Посланията на Йешуа

астрология


От егото към сърцето I

дата на публикуване: 07.03.2009 г., 9014 прочитания
 

 

Четири етапа на трансформация на съзнанието

 

В предходните раздели описахме историческата предпоставка за пътуването на Служителите на Светлината от съзнанието, основано на егото към съзнанието, основано на сърцето.

Този раздел ще бъде изцяло посветен на психологическите характеристики на тази трансформация. Разделили сме процеса на четири стъпки или етапа, които, за повече яснота, привеждаме още веднъж:

 

1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.

2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.

3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.

4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода. 
 

 

Етап 1: Егото вече не ви удовлетворява

 

Трансформацията на съзнанието, основано на егото в съзнание, основано на сърцето, започва с преживяване на вътрешната пустота. Нещата, които изцяло са привличали вниманието ви или ситуации, в които напълно сте се отдавали, сега оставят във вас пустота или просто вече не ви вдъхновяват. Струва ви се, че всичко някак си е изгубило предишното си значение и цел.

 

Преди изживяването на пустотата съзнанието се намира в клещите на страха и настоятелната потребност постоянно да се самоутвърждава. То непрекъснато търси външно одобрение поради нежеланието да се изправи пред подсъзнателния страх от отхвърляне или самотност. Този дълбок страх и необходимостта от външно одобрение дълго време може да бъдат скритата истинска мотивация за много от вашите действия. Целият ви живот може да бъде поставен на тази основа без да го осъзнавате. Може да чувствате смътно безпокойство или вътрешно напрежение. Но често трябва да се случи някое значимо събитие като прекъсване на връзка, смърт на любими хора или загуба на работа, за да ви накара да изследвате напрежението или безпокойството.

 

Когато егото е в центъра на вашето същество, съзнанието и емоционалният ви живот са в състояние на спазъм. Вие се свивате  от страх и постоянно сте в отбранителна позиция. Когато се намирате на етапа на егото, вие постоянно изпитвате недостиг, необходимост от нещо повече. В основата на вашите мисли, чувства и действия стои една черна дупка, пустота, която никога не може да бъде запълнена изцяло. Това е дупка от страх, място изпълнено със сенки, тъй като сте отклонили съзнанието си от него. В сенките има пустота, която вие смътно осъзнавате, но не искате да навлезете в нея.

 

На този етап отношенията с Бог или с Всичко, което Е, са белязани с чувство за разделение. Дълбоко в себе си се чувствате самотни и изоставени. Чувствате се като нещастна и ненужна част без никакво предназначение. И тъй като сте прикрили този страх, вие го изживявате индиректно, като сянка.

 

Хората се ужасяват да се изправят пред вътрешната пустота с пълно съзнание. Те се ужасяват от срещата очи в очи с вътрешна си тъмнина и от нейното изследване. И въпреки че не се изправяте пред нея, тя все още е там и това ви налага да разработвате „стратегии за справяне”, за да направите живота си поносим. Стратегията на егото е винаги да работи по даден проблем с неговата периферия вместо с центъра. Егото се стреми да реши проблема като насочи съзнанието ви навън. То се опитва да облекчи вътрешната ви болка като ви захранва с външни енергии. Енергиите, на които отдава особено предпочитание са признание, възхищение, власт, внимание и т.н. По този начин егото намира мним отговор на дълбокия копнеж на душата към единство, сигурност и любов.

 

Сам по себе си такъв копнеж е напълно обоснован и искрен. Това е зовът на Бога. Вашата природа ви призовава към себе си. Вие сте Бог! Бог е енергията на единството, сигурността и любовта. Всеки човек се стреми към безусловната любов и към прегръдката на Енергията, които наричате Бог. В същността си това е копнеж за пълно осъзнаване на вашия собствен божествен Аз, което означава да сте едно с него. Вашата собствена божественост е вашата врата към безусловната любов. Единственият начин да я откриете е като преминете през страха и тъмнината, които я обгръщат, а това става като се обърнете навътре вместо навън. Можете да го направите като използвате светлината на съзнанието си, която да прогони сенките. Съзнанието е светлина. На него не му е необходимо да се бори с тъмнината, тъй като тя се разтваря от самото присъствие на светлината. Чудесата се случват тогава, когато насочите съзнанието си навътре.

 

Егото, обаче, действа точно по обратния начин. То отбелязва необходимостта от любов и безопасност, но се стреми да намери отговор, без да се среща с вътрешната тъмнина и страх. За да постигне това, то прилага един „номер”: трансформира преобразува необходимостта от любов в необходимост от одобрение и признание от страна на другите хора. Превръща необходимостта от единство и хармония в необходимост от превъзходство и в това да бъдеш по-добър от другите. И когато започнете да мислите, че да бъдеш обичан означава другите да се възхищават от собствените постижения, то вие вече не търсите любовта вътре в себе си – просто трябва да положите повече усилия. По този начин егото се бори да удържа капака върху гърнето на страха.

