той влияе на околните езици. И ако българският / тракийският / през 5 век от новата ера е имал 4-6 падежа, то влиянието му над околните езици щеше да е много по-слабо и самият български език сега щеше да е с много по слаб аналитизъм. Трябва да се отбележи, че звателният падеж от 70-80 и повече години, вече не се смята за падеж. Самото развитие на езиците показва, че е невъзможно дори език, търпящ непосредствено аналитично влияние, да изпусне падежи за период от 2 или 3000 години така изведнъж, без да се премине през предварителен етап или преходен период. Това е натрупването на глаголни времена. Пример сръбският език - от 1500 години сърбите търпят нашето аналитично влияние и поради това в езика им има повече глаголни времена от другите славянски езици, но още си пазят всички падежи – 7 на брой. Още повече от близо 6000 години преди новата ера, когато става Потопа и българите тръгват към Азия, към Памир – те тръгват с достатъчно развит аналитизъм в езика си, за да могат да устоят на синтетичните езици около себе си, а вероятно са и оказали влияние върху някои от езиците, с които са имали взаимодействие. Институтът по тракология се въздържа да говори, прекалено много, за тракийския език. В някаква степен се набляга на географските названия, откъдето не можем да хванем изцяло граматиката на езика. Но тази информация, идваща от имената, е показала на наши известни учени, като Веселин Бешевлиев, сигурно и на други, че съвременният български език и езикът на древните траки /тракопеласги/ имат обща структурна основа като словообразуване и фонетика – едно и също формиране на лични и фамилни имена, а пък при умалителните наставки аналогията е пълна. Доктор Стефан Гайд – американец от български произход, истинското му име е Стефан Гайдарски, също убедително посочва приликата между тракийския и съвременния български език.

Срещу доктор Гайд много се говори, но въпреки това, трябва да се обърне по-голямо внимание на твърденията му, изложени в “Тракийското писмо, декодирано”. Ще повторим пак, с извинение, това което се получава на практика – от тази част на Южна Европа, където сме живяли, тръгва в дълбока древност един, развит в немалка степен, аналитичен език, но една част от неговите носители остава в района, този език шества по света и запазва основата си и се връща отново на Балканите, и север от Дунав, като никъде по пътя си не среща друг аналитичен език. И няма как да срещне, защото в пространството, където се движат прабългарите не е имало аналитични езици. Само в по-ново време, към 6 век от новата ера, персийският е минал вече, по-осезаемо, към цялостен аналитизъм, далеч след българския език. И затова е с по-слабо развит аналитизъм и е с обратен словоред, беше говорено. От тук следва, с убеденост, че прабългарите са завърнали се по родните си места ТРАКИ /ТРАКОПЕЛАСГИ/ или древното балканско и древното отвъд Дунав население.

 Цано Цанов, в своята книга “Българите, романтична история”, пише следното : “Антропологични проучвания сочат, че сегашните дунавски българи са от неславянски расов тип и че са генетично свързани с коренното балканско население от времето на неолита.” – стр. 35, ред 18. А на стр. 36, ред 14 е написано следното : “ А не е ли приказно красиво твърдението, че някога древните българи са тръгнали от Балканския полуостров на изток, за да се върнат след много хилядолетия пак тук ?!” В същата книга на стр. 37 е показана специална карта, на която е показан пътят на българите към Азия и обратно към Европа. На картата се вижда, че българите тръгват от Балканите.

 Здравко Даскалов твърди, че на територията на България е имало рунна писменост отпреди 10000 години и че тя е поне с 1000 години по-стара от тази в Месопотамия и Египет. Установено е също, че рунните знаци от тракийско време са идентични с руните, донесени от Аспаруховите българи , от което също посочва, че прабългарите са завърнали се по родните си места траки /тракопеласги /. Затова не случайно, в подкрепа на този факт идват много твърдения от древните хроники, в които буквално се казва –“Траките, които наричат българи” Писаното от даден хронист е безценен паметник, защото хронистът е съвременник на съответното време и неговото писание е един вид документален запис. Ето няколко примера за траките, които наричат българи :

Михаил Аталиат - „История”
...мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название...",
"...българите са мирмидонците..."

Зонара, речник
Пеонци - латинци или тракийски народ, македони. Тези са така наречените панонци. Панонците са българи."

Йоан Цецас, „Хилиади”
"Пеонците са българи".

Фулко, френски свещеник, описание на първи кръстоносен поход 1096 г.
"Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum" -
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници”.

карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).
Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Кесарийски (270-338), наричан "баща на църковната история". Картата е запазена в препис от 12 в.

Йоан Цеца - "И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин." (ГИБИ10 с. 104)

Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят, че Ахил е бил българин (ДЯК ком. с. 211)

Мавро Орбини цитира сведения на Марк Аврелий Касиодор, че българите са се сражавали с римляните около 390 г. (МАВ с. 51-52).

Касиодор (VI век, римски историк) пише, че «Българите са стар мизийски или илирийски народ»

Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих) също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ.

В «Кратко житие» на Св. Климент Охридский (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи...»

Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че трибалите ("тракийски" народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. "Сега те биват наричани българи”, казва той.

Фолклор, обичаи, традиции - всичко съвпада с т.нар. "траки"
нестинарството,
кукерите,
сурвакането,
Трифон Зарезан,
Змийските празници,
Герман и т.н.
Народните носии на "траките" днес са български носии, гайдата, кавала, киселото мляко, шевиците (елбетицата) и др. са тракийски.

Йеросхимонах Спиридон в своя летопис "История во кратце о болгарском народе славенском" пише, че първият български крал (rex), който се заселва от двете страни на Дунава през 986 г. пр Хр. се казва Илирик.

"Летопис и Родословие" на поп Йовчо от Трявна - 1786-1855 г. - Първият български княз е бил по тези земи в 1184 година пр.Хр.

Anastasii, Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f
”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes...”

Г.С.Раковский - "Това племе или голям род е познато в елинската стара повестност под общото и обширното народно име пеласги, кое име не е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери.

Г.С.Раковский - Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.)"
---------

2. ДНК изследванията потвърждават това, което показва езикът

Изключително важни са и ДНК изследванията, които както древните хроники, потвърждават това, което езикът показва, а имено че сме наследници на много древно население на Балканите и на древното такова отвъд Дунав, което гърците наричат “траки”, тоест обобщаващо название на близо 80-90 сродни племена, населяващи Балканите, Северното Причерноморие и въобще тази южна част от Европа - от Карпатите до Пелопонес, включително, не малка част от Апенините, Западна Мала Азия и предполага се, че е имало разслоения на траките дори и в Близкия Изток / Палестина – Балестан / . В случая трябва да се имат в предвид не само траките, а и пеласгите, които някои с основание смятат за едно с траките и терминът тракопеласги не е случаен. Именно пеласгите са населявали и част от Апенините, освен Балканите. Не се учудвайте на голямата територия. В миналото, особено далечното, населението на земята е било много по-малко, отколкото сега и народите са населявали доста обширни пространства.

Ето ДНК изследванията на “Нешънъл Джиографик”: Ние сме 17 % келти – келтите са имали държавно обединение на Балканите отпреди новата ера, но най-вече са едни от първите индоевропейци, като нас, и в далечното минало имаме общи пресечни точки, затова тези 17 % не са за учудване, 12 % славяни, 12 % прабългари, 17 % пеласги и 42 % траки. Но пеласгите, наричани още пелгари, белгари или българи, са предци на многобройните племена на траките. Затова и названието “тракопеласги”, неслучайно, се среща в науката. А тези 12 % прабългари се явяват наследници на тракопеласгите. При това положение, ние сме 71 % траки или тракопеласги. Прави впечатление, че професор Терзийски дава точно същите проценти за траките – 42, точно същите за прабългарите – 12 и съвсем същите за славяните – 12. Разликата е , че вместо 17 % келти, той слага на тяхно място хуни, а на мястото на 17 % пеласги, слага перси.

Още едно изследване на швейцарския институт по генетика – “Игенеа” – българите са 49 % траки, 15 % славяни, 15 % гърци, 11 % древни македонци, които са сродни на траките, 8 % финикийци и т.н. Много показателен е фактът, че тук прабългари не са застъпени. Това потвърждава истината, че прабългарите са завърнали се по родните си места ТРАКИ / ТРАКОПЕЛАСГИ / . Прабългарите са били много, иначе как биха създали държавата. Изследванията на нашия институт по антропология, както и на други учени по света, като руските например – доказват, че антропологията на Аспаруховите българи, за целта са изследвани и много от труповете на закланите от Борис І боляри, и на траките / тракопеласгите / е една и съща. Българският физик Божидар Палюшев съвсем наскоро заяви, в частен разговор, че англичаните имат изследване, в което ни изкарват 60 % траки. Или ето не един, а няколко фактора показват, че сме така наречените “ траки /тракопеласги / ”. Но най-вече езикът, защото няма как да се фалшифицира, подкрепен със странични важни доказателства.

3 . Покръстването – повратен момент в нашата история

Покръстването или въвеждането на християнството се оказва крайъгълен камък в историята ни. Защото, чрез този акт се сменя съществуващата от много векове българска държавна система – изключително напредничава за времето си. На българския народ се налага модел, несвойствен за него и резултатът е падане под византийско робство, и България, вече, никога няма да е равностойна сила на силните държави в Европа. България не е можела да избегне християнството, защото другите две сили – Византия и франките, вече, са я били изпреварили с покръстването на много народи и печелене на влияние над не малко земи. Освен това от регистрите на Византия се вижда, че българите-траките /тракопеласгите / на Балканския полуостров са били една доста огромна цифра за времето си – близо 4 млн. , повечето от които християнизирани. При това положение дошлите с Аспарух прабългари – също траки / тракопеласги/ е трябвало да бъдат приобщени към християнството, за да бъде обединен народът. Но заслепеният за власт Борис І и обкръжението му извършват покръстването по един много зверски начин, чрез избиване, заедно с кърмачетата, на цели родове, унищожаване на една голяма част от аристокрацията, изгаряне на свещени писания и т.н. Затова следва и мощното движение на богомилите като противовес.

Естествено това изключително силно разтърсване на българския обществен живот ни тласка към пропаст и България, ако преди над два века се е противопоставяла на двете империи в Европа, то сега след Симеон вървим все назад, с изключение на малкия период по времето на Иван Асен ІІ. Изглежда вътрешнополитически причини карат Борис І и обкръжението му да извършат покръстването по възможно най-драстичния начин и да ни тласнат към пропаст. Борис І губи, едва ли не, всичките си войни, около 5-6 на брой. Естествено, че това ще предизвика недоволство всред болярите и използване на възможност за свалянето му. При това положение, извършването на покръстването, чрез избиване на голяма част от аристокрация, е добре дошло за Борис І. Той дори не се поколебава да посегне и на един от синовете си – Владимир / Расате /. За регистрите на Византия не беше споменато в първото издание, защото не се знаеше за тях, което още веднъж доказва, че езикът най-правилно показва нещата, защото тези регистри сочат, че траките / тракопеласгите / не са изчезнали, а са преобладаващото и то в голяма степен население в района. Същото показва и българският език.

4. Големите приноси на българите в развитието на Европа

Не само Дунавска България е била равностойна сила на Византия и франките, но и Волжка България, която, по някое време, е имала територия над 2 млн. кв. км. площ – от Северния ледовит океан до Каспийско море. Но двете Българии не се обединяват. Фактът, който беше споменат, че Дунавска и Волжка България са равностойни сили на Византия и франките, ни показва друго значимо нещо. Поради обстоятелството, че тези две български държави се намират на границата на Европа с Азия, българите са спасявали континента от азиатски набези, освен това нашите държави и племената, от които произлизаме, са били водещ фактор в развитието на континента . Ето най-значителните факти в тази насока :

 - В началото на 8 в. кан Тервел оказва решаваща подкрепа и по този начин разбива непобедимите, дотогава, араби при Константинопол и спасява Европа. Но малко хора знаят, че преди това кан Кубрат спира арабите при Кавказ.

 - 9 в. – Дунавска България създава богата книжнина , която разпространява всред славянските земи и дава зародиша на културното възраждане на тези народи. Освен това, ако българите не бяха създали държава на Балканите и отвъд Дунав. Сега, сигурно, нямаше да има славянски народи със свои държави в района, като сърби и хървати. Защото Византия е била започнала силен процес на асимилация, чрез християнската религия.

- От 10 век нататък, тръгва мощното богомилско движение от България и залива много страни от стария континент. Чрез разклащането на схоластиката в официалната християнска религия, проправя пътя на европейския Ренесанс.

 - Хиляди години преди новата ера – Българите, наричани “траки” – тоест тракопеласгите или древното балканско и древното отвъд Дунав население, създават развита култура, с което дават тласък на цивилизацията в Европа и на други части от света. От културата и постиженията на българите /тракопеласгите / черпят и гърците и римляните и др. Тук ще споменем нещо само като информация. Боно Шкодров е написал следната книга – “Писмените знаци на българите-ретроспекция на цивилизацията”. Авторът изтъква, че българите създават писмена система от 132 знака, които впоследствие се явяват като основа на финийската, гръцката, латинската и др. азбуки. Книгата я има в интернет, може да я прегледате. Освен Боно Шкодров и други хора изтъкват, че траките / тракопеласгите / - тоест българите, са имали писменост. Логиката сочи, че наистина би трябвало да са имали. Но защо няма по-ярки следи от тази писменост? Защо надписите под Мадарския конник и други подобни са на гръцки език и т.н. ? Това означава, че има много работа пред нашите историци, археолози и др. Стига да са свестни хора. Хората, които прилагат доказателства, че древните българи са имали писменост, звучат доста убедително. И самата логика, дори най-елементарна, затвърждава тази убедителност. Защото не може народ, който създава държави да няма писменост. Може ли една държавна система да съществува без писменост? Изглежда покушенията срещу българската история и наследство са изключително много. Може да погледнете в интернет статията „Кой е дал писмеността на европейските народи”?

 От 7 до 11 век, Дунавска България се създава и съществува между две империи – Византия и Франкската империя, дори се разраства и е заплаха за Византия по времето на Симеон. Самият факт, че Дунавска България е стояла като клин между тях, е стопиращ фактор, независимо дали в по-голяма или по-малка степен, срещу завоевателните стремежи на двете империи и заслугата на българите, в този случай, е безценна. Но не трябва да забравяме и Волжка България. Волжките българи първи нанасят поражение на монголите и забавят техният устрем към Европа. Което се оказва решаващо, защото дворцови интриги за завземането на престола, принуждават предвождащият монголската армия да се върне обратно. Иначе не се знаеше каква щеше да е съдбата на една голяма част от Европа. После Волжка България е играла много положителна роля за развитието на района, в който е била и особено, в последствие, за Русия.

5. Истината за българския народ

Накрая каква е истината за българския народ? Основната част от нашата народност са древното балканско население и древното такова отвъд Дунав , които са индоевропейци и са от бялата европеидна раса, а техни предци са тези, които са тласнали езика на това древно население към аналитизъм и са другата наша основна част, която засега не се знае. Може и да са атлантите, нищо чудно. Но трябва да се докаже и сме един от най-древните народи на света, поне от индоевропейците сме най-древни, защото имаме най-развит аналитичен език от индоевропейските народи. Това се вижда от най-развитата ни глаголна система, доказателство за което е фактът, че имаме най-много глаголни времена. По-надолу ще бъдат изброени. Аналитизмът в езика на древното балканско население и древно такова отвъд Дунав е бил развит в немалка степен, защото успява да устои на синтетичните езици около него и да ги придвижи към развитие на аналитичен строеж. Като се има предвид, че за изпадането на падежите са необходими цели хилядолетия, представете си колко хилядолетия преди новата ера се е получила тази симбиоза между посочените по-горе елементи. За да може от езика на посоченото древно население да изпаднат необходимото количество падежи и да почне да влияе на другите езици в посока аналитизъм. Горе долу може да се придобие някаква представа кога става смесването между древното население и другия елемент или кога започва формирането на българския народ. Зависи от времето, по което гърците идват на Балканския полуостров. Защото след нас идват те и нашият език започва първо да влияе върху тяхната реч. Но има и един друг факт, който ни помага да разберем кога е поставено началото на българския народ. Това е движението на прабългарите. Потомците на тези тракопеласги-древното население, които някои наричат прабългари, през 7 век от новата ера се връщат / по-осезаемо /, след дълги странствания, на Балканите откъдето са тръгнали. Това се доказа с българския език, беше писано. Затова, не случайно, материалната и духовната култура на прабългарите съвпада с тази на траките – справка “Спароток” от blog.bg. Не случайно, Мадарският конник има много тракийски артефакти– справка “Спароток” от blog.bg.

