Посланията на Йешуа

астрология


От егото към сърцето II

дата на публикуване: 07.03.2009 г., 6239 прочитания
 

 

Изследване на вътрешните рани

 

Разгледахме четири етапа на трансформацията от съзнание, основано на его към съзнание, основано на сърцето:

 

1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.

2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.

3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.

4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода. 

 

В този раздел ще говорим върху втория етап.

 

Когато престанете да се идентифицирате с егото си, в началото изпадате в състояние на обърканост по отношение на това кой сте всъщност. Това объркване може да бъде много дълбоко и философско по своята природа. Започвате да си задавате въпроси за смисъла на живота, за доброто и злото, започва да ви интересува какво всъщност чувствате и мислите самите вие в сравнение с онова, което другите са ви учили да мислите и чувствате. Изведнъж тези въпроси придобиват голямо значение за вас и оказват пряко влияние житейските избори, които правите. Вглеждате се в себе си и се питате: „Аз ли съм това? Това ли точно искам?” Сега е трудно да се правят избори, защото нищо не е вече толкова очевидно.

 

Всъщност вие правите крачка назад, крачка в глъбините, крачка навътре. Започвате да осъзнавате дълбоките части от себе си, които са по-слабо обусловени от възпитанието и обществото. Получавате проблясъци за това, кои сте всъщност – за вашата уникалност и индивидуалност. Спомняте си, че съществува част от вас, която не зависи от нищо извън вас – от родителите, работата, взаимоотношенията и дори от тялото. Тогава вие смътно усещате вашата божественост, абсолютно свободната и вечна част от вас.

 

Всъщност всички вие сте многоизмерни същества – можете да проявявате себе си едновременно в няколко различни реалности и го правите. Не сте обвързани в линейна времева рамка. Сегашната ви личност е само един аспект от многоизмерната същност, която сте в действителност.  В момента, в който осъзнаете, че сегашното ви проявление като човек на физическо ниво е само един от вашите аспекти, вие преминавате отвъд това проявление и можете да се свържете с висшия си Аз, който сте.

Но преди да стигнете до там, ще трябва да изцелите наранените части във вас.

 

Животът под диктата и изискванията на егото създава вътрешни психологически рани. Освобождаването на съзнанието, основано на егото отначало предизвиква смут, съмнения и объркване. След завършване на първия етап, вие навлизате в следващия – на наблюдение, разбиране и излекуване на вътрешните рани. Сега ще поговорим за втория етап.

 

Под контрола на егото дълго време вашите постъпки и мисли са били основани на страха. Безмилостно сте следвали желанието ви за власт, признание и контрол, т.е. изопачавали сте собствената си природа. Поведението ви се е основавало на външни стандарти, а не на вашите собствени вътрешни потребности. Нещо повече – не сте могли истински да обичате някого, тъй като любовта е нещо, което е противоположно на необходимостта от контрол или доминиране. Това  състояние на съзнанието е представлявало атака срещу интегритета на вашата душа. Тя е страдала под господството на егото.

 

Когато се освободите от хватката на егото, виждате по-добре вътрешната болка. Тя застава пред вас гола, без маски, истинска, но вие не знаете как да се справите с нея, защото все още сте в състояние на объркване и дезориентация. Често ви се налага да преминавате през етап на осъждане на вашите вътрешни рани, защото ви се струва, че ви подтикват към негативни модели на поведение – пристрастяване, депресии, неконтролируеми колебания в настроението, проблеми с комуникацията, затруднения в интимните отношения.

 

Осъждането на себе си носи на душата още повече болка. Та нали едва сега е започнала да се обръща към Светлината! Тя освобождава нуждата от власт и контрол, става по-чувствителна... и ... попада в лапите на самоосъждането.

 

Много хора бродят из ничията земя между егото и сърцето. Те търсят по-любяща реалност, но все още са в обсега на бича на егото.