 

Изначалният ви копнеж към любов и блажено единство сега вече е изкривен в желание за признание. Вие постоянно търсите външно одобрение, което временно ви носи увереност. По същество вашето съзнание е фокусирано във външния свят. Разчитате на преценките на другите хора и сте много чувствителни на тема какво мислят те за вас. За вас това е от огромно значение, защото от него зависи вашата самооценка. Всъщност вашето чувство за собствена значимост се снижава все повече и повече, тъй като отдавате енергията си на външни сили, които съдят за вас по външното ви поведение, а не по това, кои сте вие в действителност.

 

Междувременно дълбоко вкорененото усещане за изоставеност и самота не изчезва. То се усилва, тъй като отказвате да го признаете. Онова, което отказвате да видите, става ваша „тъмна страна”. Страхът, гневът  и негативността могат на воля да бродят в това пространство и да ви влияят, засилени от отказа ви да навлезете навътре в себе си. Егото може да бъде много упорито, когато трябва да бъдат подтиснати дадени съмнения, чувства и интуиция – то не отстъпва лесно контрола.

 

Онова, което във вашия свят приемате като зло, е винаги резултат от привързаност към вашата лична власт. То е отказа да предадете контрола и да приемете вътрешния страх и тъмнина.

Първата крачка към просветлението е да се предадете и да приемете нещата такива, каквито са. Просветление означава да позволите на всички аспекти на вашето същество да влязат в светлината на вашето съзнание. Просветление не означава, че напълно осъзнати за всичко във вас, а че сте готови съзнателно да се срещнете с всеки ваш аспект.

 

Просветлението е равносилно на любов, а тя означава да приемете себе си такива, каквито сте.

 

Вътрешната тъмнина и чувството на изоставеност в дълбините на душата ви, и от които вие толкова се боите, са временни. Етапът на егото е само една крачка в голямото развитие и разгръщане на съзнанието. На този етап се осъществява първият скок в посока към индивидуализирано божествено съзнание.

 

Раждането на индивидуалното съзнание, раждането ви като „отделна душа” е свързано с усещането за изоставеност, за отделяне от вашата Майка/Баща. Във вашия физически свят това е сравнимо с травмата при раждането. В утробата детето изживява океаническото чувство за единство с майката. Раждайки се, то става самостоятелна единица.

 

Душата приема травмата при раждането – става дума за раждането на душата – с чувство за откъсване; трябвало е да се раздели с всичко, което до тогава е приемала за даденост.

 

Новородената душа се стреми да се върне към полусъзнателното състояние на единство, от което е дошла и което счита за свой Дом. Тъй като това не е възможно, тя изпитва огромен страх, отчаяние и съмнение. По този начин постепенно вътрешната болка и обърканост създават подходяща среда за завземане на властта от егото. Душата трябва да се справи със страха и болката, а егото обещава решение. То държи механизмите на властта и контрола над съзнанието на душата. А тя, чувствайки се безсилна и загубена, се предава и издига егото на власт.

 

Егото е частта от душата, ориентирана към материалния, външния свят. По същество егото е инструмент на душата за нейното проявление като физическо същество във времето и пространството. То придава на съзнанието фокус. Егото придава на съзнанието конкретност, вместо океаничност, придава му качеството „тук и сега”, вместо „навсякъде и винаги”. То превежда вътрешните импулси в конкретна материална форма. Егото е онази част от вас, която като мост осъществява връзката между духовната и физическата ви части.

 

За душата като нефизическа духовна същност е крайно неестествено да бъде фиксирана във времето и пространството. Душата е независима от всяка материална форма. Когато летите насън, вие се свързвате с тази независима и свободна ваша част. От друга страна, егото ви свързва и фиксира. То ви позволява да действате във физическата реалност. Като такова, егото изпълнява ценна роля, която няма нищо общо с понятията „добро” и „зло”.  Когато действа в балансирани ситуации, то  е неутрален и незаменим инструмент на душата, обитаваща Земята във физическо тяло.

 

Но когато егото започне да управлява съзнанието на душата, вместо да служи като неин инструмент, тя излиза от равновесие. Когато егото диктува на душата (което е характеристика на съзнанието, основано на егото), то не изпълнява функцията само да превежда вътрешните импулси в материална форма, а започва да контролира и избирателно да потиска тези импулси, т.е. ви представя изопачен образ на реалността. Небалансираното его винаги се стреми към власт и контрол и от тази позиция ще интерпретира всички факти като позитивни или негативни.