И не случайно ДНК-то и антропологията на прабългарите са като на траките / тракопеласгите /. Ще припомним, че около 6000 години преди новата ера става потоп и Черно море от езеро се превръща в море. При такъв природен катаклизъм, естествено, има раздвижване на човешки маси и затова се смята, че една част от живеещите на Балканския полуостров хора се придвижват на изток към Азия. Представители на тези хора се явяват прабългарите. Видя се, че те се движат само всред синтетични езици и че езикът им е аналитичен. Защото, ако беше синтетичен, то времето от идването им на Балканите, 7 век от новата ера, до днес, или около 1300 години, абсолютно е недостатъчно да минат към аналитизъм. А те ни са били малко народ, за да бъдат претопени, така изведнъж. Сръбският език 1500 години търпи влиянието на българския и още си пази всички падежи. По надолу ще стане дума. Или излиза, че около 6000 години преди новата ера, от Балканите тръгва език, който е с достатъчно развит аналитизъм, за да се запази всред синтетичните езици и самите тях да ги тласне към аналитизам.

Към тези 6000 години преди новата ера, ще трябва да сложим още 6-7000 години аналитично влияние, което тръгналият от Балканите език е трябвало да претърпи. Защото ще видите от написаното по-долу, че първо има преходен период – когато се натрупват доста глаголни времена и след това започва изпадане на падежите, почти един по един, в продължение на хилядолетия. Като за изпадането на един падеж, приблизително, отиват над хиляда години - средно около 1600-1700 – /по-надолу в текста се вижда, откъде се вади това заключение /, за да се получи език с добре развит аналитизъм, който да може да придвижва синтетичните езици към аналитично развитие. А колко време трае преходният период е отделен въпрос. Или това обстоятелство ни кара да предположим, че смесването между древното население и другия елемент е станало между 15-10-то хилядолетие преди новата ера. Или тогава е започнало зачеването на българския народ. Като процесът на сливане не е задължително да трае хилядолетия. Някой и друг век е достатъчен, за да бъдат нещата завършени в голяма степен. Иначе езикът си се развива и влияе върху езиците, с които има по-големи контакти, за да може оформените вече българи да тръгнат с аналитичен език и да се върнат с аналитичен език след хилядолетия. Това се разбра от езиковата ситуация.

Ето едно по-ясно изразено пресмятане – българският език влияе върху гръцкия от близо 5000 години / защото гърците са на полуострова от около 3000 години преди новата ера - основаването на Микенската цивилизация /. В съвременния гръцки има 4 падежа, въпреки че 2 от тях, вече се стремят да изпаднат, но все още не са изпаднали. Или за около 5000 години са изпаднали 3 падежа, защото в старогръцкия падежите са били 8 със звателния, но без него са 7, а според съвременните схващания звателният падеж, вече не се смята за такъв. Или, ако разделим 5000 на 3 се получават средно между 1600 - 1700 години, необходими за изпадане на един падеж. Индоевропейските езици имат максимално към 7-8 падежа. Това означава, че на тракийската реч или на посоченото по-горе древно население, търпяща влиянието на другия елемент, са й били необходими поне между 4-5000 години време да изпусне 3-4 падежа и около 2000 години, а може би и повече за минаването към преходен период и натрупване на глаголни времена. Или като прибавим към 6-то хилядолетие преди новата ера / времето на Потопа / тези 4-5000 години и още около 2000 години за преходния период, се получават някъде към 12-13000 години преди новата ера. При това положение, спокойно можем да кажем, че българският народ се образува между 15 – 10-то хилядолетие преди новата ера. Невероятно, но факт, пред който и боговете мълчат. Като този факт затвърждава обстоятелството, че идването на гърците на Балканите е около 3000 години преди новата ера (Микена). Защото, ако се допусне, че стъпват на полуострова 1200 години преди новата ера, както някои смятат, аналитизмът в съвременния гръцки език щеше да е в много по-малка степен развит, това го показва най-вече фактът, че гърците за 5000 години изпускат само 3 падежа – средно по 1600-1700 години на падеж / беше писано /. И не само гръцкият изпуска един падеж за около 1600-1700 години, а и румънският език.

От написаното по-долу в главата “Показателната балканска езикова ситуация - влиянието на българския над другите балкански езици” ще видите, че румънският е продължител на латинския език. В латинския е имало 5 падежа без звателния - няма да повтаряме до втръсване, че звателният вече не се брои за падеж. В съвременния румънски има 4 падежа без звателния. Или румънският, като продължител на латинския, е изпуснал за близо две хиляди години / времето от идването на римляните на Балканите до сега / само един падеж. Този падеж се нарича Аблативен и съдържа в себе си няколко падежа. Но се брои за един и затова изпада средно за времето, за което изпада един падеж в индоевропейските езици. Няма да е уместно, ако някой се опита да спекулира с тази подробност.

Тези примери, с гръцкия и румънския език, ( защото времето за изпускане на падежи при румънския език, потвърждава времето за изпускане на падежи при гръцкия), много ясно ни показват за колко време индоевропейските езици си изпускат падежите. Това ни насочва, че е много вероятно при Потопа, от около 6000 години преди новата ера, българите / по-късно, наречени прабългари / да са тръгнали от Балканите на изток в Азия. Защото така се получават необходимите хилядолетия, за постигане на достатъчен аналитизъм в българския език, за да има влияние над околните езици тук на Балканите и над езиците, които прабългарите срещат по пътя. Или затвърждава се фактът, че между 15-то и 10-то хилядолетие преди новата ера се образува българският народ. Но дори и да не знаем със сигурност, кога прабългарите са тръгнали от Балканите на изток в Азия, то фактът, че индоевропейските езици изпускат един падеж за около 2000 гадини, ни насочва, много вярно, кога е станало образуването на българския народ.

По-горе беше казано, че индоевропейските езици, максимално, имат по 7-8 падежа. Махаме звателния, защото той вече не се брои за падеж и остават 6-7 падежа. Българският език, в момента, няма падежи, останали са само падежни остатъци. Отпаднали са 6 падежа. Умножаваме 6 по 2000 – горе долу необходимите години за изпадане на един падеж в индоевропейските езици и стават 12000 години. Към тях слагаме, около 2-3000 години преходен период, но това е много приблизително и се получават 14-15 хиляди години. От тях махаме 2000 години, които имаме от новата ера и се получава 13-14-то хилядолетие преди новата ера, време за образуване на българите.

Или за пореден път се потвърждава, че между 15-10-то хилядолетие преди новата ера се образува българският народ. Но може да се отиде и още по-назад, дори към 20-то хилядолетие преди новата ера. Трудно е при такава отдалеченост на времето да се изчислят съвсем точно нещата. Петър Дънов може да се окаже прав, че сме най-древният народ на земята. Поне от индоевропейците сме най-древни. Преди 2500 години Херодот – бащата на Историята, засвидетелства, че траките – с една дума ние българите - сме били втория по многочисленост в света народ, след индусите. Това означава, че ако се бяхме запазили, сега трябваше да сме към 100, може и повече милиони на територия, около 8 - 10 пъти по-голяма от днешната и една от първите сили на планетата. Ето пак тази огромна територия, но това е хилядолетия преди новата ера : Балканите, на север от Дунав с цяла Румъния, Източна Унгария, Северното Причерноморие до устието на Днепър. Голяма част от тази територия се запазва доста късно. В „Български военен атлас” – издание 1979 и 1982 г. е показана цветна етническа карта и то съвсем подробна, на населението на Балканите и територията отвъд Дунав за периода 5 – 6 век от новата ера. Естествено, за преобладаващото население е казано, че са славяни. Такава е била политиката в българската наука, дори и днес официалната наука, официално, не опровергава лъжата, че славяните са нашият основен елемент. Та тези „славяни”, по-точно траки на картата, обхващат днешна-естествено България, Централна и Северна Гърция /Епир, Тесалия, Егейска Македония и Беломорска Тракия. Цяла днешна Албания плюс Косово. От Косово до Белград или това е цяла днешна Източна Сърбия, цяла днешна Източна Унгария, цяла днешна Румъния и голяма част от днешна Молдова, цялата днешна европейска част на Турция без проливите, горе долу линията Мидия – Енос. Прекарайте мислена линия от Будапеща до Одеса, това е северната граница на тази етническа територия. Като тази цяла етническа територия, с всичките изброени очертания, продължава да се държи и до към 10 век от новата ера. Защото до тогава държавните граници на Дунавска България растат. Фактически, горе долу, при цар Симеон І има съвпадение на етническите и държавните ни граници, но без българите, напуснали тази територия и създали държава на друго място. Естествено, в посочената карта са показани и местата с гръцко, влашко и др. население. Вижда се, че нетракийското население е много по-малко. Трябва да отбележим, че на въпросната карта са отбелязани и места с траки, но в малки пространства, защото траките едва от 1972 година, когато се създава институтът по Тракология, се включват в състава на нашата народност, но в никакъв случай като основен елемент. Или от 10 век на новата ера до сега е , може би, най-голямото ни свиване на територията, обхващаща Балканите и отвъд Дунав. Българите създават държави и на други места, но въпросът при тях е по-слабо проучен. Волжките българи са завладени от руснаците и също са в много голяма степен намалени. Като по време на междусъюзническата и І-та световна война, буквално, останалата ни етническа територия на Балканите е преполовена. Защото българските земи попадат в ръцете на съседните държави и започва усилена асимилация над българите. Преди това Берлинският конгрес разпокъсва етническите ни граници, но те остават в Турската империя и нещата продължават ,в общи линии, като преди. Всичко става с помщта на така наречените „Велики Сили”. Въпросният „Български военен атлас” издание 1979 или 1982 г. трябва да го има в големите столични библиотеки и най-вече в народната библиотека. В една от тези големи библиотеки, един гръцки студент, учещ в България и говорещ перфектно български, показва атласа със съответната етническа карта на директора. В последствие този атлас е махнат от фонда и са премахнати всякакви следи като каталожни картичики и т.н. Действието става в края на 90-те години на 20 век. Може би 1999 или 2000 г. Съответният директор сега не е между живите. Дано гореспоменатият „Български военен атлас” – 1979, 1982 г. да не е премахнат и в другите големи столични библиотеки. Бихте ли си представили гръцки директор да направи такова нещо. Ако случайно се окаже, че даденият атлас е премахнат от всички големи столични библиотеки, трябва да се повдигне въпрос. За това как българите са се отдръпнали от тази голяма територия, от 10 век до сега, може да се добие известна представа от книжката на известния наш историк Петър Мутафчиев „В кои земи е живял и живее българският народ” – 1929 г. Границите, които посочва авторът, съвпадат с тези в „Български военен атлас”- издание 1979 и 1982 г. Интересното е, че Мутафчиев говори за преобладаващо българско население в Епир и Тесалия /днешна Гърция / до към 16-17 век, а през 18 век още е имало компактни български маси. В подкрепа на това идва изказването, преди години, на един гръцки композитор, който твъдеше, че от Ламия нагоре, никой не говори правилен гръцки. Които са ходили в Гърция, знаят къде се намира Ламия. Южната граница на Тесалия, малко по-нагоре от Атина. Хора, в близки отоншения с гърци, твърдят че самите гърци не смятат своите съграждани от Лариса нагоре за истински гърци. Лариса е доста по на юг от Солун, горе долу в центъра на Тесалия. Нали по-нагоре казахме, че по начина на говорене, не само изговора, но и граматиката, може да се разбере къде и кое население е претопено. Нещата са подобни не само в Гърция, ами навсякъде около България. Претопеното българско население е изключително много. В Северна Македония голяма част от българите са с насилствено и по лъжлив начин промито съзнание. Не само числеността, но и територията на асимилираното наше население е изключително голяма. Само за периода малко преди Освобождението ни от турско робство и след него, да не отиваме по назад във времето, се получава територия по-голяма от днешните ни държавни граници. Ето съответната територия –От Белград до държавните ни граници сега, без Царибродско и Босилеградско – Западните покрайнини или почти цяла днешна Източна Сърбия. Източна Одринска Тракия, днешна Северна Гърция, Северна Македония, Северна Добруджа в Румъния. Поради тази причина, нищо чудно голям процент гърци, сърби и др. да се окажат с български произход. Както беше казано по напред, това не трябва да ни настройва срещу съответните народи. Обикновените хора са добри навсякъде и трябва да живеят в мир едни други. Отделен е въпросът, че власт имащите използват обикновения човек както им е изгодно. Именно на власт имащите в съседните ни държави трябва да се противопоставяме срещу асимилаторската политика, която водят спрямо българите. С обикновените хора трябва да сме в най-добри отоншения. Друга важна истина за нашия народ е, че все пак в най-новата си история изваждаме късмет. Времето на Съединението на княжество България с Източна Румелия. Всичко добре, надигаме се. Но султанът, подтикван от руските управляващи кръгове, се е готвел да навлезе с войска в Източна Румелия. Дали ако това беше станало, щяхме да издържим на редовната турска армия. Дали по време на балканската война, щяхме да извадим силната армия, която въпреки не добрата дипломация, затвърди Съединението. Султанът не изпраща армия в Източна Румелия, защото е спрян от английските управляващи кръгове. Или интересите на тези английски управляващи съвпадат с интересите на българския народ. Това е късметът, който изваждаме, но все пак нашето надигане може да е предизвикало това съвпадение, по една или друга причина. Затова не е излишно да се казва, че Съединението си е наше дело. Да и априлското въстание 1876 г. , се смята, че е причина за войната на Русия с Турция и появата на българско княжество, макар и васално. Но вследствие на тази война, българската етническа територия е силно разпокъсана.

Да се върнем към старата си история. Една голяма част от нас шества по света, създава силни държави и спасява Европа от гибел, полага началото на духовното възраждане на много страни в стария континент и е решаващ фактор в създаването на човешката цивилизация. Но сега този, някога голям български народ – един от най-големите в света, стоящ в началото на човешката цивилизация, е наврян в миша дупка. Защо? Защото никога в своето съществуване всички българи не са живели в една държава. И в момента българите в република Северна Македония – малко над 60 % от населението, и българите в република България живеят разделени. Като на българите в Северна Македония асимилаторската политика е успяла да промие съзнанието на голяма част от хората. На каква част е промито съзнанието не може да се каже, защото хората се страхуват да кажат какви са, поради страх от репресии. Пропуснали ли сме шансовете си и дали трябва да продължаваме да живеем не дотам добре?

Разкриването на истината за нашия народ и изучаването на същинската му история, не е в интерес само на нас българите, а на целия свят. Защото след като сме един от най-древните народи, съвсем не е без значение и фактът, че сме били най-многобройни в света, втори след индусите. Че сме пропътували половината свят в създаване на държави, и сме родоначалници на човешката цивилизация, шествала в Европа и Азия, а може би и другаде – коптите в Египет и кабилите в Северен Алжир. Изучаването на миналото ни ще изясни белите петна в световната история и ще помогне на човечеството да изгради бъдещето си. А ние българите, ако не осъзнаем кои сме, ще бъдем един жив труп, който след време ще се разпадне. Трябва ли това да стане? Отговорете си сами. Но, за да се осъзнаем, трябва най-напред в учебниците, още за първи клас, да се напише новата истинска история. Каквото влезе в детската душа остава за цял живот.

 Двете истини: “Народ без история не е народ” и “Съединението прави силата” са изцяло меродавни за българите. Историята ни е жестоко окрадена и до скоро ни лъжеха, че сме славяни-между другото, още няма официално опровергаване на тази лъжа. В момента се опитват да ни изкарат източноиранци. Което също е лъжа. Ние сме българи. Имената “траки” и “пеласги” , вероятно, са дадени от гърците. От хилядолетия стоим на нашата си земя, на която живеем в момента. Дори може да се направи смело предположение, откъде идва името “българи”. Наименованието “пеласги”, употребявано от гърците, сочи следното – звукът “П” е вероятен изговор на “Б” от гърците. В гръцкия език “Б” се предава с “МП” и се произнася като “П”. Двете съгласни “С” и “Г”, една до друга, спокойно може да изразяват преминаване на особената съгласна “Р” пред “Г” в “С”. И като се оправят тези работи се получава “беларги”- почти като българи. Но гърците, освен името “пеласги” са употребявали и формата “пелгари”. Което вече, съвсем точно, звучи като “белгари”или “българи”. Защото беше обяснено, че “Б” в гръцкия се предава с “МП” и под “П” трябва да имаме предвид “Б”, а в гръцкия език няма звук “Ъ” , който е предаден, чрез “Е”в случая. Или, без съмнение, изпъква името “българи”.

Много неща има, тепърва, да се разкриват за нашите деди в далечното минало. Защото е невъзможно народ, който само преди 2500 години е бил втори по многочисленост в света, когато Херодот засвидетелства този факт, и най-вече имащ културна и държавнотворческа същност, да не остави повече доказателства за себе си. Изглежда не всичко, което се знае за българите, се изкарва на бял свят.