 

Всъщност не вътрешната болка ви превръща в жертва на онова, което считате за ваши „негативни черти”. Негативността се създава от вашето осъждане на болката. Ако погледнете на себе си през очите на приемането на нещата, няма да видите пристрастена, депресирана или провалила се личност. Ще видите единствено вътрешната болка, която трябва да бъде облекчена и излекувана по възможно най-нежния начин.

 

Най-важната крачка от етап 2 на прехода от съзнанието егото към сърцето е, че вече имате готовност да разберете вътрешната си болка: да я приемете, да  разберете нейния произход и да й позволите да съществува.

 

Ако можете да схванете сърцевината на страха, присъщ на всички проявления на егоцентричното съзнание, това означава, че сте навлезли в реалността на съзнанието, основано на сърцето. Колкото и осъдително да е нечие поведение, ако зад него прозрете болката, самотата и нуждата да се защити, ще успеете да се докоснете до душата, която демонстрира негативното поведение. Още щом забележите, че една душа е обзета от страх, вие ще сте способни да простите. Това се отнася на първо място и най-вече за самите вас.

 

Вземете например нещо във вас, което истински ненавиждате. Нещо, което действително ви дразни и от което си мислите, че е трябвало отдавна да се избавите. Това може да бъде непостоянството, мързелът, нетърпението или пристрастяване – нещо, което смятате, че не му е там мястото. А сега се опитайте да разберете истинския мотив зад тази черта или склонност. Кое е онова нещо, което тази черта ви кара да чувствате или правите отново и отново? Можете ли да разпознаете елемента на страх  в основата на вашата мотивация?

 

Забелязвате ли, че когато осъзнаете страха във вас, вие ставате по-мек и си казвате например следното: „Господи, не знаех, че толкова съм се страхувал! Аз помагам на себе си!” Сега вече във вашето отношение присъства толерантност. Присъстват любовта и прошката.

 

Докато преценявате основаното на страха поведение – агресията, пристрастяването, угодничеството, суетата като нещо „лошо”, „грешно” или „глупаво”, вие осъждате. Но само по себе си осъждането  е активност, основана на страха. Забелязвали ли сте, че осъждайки, вие вътрешно загрубявате? Нещо вътре във вас се стяга, устните ви се присвиват, а очите стават студени. Защо изпитваме нужда да осъждаме всичко? Защо е нужно да свеждаме всичко до правилно и неправилно?  Какъв страх се крие зад необходимостта от осъждане? Това е страхът от среща със своята тъмна страна. Всъщност това е страхът да живееш.

 

Позволявайки на съзнанието, основано на егото, да си отиде, ще ви се прииска да развиете способност да гледате по нов начин на нещата. Той може най-добре да бъде описан като неутрален, което означава да наблюдавате нещата са такива, каквито са, без да ви интересува какви би трябвало да бъдат. Вие наблюдавате причините и следствията на поведението, основано на егото, разпознавате вътрешният страх като тяхна сърцевина и по този начин за вас егото става напълно прозрачно. И ако поискате, можете да освободите всичко онова, което вече е прозрачно за вас.

 

Всяко човешко същество познава страха. Всеки познава тъмнината и самотата, когато е обхванат от страх. Когато той се проявява открито, ние веднага сме готови да протегнем ръце. Но когато се крие зад маските на насилието и жестокостта, ни се струва, че това не може да бъде простено. Колкото по-деструктивно и жестоко е едно поведение, толкова по-трудно е да бъде прозрян стоящия зад него страх и опустошеност.

 

И въпреки това можете да го направите.

 

От дълбините на вашия опит в страха и опустошеността можете да се докоснете до дълбокия страх в душите на убийците, насилниците и престъпниците и да разберете техните действия. И ако го направите въз основа на вашия собствен личен опит с тъмнината, ще можете да го освободите. Ще можете да го оставите без изобщо да изпитвате нужда да го осъждате. Ако истински разберете страха като сила, която съществува и която отлично познавате от собствения ви жизнен опит, ще можете да позволите на осъждането да си отиде. Страхът не е нито лош, нито добър. Страхът Е и играе определена роля.