 

Настоятелно препоръчваме в ежедневния живот да изобличавате вашите собствени действия, мотивирани от желание за власт и контрол. Опитайте се да наблюдавате колко често ви се приисква да подчините вещи или хора на вашата воля, дори ако правите това в името на благородни цели. Колко често се чувствате раздразнени, ако нещо не върви според вашите желания? Важно е да осъзнаете, че зад нуждата да контролирате винаги стои страхът да не изгубите контрола. Така че се запитайте: какво рискувате, ако отпуснете контрола, ако освободите нуждата от предвидимост? Кой е най-дълбокия ми страх?

 

Цената, която плащате за това да държите всичко „под контрол”, е напрегнато и ограничено отношение към живота.

 

Когато се осмелявате да живеете според вътрешното си вдъхновение и правите само онова, което ви носи радост, това ще сътвори в живота ви един естествен ред. Ще се чувствате релаксирани и щастливи и без да изпитвате нуждата да променяте потока на живота. Това означава да живеете без страх – да живеете, изпълнени с доверие към онова, което ще ви поднесе животът. Можете ли да го направите?

 

За една млада душа препъни камъкът на его-базираното съзнание е почти неизбежен. Егото предлага решение на проблема със страха и изоставеността. То променя фокуса на вниманието от „онова, което е вътре в теб” към „онова, което можеш да получиш от външния свят”. Това не е действително разрешаване на проблема, но като че ли за известно време ви носи облекчение. Упражняването на власт и контрол над вашето обкръжение може да ви донесе временно удовлетворение или подем. Появява се краткотрайно чувство, че сте обичани, уважавани и че ви се възхищават. За известно време това облекчава болката, но е временно и вие отново трябва да се напънете, за да се проявите отново, да бъдете още по-добри, по-хубави и по-полезни.

 

Молим ви да осъзнаете, че под флага на егото можете да бъдете едновременно мили и противни, даващи и взимащи, доминиращи и раболепни. Голяма част от онова, което давате на пръв поглед неегоистично, всъщност е подсъзнателен зов за внимание, любов и признание от страна на получателя на подаръка. Когато винаги сте загрижени за другите и готови да им давате, вие просто се криете от себе си. Така че за да разберете какво означава егото да доминира, не е необходимо непременно да мислите за жестоки тирани като Хитлер или Саддам Хюсеин. Изберете простия вариант – наблюдавайте себе си в ежедневието ви. Присъствието на доминиране от страна на егото може да бъде разпознато по нуждата да контролирате нещата. Например да изисквате от определени хора да се държат по определен начин. За да постигнете това, вие демонстрирате определени модели на поведение. Като: „Тъй като искам да ме обичаш, аз няма да ти противореча”. Тази линия на мислене е основана на страх. Това е страхът да не останете сами, страхът да не бъдете отхвърлени и изоставени. Онова, което изглежда като мило и хубаво поведение, всъщност е форма на отричане на самия себе си. Това е егото в действие.

 

Докато егото управлява душата ви, ще ви е необходимо да се храните от енергията на другите, за да се чувствате добре. Трябва да направите нещо, за да заслужите приемането от страна на другите хора, от някакъв авторитет извън вас самите. Но светът около вас не е фиксиран или неизменен. Не можете да разчитате да останете постоянно прикрепени към онова, на което се уповавате, каквото и да е то, било съпруг, началник или родители. Ето защо трябва през цялото време да „се трудите”, да сте в постоянно търсене на „малки дози одобрение”, задаващи се по пътя ви. Това обяснява непрекъснатото състояние на напрегнатост и нервност на ума при всеки един, зациклил на етапа на егото.

 

Егото не може да ви донесе истинска любов и самооценка. Решението на проблема с травмата и чувството за изоставеност, което предлага, е всъщност един бездънен кладенец. Истинската мисия пред съзнанието на младата душа е самото то да стане родителя, който е загубило.

 

Молим ви да осъзнаете, че устройството на живота на земята – процес, който започва от беззащитно бебе до израстването в самодостатъчен възрастен индивид – често ви принуждава да направите именно това. Колко често ключът към истинското щастие в живота ви е в това да станете родители на самите себе си и да си дадете сами на себе си любовта и разбирането, които са ви липсвали и продължават да ви липсват от страна на другите. На по-високото, метафизично ниво, на което говорим, това означава: стигнете до разбирането, че сте Бог, а не една от изгубените му овце. Това осъзнаване ще ви доведе у дома.  Това осъзнаване ще ви заведе в сърцето на Този, Който Сте, а това е любовта и божествената сила.