6. Особеното значение в изясняването на нашия произход

 Ние сме част от индоевропейските народи и изясняването на нашия произход, автоматически, слага нова подредба на индоевропейското семейство. В момента някои народи, съвсем условно, са поставени в дадени групи. Беше казано, че нашият народ е сложен в славянската група, доста условно и то главно на базата на общите думи или лексика.Със своята работа „За народната остонва на старобългарския език” Ана-Кочева –Лефеджиева се опитва да ни постави всред славянските езици на граматическа основа, но неуспешно. По-надолу ще разберете защо. Слагането ни в славянската група, главно на базата на общите думи или лексика, е абсолютно недостатъчно и е направено по политически причини, и не отговаря на истината. В общи линии, същото се получава и с така наречените романски народи. Към тях спадат италианци, французи, испанци, португалци, съвсем малки общности в Алпите, като ретороманци и румънците. От всички изброени, само в езика на румънците има падежи, в останалите няма.

Тези народи са наречени “романски” на базата на латинския език, който има падежи. Или тези народи, с изключение на румънския, не са наследили структурата на латинския език и поради тази причина не могат да се смятат за латински народи, другото название е романски. Не можеш да наследиш някой, без да вземеш основата му, тоест структурата. Обстоятелството, че си сложил неговата шапка не означава, че си негов наследник. Но от написаното по-долу, ще видите, че българският е повлиял на латинския към придвижването му към аналитизъм, защото единственият продължител на латинския език днес, не само в лексикално, а и в граматическо отношение, е румънският език, който е на Балканите. Още повече тракопеласгите в далечното минало са населявали освен Балканите, пространството отвъд Дунав и част от Апенините. Все пак, тези езикови посочвания трябва да се потвърдят от ДНК изследвания, хроники и др. , както това се получава при нашия език и за което беше писано по-горе.

Именно затова, че показаното от езика ни, се покрива с другите доказателства като ДНК анализи и т.н. , съвсем ясно говори, че изложеното твърдение за произхода ни е непоклатим аргумент. Но най-ценното при езика, който говорим в момента, е че не може да се фалшифицира, именно защото се употребява всеки момент. Това от своя страна доказва, че другите доказателства за произхода ни, които се покриват с посоченото от съвременният ни език, също не са фалшиви. Обстоятелство, което повтаряме вече до втръсване, с извинение. Защото някои, упорито, се опитват да го избягват.

Остава открит въпросът, защо езикът на италианците няма падежи, а те се смятат за най-големи наследници на латинския език и в същото време не притежават неговата структура. Това посочва, че проблемът с етруските, смятани за сродни с траките и проблемът с тракопеласгите, като едните и другите са населявали Апенините-тоест днешна Италия, трябва да се разгледа по-обстойно.

По-щателно трябва да се разгледа и въпросът със северогерманските езици, като шведски, норвежки и др. , които са аналитични, а немският, смятан за най-германския език е с падежи или в него има известна доза синтетизъм. Но немците са имали контакти главно със славяните и балтийските народи. Въобще нашият език поставя много въпросителни в индоевропейското ни езиково семейство. Освен изясняването на произхода ни, нашия и на други народи, успяваме да разберем къде е била индоевропейската прародина и от кога индоевропейците започват да се придвижват в посоките, които днес са фиксирани. Обяснение за местонахождението на индоевропейската ни прародина и началото на разселването на индоевропейците е дадено в края на главата “ Защо славяните не са траки и опасността от твърдението, че са.” В това е особеното значение в изясняването на произхода ни. Българският език трябва да се извади от славянската група и да представлява отделна самостоятелна група, както са албанският, гръцкият и арменският езици. Но за нашия език е добре да се посочи, че е претърпял силно славянско лексикално влияние.

Оказва се, че траките / тракопеласгите / въобще не са останали съвсем малко в началото на новата ера, а са преобладаващият и то в голяма степен елемент , за което ще бъде приведено доказателство по-надолу. Отделно прабългарите-видя се, че са завърнали се траки / тракопеласги /, подсилват тракопеласгийския / българския / елемент. Поради тази причина българите в България все още са значително над 50%, въпреки драматичната съдба и големите преселения през последните 20 и нещо години, но и преди това има изселнически вълни.

Подобно е и положението в република Македония, няма значение, че там управляващият апарат води антибългарска политика. Но ако не се преодолее демографската криза, не се знае какъв ще е процентът за в бъдеще. Освен това българският народ е народ, който е напоил с кръвта си много други народи. Защото траките / тракопеласгите /, на които сме наследници, са населявали много по-обширна територия от днешните ни очертания. Да не пропускаме и факта, че прабългарите, които също са траки / тракопеласги /, са обиколили много свят и са създали редица държави. Не случайно, за много руски интелигенти, от края на 18 – 19 век, се смята, че имат български произход – като Достоевски, Тургенев и др. Не случайно и за много известни личности в човешката история, също се смята, че имат български произход и не случайно, нас българите ни припознават с други народи в далечното минало.

В най-новата ни история, от Освобождението от турско робство до днес, имаме голямо кръвопреливане към съседните ни народи, защото с Берлинския конгрес от 1878 г., буквално сме преполовени и военният завършек на този процес е първата световна война. Българите, останали в съседните ни държави, са подложени на постоянна асимилационна политика. Не е проучен, достатъчно, въпросът с българите не само на Балканите, но и в другите части на света. Като Русия, например, предполагаемите наши потомци в Памир и т.н.

 Векторът на силата, насочена напред, е равен на вектора на силата, насочена назад. – закон в Статиката / физичен закон /

 Когато не знаеш кой си, се намираш между силата, насочена напред и между силата, насочена назад. Или се намираш в едно никакво положение.

ІV. Защо славяните не са траки/тракопеласги/ и опасността от твърдението, че са

 Този въпрос е изключително важен, защото оборва още една нова или не толкова нова лъжа за произхода на българите и конкретизира нещата, с което стопира опитите за по-нататъшното преиначаване на истината. Когато се говори, че славяните са траки, се посочват общи думи, общи територии, общи културни особености, писания в някои хроники – неща все от този род. Естествено е да ги има след като славяните и траките са от един индоевропейски корен и са живели заедно. Но се пропуска най-важното. А то е това, което многократно беше изтъквано - структурата на езика, ДНК-особеностите и антропологичните черти. Неща постоянни във времето и пространството за хилядолетия.

Докато думите, териториите, културните особености и т.н. могат много лесно да се променят. Сами сте свидетели за колко кратко време английските понятия бодигард, шоу, оферта, офис и др. изместиха българските телохранител, представление, предложение, служба / кабинет /. А културните влияния, понякога, са толкова значими, че се получава, едва ли не, отношение 1 към 1. Например, ако гледате словенски фолклор от някои области, но говорът е изключен, ще кажете, че това са австрийци.

Древните хроники също могат да подведат, при положение, че не са покрити и с други доказателства какъвто е случаят с нашия произход. В миналото е имало хронисти, които са наричали турците “хуни”. Затова сега ще обясним някои неща, чрез структурата на езика – най-големият информационен код, който никога не лъже и не случайно това, което показва се покрива и с другите две отличителни особености, постоянни за хилядолетия – ДНК-то и антропологията.

 Беше обяснено защо човешката реч е даденост. Щом е даденост, в нея има заложени неща. Езиците по света са два вида – аналитични и синтетични и това беше обяснено по-горе. В своето развитие е заложено езикът да се развива главно, чрез въздействие. Лексикално / словесно /, чрез влиянието на друг език и околната среда. Структурно, преди всичко под въздействието на друг език. Като е заложено аналитичният език да влияе върху синтетичния, което става за доста дълго време - в продължение на хилядолетия. Българският език е аналитичен и влияе върху синтетичните езици. Доказателствата, че аналитичният език влияе върху синтетичния са много. Ето най-важните.

Първо, откакто съществува човечеството няма установен случай аналитичен език да е станал синтетичен, винаги се получава обратното. Второ езици, които стоят изолирани не се променят. Например езиците на дивите племена по труднодостъпните райони на планетата, като амазонските джунгли и др. , са с фиксирана граматика, нетърпяща развитие. Ето и един пример от индоевропейското семейство. Исландският език, който се смята за стара форма на норвежкия, поради своята изолираност на отдалечения остров, е останал синтетичен. Тук трябва да обърнем внимание на интересния случай с немския език. Структурата на немския език, като другите германски езици, има много черти на аналитизма – сложна глаголна система и сложни глаголни перфектни времена, но има падежи-особеност на синтетизма. Немците открай време си имат работа със славяните и балтийците, чиито езици са синтетични. Даже има цели славянски народи, влели се в немската народност – горно и долно лужичани. Но освен лужичаните, в немците се вливат и прусите – балтийски народ с ясно изразен синтетичен език. Или имаме цели три народа, говорещи синтетичен език, претопили се в немската народност. При това положение е естествено да има останали падежи в немския език, но наличието на сложната глаголна система и перфектните времена, говори колко силно е въздействието на аналитизма. После при преминаването от синтетизъм към аналитизъм винаги има преходен период, през който падежите започват да изпадат. Но не всичките изведнъж, а на части. Защото това е основен природен закон.

Винаги при минаване от едно състояние към друго има известна преходност. Иначе се получават сътресения. При езиците преходността при промяна на структурата е строго задължителна, защото структурните изменения стават в продължение на хилядолетия и просто няма как за един миг, изразен в случая от някой и друг век, да се смени основно граматиката / структурата / на даден език. Именно немският език е в такова преходно положение. Другите германски езици са го изпреварили в някаква степен. Досегът на немския език със синтетичните славянски и балтийски езици е причината да се забави малко аналитизмът при него. Да се върнем на случая с българския език и как той показва, че славяните не са траки / тракопеласги /. По-горе беше обяснено, защо ние българите, които сме потомци на траките / тракопеласгите /, не сме славяни. Не е нужно пак да се повтарят нещата. Ако сметнете за необходимо, прочетете още веднъж написаното, за да си припомните. Новото, което ще изтъкнем е следното:

То трябваше да се коментира в първото издание, но именно затова се прави второ, за да се запълни пропуснатото, в случая пак се казва в третото издание. Този аналитизъм може да се наложи само от население, което е в значителна степен преобладаващо. Славяните няма как да развият аналитизъм и да въздействат над други, защото за това нещо трябват хилядолетия и влияние от някой аналитичен език. Знаете, че едва към 5-6 век от новата ера се говори за славянско нашествие на Балканите, където славянските племена идват със синтетичен език и днес още не преминал към аналитизъм. Това означава, че славяните не са срещнали достатъчно аналитично влияние преди да дойдат на Балканите. Тук в нашия район единствено траките / тракопеласгите / могат да им дадат това аналитично въздействие, защото само тракопеласгийският език / тоест българският / е единственият преминал към цялостен аналитизъм език на полуострова. Затова при сръбския език се забелязват наченки на аналитизъм, повече отколкото при другите славянски народи.За траките / тракопеласгите / се твърди, че са в района преди гърците, които стъпват на балканския бряг преди около 3000 години преди новата ера. А от колко време преди тях, тракопеласгите са на полуострова беше писано. За структурна промяна в даден език са необходими хилядолетия.

Това означава, че траките / тракопеласгите /, сиреч ние българите сме от хилядолетия преди другите на Балканите, защото само при нас аналитизмът е пълен, естествено имаме падежни остатъци. Не случайно всички славянски езици са синтетични, а те са много. Единствено сръбският, който е получил аналитичното въздействие на българския е направил движение към аналитизъм, но все още е преобладаващо синтетичен, защото падежите му още не са почнали да изпадат. По-надолу ще се направи разяснение, четете внимателно. В случая подчертаваме, че богатата глаголна система и сложните глаголни времена са още по-яркият пример за аналитизъм, отколкото липсата на падежи. Защото, за да почнат да изпадат падежите трябва да се развие глаголната система. Идва момент когато глаголната система се развива, прибавят се глаголни времена, но падежите още не са почнали осезаемо да изпадат.

В българския език и днес има остатъци от падежи при местоименията и някои говори, но това са само остатъци и то при родително-винителната форма на съществителните собствени лични мъжки имена. Както и при някои наречия от именен произход. Може и при някои други моменти в някои говори. Но както се каза това са само остатъци. Което още по-силно говори, колко много време е нужно за структурните / граматични / промени в даден език – цели хилядолетия. Колкото до звателния падеж, трябва да се отбележи, че според съвременните езиковедски схващания звателният падеж вече не се смята за истински падеж, а като особена форма, която в повечето случаи не е свързана синтактично с останалите членове на изречението, а се явява като странична (вметната). А глаголната система в българския език е най-развита от всички езици около него и само българският език е преминал изцяло към аналитизъм. Нито един от славянските езици няма развита сложна глаголна система и сложни глаголни времена с изключение, донякъде, при сръбския език. Но при него имаме въздействието на българския. Това ясно говори, че славяните не са траки / тракопеласги /.

 Видя се, че тракопеласгийският език / българският / е почнал да минава към аналитизъм доста от отдавна. В потвърждение освен езиковата ситуация е и откритието на К. Влахов, че тракийският език е почнал да губи падежите си още през античността. Г-н Влахов не беше споменат в първото издание, защото не се знаеше за него. Но се явява като силно доказателство, че езикът никога не лъже, стига да се разглежда правилно. Щом тракопеласгийският / българският / език е аналитичен, то той е въздействал на езиците, с които е имал досег. Славяни и траки / тракопеласги / са живели заедно в индоевропейската прародина. Но славянските езици не са аналитични. Това говори, че славяните много от отдавна са се отделили от траките / тракопеласгите /, избегнали са тяхното аналитично влияние и са се обособили като нещо отделно. Това е станало много, много от отдавна. Достатъчно много време, за да може славяните, освен коренно различната си граматика, поради избегнатото влияние на тракопеласгийския / българския / език и да развият други особености.

Но възможно е още от тогава антропологията и ДНК-то да са им били различни. Развиват и различна култура, може би в по-ново време, но нищо чудно и още в старите времена. Във всички ДНК-изследвания славяните се посочват като отделен елемент от траките. Единствено общи ДНК-особености може да има от рода на тези, които са характерни за всички индоевропейски народи, когато са живели заедно в индоевропейската прародина. Но сигурно с това се спекулира. Антропологическите черти на славяните също са различни от тези на траките. Това не означава, че са отделни раси. Типът е един и същ – индоевропейски от бялата раса. Но си има отделни специфични особености, известни само на специалистите. Ето какво пише в книгата на П. Цветков – “Славяни ли са българите?”, София -1998 г. с. 54-55 :

 “Антропологични проучвания сочат, че сегашните дунавски българи са от неславянски расов тип и че са генетично свързани с коренното балканско население от времето на неолита. В тази връзка от науката се знае, че формата на лицевите кости, а с това и обликът на лицето, са най-трайният фактор от физическия облик на човека. Те остават непроменени в продължение на хилядолетия.”

 Българската антроположка Лучия Кавгазова в частен разговор е споделяла, че още в тоталитарно време нейните руски колеги са и заявявали, че българите не са славяни. А българите са траки /тракопеласги/ или с една дума, не кой да е, а руските антрополози твърдят, че славяните не са траки / тракопеласги /.

 Доказа се, че славяните не са траки / тракопеласги /. Именно, чрез трите основни доказателства, постоянни във времето и пространството за хилядолетия – структурата на езика, ДНК – във всички ДНК изследвания славяните се дават като отделен елемент от траките и антропологическите черти. Като структурата на езика е гарант за истинността на другите две доказателства, защото езикът се говори от изключително много носители във всеки момент и заради това фалшификации не могат да се правят. Което беше споменавано много пъти. От тук българският език е гарант и за писаното в древните хроники, където се казва “ траките, които наричат българи”, както и за всички други доказателства.

 Твърдението, че славяните са траки е изключително опасно. Чрез него се създават предпоставки за създаване на напрежение между народите, именно като се избягва да се прави необходимата конкретизация и се използват като доказателства неща, които са податливи и променливи, по-горе беше писано за тях, а това, което е най-стабилно, най-постоянно във времето и най-вярно показващо истината се избягва. Влезте в “Google.bg” и прочетете статията на Петко Перинов – “Новите балкански автохтонисти” и ще видите за какво става дума. Сърбите казват - ние сме траки, ние сме създали тази древна култура, ние сме в основата на човешката цивилизация. Кои сте вие българите? И т. н.

 От тук трябва да стане ясно, че този, който иска да знае истината е наложително да следи структурата на езика на първо място, както и езиковата ситуация. Беше пояснено защо. Най-вече, за да не става жертва на лъжа. Българският език по безспорен начин показа произхода на българите и е защита към всякакви посегателства. Сега е ясно, защо славяните не са траки / тракопеласги / и колко опасно е твърдението, че са. По-надолу пак ще споменем нещо по въпроса. Четете внимателно.