 

От гледна точка на сложността да се изразим според човешките концепции, страхът е едновременно благословия и мъчение. Във всеки случай никой не е направил вместо вас избора да позволи на страха да пребивава във вашата реалност. Вие бяхте Боговете, които позволиха на страха да играе съществена роля във вашата реалност. Направили сте го не за да се измъчвате, а за да творите – да сътворите една по-стойностна реалност, с повече „пълнеж”, отколкото светът, основан единствено на Любовта. Разбирам, че това може да звучи невероятно, но интуитивно вие ще разберете какво се опитвам да кажа.

 

Страхът е жизнеспособна част от творението. Където има страх няма любов. Там, където няма любов, тя може да бъде намерена с нови, непредсказуеми методи. Цяла една гама от емоции може да бъде изследвана, макар и сътворена в отсъствието на любов. Отсъствието на любовта може да бъде почувствано по различни начини, докато присъствието на любовта може да бъде почувствано само на фона на страха. В противен случай тя би проникнала във всичко и вие не бихте я забелязали като такава.

По този начин сътворявайки страха и изстрелвайки себе си извън океана на обкръжаващата ви любов, вие за първи път си позволихте да почувствате любовта. 

 

Разбирате ли?

 

Вие не  сте сътворили любовта, а преживяването на любовта. За да постигнете това сте имали нужда от нейната противоположност, от нещо различно от любовта и за тази цел сте се възползвали от страха като инструмент. Ние, от другата страна на завесата, ясно виждаме духовната роля, която играе страхът във вашата реалност. Ето защо ви молим отново и отново – не осъждайте! Молим ви – не  осъждайте страха и тъмнината, която той носи – нито във вас самите, нито в което и да е друго същество. Вие сте сътворени от Любов и ще се завърнете в нея.

С навлизането във втория етап на процеса на трансформация от егото към сърцето вие се изправяте пред вашата вътрешна болка и страх и ви приканвам да погледнете на тях с разбиране и приемане.

 

След като осъзнаете вашата вътрешна болка и страх, първоначално може да преминете през период на самоосъждане, по време на който е възможно да демонстрирате деструктивно поведение. Може да изглежда сякаш се връщате назад, вместо да напредвате. В този момент вие се намирате в опасната зона, в ничията земя между егото и сърцето. Знаете, че искате да се избавите от старото, но още не можете напълно да приемете новото, поради което започвате да се съмнявате в себе си и да се самоосъждате. Повратният момент настъпва, когато престанете да се самоосъждате, поне за известно време.

 

Само тогава, когато бъдете готови да се вгледате в себе си с интерес,  открито и честно, ще навлезете в реалността на съзнанието, основано на сърцето. Дотогава просто  сравнявате себе си с изкуствено създаден стандарт или идеал, на който не съответствате през по-голямата част от времето. Вие се самонаказвате за това, след което отново се заставяте да влезете в шаблона, който сте създали за себе си в собствената си глава.

 

Казвам ви – този перфекционизъм е смъртоносно оръжие. Той е пълна противоположност на любовта. Любовта никога не прави сравнения, и което е по-важно – тя никога и по никакъв начин не желае да ви заставя или променя. Любовта не казва какви „би трябвало да бъдат” нещата. Самата категория „трябва” отсъства от съзнанието на сърцето. От позиция на сърцето моралните категории са просто методи за интерпретация или „разделяне” на реалността. Това са само идеи в главата ви, а както добре знаете идеите в различните глави могат да се различават една от друга. Самата необходимост да се установяват стандарти и да се определя кое е „добро” и кое „лошо”, вече е предпоставка за човешки конфликти и войни. Тук не става дума толкова идеите, колкото за подсъзнателната  необходимост нещата да бъдат контролирани и фиксирани, което предизвиква агресия и конфликт.

 

Политическите, личните или духовните идеали, стандартите за здраве, красота и здрав разум ви казват би трябвало да бъде всичко, как трябва да се държите. Всички те се опитват да фиксират и определят кое е ДОБРОТО.