 

Краят на етапа на егото започва да се вижда, когато душата осъзнае, че отново и отново повтаря същите цикли от действия и мисли. Егото губи господство, когато душата се умори и й омръзне постоянно да се бори за някакво вечно изплъзващо се съкровище. Тогава душата започва да подозира, че обещанията на играта, в която участва, са фалшиви и че в действителност в тази игра няма нищо за печелене. Когато тя се измори да се старае и да бъде винаги на върха, тя малко отпуска контрола.

 

С изразходването на по-малко енергия за контролиращи мисли и поведение се открива енергийно пространство за нови и различни преживявания. Отначало, навлизайки в този етап, може да чувствате силна умора и вътрешна пустота. Онова, което преди сте считали за важно, сега ви се струва абсолютно незначително. Без всякакви видими и преки причини, на повърхността излизат страхове. Това могат да бъдат страхове от смъртта или от загуба на любими хора. Може да възникне гняв от ситуации в службата или в брака. Всичко, което ви се е струвало очевидно, сега започва да предизвиква съмнение.

 

Най-после се случва онова, което съзнанието, основано на егото, се опитва да предотврати.

 

Постепенно капакът на гърнето се повдига и от него изскачат всички видове неконтролируеми емоции и страхове и влизат в съзнанието, посявайки в живота ви семена на съмнение и объркване. До този момент вие сте живяли предимно на автопилот. Много голяма част от мислите и чувствата са се формирали автоматично и вие сте ги приемали без въпроси. Това е обезпечавало съзнанието с необходимото единство и стабилност.  Когато обаче съзнанието ви израства и се разширява, личността се раздвоява. Една част от вас се стреми да задържи старото положение, а другата го поставя под въпрос и ви изправя пред такива неудобни емоции като гняв, страх и съмнение.

 

Ето защо разширяването на съзнанието, осъществяващо се в края на етапа его, често се възприема като нарушаващ удоволствието нежелан натрапник, който разваля играта. Новото съзнание подлага на съмнение всичко, което преди е изглеждало очевидно, и пробужда във вас емоции, с които не знаете как да се справите. Когато започнете да подлагате на  съмнение моделите на мислене и действие, основани на егото, в съзнанието ви навлиза нов ваш аспект. Това е онази част от вас, която обича истината, а не властта.

 

Животът под диктата на егото е много потискащ. Вие служите на един малък, изпълнен със страхове диктатор, чиято цел – властта и контролът – са насочени не просто към обкръжението ви, а най-вече към самите вас. Той ограничава спонтанния поток на мислите и интуицията във вас. Егото никак не обича спонтанността. То възпрепятства свободното изразяване на чувствата, тъй като чувствата и емоциите са неконтролируеми и непредсказуеми, което е опасно за него. Егото работи скрито зад маски.

 

Ако егото диктува „бъдете приятни и внимателни, за да завоювате симпатиите на хората”, вие системно ще подтискате в себе си чувствата на неудоволствие и гняв. И когато започнете да се съмнявате в жизнеспособността на този диктатор, потиснатите емоции веднага отново изплуват на повърхността. Емоциите не се елиминират с потискане. Колкото по-дълго ги потискате, толкова по-дълго те живеят и набират сила.

 

Когато душата започне да усеща празнота и съмнение, които са признаците на завършване етапа на егото, е възможна среща с всички чувства и емоции, скрити по-рано в тъмнината. Задържаните чувства и емоции са врата към висшия ви Аз. Изследвайки това, което  наистина чувствате, а не онова, което се предполага, че трябва да чувствате, вие възстановявате вашата спонтанност и интегритет – онази част от вас, която се нарича „вътрешното дете”. Свързването ви с вашите истински чувства и емоции ви поставя на Пътя към освобождението. С това преходът към съзнание, основано на сърцето вече е започнал

 

Следващо послание

 

© Pamela Kribbe
www.jeshua.net

 

 

Можете да напишете коментар или мнение тук

 

СЪДЪРЖАНИЕ

- Кой си ти Йешуа
- Новата Земя I
- Новата Земя II
- Служители на Светлината I
- Служители на Светлината II
- Служители на Светлината III
- От егото към сърцето I
- От егото към сърцето II
- От егото към сърцето III
- От егото към сърцето IV
- Твоят Светлинен Аз
 
- Силата на вашето съзнание
- Болката от космическото раждане
- Клопки по пътя на
превръщането в лечител
- Освобождаване от вашето
родно семейство
- Мъжката и женската енергия
- Работа с емоциите
- Сексуалност и духовност
- Работа, пари и творчество
- Болест и здраве

 

 

 

Този текст се публикува със разрешението на Памела Крибе

 

Част е от книгата "Ченълингите на Йешуа", издадена на български от издателство "Школа по майсторство"

 

Книгата може да бъде поръчана онлайн оттук

 

Реклама

Астро връзкиуран