Освен твърдението, че славяните са траки, има и друго опасно твърдение. Опитът да се изкарат румънците българи. Използва се обстоятелството, че официалният език в Румъния, едва ли не до 18 век, е бил някаква стара форма на българския и нагло се посочват материали, написани на български, но не се пояснява, че румънците го ползват наготово, за да развият държавната си система или това им е един вид книжовен език, както в Западна Европа за книжовен се използва латинският до късното Средновековие. Територията на днешна Румъния е била владение на българската държава. Същата територия е била населявана и от траките. Затова потомци на българите в Румъния излизат към 2 млн. Но това е много малко в сравнение с 23 млн. население на Румъния и Молдова. Спекулира се и с езика. Изкарва се, че в съвременния румънски език имало към 50 % думи от български произход. Ако беше така с румънците щяхме да се разбираме без преводач за основни понятия, както се разбираме със славянските народи. Там въпросът е друг. Думите от български произход са много в румънския, но не преобладаващо или наполовина. Някъде към 30 % са. А не се посочва фактът, че румънският език е в немалка степен синтетичен и различен от нашия аналитичен език. Спекулира се и с наличието на общи културни черти между двата народа и т.н. Все пак няма нищо лошо, ако ние с румънците се окажем един народ. От написаното по-надолу ще разберете, че румънците са наследници на римските легиони. Но това нищо не показва, защото римските легиони са били с разнороден състав. Ако има запазени регистри на тези легиони, може от тях да се види коя народност е била мнозинство. По-специално на тези, изпращани в Дакия. Преди всичко трябва да се направят ДНК и антропологически изследвания на румънците.

Лошото в случая е, че няма как да се засекат с дадена реч. Защото римските войски в Дакия са донесли със себе си и наложили език – латинския, чиято основа, заедно с преобладаваща лексика се запазва в днешния румънски език. Но този латински език не е бил говорен от една народност, а е бил възприет и говорен от различни народности, влизащи в състава на римската армия. Нещо като английския в САЩ – днес. При това положение, нямаме гаранция, че при ДНК и антропологическите, и каквито и да е други изследвания, няма да се извършат фалшификации, в зависимост от това, кой какви интереси има. Сляпо не трябва да се вярва на никой. Затова като доказателство за произхода на българите, прилагаме българския език – всеки от нас го говори във всеки момент и никой не може да го фалшифицира. Нещо, което се употребява във всеки момент от милиони хора, просто няма как да се фалшифицира. Затова и никой не може да ни подведе, затова и бягат от това, което показва структурата на нашия език и езиковата ситуация, в която се намира.

 Самият факт, че много хилядолетия преди новата ера, когато славяните в индоевропейската прародина се отделят от тракопеласгите и избягват тяхното аналитично влияние, ни насочва към мисълта, че именно тук на Балканите и Северното Причерноморие е една от възможностите да е била индоевропейската прародина. Защото, ако допуснем, че славяните са останали хилядолетия да живеят заедно със тракопеласгите, то езикът на тези славяни, при всички положения, щеше да претърпи аналитично въздействие от тракопеласгийския говор и сега славянските езици нямаше да имат по 6-7 падежа със звателния, а няколко падежа по-малко. Това налага законът, по който се развиват езиците. Това показва, че още при образуването на българския народ, между 15-10–то хилядолетие преди новата ера, славяните се отделят от индоевропейската прародина. Или още от тогава започва раздвижването на индоевропейците в посоките, където днес са техните поселения. А не както някои смятат между 4-то и 1-то хилядолетие преди новата ера. Възможно е тогава също да е имало раздвижване на индоевропейци, но не е било първото. 

1. Какво показват писмените паметници на средновековна Дунавска България
   

 Писмени паметници на средновековна Дунавска България е всичко, което е писано между 9 и 15-16 век от новата ера в земите на Дунавска България, също и извън нея, но от нейни представители и е достигнало до нас. Въпреки че се излиза от средновековието, могат да се включат и писанията до 18-19 век от новата ера. Или това е достатъчно дълъг период и достатъчно голям материал, за да може да послужи като доказателство. Още повече доказателството не виси само за себе си, а се връзва и с другите изтъквани доказателства – на първо място ДНК-то и антропологията. Затова вече се слага край на твърденията, че няма доказателства за нашия произход и веднъж за винаги се установява кои сме ние българите.

 По-горе беше посочено, че езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм. Като аналитичният език влияе върху синтетичния. Как се извършва съответното влияние в основни линии? Синтетичните езици имат падежи и проста глаголна система. Аналитичните езици нямат падежи, но притежават сложна глаголна система, която се изразява с много глаголни времена. Някои, от които са сложни / перфектни /. За да почнат да изпадат падежите, трябва да се натрупат повече глаголни времена. Затова при някои езици се получава наличие на сложна глаголна система, повече от основните глаголни времена, но в същото време има и падежи. В този случай даденият език е развил известна степен на аналитизъм, като процесът още не е завършен, защото не са изпаднали всички или поне повечето падежи. Всичко това се развива изключително бавно в продължение на хилядолетия. Поради тази причина има езици с незавършен аналитизъм като гръцки, румънски, албански, немски, за който беше говорено по-горе и др. За да може един аналитичен език да повлияе върху някоя синтетична реч, е необходимо аналитизмът в езикът, упражняващ влияние, да е достатъчно развит.

Какво се получава на практика тук на Балканите. Имаме език, който е извървял в достатъчна и то не само в достатъчна, а в много голяма степен своя аналитичен път на развитие, за да може да влияе върху другите езици. Това е българският език. Съвременната българска реч има 9 глаголни времена, но ако се сметнат и преизказните стават 18, дори английският с неговите продължителни времена е с по-малко на брой такива - към 13-14. Нашият език няма падежи, само отделни падежни остатъци. Всеки аналитичен език, от индоевропейските, има падежни остатъци. За звателния падеж беше отбелязано, че много езиковеди не го смятат за падеж, тъй като не изразява отношение на едни думи към други думи в изречението. В писмените паметници на средновековна Дунавска България се отбелязват и цели 7 падежа, без звателния 6, които са точно същите като в славянските езици. Но между 12-14 век тези падежи, изведнъж, започват да изпадат и към 15 век до днес аналитичният характер на именната система господства напълно. Никъде го няма този случай, само за 3 века да изпаднат цели 6 падежа, всичките в дадения език. Това е абсолютно невъзможно. Защото, ако езиците си сменяха граматиките толкова бързо, нямаше да има нормално общуване и от тук дали щеше да я има развитата днешна цивилизация. Глаголната система и падежите са едни от най-основните елементи в структурата на езика. И изпадането на всички падежи, изведнъж само за 3 века, би предизвикало катастрофа в речта. В случая се нарушават основни природни закони. Когато се минава от едно състояние към друго, задължително трябва да има преходен период. Иначе при рязка смяна винаги има сътресения. Когато се напечете силно на слънцето, отивате и си взимате хладък душ. Но хладък, а не ледено студен. Веднага се отдръпвате от ледено студената вода, защото няма никакъв преход между силно напеченото ви тяло и ледено студената вода. Затова дори и да се натрупат много глаголни времена, повечето от падежите, а понякога и всички, стоят известен период от време и после започват да изпадат един по един, а не всичките изведнъж. Дори и да има падеж, който да обединява 3 такива, пак не могат да изпаднат с него и останалите други 3 падежа за 300 години, както се опитват да ни представят нешата. За 300 години, дори и един падеж не може да изпадне. Ето гръцкият език. В старогръцкия имаме почти същата сложна глаголна система със 7 глаголни времена като в новогръцкия, където има само 1 глаголно време в повече. Падежите са били 7, без звателния. Отпаднали са само 3 и днес са 4, като има тенденция за изпадане на още един, два. Но не са изпаднали всичките 7 падежа. Като пак ще се повтори, че гърците търпят нашето аналитично влияние близо 5000 години. Същото е положението и с немския, румънския, албанския и др. езици. Никъде не изпадат всички падежи, изведнъж, за 3 века. Турският език, който има аналитично влияние донякъде и е от друго езиково семейство, също не е изпуснал всичките си падежи. Точно това абсолютно противоречие на изпадане на 6 падежа, всички за даден език, отбелязано не къде да е, а в писмените паметници на Дунавска България през средновековието е най-голямото доказателство за голямото разминаване между писменият и говоримият език тогава. Това крещящо противоречие е и най-голямото доказателство за аналитичният, още по онова време, характер на българския език и не само през периода на средновековната дунавска българска държава, а хилядолетия преди това. Защото беше споменато, че гърците идват на Балканите около три хиляди години преди новата ера, със синтетичен език, който и днес не е преминал изцяло към аналитизъм. Това са близо 5000 години. А нашият език е минал към пълен аналитизъм само с остатъци. Вижда се, че са необходими почти пет хилядолетия, за да изпаднат 3 падежа при гърците и то при положение, че гръцкият език има непосредственото въздействие на българския или това е езикът на траките / тракопеласгите /. Който тогава и днес е единственият аналитичен език в района. Няма кой друг език да упражни въздействие върху гръцкия. Как тогава в нашия език само за 3 века изпадат всичките ни 6 падежа, звателният не се брои-беше обяснено защо. Без да имаме въздействие отникъде и т.н. Ясно е, че тези падежи не са съществували в българския език. Защото ако съществуваха, нямаше как нашият език да упражни въздействие върху другите езици около себе си, защото щеше да е синтетичен, а влияние към изменение на основната структура оказва аналитичният език и затова не може да се твърди, че българският език прави някакво изключение в развитието на езиците, въобще.

Ясно е, че писмените паметници на средновековна Дунавска България отразяват насилие над езика ни, което бива отхвърлено. Ясно е, че хилядолетия не само преди средновековието, но и хилядолетия отпреди 3000 години преди новата ера, когато гърците идват на нашия полуостров, българският език, сиреч на тракопеласгите, е бил започнал процес на аналитизъм. Подобно нещо твърди и Кирил Влахов. Има още факти, които силно подчертават невъзможното изпадане на ужким 6-те падежа в езика ни само за 3 века. Това е наличието дори и днес на падежни остатъци в българския език. При местоименията и някои родително-винителни форми на мъжките имена в отделни говори, може и другаде. Също и образуването на още едно глаголно време в езика ни, което е липсвало в старобългарския език, по точно в черковнославянския, наречен старобългарски и повлиян от аналитичния език на преобладаващото българско население, тоест на траките. Това е бъдеще предварително време в миналото. Състои се от бъдеще време в миналото на спомагателния глагол “съм” + миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол :

“Щях да съм ходил”

Или в така наречения старобългарския език е имало 8 глаголни времена, а в съвременния български са 9, но без преизказните.

Справка “Старобългарски език” от Кирил Мирчев – Издателство “Наука и изкуство”, София, ІІ издание, 1985 г. и “Граматика на съвременния български книжовен език” – том 2 – Морфология, Издателство на БАН, София, 1983 г.

Или, ако допуснем, че преди много хиляди години е започнал процесът на аналитизъм в българския език, то излиза че още 100% нещата не са приключили. Излишно е да говорим повече. Точно това ярко противоречие красноречиво говори, че траките не са били почти изчезнали както ни лъжеха. Напротив траките или тракопеласгите са били мнозинство и то не малко. Иначе нямаше да повлияят на така наречения старобългарски да има богата глаголна система и да се налага падежите да изпадат само за 3 века. Точно това противоречие показва единството на българския език в миналото и днес. Което се изразява в единството на неговата структура, единна не за 1-2 хилядолетия, а за много повече.

Това от своя страна доказва, неопровержимо, че траките / тракопеласгите / са българи. Доказва и, че прабългарите са траки / тракопеласги /, завърнали се по родните си места. Защото прабългарите се установяват трайно на Балканите през 7 век от новата ера. А се видя, че влиянието на българския език над другите балкански езици е започнало хиляди години преди новата ера и че трябват хилядолетия, за да се получи основна структурна промяна.

При това положение, ако езикът на прабългарите не е бил аналитичен, то няма как само за няколко века да стане аналитичен, когато от 15 в. се отбелязва почти цялостен аналитизъм в писмените паметници. Още повече прабългарите, винаги и навсякъде, са били заобиколени от синтетични езици. Няма откъде другаде да вземат аналитичния език, освен от Балканите откъдето са тръгнали. По-горе беше говорено за това и беше посочено къде да се търсят доказателствата за тръгването им от нашия район и т.н. Ако прабългарите не бяха траки / тракопеласги /, то траките / тракопеласгите / щяха да проявят ожесточена съпротива против тях, както са правели срещу римляните. Ето още едно доказателство, което се покрива с посоченото от българският език. Вижте какво казва не кой да е, а известният професор Кирил Мирчев, написал “Историческа граматика на българския език”.

- “Вече в началото на 15 в. Различията между езика на богослужебните книги и говоримата българска реч са били толкова големи, че дори един писател като Константин Костенечки смята езика на старата българска книжнина не за български, а за руски”.

Цитатът е от третото издание на “Историческа граматика на българския език”, 1978 г., стр. 62

 Но все пак, благодарение на факта, че българските книжовници не са се приспособили изцяло към наложения за официален чужд език и са отразили богатата глаголна система, като набързо са изхвърлили несвойствените падежи само за 3 века, то можем да кажем, че писмените паметници на средновековната дунавска българска държава отразяват български език в момент на борба срещу извършвано насилие над него. Което достатъчно ясно доказва това, което беше изтъквано по-напред. Можеше ли нашият език да устои на насилието върху себе си и в същото време да влияе върху съседните езици, ако не беше вече в достатъчна степен развил и утвърдил аналитизма. Процес, извършван в продължение на хилядолетия. От тук ясно личи, че ние сме хилядолетия преди другите в тази част на южна Европа.

Знае се, че етруските са населявали днешна Италия – централната и северната ú част, а пеласгите, освен Балканите, са населявали и южните области на Италия. Етруските се смятат за сродни на траките. Може би затова не случайно, днешните италианци говорят език с различна структура от латинския. Езикът на италианците е аналитичен като нашия. Между другото латинският език, който е синтетичен, е претърпял известно влияние от етруския и се забелязват наченки на аналитизъм в латинската реч. Латинският идва и на Балканите, чийто продължител е румънският език. Българският език оказва влияние върху румънския и върху всички балкански езици. Но за това ще говорим след някое и друго изречение.

 Редно е да изтъкнем, че писмените паметници на средновековна Дунавска България ни показаха много истини. В този смисъл те са безценни и са едно от най-силните доказателства за нашия произход, вързани заедно с другите силни доказателства. Няма да ги повтаряме пак. По никакъв начин не може да се говори, че няма достатъчно доказателства за нашия произход или да се преиначават фактите. Езикът най-вярно показва нещата и именно българският език, чрез тези писмени паметници доказва това.

 След като говорихме толкова много за писмените паметници, редно е да изброим някои от тях – “Клоцов сборник, Савина книга, Болонски псалтир, Добрейшово евангелие, Дубровнишка грамота на Иван Асен ІІ, Троянска повест, Влахо-български грамоти, Дамаскините” и т.н. В “Историческа граматика на българския език” от Кирил Мирчев се дават и съответните примери. Ето какво пише проф. Мирчев:

“В среднобългарския период включваме 12, 13 и 14 век. Това е времето, когато се руши старата система на езика и българският език започва да губи най-типичното качество на своя граматичен строеж – синтетизма в областта на имената .........

 Новобългарски период. Това е периодът от 15 век до днес, в който аналитичният характер на именната система господства напълно”.

 “Историческа граматика на българския език” – ІІІ издание, 1978 г., стр. 10 и 11

 Виждате само за три века 12, 13 и 14 в. се руши цялата система на езика. Абсолютно противоречие, за което беше писано по-горе. И точно това противоречие доказва, че траките / тракопеласгите / не са изчезнали, а ние съвременните българи сме техни наследници. Някой ще попита нима самият Кирил Мирчев, който е известен специалист и е боравил със самите паметници, не е забелязал абсолютното противоречие. Сигурно го е забелязал, но още от Освобождението ни от турско робство, официалната наука, по конюнктурни причини, се стреми да изхвърли траките от народностния ни състав. Дори и днес не им отдава необходимото значение. При това положение известният професор е щял да загуби кариерата си. Затова се забелязват противоречия в обяснението, което се опитва да даде Кирил Мирчев в главата “Причини за разпадане на падежните форми в българския език” – стр. 292 от третото издание на “Историческа граматика на българския език”, София, Наука и изкуство, 1978 г.

Ето твърдение, което впоследствие отрича. И така самият той изпада в противоречие :

“С голяма популярност се ползваше доскоро теорията за фонетичните изравнявания, които се взимаха за единствената причина, пораждаща склонност към аналитизъм. Според тая теория особеното развитие на гласните в българския език или, по-точно казано, фонетичните сближения на редица гласни, които са се намирали в падежните окончания е допринесло за избледняване на флексията, за заличаване на границите между отделните падежи и за възникване на обща форма .............Все пак фонетичните изравнявания в окончанията не могат да се взимат за единствена причина при обясняване на загубата на флексията в българския език. Не са редки случаите в съвременните славянски езици, където се е стигнало чрез естествен звуков развой или чрез морфологична аналогия до големи изравнявания в падежните окончания поне до такава степен, до каквато са могли да се проявяват те и в областта на българската флексия. Въпреки това славянските езици пазят напълно здраво своята синтетична система.”