 

Любовта не се интересува да дава определения за „добро”. Тя не се интересува от идеите, а от реалността. Любовта е насочена към истинското.

 

Сърцето се интересува от всичко, което Е, всяко едно ваше моментно проявление – деструктивно или конструктивно. То просто го приема за сведение, просто Е и ви обгръща със своето присъствие, ако му позволите.

 

Откривайки се за реалността на любовта, за реалността на сърцето, вие позволявате на осъждането да си отиде. Приемате се такива, каквито сте в този момент. Осъзнавате, че сте такива, каквито сте по много причини, които сега имате намерение да откриете и изследвате. 

 

Настъпването на този момент е велик благослов за душата. Сега вие можете да излекувате себе си. От време на време все още ще изпадате в самоосъждане, но вече имате съзнателна памет за това какво е любовта. И понеже вече я познавате, ще я откривате по нови начини, защото отново сте се докоснали до приятното благоухание на Дома.

 

Във втория етап от прехода от егото към сърцето ще влезете в по-близък контакт със самите себе си. По-внимателно се вглеждате в багажа си от миналото. Отново оживявате болезнени спомени, помени от сегашния или от минали животи. Психологическия багаж, който носите от всичките си животи чак до настоящия, е формирал вашата настояща личност.  Можете да погледнете на този багаж като на куфар с дрехи. В миналото сте изиграли много роли, превъплъщавали сте се в много личности, както бихте обличали различни дрехи. И така силно сте повярвали в някои от ролите, че ги разглеждате като част от вашата личност. „Това съм аз” – така мислите за ролите  или за „дрехите си”.

 

Ако истински изследвате какво общо имат тези роли с вас, ще установите, че не сте тези роли. Вие не сте психологическите роли, нито личностите, в които сте се претворявали. Вие не сте вашите дрехи. Вие просто сте използвали тези роли, изиграни заради потребността на душата от опитности.

 

Душата се наслаждава на всички опитности, защото те са част от процеса на учене, на който се е посветила. В това отношение всички опитности са ценни и полезни.

 

Вглеждайки се внимателно във вашите роли, скоро ще забележите, че в миналото сте имали болезнени и дори травмиращи опитности, които все още се „влачат” със вас. Струва ви се, че не сте способни да им позволите да си отидат. Те са се превърнали във ваша „втора кожа” вместо просто една дреха.

 

Това са тежки моменти от вашето минало, онези части, които ви възпрепятстват да живеете истински и да се радвате на живота. Толкова силно сте се отъждествили с тях, че си мислите, че сте самите тях. Именно затова се чувствате жертва и въз основа на това правите негативни заключения за живота. Но тези изводи нямат никакво отношение към самия живот. Те са от значение единствено за травмираните части в съзнанието на вашата душа.

 

И точно тези части сега е необходимо да бъдат излекувани. Вие правите това като отново навлизате в миналото, но със съзнание, което е по-любящо и по-мъдро откогато и да било преди. Във втория етап на процеса на трансформация от егото към сърцето вие изцелявате епизоди от миналото като ги обгръщате с новото ви съзнание. Като преживявате отново тези епизоди в настоящето през фокуса на сърдечния център, вие освобождавате травмираните части от вашето минало.

 

Травмата възниква тогава, когато преживявате огромна загуба, болка или нещастие и не можете да проумеете защо това се случва. В много от животи ви сте преживявали травми. Всъщност съзнанието на душата в стадия на егото е травмирано изначално от загубата на Единството или Дома, която то помни и не разбира.