 И въпросното отричане - стр. 294 :

“Началото на процеса към аналитичен строеж следователно трябва да се постави след ІХ век, когато българският език, поради действието на своите вътрешни закони, започва да променя звуковата си система. С течение на времето тия промени са довели до чувствителна омонимия във формите на някои склонения.”

Първо посочва, че чрез изменение на звуковата система не може да се стигне до аналитизъм, а малко по-надолу твърди точно обратното. Има и още очебийни противоречия в неговите изказвания. Продължаваме на същата 294 стр. :

“Без влияние на средата обаче, тоя процес би спрял дотук. Влиянието на средата при дадените условия в българския език поражда закона за развой към пълен аналитизъм в областта на имената.”

Това е най-голямото противоречие, в което сам изпада Кирил Мирчев. Пак ще се повтори, че езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм. Като влияние оказва аналитичният език върху синтетичния, а не обратното. Как тогава българският език е възприел влиянието на синтетичните балкански езици, които и днес не са преминали към пълен аналитизъм, а той българският език е минал към цялостен аналитизъм, с много малки изключения? Ясно е, че българският език е упражнил влияние върху всички балкански езици. Това ще бъде разгледано в следващата глава. И понеже влиянието на българския език е очевидно, господин Мирчев не може да не напише следното на стр. 293 :

“Обективни факти, които се наблюдават в българския и румънския език, ни свидетелстват всъщност, че при формирането на румънския език силно влияние е било упражнявано от българският език, а не обратно.”

Ето още няколко изречения на професор Мирчев от въпросната глава, с които той на практика посочва, че езикът на траките или древнобългарският език е бил в по-голямата си степен аналитичен. Стр. 293 :

“От друга страна , дълго време преди идването на славяните на Балканския полуостров, огромната част от старото тракийско и илирийско население е била романизувана или елинизувана.”

Стр. 294 :

“Още при идването си на Балканския полуостров българските славяни заварват тук романизувано и елинизувано население, което е познавало в своята граматична система малък брой падежни форми.”

Всички останали изказвания на Кирил Мирчев, които са в противовес на явните факти, след това, което посочихме, просто отпадат. Но каквото и да се прави езикът, най-вече неговата структура /граматика / си стои здраво, в продължение на хилядолетия, и се говори от милиони носители във всеки момент. Затова истината не може да се скрие и поради тази причина езикът най-вярно показва нещата, за което беше писано по-горе. Не случайно ДНК изследванията и антропологическите проучвания също подчертават в голяма степен между 50-70% тракопеласгийския характер на българите.

 На практика, писмените паметници на средновековна Дунавска България се оказват най-важният момент от изясняването на нашия произход, защото те са единственият / поне за сега / в значителна степен изследван и обхващащ голям период от време етап от многохилядолетната българска история. И въз основа на тях е направена граматика на старобългарския език както и историческа граматика на българския език. От които трудове се вижда, че българският език не е славянски и че българите са наследници на траките / тракопеласгите /. Беше обяснено, поради каква причина се дава друго обяснение на очебийните факти. Но понеже когато фактите говорят и боговете мълчат, тези които са се опитват да преиначат фактите изпадат в явно противоречие със самите себе си. Беше даден достатъчно ярък пример.

Писмените паметници на средновековна Дунавска България още повече засилват връзката между ДНК, антропология, структура на език и т.н. От тези паметници, помагащи да се види развитието на българския език, личи и явното влияние на българския език над другите езици около него. От тези паметници личи, че когато в някой език се посочва, че падежите му изпадат за по-малко от 1000 години, има голямо противоречие между писмена и говорима реч. И че в случая има изхвърляне на несвойствените падежи от говоримата реч. Но някои се опитват да спекулират с писмените паметници, като премълчават явни очебийни факти. Те се опитват да обяснят нещата с някакви вътрешни противоречия , но опитите им са безуспешни, защото имаме закон, по който се развиват езиците и езикова ситуация. От които ясно личи измамата. Защото там където се посочва, че аналитизмът се е развил, едва ли не, за по-малко от 1000 години, имаме влияние на съответния език, в който е посочено това нещо, над синтетичните езици около него към аналтизъм и то от хилядолетия или пък същият език търпи влиянието на аналитичния до него, което се вижда, че също трае хилядолетия. Примерът с българския език е достатъчно показателен. Просто при развитието към аналитизъм, няма как един език да стане аналитичен за по-малко от хиляда години. Необходими са му не едно, а няколко хилядолетия. Номерът с писмените паметници не минава. И те ясно показват, че да се обявява църковнославянският език за български и от тук, че българите са славяни и българският народ се е образувал през 9-10 век е неуспешно дело.

VІ. Показателната балканска езикова ситуация – влиянието на българския над другите балкански езици

 Тази ситуация е много показателна, защото на малко пространство има струпани 8 езика, като един – турският е от друго езиково семейство. Няма да разглеждаме малките влияния, които си оказват езиците един на друг. А ще разгледаме основното влияние, което оказва българският език върху езиците около себе си. Защото, чрез това свое влияние, българският език тласка балканските езици към основна промяна на граматическата им система. Или преминаването им към аналитизъм. Именно затова се обръща внимание на глаголната система и падежите, като ще припомним отново, че колкото повече глаголни времена има и глаголната система е по-развита, толкова аналитизмът е по-развит. Ще припомним, че има и преходен период, когато има натрупани не малко глаголни времена, но падежите още не са почнали да изпадат. Затова и изпадането на падежите след преходния период е един от основните показатели за развитието на аналитизма. Ето съответните езици :

1. – български
2. – сръбски
3. – албански
4. – гръцки
5. – румънски – от чиста географска гледна точка държавата Румъния не се намира на Балканския полуостров, защото само пространството на юг от Дунав се смята за Балкански полуостров. Но културно и исторически Румъния е свързана с Балканите, плюс това има много румънски общности, разселени из полуострова.
6. – турски
7. – словенски – приблизително половината от територията на Словения е на Балканския полуостров. Най-северозападното ъгълче на полуострова. Поради тази причина, българският език няма много вземане даване със словенския. Но сме длъжни да го отбележим.
8. – италиански – това е град Триест и неговата най-близка околност. Пак най-северозападното ъгълче на полуострова. Донякъде италианския, все още, може би се употребява и в Далмация, която е владение на Хърватия. И с италианския българският език няма съвсем преки контакти, но сме длъжни и него да отбележим.

 Нас ни интересуват езиците, с които българският е в най-големи контакти. Това са сръбски, гръцки, румънски, албански, турски или общо 5 езика. Ще се обърне внимание и на влашки и каракачански. Но при тях случаят е по-различен. Именно ситуацията с изброените по-горе 5 езика, най-ясно показва влиянието на българския език над другите и категорично още повече изтъква тракопеласгийския произход на българите. Напомняме отново, че езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм. Като аналитичният език влияе върху синтетичния. Най-важното, този процес трае хилядолетия, а не броени векове.

От изброените по-горе 5 езика, с които българският има по-големи контакти, само нашият език е преминал изцяло към аналитизъм с падежни остатъци. Това означава, че той е езикът, който влияе върху останалите. Другите езици все още не са преминали. Някои са по-близко, други по-далече. В зависимост от това кой колко глаголни времена е натрупал и колко падежа е изпуснал под влиянието на българския език. Колкото по-продължителен е периодът на влияние на българския език, толкова повече стъпки към аналитизъм има в езикът, търпящ въздействието на българската реч. Затова по-надолу просто се отбелязват глаголните времена и падежите в съответните езици, от което личи и кой какво влияние е понесъл от българския говор.

 В основни линии се знае, кой кога е дошъл на Балканите. Далеч преди другите на полуострова са траките /тракопеласгите / - българите. Гърците - Микена е тяхното начало тук, означава, че са около 3000 години преди новата ера на полуострова. Траките / тракопеласгите /, тоест българите, приблизително, 10000 години преди тях, за да могат да развият необходимия аналитизъм в езика си, с който да влияят върху другите езици. Но основен факт тук е обстоятелството, че около 6000 години преди новата ера, времето на Потопа, от Балканите тръгват българи / прабългарите/, които след хилядолетия се връщат със същия език / в структурно отношение /, не срещайки никъде по пътя си език, който да може да им повлияе структурно. Или тези 10000 години, преди гърците, се получават като към приблизително 6000-те години преди новата ера-времето на Потопа се прибавят още около 4000 години за развиване на достатъчен аналитизъм. Беше писано. Румънците – с идването на римските легиони, самото начало на новата ера, албанците – може би малко след тях, сърбите – 5-6 век от новата ера, турците – 14 век от новата ера.

Интересно е, че развитието на езиците съвпада с тази периодизация. Например българите имат 9 глаголни времена днес, но с преизказните 18 и никакви падежи – звателният не се брои. Най-близко до тях са гърците – 8 глаголни времена, 4 падежа / без звателния / в говора “катаревуса”, като един падеж – дателния се използва малко. В говора “Димотики”- 3 падежа / без звателния /, като един падеж – родителния има тенденция към ограничаване. В старогръцкия, за него се съди от първите писмени паметници на гръцкия език или от преди около 3000 години, е имал почти същите глаголни времена и 8 падежа със звателния, без него падежите са 7, отпаднали са 3 падежа.

В момента в съвременния гръцки има тенденция да отпаднат още 2, но все още не са изчезнали изцяло. Или за около 5 хилядолетия изпадат 3 падежа, защото гръцкият търпи влиянието на българския от близо 5 хиляди години. Това показва, че средно за изпадането на един падеж в гръцкия отиват по 1600-1700 години. Най-важното, това не са всичките в дадения език. Което ясно показва, че 6 падежа / всичките, без звателния, който не се брои / в българския език през 12-14 в. от новата ера не могат да изпаднат само за 3 века. И ситуацията не е изключение както някои ще се опитат да кажат. Беше обяснено защо. Защото, ако българският език имаше 6-7 падежа до 12 в. от новата ера, то той не би могъл да тласне езиците около себе си към аналитизъм. А всички езици около него показват развитие към аналитизъм. Естествено е гръцкият език да бъде най-близко до минаване към пълен аналитизъм, защото най-дълго е под влиянието на българския език.

 Румънският език. В самото начало на новата ера римляните завладяват Балканите, а през 105 г. от новата ера нахлуват и на север от Дунав в Дакия. Тук ще дадем сравнителна граматическа таблица между румънски, влашки и латински език, за да се види, че са почти с еднакви граматики и от таблицата най-ясно ще си проличи къде точно е влиянието на българския.

Румънски език :

Падежи –                      Глаголни времена

1. Именителен             1. Сегашно време
2. Родителен               2. Минало несвършено време-imperfect
3. Дателен                3. Минало неопределено време-perfect
4. Винителен             4. Просто минало време-aorist
5. Звателен               5. Минало предварително време
6. Бъдеще време
7. Бъдеще предварително време

Влашки:

Падежи –                    Глаголни времена

                                1.Сегашно време
                                2.Минало несвършено време-imperfect
1. Именителен             3. Просто минало време-aorist
2. Родителен             4. Минало неопределено време-perfect
3. Дателен               5. Минало предварително време
4. Винителен             6. Бъдеще време
5. Звателен              7. Бъдеще предварително време

Латински език :

Падежи –                    Глаголни времена

                                 1.Сегашно време
                                 2.Минало несвършено време

1. Именителен           3. Просто минало време-aorist
2. Родителен               4. Минало предварително време
3. Дателен                  5. Бъдеще време
4. Винителен               6. Бъдеще предварително време
5. Звателен
6. Аблативен

Окончанията в посочените категории за посочените езици са сходни.

Виждате, че влашкият е диалект на румънския, освен граматиката има и преобладаващо сходна лексика с румънския език. Или власите са румънци. Нищожна е вероятността да са друг народ, който изцяло е приел румънския език. Защото се забелязва, че влашки и румънски имат едно и също развитие от латинския език. Няма и данни за идването на власите от другаде. Разбира се трябва да се направят ДНК и антропологически изследвания на власи и румънци, както е направено при нас българите. Но от направените сравнения на езиците, може да се каже, че румънците са наследници на римските легиони и са дошли на Балканите в самото начало на новата ера. Хората, съставляващи тези легиони, са говорили някаква разновидност на латинския език и са били от различни народности.

Коя народност е била мнозинство може да се разбере, ако има запазени регистри на римските войски, изпращани в Дакия. Както и от ДНК и антропологически изследвания и каквито и да е други. Но лошото в случая е, както посочихме по-горе, че няма как тези изследвания да се засекат с дадена реч, защото римските легиони в Дакия донасят със себе си и налагат латинския език, но той не е езикът, в случая, на даден народ, а на много такива, защото съставът на римската войска е разнороден. При това положение могат да се правят фалшификации, в зависимост от това, кой какъв интерес има. По-горе споменахме, че от таблицата се вижда, че румънският и влашкият имат едно и също развитие от латинския език. Но от таблицата също се забелязва, че имат силно влияние и от българския език. Това е наличието на сложното минало перфектно време – минало неопределено време, което липсва в латинския език. Именно, основно, то показва тласъкът към аналитизъм, който българският език е дал на румънския.

От таблицата се вижда как латинският език, също, е навлязъл в някаква степен към аналитизъм, въпреки преобладаващо синтетичния си характер. Наличието на сложните глаголни времена – отдавна минало / минало предварително време / и бъдеще предварително са съответните показатели. Тук влияние е оказал етруският език, сходен на тракийския, както и пеласгийският, защото пеласгите също са населявали Апенините, като етруските. Или в още по-далечното минало имаме косвено влияние на българския над румънския, чрез техните езици основи. Тракопеласгийският или първоосновата на българския е оказал влияние над всички езици, с които е имал досег.

Въобще българският език се движи в едно синтетично море. Нито тук на Балканите, нито извън Балканите по пътя си в Азия, този български народ не среща аналитичен език, който да му окаже влияние. И естествено българският език, по закона за развитието на езиците, тласка всички езици, с които си има работа за по-дълго време, към аналитизъм.

 Албанският език

Той има 5 падежа. Именителен, Родителен, Дателен, Винителен и Аблативен падеж, който включва в себе си няколко падежа. Глаголните времена са 8, като едно – отдавна минало свършено време се употребява рядко и се заменя с минало предварително време. Подобно е положението със сръбския език. Горе долу толкова глаголни времена, но твърдо 7 падежа със звателния – точно същите както са и в другите славянски езици. Сърбите са на Балканите от 5 век от новата ера. Би следвало и албанците, поради сходството в развитието на езиците им, вследствие на упражнявания аналитизъм от страна на българския, да са и те горе долу от тогава на полуострова. Ще ги сложим малко по-рано, защото все пак падежите при тях са по-малко. Не можем да ги причислим към илирите, поради обстоятелството, че илирите са старо местно балканско население, сходно на траките и поради тази причина езикът на албанците трябваше да е аналитичен като нашия.

С една дума родината на албанците трябва да се търси извън Балканския полуостров и някъде около 3 век от новата ера да се предполага, че са дошли. Но възможно е да са дошли и с донякъде аналитично развитие. Това прави много трудно определяне на времето им на идване. Не можем да се хванем за някои сродни на техния езици, защото не познаваме такива. Докато при сърбите положението е друго.

Сръбският език

Сръбският език е единственият славянски език с толкова голямо аналитично влияние, благодарение на българския. Всички славянски езици са с по 3-4 глаголни времена. Само сръбският е със 7, като при имперфекта има единствено отделни форми с модална употреба. Падежите са 7 /плюс звателния /. В общи линии същите като при другите славянски езици. Сърбите са от 5 век от новата ера на Балканите и за 1500 години са натрупали само глаголни времена / изключваме други по-дребни влияния / под въздействието на българския. Падежите още не са почнали да изпадат. А така наречените славяни от българската група, отдавна са претопени от тракопеласгите / българите /. Положението със сръбския език много ясно показва обстоятелството, че славяните не са траки /тракопеласги /. Или че славяните са се отделили толкова от отдавна от траките, че в последните хилядолетия, когато един славянски народ – сръбският отново влиза в контакт с тях, 1500 години не стигат на тези славяни да придобият аналитичен характер на езика си под въздействието на българската реч.

Тук трябва да се отбележи, че никак не е изключено, ако се направят по-щателни изследвания, да се окаже, че много думи, които се смятат за славянски да се окажат с тракопеласгийски / български / корен. Това обяснява голямото славянизиране на българската лексика. Може би за много от думите се е променяла само някоя и друга буква. Все пак коренът е един – индоевропейски.

Например :

Тракопеласгийски /български/       Славянски

зайкус                                    заяц / заяк, заек /

орол                                     орел

елейн                                     олень / елен /

пана                                     пена / пяна /

струа                                     струя

горд                                     город /град /

дин – и сега имаме диалектна дума “дин” день / ден /

берг                                     берег /брег, бряг /

бисдина                                  бездна

друв                                      дерево / дърво /

дам                                     дом

земла                                     земля / земя /

пале                                      поле

Не се учудвайте. В съвременния български има запазени термини от коневъдството още от времето на санскритския език.

Ведически санскрит Съвременен български

грива                                       грива

пашча, апачина                            опашка

крода                                     гръд

света                                     светъл кон

кранта                                      кранта

Справка “Спароток” от blog.bg (http://sparotok.blog.bg). Той дава подробна библиография и може да ви насочи към много източници.

Но тази близост в лексиката и общия корен не трябва да ви заблуждават. Голямото количество сходни думи между български и славянски, повече отколкото при другите индоевропейски народи, се дължи на възприемането на славянския за официален в Дунавска България през 9 век, това че е имало наложен за официален даден език, личи от голямото противоречие между писмената и говоримата реч, доказано чрез изхвърлянето на несвойствените падежи в писмените паметници.

През Възраждането навлиза изключително много славянска лексика. В училищата, през този период, се е използвал за много случаи черковнославянския език. Голямо количество богослужебна литература е идвала от Русия и т.н. Също смело може да се предположи, че в индоевропейската прародина пеласги, траки и така наречените славяни са били в по-голям контакт помежду си, отколкото с другите индоевропейци. Но коренно различната структура на славянските езици, както ДНК-то и антропологията, ясно показват, че много от отдавна, още в индоевропейската прародина, преди да започнат да възприемат аналитичното влияние на тракопеласгийския / българския / език, славяните се отделят и се обособяват като отделен народ.

И сръбският език, като славянски, влизайки отново в досег с българския през 5 век от новата ера, започва да има вече аналитично влияние. Необходимо е да се поясни, че когато произходът е обяснен, чрез формулата – структура на език, ДНК и антропология, думите намират своето истинско място. Защото те отразяват културните връзки и помагат да се определи движението на народите. Като се откъртват различните лексикални пластове, може да се стигне до първия и да се помогне за откриването на истинския произход. Но само след като се премине през гореспоменатата формула. Иначе се създава възможност за много спекулации и обърквания. Не случайно “Спароток” от blog.bg разкрива отделните лексикални слоеве и подчертава истинския български характер на много думи. Защото при нас българите имаме покритие на нещата, които са трайни за хилядолетия, няма да ги повтаряме пак. От тук се връзват и археологическите разкопки, древните хроники, думите, за които беше говорено и т.н.

Турският език

Той е от друго езиково семейство. Но законът за развитието към аналитизъм, в основни линии, е един и същ, независимо към кое семейство е даденият език. Натрупване на глаголни времена и изпадане на падежи. Турците идват на Балканите, по-осезаемо, през 14 век от новата ера. Или последни / за сега /. Поради тази причина аналитичното влияние на българския над турския е най-малко. Освен това, има вероятност турският да е дошъл, донякъде, с развит аналитизъм. Може би от страна на персийския. Съвременният турски език има 6 падежа – именителен, родителен, дателен, винителен, местен, изходен и 6 глаголни времена. Именно тези времена, повече от обикновените и наличието на сложните конструкции, говори за развит в известна степен аналитизъм. Само шестте века контакт с българския език не са напълно достатъчни.

Накрая ще кажем нещо и за каракачанския език. Много от отдавна някои учени смятат власите за романизирани траки, а каракачаните за елинизирани такива. Но от написаното по-горе се разбра, че власите са чисти румънци. Остава открит въпросът – Кои са каракачаните? Аз не съм виждал граматика на каракачанския език. Единственото, което направих, се обадих по телефона, даден в интернет, на тяхната организация в Сливен. Поинтересувах се дали лицето, с което говоря притежава езиковедски познания. Беше мъж и го попитах дали има падежи в езика на каракачаните. Господинът твърдо ми отговори, че няма падежи и че та са чисти гърци, и затвори телефона. Но, ако няма падежи, това означава, че езикът им е със същата конструкция като българския, а не като гръцкия, който макар и малко, все още има падежи. Плюс това в интернет е писано за изследването на известния гръцки антрополог Арис Пулянос, който твърди, че каракачаните са много стари жители на Балканския полуостров и са може би едни от най-древните европейци. Такива стари обитатели на нашия район са тракопеласгите / българите /. Неща, които навеждат на мисълта, че каракачаните може да се окажат българи, които са възприели голяма количество гръцка лексика. Нали ги смятат за елинизирани траки, а траките, заедно с пеласгите, са българи. Този, който знае повече за каракачаните и може да даде доказателства, нека ме поправи. Важното е да се знае истината.

Видяхте, че балканската езикова ситуация е много показателна и ясно посочва развитието на езиците към аналитизъм. Откъдето, неопровержимо, личи влиянието на българския език и още по-убедително изпъква неговия, с много малко изключения, цялостен аналитизъм. Което най-вярно разкрива тракопеласгийския произход на българите. Езиковата ситуация в района помага да се разкрие произхода и на други народи. Но най-важното, видяхте, че никой от балканските езици не си губи всичките падежи за 3 века. Даже минават цели хилядолетия за изпадането само на 2-3 падежа. Или никой не може да отрече противоречието в писмените паметници на средновековна Дунавска България, за което се говорú по-горе. Вече никой не може да отрече истината, че българите са тракопеласги или наследници на древното балканско население и древното такова отвъд Дунав. Просто това е факт, пред който и боговете мълчат.

VІІ. Някои доказателства за тракийския / тракопеласгийския / произход на българите

 Пак да напомним, че под тракийски /тракопеласгийски/ се разбира древното балканско население, както и древното такова отвъд Дунав. Независимо дали са пеласги, траки или както и да са наречени. През 2009 г. списание “Ави-Тохол” в книжка 31, стр. 19 пуска следната статия от Димитър Ил. Димитров – “Славянският мит от демографска гледна точка”. Посочват се регистрите на Византия-Източната Римска империя, където през 4 век от новата ера се отбелязват на Балканите 5 милиона траки – естествено като романизовано население. Към началото на 7 век от новата ера – 4 млн. и 200 хил. Като славяните са само 400-500 хил. в най-добрия случай. Цифрите за траките са изключително големи за онова време, дори и днес си остават високи. Прави се сериозен анализ на посочените числа, като се разглеждат демографски изследвания, различни стопански, климатични, исторически и др. фактори. И се доказва достоверността на посоченият брой. Дори авторът на статията се опитва, теоретически, да намали броя на траките, допускайки какви ли не предположения и пак техният брой остава в най-лошия случай към 2 милиона – близо четири пъти повече от този на славяните. Но каквото и да се прави, многобройността на траките-тяхното явно количествено преобладаване в голяма степен, не може да се скрие, защото този факт е посочен и от българският език. Подробно разяснихме как. Не случайно излизат и нови ДНК изследвания за българите, където процентът на траките е още по-висок. Ето едно такова изследване :

https://www.eurochicago.com/2010/11/parvi-ofitsialni-rezultati-za-genotipa-na-balgarite/ - 67% траки

В някои ДНК изследвания дори се посочва миграцията на траките / българите / на изток в Азия и връщането им обратно на Балканите. Ето съответният пример :

“imperio.forumotion.com - История, археология - Ех тези наши учени “

И не случайно, освен посочените, има и ще излизат все нови и нови доказателства за тракопеласгийския произход на българите. Защото най-големият информационен код – човешката реч, в нашия случай българският език, показва този факт.

VІІІ. В търсене на нашите роднини

 Първо трябва дебело да се подчертае, че всички хора на земята, независимо от коя раса, са братя. Защото както беше писано по-горе, ние сме поставени на нашата планета заедно и със задружни усилия, благодарение на заложения в нас интелект, изразяван във всеки миг от човешката реч, сме достигнали и достигаме до съвременните високи, възможно и по-високи, върхове на цивилизацията. Отделен е въпросът, че заради властването на материалното над духовното, извършваме пагубни действия.

 Но не е лошо да се знае с кой ние българите имаме по-голяма близост. Поради обстоятелството, че в далечното минало сме обходили много свят в създаване на държавни обединения, то с редица народи може да открием родствени връзки. Освен това тракопеласгите / българите / са обитавали обширна територия и много от тях са останали, въпреки настаняването на други народи на тяхното място. Затова, ако се направят необходимите изследвания, най-вече ДНК, ще се установи може би не малък процент наши роднини. Ето още веднъж тази обширна територия. Цяла днешна България, цяла днешна Румъния, Източна Унгария, Северното Причерноморие, целите Балкани без най-северозападните краища, Северозападна Мала Азия, част от средните и южни Апенини – днешна Италия. Или сред днешните румънци, унгарци, гърци, албанци, сърби – защото те първоначално са заемали днешните Босна и Херцеговина, но после се разширяват далеч на изток в наши земи, украинци – те владеят днес Северното Причерноморие, също и руснаци, защото стъпват върху Волжка България, не на последно място италианци и турци, имаме сънародници с наша кръв. Това ясно личи от най-новата история. След Освобождението ни от турско робство в останалите извън пределите на българската държава български земи и днес има хора говорещи български език.

След векове е възможно да нямаме вече такива представители, но кръвта им, изразена в изследванията на ДНК, ще е същата. Тя ще се запази за хилядолетия, въпреки че самите носители, отдавна ще са асимилирани, но само духовно. Подобно нещо е ставало в изминатите хилядолетия с българите, които са били завладявани. Затова освен на посочената обширна територия, която са населявали тракопеласгите / българите /, наши роднини ще открием и много навътре на изток в Азия. Местата, на които са отишли в далечното минало българите. Но най-вече там където са се установили по-задълго и на по-големи групи. Като тръгнем към Памир и обратно се върнем към днешна България, сигурно и другаде около този маршрут.

В Африка също е възможно да открием родственици. Може би в Северен Египет коптите и в Северен Алжир кабилите. Този континент не е много далеч от Балканите. Димитър Нанкинов в своя труд “Древнобългарски имена на птиците” подробно описва пътя на българите и посочва държавите, които създават. Той дори говори за Египетска България, уповавайки се на твърденията на Аристотел, според който тракийският цар Тир акустира на делтата на река Нил - 3500 години преди новата ера и неговият син Египт основава Египет – държавата, която носи неговото име. Професор Нанкинов дава изключително богата библиография в своя труд, която можете да проучите и да намерите повече подробности за движението на българите на изток в Азия, връщането им в Европа, дори и за мигрирането им в Северна Африка.

Ще споменем, че родството ни специално с известна част от италианците, личи от няколко места. Първо почти цяла днешна Италия в древността е била населявана от етруските – сродни на траките и от пеласгите. Това личи от структурата на италианския език днес, беше говорено. После през средновековието имаме ново настаняване на българи. През 7 век от новата ера идват алцековите прабългари, а по-късно и нашите богомили. Затова в съвременна Италия не са малко имената, свързани с България. Всред унгарците също ще открием известен процент родственици. Не толкова по славянска линия, видя се, че тя е малка. А по българска - най-вече. Основателят на унгарската държава Арпад е близък роднина на Аспарух и двамата са от рода Дуло. В унгарските земи е имало и не малко българи, дошли било с Атила, било с Аварския хаганат.

Съвременните унгарци са голям конгломерат от народи. Маджарите идват от Азия-Сибир и са сродни на мансите и хантите, които са смес между монголоидната и европеидната раса. Днес такива унгарци има изключително малко, но те се смятат за истинските представители. Подобно е положението и със съвременните турци. Те също са изключително голяма смес от народности. Истинските турци, като всички останали тюрки, са смес от монголоидната и европеидната раса. Каквито са представителите на казахите, узбеките, тюркмените и т.н. Но такива в Турция са съвсем малко. Всред това голямо множество от народи в турската държава / става въпрос за кръвта им, а не за съзнанието им / имат известно място и българите. Ясно е, че не се имат предвид само помаците, останали в Одринско след Освобождението ни от турско робство.

С руснаците имаме близост от факта, че много волжки българи са се влели в руската народност. По-горе беше споменато, че за Тургенев, Достоевски и др. се смята, че имат български корен. С волжките българи сме си направо един народ, както сме с македонските българи. Но при волжките българи трябва да се направи специално изследване – ДНК, антропология и др. Да се провери дали има население със структура на езика като нашия или са възприели изцяло тюркския език. За да се види кои са истинските представители на волжките българи. Сигурно такива изследвания трябва да се направят и за предполагаемите наши сънародници в Памир и въобще навсякъде където е необходимо.

За сърбите трябва да се поясни, че всред тях имаме много роднини. Не заради някаква славянска връзка, а поради факта, че те сърбите са завзели изключително много наша земя. Далеч не са само западните покрайнини – Босилеградско и Царибродско, а цялото пространство между Белград, нашата граница и Албания. Включва се и Косово. Където са живели българи не само в античността, но и през по-голямата част от средновековието, дори и до 18-19 век. И днес в това пространство има изключително много хора, които носят българска кръв-нищо, че съзнанието им не е българско. Да не говорим за Македония, там коментарът е излишен.

Пак ще припомним, че тракопеласгите /българите / са заемали пространството на почти целия Балкански полуостров – без най-северозападните краища, цяла Румъния и т.н. – няма да повтаряме. Затова всред днешните гърци, албанци, румънци също имаме много родственици. Беше споменато по-горе. Тук ще отбележим един изключително голям труд от 848 страници за нашите роднини в Румъния на професор Тодор Балкански от института за български език при БАН – “Българите и българското от другата страна на Дунав”- 2010 г. Може би няма друго толкова подробно изследване за българите извън днешна Дунавска България. Дано да се появяват все повече подобни материали.

Поради отбелязаните 17 % келтска кръв у нас при ДНК изследванията, би трябвало да имаме близост и с шотландци, ирландци, французи, испанци, португалци, донякъде с англичани и др. Въобще където келтите са имали пръст. Известен брой и тракопеласгийски войници на римската империя са се установявали в келтските земи. А възможни са и миграции на тракопеласгите в тази посока не само по военна линия на Римската империя. Справка - “Спароток” от blog.bg. Повече ДНК изследвания са правени само за нас дунавските българи. Вижда се, че ДНК изследвания и др. трябва да се направят за всички места, където са ходили българите. За да се установят със сигурност нашите роднини и да се помогне да се установи истинската същност и на другите народи.

 Но тези ДНК изследвания трябва да бъдат съгласувани със структурата на езика, антропологическите черти от тук и с лексиката,археологическите разкопки, фолклора и т.н. Както това е направено при нас дунавските българи до някаква степен. За да няма спекулации, лъжи и обърквания. Не случайно формулата – структура на език, ДНК изследвания, антропологически проучвания и от тук връзване на всичко останало – се повтори толкова много.

 ІХ. Трудът на Ана Кочева-Лефеджиева „За народната основа на старобългарския език”

Ана Кочева-Лефеджиева е родена през 1965 г. и е доцент в института за български език при БАН. Тя е дъщеря на диалектолога Иван Кочев и е продължител на неговото дело. Нейният труд „За народната основа на старобългарския език” е изключително ценен, въпреки че е с погрешно заключение. Всяко изследване на диалектите е безкрайно ценно, защото те са основата на даден език. Книжовният език ги обединява, но ако искаме най-подробно да изследваме езика, трябва да разучим диалектите. Някои казват, че книжовният език е един друг свят, сравнен с диалектите. Но в случая спекулират, защото не се доизказват. В Западна Европа латинският се е използвал за книжовен чак до късното Средновековие. Като под късно Средновековие някои смятат времето до 17-18 век. При това положение той е друг свят в сравнение с народните говори на западните народи. Българският книжовен език е създаден въз основа на народните говори и въобще не е отделен свят . В „Граматика на съвременния български книжовен език” - 3 тома , 1982-1983 г. , всичо е обяснено много добре. Това се казва, за да няма спекулации и да има опити да се изкара българският народен говор синтетичен, тоест различен от аналитичният книжовен език. Самата Ана Кочева-Лефеджиева казва, че българският народен говор е аналитичен, въпреки редицата падежни остатъци. Тя не представя факти, от които се вижда, че аналитичният език влияе върху развитието към аналитизъм над даден синтетичен език. Както това нещо беше подробно направено по-нагоре. Авторката дава само някои изказвания на известни личности, които защитават тезата за вътрешните противоречия в даден език, като причина за прехода към аналитизъм. Но тя е принудена, от фактите, да отбележи, че тази теза не може да обясни нещата. И представя своя теза , като отбелязва, че преходът към аналитизъм е изключително сложен процес и е мнгопричинен, и действат причини от вътрешноструктурен характер, но и така наречени външни – думата външни е сложила в кавички. И тези вътрешноструктурни, и сложени в кавички външни причини минават през – цитирам я : „призмата на цялостния казуален комплекс и действат като вътрешни.” Ще дадем изказванията, които тя представя, нейните коментари, тезата която изказва и тогава ще направим коментар.