 

Когато с помощта на въображението се върнете към изначалното събитие, довело до травма, обгърнете го със съзнанието на сърцето и по този начин ще промените вашата реакция към него. Променяте го от ужас и недоверие в просто наблюдение на случващото се. Връщайки се в миналия живот, просто отбележете онова, което се е случило, като този акт сам по себе си създава пространство за духовно разбиране това, което се е случило в действителност в миналото събитие. Създавайки такова пространство, вие отново ставате господар на вашата реалност. Сега вече сте в състояние да приемете целия епизод, защото разбирате със сърцето си, че всяко събитие има свое значение и смисъл. Можете да почувствате от сърцето, че елементът на свободния избор присъства във всичко случващо се, т.е. вие израствате в посока на приемане на вашата собствена отговорност за това събитие. Приемайки върху себе си тази отговорност, вие сте свободни да продължите напред.

 

Едва когато можете да се отнесете към вашите минали личности както актьор към своите роли, ще бъдете свободни да отидете там, където пожелаете. Тогава сте свободни да влезете в съзнанието, основано  на сърцето. Повече не сте привързани към нито един аспект от това, което сте били в миналото – жертва или агресор, мъж или жена, черен или бял, богат или беден и т.н. Когато се научите да играете с аспектите на дуалността и да се възползвате от тях така, че да ви носят радост и творчество, тогава  разбирате значението на живота на Земята. Тогава изпитвате огромно щастие, сякаш се завръщате у Дома. То е резултат от свързването ви със съзнанието, което стои зад вашите различни роли и идентичности. Отново сте свързани с вашето божествено съзнание, с осъзнаването, че всичко е едно, иначе казано с реалността на любовта.

 

Завършваме този раздел с две медитации, които могат да ви помогнат да се свържете с потока на Единството, с онзи поток на Божествеността, който тече в основата на всички ваши опитности.

 

 

Медитация 1

- Кои психологически характеристики, които считате за значима част от себе си, създават най-големи проблеми в живота ви? Назовете две такива характеристики.

 

- Фокусирайте се върху характеристиките, противоположни на посочените, т.е., ако сте избрали „нетърпение” и „несигурност”, фокусирайте се върху техните противоположности – търпение и увереност в себе си. Веднага ще усетите енергиите на тези характеристики.

 

- Навлезте навътре и потърсете тези енергии вътре в себе си. Назовете три примера от живота си, когато сте демонстрирали тези позитивни характеристики.

 

- Сега, когато сте в контакт с позитивните характеристики, позволете на техните енергии да потекат през вас и почувствайте как ви балансират. 

 

 

Упражнение 2

- Отпуснете се и позволете на въображението да ви върне назад в онзи момент, когато сте се чувствали много щастливи. Вземете първото, което ви дойде наум. Усетете отново това щастие.

 

- А сега потърсете момент, когато сте се чувствали много нещастни. Почувствайте онова, което сте чувствали тогава.

 

- Уловете общото в двете преживявания. Почувствайте, че в тях всичко е еднакво.

 

Целта на упражненията е да ви помогнат да осъзнаете, че зад всички ваши преживявания стои съзнанието, вашият вечен „Аз”. Този вечно съществуващ съд на съзнанието, носителят на вашите опитности е вашият божествен АЗ. Той е вашата врата към реалността отвъд дуалностите – реалността на сърцето

 

Следващо послание

 

© Pamela Kribbe
www.jeshua.net

 

 

Можете да напишете коментар или мнение тук

 

СЪДЪРЖАНИЕ

- Кой си ти Йешуа
- Новата Земя I
- Новата Земя II
- Служители на Светлината I
- Служители на Светлината II
- Служители на Светлината III
- От егото към сърцето I
- От егото към сърцето II
- От егото към сърцето III
- От егото към сърцето IV
- Твоят Светлинен Аз
 
- Силата на вашето съзнание
- Болката от космическото раждане
- Клопки по пътя на
превръщането в лечител
- Освобождаване от вашето
родно семейство
- Мъжката и женската енергия
- Работа с емоциите
- Сексуалност и духовност
- Работа, пари и творчество
- Болест и здраве

 

 

 

Този текст се публикува със разрешението на Памела Крибе

 

Част е от книгата "Ченълингите на Йешуа", издадена на български от издателство "Школа по майсторство"

 

Книгата може да бъде поръчана онлайн оттук