Ето изказването на Герджиков - стр. 38 :

„Развоят към аналитизма има вътрешносистемен характер и се състои в особеностите на самия флективен строеж на индоевропейските езици.”

Авторката коментира – с. 40 :

„Концепцията на Герджиков е стройна, логична и има по-общ теоретичен характер – отнася се до голяма част от индоевропейските езици, в това число и до българския. Тя обаче не е в състояние да обясни защо останалите славянски езици, които са от типа на старобългарския (флективен), поради абсолютно същите съображения, отнасящи се до старобългарския език, не са поели пътя към аналитизма, а твърдо са запазили синтетизма до днес”.

Коментира Ив. Дуриданов – стр. 41 :

„С поставянето на акцент върху вътрешните причини Ив. Дуриданов 1956 издигна идеята, която се превърна в христоматийна постановка, че причините за прехода се дължат именно на преодоляването на вътрешните противоречия в самата старобългарска падежна система”.

Стр. 43 – „Не би могло да се каже, че тези противоречия, колкото и да са очевидни и на пръв поглед убедителни, не съществуват и в другите славянски езици, които въпреки това продължават да пазят склонението и не подават никакъв знак за преход към аналитизъм. На този въпрос убедителен отговор отсъства и в изследването на Ив. Дуриданов.”

Ето тезата, която Ана Кочева-Лефеджиева предлага – стр. 40 :

„Като се акцентира върху постигнатото от автора /има се предвид Герджиков/, може би по-правилно е да се приеме, че изключително сложният процес на преход от един граматичен строй към друг е многопричинен и в различните периоди от действието му на преден план излизат причини от различен характер : не само вътрешноструктурни, но и т. нар. „външни”, които се „пречупват” през призмата на цялостния казуален комплекс и действат като вътрешни”.

Задава се въпроса – без влиянието на външният фактор, би ли вътрешният се задействал? И външните причини, въпреки че действат като вътрешни, все пак са дошли от вън. Или без външно влияние не може. Не случайно съществува закон, по който се развиват езиците. От синтетизъм към аналитизъм, като влияние оказва аналитичният език над синтетичния. Както и да се въртят нещата, Ана Кочева-Лефеджиева и други, не могат да не се съобразят с посочения закон. Това е закон и той обяснява всичко. Авторката ще трябва да признае това, което сочи законът.

Народите живеят заедно на тази Земя и естествено е да има взаимодействие между езиците им. Само народите, които живеят изолирано, като племената в Амазонската джунгла, са с фиксирана граматика, нетърпяща развитие.

Именно тук е голямото противоречие в работата на Ана Кочеве-Лефеджиева. Принудена от фактите да признае, че само с вътрешни причини работите не стават, тя включва и външното влияние, макар и казано по малко особен начин : „не само вътрешноструктурни, но и т. нар. „външни”, които се „пречупват” през призмата на цялостния казуален комплекс и действат като вътрешни”.

Е откъде се взима тогава това външно влияние, след като преобладаващото население, според нея и повечето нейни колеги, е славянско със синтетичен език по това време. Законът, по който се развиват езиците, изисква да има аналитичен език и той да окаже влиянието. И няма как църковнославянският език да стане аналитичен, след като няма кой да му повлияе. Това доказва, че приказката за минаването му към аналитизъм за 300 години е невярна. Доказва се истината, че в района преобладаващо е било българското /тракопеласгийското/ или древното население с аналитичен език и на него сме наследници. Възниква въпросът - какви са тези падежни остатъци, които Ана Кочева-Лефеджиева открива и отговарят на падежите в така наречения старобългарски език? На пръв поглед е така, но не всичко се казва. Не се посочва обстоятелството, което малко по-горе изтъкнахме. Не се пояснява допълнително, че падежните остатъци са следи от падежи и тези следи може да стоят хиляди години. Възможно е тези следи да са следи и от някой друг език, не само от така наречения старобългарски, тоест черковнославянски. Всички аналитични индоевропейски езици имат падежни остатъци. Ако падежните остатъци в диалектите ни, бяха следи от така наречения старобългарски, с една дума църковнославянски, то всичко трябваше да се върже със закона, по който се развиват езиците и с езиковата ситуация. Но нищо не се вързва, Ето това недоизказва авторката. Не се вързва с обстоятелството, че няма език, който да повлияе в посока аналитизъм-беше говорено. Не се вързва с факта, че от 12 до 15 век и един падеж не може да изпадне, защото 1500-2000 години са необходими за изпадането му, да не говорим за повече падежи. Не се вързва с природния закон за преходност от смяната на едно състояние в друго, беше говорено за това още в началото. Съвременната езикова ситуация на Балканите също подтвърждава това, което тя недоизказва. Гръцкият език , под влияние на българския има 8 глаголни времена, изпуснал е някои падежи, други са пред изпадане, но още не е изпуснал всичките си падежи. А от 5000 години търпи влиянието на българския. Сръбският език, под влияние на българския, има 7 глаголни времена, но не е изпуснал нито един падеж. От около 1400-1500 години има влиянието на българския. Нищо не става така изведнъж, вижда се, че има и преходност – натрупват се глаголни времена, но падежите не изпадат толкова бързо. После как ще обясни тя факта, че няма кой друг език да е повлиял на балканските в посока аналитизъм, освен нашият език. А той ако не беше и не е аналитичен, това нямаше как да стане и тогава как може да се изкарва синтетичен, изпускайки падежите си от 12 до 15 век на новата ера. А още от 3-то хилядолетие преди новата ера е започнал да влияе на гръцкия. Древният български език е повлиял и на черковнославянския, който е натрупал някои глаголни времена, може и нещо друго да е развил под въздействието на българския. Което доказва, че славяни е имало на Балканите преди 5-6 век от новата ера, когато вече има по-масово тяхно нашествие, но те са били малцинство в сравнение с българите /тракопеласгите/. Тези 3 или 4-5 глаголни времена в повече, които има църковнославянският език в сравнение с другите славянски езици, не може да ги придобие от 5-6 век на новта ера до 9 век от новата ера. Това време е недостатъчно. Защото сърбите са придобили 3-4 глаголни времена, под наше въздействие, за 14-15 века. От 5-6 век до към 19-20 век на новата ера. Затова носителите, славяните-говорещи този славянски език, пригоден за църковни нужди и наречен църковнославянски, са дошли на Балканите преди масовото нашествие на славяните на полуострова от 5-6 век от новата ера. Но както посочихме са били малцинство в сравнение с местното население – българите. Иначе съвременният български език нямаше да има толкова силно развита глаголна система и ДНК изследванията нямаше да показват само 15 % славяни при нас. Между другото, има и много думи в нашия език, които не са славянски. Например : хуквам, катурвам, катеря , тояга, белег, голям, дясно, крак, вървя, майка /само в сръбски я има, приета от български/, обич, хвърча, турям и др. Тези падежни остатъци в нашите диалекти, които показват връзка с черковонславянския език, наречен старобългарски, както изтъква Ана Кочева-Лефеджиева, ни насочват към праиндоевропейския език, защото поради изтъкнатите по-горе причини, не могат да са свързани с този цъковнославянски език, наречен още старобългарски. Насочват ни към праиндоевропейския език, поради факта, че славянските народи, заедно с балтийските, имат най-развит синтетизъм от индоевропейските езици. Което говори за много ранно тяхно отделяне и от тук избягване на аналитично влияние. По този начин те запазват старите падежни окончания на праиндоевропейския език и българският като най-древен индоевропейски език, защото българите са с най-древен произход в сравнение с другите индоевропейци, също пази тези окончания, но вече като падежни остатъци, защото е приел аналитично влияние най-рано от другите. Работата на Ана Кочева-Лефеджиева ясно показва, че падежните остатъци в българския език отговарят на падежите в черковнославянския, наречен още и старобългарски. Или вероятността българите да са били в една общност със славяните в индоевропейската прародина и по някаква причина да са се отделили от тях, като впоследствие получават аналитично влияние е много голяма. Като получават аналитично влияние в езика си от някой, който не е индоевропейски народ, защото няма такъв индоевропейски народ и сега, който да има толкова силен аналитизъм. Българите се смесват с тези, които тласкат езика им към аналитизъм и се оформят като отделен народ от славянските, но с общ индоевропейски корен. Може да се предположи, че процесът става между 15 – 20-то хилядолетие преди новата ера. Беше писано. Тази връзка, която авторката открива с църковнославянския език, доказва индоевропейската основа на българите и езика им. Ето я най-голямата заслуга на нейната работа. Най-яркото доказателство за най-ранното развитие на аналитизма на българския език е 18-те глаголни времена, които имаме. Те показват, че глаголната ни система е най-развита, от тук и аналитизма в езика ни. Посочваме глаголните времена в българския език :

1. Сегашно време
2. Минало свършено време
3. Минало неопределено време
4. Минало несвършено време
5. Минало предварително време
6. Бъдеще време
7. Бъдеще време в миналото
8. Бъдеще предварително време
9. Бъдеще предварително време в миналото
10. Сегашно преизказно време
11. Минало свършено преизказно време
12. Минало несвършено преизказно време
13. Минало неопределено преизказно време
14. Минало предварително преизказно време
15. Бъдеще преизказно време
16. Бъдеще в миналото преизказно време
17. Бъдеще предварително преизказно време
18. Бъдеще предварително в миналото преизказно време

Информацията е дадена от „Граматика на съвременния български книжовен език” – том ІІ – Морфология, 1983 г.

В съответната книга е пропуснато да се даде преизказната форма на бъдеще предварително в миналото, но ние я даваме - „Щял да съм ходил”

Този факт, че българският е развил най-голям аналитизъм с най-многото си глаголни времена, сочи че българите имат прединдоевропейско образуване, защото първи получават аналитично влияние на езика си от някой друг, неиндоевропейски народ. Иначе щеше да има индоевропейски народ с по-развит аналитизъм от нашия и съответно с повече глаголни времена. Българите не могат да получат това влияние от някой, който е с много по-малка численост от тях. Горе долу са били с равностойна численост. Именно този, който е дал аналитично влияние на българския език, е другият основен елемент, освен древното балканско и древното такова отвъд Дунав население. Този елемент не се знае, със сугурност, кой е. Поне на широките кръгове на обществеността не е казано. Как ще се нарича древното балканско и древното такова отвъд Дунав население, няма значение. Може пеласги, може траки, може тракопеласги и т.н. - все едно. Но в основата си българите са индоевропейци, защото падежните остатъци в езика им са свързани с праиндоевропейския език. Не е изключено в българския език да има и някои неиндоевропейски черти.

Обявяването на църковнославянския език за български, от тук и обявяването на българите за славяни и извършването на образуването, на българската народност през 9-10 век от новата ера, отнема хилядолетия от българската история. Но това е политика в българската наука, още от Освобождението ни от турско робство. Учените се съобразяват, волю-неволю, с тази политика. Принудени са. Ако нещата бяха казани както трябва, нямаше черковнославянският език да се нарече старобългарски. Някои ще кажат, че има малки разлики между тях, но те са незначителни. Нямаше да има понятия като „Старобългаристика”, отнасяща се от 9 век на новата ера и т. н. Щеше да има „Старобългаристика”, но от хилядолетия преди новата ера, когато е създаден българския народ и от когато е неговият стар език. Така нямаше да се отнемат хилядолетия от българската история и да бъдем причислени към народи, към които не принадлежим, въпреки че коренът е един – индоевропейски. Щеше да има правилното понятие „Българска църковнославистика” от 9 век на новата ера нататък. Чрез нея българите тласкат напред книжнината и културното развитие на славянските народи. Въобще не се омаловажават нещата. Напарвените досега кариери, въобще няма да се обезличат. Просто ще се смени наименованието. Ще се създадат условия за още по-голяма възможност за постигане на кариери с изучаване на древното ни минало и т.н. Видя се колко ценно е изследването на езика и особено на диалектите. Нека Ана Кочева-Лефеджиева, все по-усърдно, да работи върху българските народни говори. Да направи, колкото се може, по-голяма кариера и най-вече да има крепко здраве!

Х. Заключение

 Накрая да обобщим казаното. Установи се, че човешката реч е даденост и е най-големият информационен код на Земята. Затова българският език, в частност, най-вярно показва произхода на българите. Но най-вече, ще повторим за пореден път, структурата на българския език, вързана с ДНК изследванията и антропологическите проучвания. От тук и покритие с думи, археологически разкопки и т.н. Или това е формулата за търсене на даден произход. Която вече е изпитана за българите. И се явява верен щит срещу всякакви опити за спекулации с историята на човечеството. Установяването на нашия произход помага да се открие произхода и на много други народи.

 Досега под история на България се разбира само историята на нашата дунавска държава. За Волжка България само се споменава като изключение правят книгите „Волжка България” на Петър Чолов и „България на Волга” - автор Иво Андровски. В разни изследвания може да се говори и за други държави, които се предполага, че са били български, но в официалната история само се споменава и то напоследък. А това е само един етап от многохилядолетната ни история. Крайно време е в учебници, учебни програми, научни изследвания, различни книги и т.н. да се представя цялата история на българите. От образуването на българския народ – хилядолетия преди новата ера, неговият път на развитие, включващ създаването на голяма неолитна култура, от която по-късно черпят гърци, римляни и др., движенията по света и създаването на държави на изключително голямо пространство. Тласъкът, който се дава на човешката цивилизация, чрез тази държавнотворческа и културна дейност. При това положение, най-накрая, може да се стигне до Дунавска България – като последната оцеляла българска държава. В момента република Македония се явява втора българска държава, въпреки окования български дух в нея. Затова двете Българии трябва заедно да живеят с трудностите си и един ден биха се обединили. Още повече имаме Европейски съюз, което обстоятелство може да улесни нещата. Но това зависи, преди всичко, от самите българи в двете държави.

Изучаването на истинската история на българите, по начина, описан по-горе, може да помогне за обединяването на народите. Защото показва на колко много места има разпръсната българска кръв, която кръв посочва близост между много хора, което може да бъде свързващо звено между не малко народи. Тази спойка би тласнала развитието на тези народи напред, защото единението прави силата. Или българите още веднъж ще дадат тласък в развитието на човешката цивилизация. Този път, чрез своята история.

 В случая, настоящият материал се явява изключително ценен. Защото посочва истинския произход на българския народ, големите му заслуги, въпреки сегашното му незавидно състояние и чрез универсалната формула за търсене на произход, помага и на другите народи да открият своята същност. Народ без установен произход и истинска история е като човек без самоличност. Поради което написаното в “Българският език и произходът на българите” е изключително необходимо за всеки българин на първо място и за всеки, който иска да опознае истинската човешка история, защото народите, малко или много, са свързани по между си.

И накрая да зададем следните въпроси:

Как е възможно народ, който е толкова древен и е тласнал развитието на другите народи, да не си знае миналото и заслугите, и да ходи с наведена глава? Защо в нашата история съществуват понятия като сърбомани, гъркомани, русофили и др.? Защо Паисий, още през 18 век от новата ера, е извикал – “ О неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин! “

Затова сега ще кажем – Българино, интересувай се от своето минало, но от истинското си такова и най-вече от времето на твоето създаване, и един ден ще имаш бъдеще!

Х. Библиография

Историческа граматика на българския език, София, Наука и изкуство, 1978 г.

Граматика на съвременния български книжовен език-том 2-Морфология, Издателство на БАН, София, 1983 г.

Старобългарски език – Кирил Мирчев, Наука и изкуство, 1985 г.

Траките и техният език – Владимир Георгиев, София, 1977 г.

Езикът на траките – Иван Дуриданов, София, 1976 г.

Балхара край Памир – Петър Добрев, София, 2004 г.

Кратка сравнителна граматика на келтските езици – Г. Люис и Х. Педерсен

Фонетико-морфологични проучвания на тракийския език – Кирил Влахов

Център за аромънски език и култура - София

 Латински език – учебник за духовните училища

Ивета Златарова – Сравнителна граматика на иранските езици, Център за източни езици и култури

Сравн. ист. граматика тюркских езиков – Морфология

Албански език – Людмил Станков, 2009 г.

Новогръцки език

Граматика на старогръцкия език

Граматика на турския език – Н. Марков, 1874 г.

Турецкий язык – Николай Дмитриев

Румънска граматика

Кратка сърбохърватска граматика

Славянските езици

“Спароток” от sparotok.blog.bg

 Древнобългарски имена на птиците – Димитър Нанкинов, София, 2010 г.

Българите, романтична история – Цано Цанов, София, 2007 г.

Списание “Ави-Тохол”, кн. 31 – 2009 г.

Център на каракачаните в Сливен

Писмените знаци на българите – ретроспекция на цивилизацията – Боно Шкодров, Варна, 2006 г.

Еволюция или сътворение – Д. Свиленов, П. Шудер, София, 2006 г.

Пламен Пасков-интернет-древни хроники

Новите балкански автохонисти – Петко Перинов, интернет

Немска граматика

Центрове за изучаване на скандинавски езици – София

Холандска граматика

Италианска граматика – Иван Петканов, София, 1970 г.

Волжка България VІІ – ХVІ в. – Петър Чолов, София, 2008 г.

Интернет

Ана Кочева-Лефеджиева – „За народната основа на старобългарския език”

--------------

Иван Желязков

София-2020 г.

--------------

Б.а. Ако някой иска, може да получи написаният материал във вид на хартиен носител /книга /, която може да бъде преведена на английски и други езици, и да бъде доставена на посочен адрес както в България, така и в чужбина, в рамките на 24 часа. За целта посетете следния адрес support@izdavam.com, но трябва да изпратите точно този материал, защото издателството е издало вече книга – има се предвид 3-то издание, а не другите, с почти същия материал. Има някои поправки и допълнения, които са много важни.

Иван Желязков 05/14/2024, 13:04 часа	В крайна сметка румънците се оказват латинизирани българи. Защото са наследници на траките както и българите. Просто румънците / траките отвъд Дунав / възприемат дадена форама на латински език с идването на римляните през 1 век от новата ера в Дакия. И точно развитието на този, възприет латински език, показва и подтвърждава факта, че за изпадането на един падеж са необходими около 1500-2000 години. Което показва и изпадането на падежите при гръцкия език под влиянието на тракийския. Беше писано. Колко е плитка лъжата на официалната наука, че старобългарският език си губи падежите за 300 години - беше писано. В днешният румънски език има и думи, които са общи с българския, но от времето преди въвеждането на славянския за църковен - литургичен език. Например "свършит" означаващо край, свършване на нещо. Същото значение като при български. Тази дума я има само в български в никакъв друг език. Както и думата "голям" и др. беше писано. Което доказва, че българи и румънци са един народ, просто румънците са латинизирани. След кримската война от 1853-56 г. , под влияние главно на Франция, съ въвеждат много френски и италиански думи, но основното латинизарене е с идването на римляните. Което се доказва с румънската граматика на синтетичен език. Френският и италианският не са синтетични. Не може да се смятат румънците за наследници на римските легиони, беше писано.
Анонимен 06/22/2023, 13:47 часа	Здравейте! Известният блогър Спароток - Павел Серафимов правилно изкарва българите траки, но неправилно иска да подскаже, че славяните са също траки. Което е много опасно. На няколко пъти му посочих работата на Иван Желязков за бълг. език и произхода ни, но той си направи оглушки. Твърди, като официалната наука, че черковнославянски език няма и че това е старобългарски език. На посочените му факти, че така нареченият "старобългарски език" не може да изпусне падежите си за 300 години от 12 до 15 век, защото за такова нещо са необходими хилядолетия. Което се вижда от влиянието на тракийския, тоест българския, над гръцкия, при който има изпуснати падежи за хиляди години, но не за 300. Освен това тракийският отвъд Дунав - днешният румънски, повлиява на латинския да изпусне един падеж за над 1000 години. На всичко това, което му е посочено Спароток - Павел Серафимов мълчи. Иван Желязков много правилно е посочил каква голяма опасност има от такова неправилно обобщение като се изкарат славяните траки. Защото старобългарският се явява първият писмен славянски език според официалната наука и според Спароток като отрича наличието на черковнославянски език. Или ние българите, на практика, не сме траки, а най-старите славяни. Независимо колко много Спароток говори, че сме траки. Освен това той прави речник на тракийски думи, но много често изхожда от този така наречен "старобългарски език". До колко ще е верен този речник? Най-добре може да се направи такъв речник като се изследват диалектите и се извадят от тях турцизмите и др. В съвременния ни език към 50% може и повече лексиката ни е руска. Трябва да се извадят тези русизми и да останат думи като : голям, обич, обица, колан, турям, тояга, белег и др. Тези думи ги има само в нашия език и никой друг. Интернет може да помогне много.
Иван Желязков 01/17/2023, 14:51 часа	Здравейте, отново използвам коментарите, за да допълня нещо в статията си. Представям изказване не на кой да е, а на един от най-известните ни езиковеди академик Михаил Виденов. Изказването е в статията "Неутрализация на източнобългарското речево високомерие в столицата". Ето - "През първата половина на 19 век необходимостта от общобългарски национален език става очевидна. Очевидно е и друго, тази функция не може да се изпълнява от църковнославянския език, какъвто опит прави през втората половина на 18 век Паисий Хилендарски със своята "История славяноболгарская", макар че след него група книжовници по онова време настояват именно този език, обвеян от народностната ни традиция и смятан за старобългарски, да поеме важната нова функция. Не може, защото макар в основата му да е старобългарският език (с фонетична русификация), със своята падежност е отдалечен от всички новобългарски традиционни териториални диалекти, тоест от реалния език на българското население. Ако му се придаде статут на национален език, ще са необходими огромни усилия да бъде усвояван и разбиран - българският народ ще трябва да учи официалния си език с много усилия. Както знаем, прагматиката налага друго - книжовна функция придобиват североизточните градски говори, ......" Сами виждате, че самият наш най-голям учен нарича езика, използван от Паисий църковнославянски, а не старобългарски. И този църковнославянски език започва да се отхвърля, постепенно, от нашите книжовници още през Средновековието. Започват да изпадат падежите в техните работи и през 15 век да пишат, вече, на аналитичен език. Това не е случайно - обяснил съм го в работата си. При това положение, как е възможно Ана Кочева, преди цялото нейно име беше Ана Кочева - Лефеджиева, сега е само Ана Кочева, да говори за народностна основа на старобългарския език в едноименната си работа, като изтъква, че има падежи в диалектите ни и падежни остатъци. Падежни остатъци има във всеки аналитичен език и ако има цели падежи в диалектите ни, то те не са във всички говори, а в много малко, за да не може езикът да бъде синтетичен. Не се знае поради каква причина са останали някои падежи, изглежда в малко говори. Звателният не се смята за падеж от много, много време. Самата Ана Кочева не може да отрече факта, че диалектната ни реч е аналитична. Не може да говори за народна основа на език, който не е български, а църковнославянски. Днес е останала голяма лексика от този език, преди всичко руска, защото търпи руски редакции и т.н. Самият факт, че още през Средновековието, нашите книжовници изпускат падежите, говори , че този език не е бил език на народа и не бил български. За каква народна основа говори в работата си Ана Кочева, за език, който не е български? Известният книжовник от онова време Константин Костенечки казва, че езикът на книжнината не е български, а руски.
languagetruth 01/12/2023, 14:15 часа	Много е важно да се четат коментарите! Както посочва "Истинотърсач", авторът прави коментар на 25 .02. 2021 г. , с който поправя и допълва нещо важно в статията си. А именно, че румънците са латинизирани българи. Освен това авторът изтъква защо Петър Добрев не е прав като ни изкарва източноиранци. Прочетете този коментар, за да се уверите!
Истинотърсач 01/12/2022, 11:31 часа	Вчера на 11.01. 2022 г. се изразих не много правилно в коментара си. Писал съм "Прочетете коментарът на автора - Иван Желязков след статията му от 25 .02. 2021 г. " Самата статия "Българският език и произходът на българите" - 3 издание, преработено и допълнено на Иван Желязков е от 25 .11. 2020 г. , а от 25 . 02. 2021 г. е негов коментар след статията му, с който коментар поправя и допълва нещо.
Истинотърсач 01/11/2022, 11:18 часа	Изключително точна и вярна статия! Защото се опира на човешката реч, която не може да се фалшифицира, понеже е говорена от милиони, милиарди носители във всеки момент. Затова българският език най-вярно показва кои са българите. Обяснено е и защо народите, които приемат чужд език, пак запазват своите белези и т.н. Тези ДНК и други изследвания, които не показват това, което сочи езикът или са фалшифицирани, или не са направени както трябва. Прочетете коментарът на автора - Иван Желязков след статията му от 25 .02. 2021 г. Там ще разберете защо румънците са латинизирани траки или латинизирани българи, защото българите са траки.
Георги 10/25/2021, 02:40 часа	Съжелявам да го кажа,но тази статия е тотален "мармалад",поне по отношение на ДНК-то.Предполагам че тук не е прието да се слагат линкове към тази тема(българи,траки и т.н)...В действителност Българите са част от многобройните скити,които от своя страна се разделят на кланове и различни племена.Траките са близък народ до Българите ,но в никакъв слуай не са "Българи" .Съвремения български народ съдържа в себе си поне 6-7 хаплогрупи(Y хромозомата-мъже) и поне още толкова(Х-жени).
Иван Желязков 02/25/2021, 10:24 часа	Здравейте, ще използвам, чрез коментарите да допълня нещо в статията си : Освен твърдението, че славяните са траки, има и опит да се изкарат румънците българи. В което няма нищо лошо и има голяма доза истина. Но не се прави по най-правилния начин. Използва се обстоятелството, че официалният език в Румъния, едва ли не до 18 век, е бил някаква стара форма на българския и се посочват материали, написани на български, но не се пояснява, че румънците го ползват наготово, за да развият държавната си система или това им е един вид книжовен език, както в Западна Европа за книжовен се използва латинският до късното Средновековие. Територията на днешна Румъния е била владение на българската държава. Същата територия е била населявана и от траките. Изкарва се, че в съвременния румънски език имало към 50 % думи от български произход. Ако беше така с румънците щяхме да се разбираме без преводач за основни понятия, както се разбираме със славянските народи. Там въпросът е друг. Думите от български произход са много в румънския, но не преобладаващо или наполовина. Някъде към 30 % са. А не се посочва фактът, че румънският език е в немалка степен синтетичен и различен от нашия аналитичен език. Дават се общи културни черти между двата народа и т.н. Все пак няма нищо лошо, ако ние с румънците се окажем един народ. Има предположение, че румънците са наследници на римските легиони. Но това нищо не показва, защото римските легиони са били с разнороден състав. Ако има запазени регистри на тези легиони, може от тях да се види коя народност е била мнозинство. По-специално на тези, изпращани в Дакия. Преди всичко трябва да се направят ДНК и антропологически изследвания на румънците. Лошото в случая е, че няма как да се засекат с дадена реч. Защото римските войски в Дакия са донесли със себе си и наложили език – латинския, чиято основа, заедно с преобладаваща лексика се запазва в днешния румънски език. Но този латински език не е бил говорен от една народност, а е бил възприет и говорен от различни народности, влизащи в състава на римската армия. Нещо като английския в САЩ – днес. При това положение, нямаме гаранция, че при ДНК и антропологическите, и каквито и да е други изследвания, няма да се извършат фалшификации, в зависимост от това, кой какви интереси има. Но въпреки всичко, може да се каже, че румънците са местното население, по-точно това, което е възприело латинския език от римските нашественици. Или това са така наречените латинизирани траки. Това местно латинизирано население, изглежда се е скрило в Карпатите по някаква причина и в последствие е заело, основно, днешната територия на Румъния и Молдова, без Северна Добруджа. Румънски общности, така наречените власи, има и из целите Балкани, защото Балканският полуостров е бил владян от римляните. При това положение може да се каже, че с румънците имаме един корен - тракийския . Тезата, че румънците са латинизирани траки е по-достоверна от твърдението, че са наследници на римските легиони. Първо тези войски е трябвало да са дошли със семействата си. Второ те се изтеглят и не стоят толкова дълго в Дакия-днешна Румъния както в другите части на римската империя и на местата, които е владял Рим, само в Дакия е възприета форма на латинския език. Езиците френски, италиански, испански и др, за които се смята, че са създадени на основата на латинския език, само са възприели известно количество лексика от латинския език, но не и граматика, което е най-важно, за да се твърди, че основата им е латинският език. Докато румънският е в ,основни линии, със същата граматика като латинския и с преобладаваща лексика от него. Ясно се вижда, че румънците са латинизирани /възприели латинския език / траки, защото имат падежи в езика си, както е в латинския език и естествено преобладаваща лексика от него. Ние имаме един корен с тях, защото са траки като нас, въпреки че говорят друг език. Или и те, и ние сме наследници на древното балканско и на древното отвъд Дунав население. Има твърдение, че ние българите сме източно иранци. Теза, лансирана главно от Петър Добрев. Той се опира, преди всичко, на културни черти и на лексикални съвпадения. Но след като прабългарите са достигнали до тази част на Азия, естестествено е да ги има. Много е прибързано, веднага, да бъдем обявени за източно иранци. Не сме такива и това, по безспорен начин, се вижда от основата – структурата на езика ни. Иранските езици са синтетични и са с различна структура от българския език. Освен това са с обратен словоред. Единствено персийският език, с вариантите си таджикски и дари, е аналитичен. Но този аналитизъм е много по-малко развит от българския. Персийският, с вариантите си, също е с обратен словоред. Или няма как да бъдем обявени за източно иранци, колкото и да се иска на някои.
Иван Желязков 02/24/2021, 16:15 часа	Здравей Пламене, отново. Въпреки, че не е анализиран езика на волжките българи, те са си българи, които са възприели друг език. Както сме посочили при такива случаи, ако се анализира, ще се види, че си го говорят по свой начин. Всичко, което важи за българите, важи и за тях. Естествено, като се отделят, възникват някои разлики - в случая приемането на чужд език, възможно е с течение на времето и някои културни влияния и т. н. Но кръвта им е същата - българска. Трябва да се направят ДНК, антропологични и др. изследвания. Но те могат да се фалшифицират. Затова, на всяка цена, трябва да се изследва езика им. Пак ще повторим, че той не може да се фалшифицира. Обяснено е защо.
Иван Желязков 02/22/2021, 11:23 часа	Здравей Пламене, волжките българи приемат тюркски език. Не знам някой, обстойно, да е изучавал този приет от тях език. Трябва да се намерят достойни и неподвластни езиковеди, които да сравнят техния тюрски език с другите тюрски езици. Какво е произношението им, дали е както в тюрските езици, дали граматиката е точно същата, поне в основни линии, ако има разлики, на какви езици съответват тези разлики и т.н. Но мнго е съмнително да се намерят езиковеди с посочените по-горе качества.
Златка Аргирова 02/20/2021, 07:26 часа	Във връзка с вашата статия БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК И ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРИТЕ., искам да попитам: откога след заглавие се поставя точка...това навлезе в последно време в интернет, вече незнам на какво да го отдам; откога страница се съкращава само с буквата "с", а не - стр., както е редно...Някой не е бил в час по бълг. език, може би!
Пламен 02/17/2021, 15:14 часа	Всичко е много интересно и звучи правдоподобно, но да попитам къде останаха българите от Волжка България и техните потомци ?! Този анализ не засяга тях и техния език ! Важат ли същите изводи и за нашите древни сънародници ?
Татяна 12/10/2020, 00:03 часа	Благодаря за отговора!
Иван Желязков 12/09/2020, 11:15 часа	Здравей Татяна, българският книжовен език не е много по-млад от книжовните езици на Западна Европа, където латинският се използва за книжовен едва ли не до 18 век. Не е толкова важно откога е даден книжовен език. Важното е той да обединява диалектите. Най-важното книжовната реч е със същата граматика като говоримата, може да има лексикални различия - не коренно различни в повечето случаи, но граматиката е една. Ето книжовният език на македонските българи от република Северна Македония. Липса на падежи, задпоставен определителен член, богата глаголна система и т.н. Същата граматика като при останалите българи, не само в република България (с изключение на волжките българи, те са приели тюркски език). Затова колкото и сръбските управляващи, чрез верните си слуги в управлението на република Северна Македония, да са се опитвали да отдалечат езика на македонските българи от българския не са успели. Успели са само да въведат някои сръбски думи. Това е най-голямото доказателство, че българският книжовен език е създаден въз основа на диалектите и че наистина ги обединява. Няма случай даден книжовен език да е с различна граматика от диалектите. Ако някъде има, то нещата там не са съвсем наред. В "Граматика на съвременния български книжовен език" - издание на БАН, т. 1-3 1982-1983 г. е дадено много добро обяснение за нашия книжовен език.
Татяна 12/08/2020, 19:28 часа	До г-н Желязков Днес прочетох вашата статия и паралелно - още една статия : Откога има български език? Македонският език ли е или диалект, на Иля Златанов. Той казва че българския книжовен език е сравнително млад, как бихте коментирали? https://www.vesti.bg/bulgaria/otkoga-ima-bylgarski-ezik-makedonskiiat-ezik-li-e-ili-dialekt-6118627
<< <
This comment form is powered by GentleSource Comment Script. It can be included in PHP or HTML files and allows visitors to leave comments on the website.